Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр.
Варна, ………… .2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, 23-ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, при участието на прокурора Ал.Атанасов, разгледа
докладваното от съдия Дичева административно дело №2431 по описа за 2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 226 от АПК вр.
чл.203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по предявен иск „Земеделска компания“ ЕООД,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, *******,
депозирана чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. Д.С. *** с
искане ответната страна – Дирекция „ИТ“ Варна да заплати на ищеца парична сума
в общ размер на 1200 лева, от които парична сума в размер на 600 лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от
ищцовото дружество адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството по НАХД № 2095 по описа за 2018г. на Варненския районен съд, VI
състав и от които парична сума в размер на 600 лева представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцовото дружество
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по
КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна 2-ри касационен
състав.
Претендират се разноски.
С решение № 61/19.01.21г. по адм.д. № 2489/2020г. при АС
Варна, съдът е уважил изцяло исковата претенция като е осъдил ответната страна
да заплати на ищцата сумата от 1200лв. , присъдил е и разноски в размер на 475лв.
С решение № 10866/27.10.21г. по адм.д. №4461/2021г. на ВАС съдът е отменил
горепосоченото решение и делото е върнато за ново разглеждане като са дадени
задължителни указания да се конституира надлежния ответник по делото.
При новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК ищецът
поддържа предявения иск.
Ответникът- ИА“ГИТ“ София оспорва иска.
Представителят на ВОП изразява становище за основателност
на исковата претенция.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения
закон, намира за установено следното:
На 29.06.2017 г. Директорът на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна издал Наказателно постановление № 03 – 008054, с което
наложил на дружеството „Земеделска компания“ ЕООД, с ЕИК: *******
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда.
В предвидения за
обжалване 7 – дневен срок процесното наказателно постановление било обжалвано
пред Районен съд Варна, на основание и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, като
въз основа на депозираната жалба било образувано НАХД № 2095 по описа за 2018г.
на Районен съд Варна.
На 05.10.2018 г.
бил сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на който
дружеството „Земеделска компания“ ЕООД заплатило на адв. Д.С. ***
възнаграждение в размер на 600 лева за осъществяване на защита и процесуално
представителство от негова страна в производството по НАХД № 2095 по описа за
2018 г. на Районен съд Варна.
С Решение № 1821 от 08.11.2018 г., постановено по НАХД №
2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна, съдът отменил процесното
наказателно постановление.
В предвидения за
обжалване на съдебното решение 14 – дневен срок, дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна депозирала касационна жалба срещу цитираното решение на Районен съд
Варна, във връзка с която било образувано КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на
Административен съд Варна.
На 07.01.2019 г.
бил сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на който
дружеството „Земеделска компания“ ЕООД заплатило на адв. Д.С. ***
възнаграждение в размер на 600 лева за осъществяване на защита и процесуално
представителство от негова страна в производството по КНАХД № 3497 по описа за
2018 г. на Административен съд Варна.
С Решение № 446
от 07.03.2019 г., постановено по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на
Административен съд Варна, било оставено в сила Решение № 1821 от 08.11.2018
г., постановено по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.
В изпълнение указанията на ВАС съдът е конституирал като
ответник по делото ИА“ГИТ“.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна
между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага
различни изводи.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество се
явява и основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният
текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Според
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата и общините, в лицето на своите
органи, дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на
Държавата и общините се включват следните елементи: 1.) незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2.) вреда от такъв административен акт; 3.) причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая от
събраните писмени доказателства се установява наличието на всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответната страна – дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление
№ 03 – 008054 от 29.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, което впоследствие е било отменено със съдебни решения,
постановени в производствата по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, VI състав и по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен
съд Варна, II касационен състав. Ответната страна дирекция „Инспекция по труда“
гр. Варна е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно
чл. 205 от АПК.
Налагането на
административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административно – наказващите органи, така и
с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че
наказателното постановление не представлява
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията,
въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на наказателни постановления, както и извършените в нейните
рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите
от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по
упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателни постановления, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Безспорно в този
смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело
№ 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В
нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди,
претърпени вследствие на незаконосъобразно Наказателно постановление № 03 –
008054 от 29.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, е процесуално допустима, а с оглед събраните в производството
доказателства е и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в
хода на производството доказателства следва да се приеме безспорно, че в случая
е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от
ищеца имуществени вреди и наличие на причинно – следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влезлите в
законна сила Решение № 1821 от 08.11.2018 г., постановено по НАХД № 2095 по
описа за 2018 г. на Районен съд Варна и Решение № 446 от 07.03.2019 г.,
постановено по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна
следва да се приемат като безспорни доказателства за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган. Същевременно са налице
писмени доказателства – 2 бр. договори за правна защита и съдействие, съответно
от дата 05.10.2018 г. и от дата 07.01.2019 г., сключени между „Земеделска
компания“ ЕООД, в качеството на клиент и адв. Д.С. ***, по силата на които
контракти адв. С. поема задължение да осъществи защита и процесуално
представителство в полза на „Земеделска компания“ ЕООД в съдебните производства
по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна и по КНАХД № 3497 по
описа за 2018 г. на Административен съд Варна. Също така са приложени разписки
от същите дати 05.10.2018 г. и 07.01.2019 г. удостоверяващи, че уговорените
суми в размер на по 600 лева за всеки един от двата контракта са били заплатени
в брой на адв. С..
Основното
възражение на ответната страна в случая е, че самите договори за правна защита
и съдействие, респ. представените към тях разписки, не са били представени в
хода на производствата по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна
и по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна. Подобно
нормативно установено изискване за претендиране на вреди по ЗОДОВ няма, поради
което и това възражение се явява несъстоятелно. В хода на производството по адм.
дело № 2489 по описа на Административен съд – Варна не беше оспорена по реда на
чл. 193 от ГПК истинността нито на двата броя договори за правна помощ и
съдействие, нито на 2 бр. разписки от дати 05.10.2018 г. и 07.01.2019 г.,
поради което и същите се ползват с формална доказателствена сила.
По отношение на
така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от
лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни
постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на
специалното производство по ЗОДОВ. Предвид отмененото по съдебен ред
наказателно постановление, претърпените от ищеца „Земеделска компания“ ЕООД
имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляват съвсем пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление. В този смисъл следва да се приема и
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица
по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Поради
гореизложените аргументи, съдът приема, че са установени и доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на ответната страна по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва
да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 1200 лева, представляващи направени разноски
за адвокатско възнаграждение в производствата по НАХД № 2095 по описа за 2018 г.
на Районен съд Варна и по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен
съд Варна.
По претенцията за разноски за водене на настоящото
адм.дело № 2431/21г. на АС Варна с правно осн. чл.1 ЗОДОВ, съдът приема, че
същата е неоснователна. По делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК по адм.д. № 4461/21г. по описа на АС Варна. Приложен е договор за правна
защита и съдействие със страни „Земеделска компания“ ЕООД и адв. Д.С. и с
предмет на договора: процесуална защита и съдействие по адм.д. № 4461/21г. по
описа на Административен съд Варна: Община Варна, процесуално представителство
пред всички инстанции. Приложена е и разписка с дата 30.11.21г. към договор за
правна защита от 30.11.21г.
Въз основа на представените документи, съдът приема, че
същите са неотносими и не доказват извършени разходи от ищеца към адв.Д.С. по
настоящия процес, а напротив – касаят друго дело с друг предмет – адм.д.№4461/21г.
на АС Варна и предмет Община Варна- процесуално представителство, поради което
и съдът не следва да го уважи.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ ДА
ЗАПЛАТИ на „Земеделска компания“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ******* обезщетение за причинени имуществени вреди в
общ размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева), представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2095 по описа за 2018 г.
на Варненския районен съд и в производството по КНАХД № 3497 по описа за 2018
г. на Административен съд Варна, свързано с обжалване на Наказателно
постановление № 03 –008054 от 29.06.2017г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски на сумата от 525лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:…………….