РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. П., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101081 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159, район Младост, БенчМарк Бизнес център,
представлявано от Георги Миков и Виктор Станчев – членове на Управителния съвет, чрез
пълномощника юрисконсулт И. П., против А. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ул.“О.“
№ 44.
Посочва се в исковата молба, че страните се намират в облигационна връзка,
регламентирана от публично известни Общи условия, като ответникът потребява
предоставените от ищцовото дружество услуги при условията, предвидени в тези общи
условия за обект, присъединен към разпределителната мрежа, намиращ се в гр. П., ул. „О.“
№ 44.
Излагат се твърдения, че за обекта на ответника са направени седем проверки по реда
на ПИКЕЕ, като са издадени фактури, по реда на ПИКЕЕ, тъй като новите ПИКЕЕ
предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа.
Сочи се, че на 16.06.2020 г., 22.04.2021 г., 20.05.2021 г., 23.06.2021 г., 13.08.2021 г.,
16.11.2021 г. и на 08.01.2022 г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към „ЕРМ Запад“
АД са извършили технически проверки на средство за търговско измерване с фабричен №
18660958 и средство за търговско измерване с фабричен № 18657973, обслужващи
процесния обект на ответника „къща“ в гр. П., ул. „О.“ № 44, като за извършване на
проверките всеки път надлежно е уведомено МВР на тел. 112. При извършването на всяка
една от проверките е съставян Констативен протокол, като в съответствие с разпоредбата на
чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, и тъй като потребителят, ползващ обекта, е търсен от служителите на
ЕРМ Запад непосредствено преди всяка една от процесните проверки, за да бъде поканен да
присъства и същият на нито една от проверките не е открит на адреса /отсъства/, проверките
са осъществени в присъствието на независими свидетели, представители на Федерация на
потребителите, удостоверено с подписите им в констативния протокол. По отношение на
ответника са съставени 7 /седем/ броя констативни протоколи – № 3030081/16.06.2020 г., №
2000043/22.04.2021 г., № 2000058/20.05.2021 г., № 2000071/23.06.2021 г., №
1
2000477/13.08.2021 г., № 2000640/16.11.2021 г. и № 2000734/08.01.2022 г. Въз основа на
направените в тях констатации, е преустановено захранването в обекта и са поставени
пломби, като електромерът при нито една от проверките не е изпращан на метрологична
експертиза, тъй като манипулацията е била всеки път една и съща - промяна в схемата на
свързване.
Клиентът – ответникът е уведомяван с писма за извършените проверки, като на
същия са му изпращани и съставените констативни протоколи.
Констативните протоколи, съставени от служителите на „ЕРМ Запад“ АД, отразяват
наличието на манипулация в електромера, която води до непълно измерване на
потребяваната от потребителя електроенергия в процесния обект, при което са извършени
преизчисления на сметките по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ за период конкретно посочен
във всяка една от издадените му фактури. В резултат на издадените „Предложения за
корекция на сметки“ са издадени и процесните фактури. Потребителят е уведомен за
изготвените справки за преизчислените количества ел. енергия чрез нарочни писма, като са
му изпратени и процесните фактури.
Навежда се, че е налице трайно, повтарящо се поведение, изразяващо се в
манипулация на измервателната система, водеща до пълно неотчитане на потребяваната ел.
енергия. Съгласно констатациите в съставените констативни протоколи, всеки път след
отстраняване на нарушението и възстановяване на правилната схема на свързване,
показанията на електромера на двете тарифи са едни и същи, т.е. след отстраняване на
манипулацията, същата се прави отново и по този начин за процесния период реално
електромера за обекта не е отчел нито един киловат изразходвана ел. енергия, която
незаплатена от потребителя енергия според правилата на енергийното законодателство се
заплаща от ищцовото дружество и същото търпи загуби от това неправомерно поведение.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, следните
суми:
- 6 881,16 лева (шест хиляди осемстотин осемдесет и един лева и шестнадесет
стотинки) по следните фактури:
1. Фактура № **********/19.06.2020 г., за сумата от 1 336,36 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 16.03.2020 г. до 16.06.2020 г.,
2. Фактура № **********/27.04.2021 г., за сумата от 1 316,57 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 23.01.2021 г. до 22.04.2021 г.,
3. Фактура № **********/25.05.2021 г., за сумата от 409,64 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 23.04.2021г . до 20.05.2021 г.,
4. Фактура № **********/29.06.2021 г., за сумата от 497,29 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 21.05.2021 г. до 23.06.2021 г.,
5. Фактура № **********/18.08.2021 г., за сумата от 851,86 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 24.06.2021 г. до 13.08.2021 г.,
6. Фактура № **********/18.11.2021 г., за сумата от 1 566,78 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 17.08.2021 г. до 16.11.2021 г.,
7. Фактура № **********/11.01.2022 г., за сумата от 902,66 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 17.11.2021 г. до 08.01.2022 г.,
- лихва по горепосочените фактури в общ размер на 462,55 лв., от които:
по Фактура № **********/19.06.2020г. – 218,27 лв. лихва от 04.07.2020г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/27.04.2021г. – 102,77 лв. лихва от 11.05.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/25.05.2021г. – 28,78 лв. лихва от 09.06.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/29.06.2021г. – 30,25 лв. лихва от 13.07.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/18.08.2021г. – 40,70 лв. лихва от 31.08.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/18.11.2021г. – 35,26 лв. лихва от 01.12.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/11.01.2022г. – 6,52 лв. лихва от 25.01.2022г. до 21.02.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
2
Претендира се заплащане на сторените разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
За претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
312 от 28.04.2022 г. по Ч.гр.д.№ 365/2022 г. по описа на РС-П., връчена на ответника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответната
страна.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява процесуален представител,
който поддържа иска.
Ответницата се явява лично като прави признание на иска и навежда искане за
разсрочено плащане на вземането по предявения иск.
Предвид признанието на иска от страна на ответницата, процесуалният представител
на ищеца е извел искане за постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1 от ГПК.
Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по
чл.422 от ГПК.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция за
признаване на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество претендираните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 312 от
28.04.2022 г. по Ч.гр.д.№ 365/2022 г. по описа на РС-П., за основателна и доказана, поради
което и следва да бъде уважена.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
С оглед заявеното от ответницата, че е пенсионер и получава минимална пенсия, но
може да разчита на децата си при изплащане на претендираното вземане, съдът намира, че
следва да разсрочи изпълнението на тези съдебно установени вземания за главница и
законна лихви, съгласно чл. 241 ГПК. Доколкото обаче в т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в настоящото производство може да се разсрочи или
отсрочи само съдебно установеното вземане, а в т. 10в от същото ТР е прието, че в него не
се включват и разноските в настоящото и заповедното производство, тяхното изпълнение не
следва да се разсрочва с настоящото решение.
Първостепенната инстанция счита, че следва да разсрочи изпълнението на съдебно
установените вземания за главница и законна лихви на равни месечни вноски, всяка от
които по 450 /четиристотин и петдесет/ лева, платими до 20-то число на всеки месец,
считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на тези
3
задължения (чл. 241 ГПК и т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Не
следва да се определя и броят на разсрочените вноски, защото в тях е включена и законната
лихва, която ще изтече върху главницата до окончателното й изплащане, която лихва
ответницата продължава да дължи на ищеца, защото разсрочването само разсрочва на
вноски принудителното изпълнение на процесните вземания, а не внася промяна в
материалноправните отношения на страните. Поради това ответницата продължава да е в
забава, а течението на законната лихва върху главницата не се спира с разсрочването й и
такава се начислява до окончателното й изплащане, а нейният размер в бъдеще зависи от
ОЛП и не може да се определи към настоящия момент. Поради това не може да бъде
определен към настоящия момент и точният брой на разсрочените вноски. Ето защо
последният не следва да се определя, а разсрочването на признатите с настоящото решение
вземания за главница и законна лихва следва да се осъществи на равни месечни вноски до
окончателното изплащане на тези вземания.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.чл.415, ал.4 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл.422
ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за
изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 378,38 лева, представляваща разноски по
производството пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса, депозит за
свидетели и юрисконсултско възнаграждение, тъй като такива своевременно са
претендирани. Отделно и на същото основание - ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноските и по заповедното производство в размер на 196,87 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът А. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес
гр.П., ул.“О.“ № 44, дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, следните суми:
- 6 881,16 лева (шест хиляди осемстотин осемдесет и един лева и шестнадесет
стотинки) по следните фактури:
1. Фактура № **********/19.06.2020 г., за сумата от 1 336,36 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 16.03.2020 г. до 16.06.2020 г.,
2. Фактура № **********/27.04.2021 г., за сумата от 1 316,57 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 23.01.2021 г. до 22.04.2021 г.,
3. Фактура № **********/25.05.2021 г., за сумата от 409,64 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 23.04.2021г . до 20.05.2021 г.,
4. Фактура № **********/29.06.2021 г., за сумата от 497,29 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 21.05.2021 г. до 23.06.2021 г.,
5. Фактура № **********/18.08.2021 г., за сумата от 851,86 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 24.06.2021 г. до 13.08.2021 г.,
6. Фактура № **********/18.11.2021 г., за сумата от 1 566,78 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 17.08.2021 г. до 16.11.2021 г.,
7. Фактура № **********/11.01.2022 г., за сумата от 902,66 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 17.11.2021 г. до 08.01.2022 г.,
- лихва по горепосочените фактури в общ размер на 462,55 лв., от които:
по Фактура № **********/19.06.2020г. – 218,27 лв. лихва от 04.07.2020г. до 21.02.2022г.,
4
по Фактура № **********/27.04.2021г. – 102,77 лв. лихва от 11.05.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/25.05.2021г. – 28,78 лв. лихва от 09.06.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/29.06.2021г. – 30,25 лв. лихва от 13.07.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/18.08.2021г. – 40,70 лв. лихва от 31.08.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/18.11.2021г. – 35,26 лв. лихва от 01.12.2021г. до 21.02.2022г.,
по Фактура № **********/11.01.2022г. – 6,52 лв. лихва от 25.01.2022г. до 21.02.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /22.03.2022 г./ до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ул.“О.“ № 44, да заплати
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159, район Младост, БенчМарк Бизнес център,
представлявано от Георги Миков и Виктор Станчев – членове на Управителния съвет,
сумата от 378,38 (триста седемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса, депозит
за свидетели и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ул.“О.“ № 44, да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1784, бул.”Цариградско шосе” № 159, район Младост, БенчМарк Бизнес център,
представлявано от Георги Миков и Виктор Станчев – членове на Управителния съвет,
сумата от 196,87 (сто деветдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки) лева,
представляваща разноски пред заповедния съд за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
РАЗСРОЧВА, на основание чл.241, ал.1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главници и законна лихва, на равни ежемесечни вноски, всяка
от които в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, платими до всяко 20-то число на
всеки календарен месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане на тези признати с него вземания.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5