№ 111
гр. София , 27.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград
срещу определение № 3042 от 29.09.2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по
НЧД № 600/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановлението от
31.08.2020 г. на прокурор от ОП-Благоевград за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 66/2019 г. по описа на ОСлО-Благоевград, водено за престъпление
по чл. 123 ал.1 НК, и с което делото е върнато на Окръжна прокуратура – Благоевград за
изпълнение на задължителните указания, дадени в обстоятелствената част на
определението.
В подадения протест като неправилни се квалифицират решаващите доводи на ОС-
Благоевград, че не са налице предпоставките на принципа non bis in idem, предвид воденото
наказателно производство в Кр. Швеция - това на полицията в Хелсингбори с №5000-
К56672-18, което е прекратено от съответния прокурор поради липса на извършено
престъпление и че в настоящия случай не е налице приложение на посочения принцип
поради липсата на доказателства, че прокурорският акт, с който досъдебното производство е
прекратено, е окончателен, както и поради това, че досъдебното производство не е водено
срещу конкретно лице, което да обоснове извод за идентичност на лицата, срещу които са
водени двете досъдебни производства.
Оплакванията на прокурора срещу горните решаващи доводи на ОС-Багоевград се
основават на аргументите, че видно от доказателствата по делото решението за прекратяване
на разследването в Кралство Швеция е окончателно и че този извод следва от
обстоятелствата, че същото е издадено на 03.09.2018 г., за него са уведомени пострадалите и
1
не е последвала от тяхна страна жалба, както и от отговора до управителя на „2Б Транс“
ЕООД, с който са му изпратени материалите от проведеното разследване. В тази насока в
протеста се изтъква, че целият прочит на кореспонденцията и решението на прокурора
сочат, че се касае за окончателен и влязъл в сила акт за прекратяване на досъдебното
производство, водено за устаноновяване причините за трудовата злополука, причинила
смъртта на М. С.. Твърди се също, че в настоящия случай, видно от материлите по
наказателното производство в Кралство Швеция, всестранно са били изследвани причините,
довели до смъртта на българския гражданин; че са анализирани и действията както на
лицата, разтоварващи земеделската техника, така и тези на изпращача на машината от Дания
и натоварването на същата; че е разследван и въпроса дали „2Б Транс“ ЕООД е изпълнило
задължението си да извърши инструктаж на пострадалия. Изтъква се, че тези обстоятелства
са изследвани както в разпита на Т. Т., така и от другите действия в представителите на
превозвача и са коментирани в хода на разследването от Агенция за работна среда: База за
събиране на факти, 24.08.2018 г. изх.№5000-К566572-18, както и че заключението на
агенцията е, че злополуката е могла да бъде предотвратена ако доставчикът е имал ясни
изисквания за транспортиране към „2Б Транс“ ЕООД и ако е бил посочил ясно безопасните
точки за повдигане на браната. В тази връзка е направен извод, че при това разследване
принос от страна на „2Б Транс“ ЕООД за вредоносния резултат не е установен.
Според подалия протеста прокурор наказателното производство в Кралство Швеция е било
насочено срещу всички възможни лица от Кралство Швеция, Кралство Дания и Република
България, които са могли да причинят смъртта на М. С. в резултат на немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. На
тази основа се счита, че производство в Кралство Швеция обхваща както предмета на
разследване на ДП № 66/2019 г. по описа на ОСлО-Благоевград, така и кръга от лица, срещу
които е било насочено наказателното преследване, и че по тази причина обстоятелството, че
няма привлечени към наказателна отговорност лица, не е основание да не се приеме наличие
на идентичност на двете наказателни производства по отношение на лицата, срещу които са
водени двете наказателни производства, респ. лицата, чиито действия са били предмет на
разследване, деянието, времето и мястото на осъществяването му, както и по отношение на
резултата - настъпилата смърт на българския гражданин М. С.. Твърди се, че относно тези
факти и обстоятелства е било проведено надлежно наказателно производство в чуждата
държава - Кралство Швеция - чрез събиране и проверка на относимите доказателства, при
което същото е приключило с надлежен /прокурорски/ акт за прекратяване на
производството, поради това, че деянието представлява нещастен случай, доколкото е
прието, че деянието е несъставомерно и не представлява престъпление. Излагат се
аргументи, че наличието на стабилен акт на чуждата държава, касаещ съществото на
деянието относно идентични фактически обстоятелства, представлява процесуална пречка за
образуване и водене на наказателно производство спрямо същите лица, чиито действия са
били предмет на разследването в Кралство Швеция за същото деяние. В тази връзка се
застъпва виждането, че е без правно значение факта, че досъдебното производство в
2
Република България е образувано и водено срещу неизвестен извършител, а не срещу
конкретно лице, каквото е становището на ОС Благоевград.
В протеста са определени като неправилни и останалите изводи на окръжния съд. По този
повод се сочи, че в хода на разследването по безспорен начин е установено, че М. С. е бил
инструктиран както първоначално при фактическото му постъпване на работа, така и че му е
бил проведен периодичен инструктаж от свидетеля С.. В тази връзка се изтъква, че е
ирелевантен въпроса къде точнто са били проведени инструктажите, поради което, според
прокурора, и изводът на ОС Благоевград за непълнота на доказателствата се явява
неправилен. Също така прокурорът счита, че в случая не следва да бъде установяван факта
дали дружеството е имало сключен договор със служба по трудова медицина и дали от
същата са провели обучителни курсове по здравословни и безопасни условия на труда на С.
и Т.. Сочи се, че такова изискване няма в НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В протеста се излагат и аргументи, че видно от разпитите на свидетелите С., Р. и Т. първият
от тях /С./, като ръководител на шофьорите на дружеството в Швеция и Дания, е бил лицето,
определено да извършва инструктажите на шофьорите, управляващи товарни автомобили в
тези страни. Сочи се, че именно от страна на С., който е ръководил транспортната дейност
на дружеството в Швеция и Дания, е бил проведен първоначален инструктаж на М. С. в
съответствие с изискванията на чл.12 ал.1 и ал.2 от цитираната Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. Твърди се, че на пострадалия е бил провеждан и периодичен инструктаж в
съответствие с чл.15 ал.2 от въпросната наредба и че този инструктаж, в съответствие с
чл.15 ал.2 от същата разпоредба, е бил проведен от прекия ръководител на М. С. - И. С.,
който е провел и първоначалния такъв. Твърди се, че тези факти се установяват от
показанията на посочените трима свидетели. Сочат се за установени фактите, че С.
многократно е разговарял по телефона с М. С. да не бърза, да внимава и за всичко да се
обръща към Т., както и че свидетелят И. многократно е припомнял и обръщал внимание на
пострадалия С., че когато се разтоварва товара на камиона той няма там работа и не трябва
да се намира в близост. Твърди се в протеста, че именно това правило е било много добре
известно на пострадалия и той до момента, в който е решил да отмахне единия от коланите,
го е спазвал като е стоял зад И.. Изтъква се, че обстоятелството, че извършените
инструктажи не са отбелязани в съответната бележка и дневник, не изключват факта на
тяхното извършване и не може по безспорен начин да се приеме за доказано, че не са били
извършени. Според прокурора по категоричен начин в хода на разследването е било
изяснено, че се касае за действия, предприети от М. С., в пълен разрез с правилата за
безопасни и здравословни условия на труд, които същият лично и самостоятелно е решил да
стори.
По така изложените съображения подалият протеста прокурор моли, респ. предлага да бъде
постановено определение, с което да бъде отменено атакуваното определение на Окръжен
3
съд–Благоевград № 3042/29.09.2020 г., постановено по чнд № 600/2020 г. по описа на същия
съд, и да бъде потвърдено постановление от 31.08.2020 г. на ОП-Благоевград за
прекратяване на ДП № 66/2019 г. по описа на ОСлО - Благоевград.
Апелативен съд - София, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с
материалите по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен
акт и на прекратителното постановление, приема за установено следното:
Наказателното /досъдебното/ производство е било образувано с постановление на прокурор
в Окръжна прокуратура – Благоевград от 27.06.2019 г. за това, че на 14.05.2018 г. в гр. ***,
Кралство Швеция е причинена смъртта на М. Г. С. поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на
товаро-разтоварна дейност, като нарушил изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд - престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.
До момента в ДП по отношение на така описаните фактически положения никое лице не е
било привлечено в качеството на обвиняем за горното или за друго престъпление.
В хода на разследването са приобщени материали от проведено разследване № 5000-
К566572-18 на Полиция Хелсингбори, Кралство Швеция за непредумишлено убийство във
връзка с трудова злопулука, настъпила на 14.05.2018 г. във ферма на ул. „***“ № 221А в гр.
Катарп, когато при разтоварване на брана е причинена смъртта на М. С.. Сред приобщените
документи от това разследване е и решение от 03.09.2018 г. на прокурор Лотен Лубери от
Отдел национална прокуратура, Дирекция цели на околната среда и условията на труд за
прекратяване на предварителното разследване по № 5000-К566572-18 относно престъпление
във връзка с нарушение на правилата за безопасни условия на труд. В това решение като
основание за прекратяване на разследването е посочено, че няма причини да се смята, че е
извършено престъпление, подлежащо на наказателно преследване. Горепосочените
материали от проведеното разследване № 5000-К566572-18 на Полиция Хелсингбори,
Кралство Швеция, в това число и цитираното решение на прокурора за прекратяване на
предварителното разследване са приобщени към материалите на ДП в резултат на
доброволното им предаване от страна на св. С. Р., управител на „2Б Транс“ ЕООД /т.1 и т.4/,
както и от страна на св. К. Г. С., брат на пострадалия М. С. /т. 8/.
С постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград от 31.08.2020 г. на
основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал. 1 т.1 и т.6 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 66/2019 г. по описа на ОСлО-Благоевград
поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.
С атакуваното определение № 3042 от 29.09.2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, 2
наказателен състав, постановено по НЧД № 600 по описа на съда за 2020 г., е отменено
4
горното прекратително постановление и делото е върнато на ОП-Благоевград за изпълнение
на задължителните указания, дадени в обстоятелствената част на определението.
Макар и не изцяло в съгласие с изложените в атакуваното определение доводи и аргументи
въззивният съд намира за правилен крайният решаващ извод на първостепенния съд за
отмяна поради незаконосъобразност на обжалваното пред него прекратително
постановление на прокурора при ОП-Благоевград от 31.08.2020 г.
Оотносно приложеното от прокурора основание по чл.24,ал.1 т.6 от НПК за прекратяване на
наказателното производство настоящата инстанция напълно споделя решаващия извод на
окръжния съд, че принципът „non bis in idem“ в случая е бил приложен от прокурора, без да
е било изяснено по надлежния начин обстоятелството дали е влязло в сила решението на
прокурора от Кралство Швеция за прекратяване на разследването относно трудовата
злополука, при която е настъпила смъртта на пострадалия М. С.. В тази връзка напълно
правилна и обоснована се явява констатацията на първоинстанционния съд, че от
приложените в ДП копия на решението на прокурора от Кралство Швеция за прекратяване
на предварителното разследване не се установява и не е видно дали същото е окончателно,
т.е. дали то е влязло в сила и е стабилен акт. Правилен е и изводът на окръжния съд, че в
случая това обстоятелство е от съществено значение, тъй като същото обосновава наличието
на една от предпоставките за прилагането на принципа „non bis in idem“, а именно – на
предпоставката „bis” (повторно, два пъти).
Принципът "nе bis in idem" е класически принцип на наказателнопроцесуалното право,
изразяващ се в забрана за двойно наказателно преследване /забрана за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние/. Правилото, че никой не може да бъде
наказателно преследван или съден два пъти за едно и също деяние има за цел да не се
допусне повторението на наказателни процедури, които вече са приключили с влязъл в сила
акт. Доколкото в настоящия казус се касае за наказателни производства, провеждани в
държави-членки на Европейския съюз, относимите и приложимите за прекратяването на
образуваното в Република България производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. с
чл. 4, ал. 3 НПК се явяват разпоредбите на чл. 50 от Хартата на основните права на
Европейския съюз вр с чл. 67 пар. 3 и чл. 82 пар. 1 от Договора за функционирането на
Европейския съюз (ДФЕС) и на чл. 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от
Шенген (КПСШ). Като при преценката на предпоставките за прилагане на правилото ne bis
in idem компетентните български органи са длъжни да се съобразяват и с практиката на Съда
на Европейския съюз /СЕС/ по прилагането на тези норми от европейското /общностно/
право.
Тъй като същността на принципа ne bis in idem се изразява в препятстване възможността
спрямо едно и също лице за същото деяние да има повторение на наказателно
производство, когато това производство е приключило с окончателно решение, за
приложението му е въведено изискването постановеният първи по време съдебен акт да има
5
окончателен характер. А окончателен е актът, по отношение на който в съответното
национално законодателство не са предвидени, или са изчерпани, или са пропуснати
възможностите за редовен контрол. Т.е., първото производство се счита за приключило,
когато с влязъл в законна сила окончателен акт е разрешен правен спор относно конкретно
деяние (административно нарушение или престъпление). В този смисъл са мотивите на ТР
№ 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС при очертаването на основните
признаци на принципа ne bis in idem. В тази насока е и даденото тълкуване на Съда на
Европейските общности (СЕО) в Люксембург, именуван след Договора от Лисабон – Съд на
Европейския съюз в редица негови решения. Така, в решението по делото Turanský (С-
491/07) е посочено, че по принцип, за да може едно решение да се определи като
окончателно /по смисъла на чл.54 от КПСШ/, то трябва да слага край на наказателното
преследване и да прекратява окончателно наказателното производство. В същия акт СЕО е
посочил, че за да се прецени дали едно решение е „окончателно“ за нуждите на прилагане на
правилото ne bis in idem следва още в самото начало да се провери по-специално дали
според националното право на договарящата държава, чиито органи са взели решението,
същото е окончателно и задължително, и да се постигне увереност, че в тази държава то е
основание за получаване на предоставената от принципа ne bis in idem защита.
В друго свое решение, по делото Piotr Kossovski (С-486/14), СЕС се аргументира, че за да
може да се приеме, че спрямо дадено лице е постановено окончателно съдебно решение за
деянието, в което това лице е обвинено, е важно, на първо място, възможностите за
наказателно преследване да са окончателно изчерпани, както и че преценката дали това
първо условие е изпълнено трябва да се извърши въз основа на правото на договарящата
държава, в която е постановен съответният наказателен акт. В същия смисъл е и
тълкуването, дадено в решението по делото М. (С-398/12), в което СЕО е приел, че
преценката дали постановеният в разглежданото наказателно производство акт е влязъл в
сила, трябва да бъде извършена с оглед на правото на държавата членка, в която актът е
постановен.
Основавайки се на тези принципни положения, залегнали в цитираните решения на
СЕО/СЕС, въззивната инстанция счита за процесуално недопустим и неприемлив
предложеният от прокурора в протеста подход за извършване на преценката дали решението
за прекратяване на разследването в Кралство Швеция е окончателно. В случая, за да
обоснове тезата си, че решението за прекратяване на разследването е окончателно,
прокурорът на практика, без да се основава на националното законодателство на издаващия
орган и на базата единствено на предположения е заключил, че след като същото е издадено
на 03.09.2018 г. и за него са уведомени пострадалите и не е последвала от тяхна страна
жалба, то значи, че е влязло в сила. Т.е., изводът на прокурора от ОП-Благоевград, че актът
за прекратяването на разследването в Кралство Швеция е окончателен, не се основава на
официална информация, постъпила от самия издаващ орган на чуждата държава, а на
субективна му преценка, изградена от собствения му прочит на приложената в ДП
кореспонденция и на решението на шведския прокурор. Изводът на прокурора от ОП-
6
Благоевград, че се касае за окончателен и влязъл в сила акт за прекратяване на разследването
в Кралство Швеция относно трудовата злополука, при която е настъпила смъртта на М. С., в
крайна сметка може и да е верен и обоснован, но той следва да бъде основан на процесуално
годни и допустими доказателства, изхождащи от съответните компетентни органи на
Кралство Швеция, каквито към момента по делото не са налице.
Гореизложеното мотивира и настоящата инстанция да приеме, че за да бъде извършена
обоснована и валидна преценка на предпоставките за прилагане на правилото ne bis in idem,
прокламирано и въведено в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в
чл. 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ), следва
компетентният орган /в случая прокурорът/ да събере информация чрез приобщаване на
надлежни доказателствени източници дали според националното право на Кралство Швеция
решението на прокурор Лотен Лубери от Отдел национална прокуратура, Дирекция цели на
околната среда и условията на труд за прекратяване на предварителното разследване по №
5000-К566572-18 относно престъпление във връзка с нарушение на правилата за безопасни
условия на труд е окончателно /влязло в сила/ и задължително. Като тук следва да се
подчертае, че посочената информация относно статуса на прокурорското решение за
прекратяване на предварителното разследване, проведено в Кралство Швеция, следва да
бъде изискана от компетентните български органи по официалния законоустановен ред. В
тази насока въззивният съд намира, че доколкото наличните по делото материали от
проведеното разследване № 5000-К566572-18 на Полиция Хелсингбори, Кралство Швеция,
ввключително и самото решение на прокурора за прекратяване на предварителното
разследване са били приобщени към ДП в резултат на доброволното им предаване от страна
на свидетелите С. Р. и К. Г. С., се налага същите да бъдат изискани от компетентните органи
в Кралство Швеция по съответния официален ред, тъй като само по този начин ще бъдат
гарантирани истинността и достоверността на тези материали и ще бъде постигната
необходимата увереност относно действителните резултати от проведеното разследване и че
тези резултати са установени с окончателен акт. В този смисъл са и изложените от СЕС
аргументи по делото Piotr Kossovski (С-486/14), че чл. 54 от КПСШ по необходимост
предполага между договарящите страни да съществува взаимно доверие в съответните им
системи на наказателно правосъдие и че всяка от тях приема прилагането на действащото в
другите договарящи страни наказателно право; че това взаимно доверие налага съответните
компетентни органи на втората договаряща държава да приемат окончателното решение,
постановено на територията на първата договаряща държава, такова каквото то им е
предоставено и че това доверие би могло обаче да просъществува, само ако втората
договаряща държава е в състояние да се увери въз основа на представените от първата
договаряща държава доказателства, че съответното решение на компетентните органи на
първата държава действително е окончателно решение, съдържащо преценка по съществото
на случая.
Що се касае до извода на окръжния съд, че по настоящото дело принципът „non bis in idem“
7
е бил приложен от прокурора, без да е изяснен и факта налице ли е идентичност на лицата,
срещу които са се водили двете наказателни производства /в Кралство Швеция и Република
България/, въззивната инстанция намира, че това обстоятелство следва да бъде обсъждано и
преценявано едва след постъпването на необходимата официална информация от Кралство
Швеция относно статуса на решението на прокурора от Отдел национална прокуратура,
Дирекция цели на околната среда и условията на труд за прекратяване на предварителното
разследване по № 5000-К566572-18 и в частност дали същото е окончателно и влязло в сила.
Т.е., след постъпването на горната информация представителят на държавното обвинение
следва да изясни обстоятелството дали провежданите разследвания в България и в Швеция
касаят едно и също лице. В случая, както правилно е посочил и окръжният съд, това
обстоятелство се явява от особено важно значение, тъй като действието на правилото ne bis
in idem се проявява само при идентичност на субекта в двата наказателни процеса – когато и
първото окончателно приключило производство, и последващото такова са проведени /или
се провеждат/ срещу едно и също наказателно или административнонаказателно отговорно
лице /в този смисъл са мотивите на ТР № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на
ВКС при очертаването на основните признаци на принципа ne bis in idem/. Закрилата на
принципа действа единствено при предприето наказателно преследване в отделни
наказателни процеси срещу едно и също лице по повод едно /същото/ деяние - когато деецът
е "съществено засегнат" от дейността на властите (виж решение на ЕСПЧ по делото
Corigliano v. Italy, § 34). Следователно се налага извода, че принципът ne bis in idem,
закрепен в чл. 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген и в чл. 50 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, е приложим само при повдигнато
обвинение срещу конкретно уличено лице, респективно когато окончателно се прекратява
досъдебно производство срещу определено лице, на което е повдигнато обвинение. В този
смисъл е и константната практика на СЕО/СЕС, че приложението на чл. 54 от КПСШ и на
чл. 50 от Хартата зависи от преценката дали в договаряща държава спрямо дадено лице е
постановено окончателно решение за деянието, в което това лице е било обвинено /виж
решения по делата Piotr Kossovski (С-486/14); М. (С-398/12); Turanský (С-491/07)/. С оглед на
това въззивната инстанция счита, че преценката относно така поставеното на обсъждане
обстоятелство следва да се извърши на основата на наличните факти за лицата, които
конкретно са привлечени към наказателна отговорност за извършването на разследваното
престъпление /било то в качеството на заподозрени или в качеството на обвиняеми/. А тези
факти, предвид приобщените към момента по делото материали, навеждат на извода, че в
хода на проведеното разследване в Кралство Швеция нито едно лице не е било заподозряно
и обвинено в причиняването на смъртта на пострадалия при настъпилата трудова злополука,
както и че в хода на провежданото в Република България ДП също нито едно лице не е било
привлечено като обвиняем във връзка с разследваното престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното неправилни се явяват доводите и съжденията в протеста, че
наказателното производство в Кралство Швеция е било насочено срещу всички възможни
лица от Кралство Швеция, Кралство Дания и Република България, които са могли да
8
причинят смъртта на М. С. в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност; че производство в Кралство
Швеция обхваща както предмета на разследване на ДП № 66/2019 г. по описа на ОСлО-
Благоевград, така и кръга от лица, срещу които е било насочено наказателното преследване,
и че по тази причина обстоятелството, че няма привлечени към наказателна отговорност
лица, не е основание да не се приеме наличие на идентичност на двете наказателни
производства по отношение на лицата, срещу които са водени двете наказателни
производства, респ. лицата, чиито действия са били предмет на разследване; както и че е без
правно значение факта, че досъдебното производство в Република България е образувано и
водено срещу неизвестен извършител, а не срещу конкретно лице.
Досежно приложеното от прокурора основание по чл.24,ал.1 т.1 от НПК за прекратяване на
наказателното производство въззивната инстанция намира следното:
На първо място, в приложената от прокурора като правно основание за прекратяване на
наказателното производство разпоредба на чл. 24 ал.1 т.1 от НПК на практика са предвидени
две различни основания за прекратяване – „деянието не е извършено“ и „деянието не
съставлява престъпление“. В случая в прекратителното постановление не е изрично
посочено кое точно от тези две основания е приложил прокурора, като това не е сторено
нито цифрово, нито словесно.
На второ място, в прекратителното постаоновление се съдържат вътрешно противоречиви
изводи относно приложеното основание по чл. 24 ал.1 т.1 от НПК за прекратяване на
наказателното производство. От една страна, изложените мотиви, че не са налице допуснати
нарушения от страна на конкретно лице на правилата за безопасност на труда, свързани с
първоначалния или периодичните инструктажи, а именно бездействие в тази насока,
изразяващо се в непровеждането им, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия съставомерен престъпен резултат /на страница 5 от постановлението/, без
съмнение сочат на основанието по чл. 24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК „деянието не е извършено“,
т.е., че изобщо няма извършено деяние. Същевременно, от друга страна, прокурорът е
приел, че от събраните в хода на разследването доказателства не се установяват такива
/доказателства/, сочещи наличие на съставомерните признаци на престъпление по чл. 123
ал.1 от НК; както и че липсват доказателства за проявена професионална непредпазливост
от определено лице или лица, която да се намира в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат – смъртта на пострадалия /страница 4 от постановлението/, което по съществото си
обосновава съвсем друго основание за прекратяване на наказателното производство, а
именно такова по чл. 243 ал.1 т.2 от НПК – недоказаност на обвинението. Тези
ппротиворечия характеризират като неясна волята на прокурора относно обсъжданото,
приложено от него, основание за прекратяване. Като този порок на прекратителното
постановление представлява самостоятелно процесуално нарушение, допуснато при
изготвянето на прокурорския акт.
9
На следващо място, въззивният съд счита, че прекратителното постановление е
необосновано. Като в случая необсноваността му е резултат от непълнота на
доказателствения материал вследствие на необективно и незадълбочено проведено
разследване. В тази връзка настоящата инстанция изцяло споделя решаващия извод на
окръжния съд, че наказателното производство е било прекратено, без да са събрани
всичките възможни доказателства за изясняване на обективната истина. Затова споделени от
САС се явяват съображенията на първия съд, че за изясняването на значими за правилното
решаване на делото обстоятелства и за проверка на вече събрани доказателства следва да се
положат усилия за приобщаване към делото на дигиталната карта на пострадалия и на
пътните листове на товарния автомобил „Волво“ с рег.№ *** за периода от 25.04.2018 г. до
14.05.2018 г., които да се изискат от работодателя „2Б Транс“ ЕООД и от свидетеля С.
/доколкото по делото се установява, че същият е собственик на този товарен автомобил/.
Правилна е и преценката на окръжния съд, че за всестранното изясняване на относимата
фактическа обстановка следва също така да се изискат от „2Б Транс“ ЕООД и доказателства
относно обстоятелствата с коя служба по трудова медицина е имало сключен договор
дружеството„2Б Транс“ ЕООД; провеждани ли са обучителни курсове по здравословни и
безопасни условия на труд на И. С. и Т. И., респ. издавани ли са им били сертификати за
това. Правилен е и изводът на контролирания съд, че за целите на разследването по делото
не е необходимо и наложително назначаване на експертиза по ЗБУТ, доколкото тези
обстоятелства могат да бъдат изяснени чрез писмени и гласни доказателствени средства, без
да е налице необходимост от специални знания за това.
Отделно от така изложеното апелативният съд счита, че за обективното, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства относно настъпването на разследваната трудова
злополука следва да се установи: - дали в случая разтоварването на процесната стока
/превозваната брана/ от страна на шофьорите на товарния автомобил е било включено в
поръчката относно превоза на тази стока; - съгласно поръчката кой в случая е следвало да
разтовари тази стока – дали клиените /получателите/ или превозвача /шофьорите/; - и дали
превозвачът на стоката /браната/ е изискал от доставчика /респ. производителя/ инструкция
за безопасна работа с тежки товари и ако е изискал такава дали тя е била предоставена на
превозвача и на шофьорите. Всички тези въпроси са били поставени и засегнати при
извършеното разследване от Агенцията за работната среда в Кралство Швеция и са отразени
в База за събиране на факти от 25.05.2018 г. на стр. 3 (11) и 4 (11) /виж л. 123 в т.4 от ДП/,
но не са получили своите конректни и ясни отговори.
Изложеното мотивира САС да приеме, че въпреки достатъчно продължилото във времето
разследване към момента не са събрани всички относими към предмета на делото годни
доказателствени материали; не са извършени всички възможни действия по разследването за
установяване на обективната истина, като не са изследвани и анализирани в пълния им
възможен обем всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства
посредством процесуално законосъобразни способи на доказване. А всичко това от своя
10
страна означава, че не са изпълнени императивните предписания на НПК за всестранност,
обективност и задълбоченост на досъдебното разследване, което на практика е довело до
накърняване и ограничаване на процесуалните права на пострадалите. С оглед на това
въззивният съд счита, че прокурорът от ОП-Благоевград необосновано и незаконосъобразно
е приел, че на този етап от досъдебното производство е налице основание за прекратяване на
наказателното производство по чл. 24 ал.1 т.1 от НПК относно разследваното престъпление.
В тази връзка САС счита, че за да се даде аргументиран, обоснован и изчерпателен отговор
на въпроса дали смъртта на М. Г. С. се дължи, респ. че не се дължи на престъпно
бездействие, на незнание или на немарливо изпълнение на дейностите в хода на
разтоварването на процесната брана следва да бъдат допълнително изяснени и анализирани
всички посочени по-горе обстоятелства, като за целта бъдат извършени съответните
процесуални действия по събиране и проверка на доказателства.
В случая установената непънота на доказателствата обосновава наличие на съществено
процесуално нарушение, което пък е самостоятелно основание за отмяна на
прекратителното постановление в рамките на съдебния контрол по чл. 243 от НПК.
Допуснатите съществени процесуални нарушения при преценката наличието на
предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т. 6
от НПК /съобразно правилото ne bis in idem/; при събирането и проверката на
доказателствения материал; при осигуряването и гарантирането на процесуалните права на
пострадалите; както и при изготвянето на самото постановление за прекратяване са довели
до постановяването на един напълно необоснован и незаконосъобразен акт, който, в крайна
сметка, правилно е бил отменен от Окръжен съд - Благоевград.
Предвид всичко гореизложено САС намира, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство правилно е било отменено, а делото върнато на Окръжна
прокуратура - Благоевград, поради което в тази му част протестираното определение следва
да бъде потвърдено.
Но тъй като въззивната инстанция не споделя изцяло мотивите на ОС-Благоевград за отмяна
на прекратителното постановление и доколкото част от тези /несподелени от въззивния съд/
мотиви на практика са обосновали указанията, дадени на прокурора с атакуваното
определение, то последното следва да бъде изменено в частта относно указанията, като бъде
постановено за такива да се считат дадените в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Воден от горното Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3042 от 29.09.2020 г. на Окръжен съд - Благоевград,
11
постановено по НЧД № 600/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено
постановлението от 31.08.2020 г. на прокурор от ОП-Благоевград за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 66/2019 г. по описа на ОСлО-Благоевград, водено за
престъпление по чл. 123 ал.1 НК, и с което делото е върнато на Окръжна прокуратура –
Благоевград за изпълнение на задължителните указания, дадени в обстоятелствената част на
определението.
ИЗМЕНЯВА горното определение в частта му относно задължителните указания, като
постановява да бъдат изпълнени указанията, дадени в обстоятествената част на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12