№ 461
гр. Плевен, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря В. Н. П.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500359 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 458 от 05.02.2023г., постановено по гр.д. №
3274/2022г. Плевенския районен съд е осъдил, на основание чл. 45 вр. чл.52
от ЗЗД Н. П. Б. и Д. Б. П., двамата от гр. П., да заплатят солидарно на Д. С.
Ц. от с.гр. сумата от 4000лв. - частично предявен иск, от общо претендирания
в размер на 9 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от Д. Ц.
неимуществени вреди, причинени му на ***год. в гр. П., пред ресторант „***“
вследствие на нанесен му побой от Н. П. Б. и Д. Б. П., изразяващи се в
претърпени болки и страдания, нараняване и кръвонасядане в областта на
устната кухина - горната устна, наложило оперативно лечение, оток и
кръвонасядане на носа, охлузвания на десен лакът, насинявания по гърба,
ляво рамо, чувство на страх, неудобство, притеснение, стрес, оскърбление,
засягане на честта и достойнството, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на увреждането - ***год. до
окончателното изплащане. Със същото решение ответниците са осъдени да
заплатят солидарно на ответника и причинените му имуществени вреди от
същото деяние в размер на 781, 20лв., ведно със законната лихва от деня на
1
увреждането, както и сумата 1800лв. за деловодни разноски на ищеца.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответниците, чрез пълномощника им адв.А. К. от ПлАК, като Н. Б. обжалва
решението в частта му, с която е уважен иска за неимуществени вреди за
разликата над 3 500лв. до 4000лв. и в частта за разноските, а Д. Ц. - изцяло. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е
незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивниците молят
съда да отмени решението на Плевенски РС, в обжалваните му части и да
постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска за
обезщетение изцяло спрямо Д. Ц., поради това че не е участвал в побоя на
ищеца и иска за неимуществени вреди предявен спрямо Н. Б. за разликата над
3 500лв. до 4000лв., като се присъдят и съответните разноски.
Въззиваемият Д. С. Ц., чрез пълномощника си адв.Г. Г., е взел
становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.45 от ЗЗД
- за присъждане на сумата 4 000лева, предявен като частичен/от 9000лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, причинено от двамата ответници на ***г. в гр. П., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането и иск за
присъждане на сумата 781,20лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същия деликт. В исковата молба се твърди, че на ***г.,
следобед към ***ч., ищецът се намирал в градината на ресторант „***“ в гр.
П., когато видял възрастна жена, видимо разстроена и плачеща, която молила
за помощ. Обяснила, че някакви момчета пикаят до входа на жилищната
сграда, а като им направила забележка, те започнали да я заплашват и
обиждат. Ищецът станал и заедно е жената отишли до входа на блока, където
срещнали трима младежи. След като жената посочила момчето, което се е
2
държало най-грубо и арогантно, то понечило да избяга, но ищецът го хванал
за врата. Попитал го защо постъпват така и какво иска от възрастната жена.
Момчето се отскубнало и избягало, казвайки „Знаеш ли кой е баща ми? Сега
ще му кажа, че ме биеш“. Ищецът отговорил, че е добре да се обади, да му
разкаже как се държи и да го попита той ли го е учил да постъпва по този
начин. Момчетата се отдалечили, а ищецът останал с жената, за да я успокои,
тъй като тя се страхувала те да не се върнат и да я пребият. Ищецът тръгнал в
посока ресторанта, когато видял спиращ автомобил М.а БМВ, от който слязъл
млад мъж. Мъжът попитал защо бие децата. Докато ищецът обяснявал
вървейки по тротоара, към тях се приближил втори мъж, който заплашително
викал: „Защо биеш децата, бе?!“. Това бил бащата на „уриниращото момче“.
Ищецът поискал да обясни, но вторият мъж изненадващо го нападнал и
ударил по лицето. Ищецът бил шокиран и инстинктивно протегнал ръце
напред, за да избута нападателя, но в този момент и първия мъж го ударил с
юмрук в лицето. Тогава той залитнал и паднал на земята, като нападателите
продължавали да го удрят и ритат по главата, гърба, кръста и рамото докато
чули викове „Оставете го“, както и,че идва полиция. Впоследствие ищецът
узнал че пикаещото пред входа момче се казва М. Н. Б. и че е син на първия
ответник Н. Б. и брат на втория ответник Д. П., от друг баща. Узнал и името
на възрастната жена, която се нарича Ж. Т..
Ищецът твърди, че свидетели на инцидента са станали гости на
ресторанта, персонала му, както и минаващи по улицата хора. Клиенти се
обадили на тел.112 и на сина на ищеца. След ударите ищецът почувствал, че
устата му се пълни е течност, не можел да преглъща и се задушавал.
Установил, че има много наранявания, в т.ч. и разкъсана горна устна, главата
и ребрата го болели много.Пристигнала патрулна кола на полицията и
синовете на ищеца. След като полицаите му снели обяснения, ищецът
потърсил Спешна помощ, където установили, че има нараняване и
кръвонасядане в областта на устната кухина - горната устна, което наложило
оперативно лечение; оток и кръвонасядане на носа; охлузвания на десен
лакът; насинявания по гърба и лявото рамо. Нараняванията довели до
влошаване на здравословното му състояние не само от търпяните болки и
страдания, но и от това, че не можел да се храни нормално, да се движи
нормално, да говори нормално. Твърди, че повече от една година по-късно
все още има белег на устната си, който му създава дискомфорт и му напомня
3
за преживяното.
Ищецът твърди, че при побоя са счупени очилата и мобилния му
телефон, а дрехите му са били скъсани на няколко места и целите в кръв.
Всичко това се случило пред очите на минаващите хора, на гостите и
персонала на заведението, на хора от блока. Свидетели станали и младежите,
които обиждали възрастната жена, които според него, получили нагледен
пример как се раздава „улично правосъдие“. Поради всичко това, ищецът не
може да приеме случилото се, което не отговаря на разбиранията му за
справедливост и нормалност. Той продължава да се чувства оскърбен и
обиден от преживяната агресия. Твърди също, че честта и достойнството му
са засегнати, тъй като побоят е извършен на обществено място, пред
ресторанта, който управлява, пред очите на много хора, без да има
възможност за реакция и защита. Ищецът твърди, че инцидентът засяга пряко
репутацията му пред неговите близки и клиентите му.
По повод инцидента е било образувано досъдебно производство
ДП №306/2021г. по описа на Първо РУ Плевен. След образуването му Н. Б.
направил опит да се извини и поискал да се споразумеят, но не бил съгласен с
размера на поисканото от Д. Ц. обезщетение от 10 000лева. През месец
февруари 2022г. получил призовка за явяване като подсъдим по Наказателно
дело от частен характер №20224430200176 по описа на Районен съд Плевен,
инициирано от М. Н. Б. за нанесена му от Ц. лека телесна повреда, за което
увреждане е претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на
4000 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответниците, които оспорват изцяло предявените искове. Възразяват, че не са
нападали и удряли ищеца. Н. Б. твърди, че е бил принуден да се защити от
нападение на ищеца, без да го удря, а Д. П. твърди, че изобщо не е участвал в
побоя.
Безспорно е, че ***г., следобед към ***ч., в градината на
ресторант „***“ в гр. П., чийто управител е ищеца, същият бил помолен от
възрастна жена/Ж. Т./ за съдействие при решаване на конфликта й с три
момчета.След като ищецът поговорил наблизо до ресторанта с момчетата и
по-конкретно с М. Б. – сина на ответника Н. Б. и брат на ответника Д. П.,
връщайки се срещнал двама мъже, които се оказали роднини на момчето-
4
посочените ответници, на които то се е оплакало от ищеца Д. Ц.. При спора
относно това ударил ли е ищеца шамар на сина на ответника Б., тримата мъже
не са се разбрали, а конфликта им е ескалирал, при което ищецът се е оказал
на земята, а вследствие на „сборичкване“ е получил увреждания по главата и
тялото. Ответникът Б. на л.3 от въззивната жалба признава за нанесен един
юмручен удар в лицето на ищеца, от който той е паднал на земята.
Спорно е, с оглед предмета на въззивно обжалване, причинил ли е
ответникът Н. Б. неимуществените вреди описани в исковата молба и дължи
ли обещетение за тях в размер надвишаващ сумата 3500лв., налице ли е
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия ищец, както и
участвал ли е в побоя ответника Д. П.. За да се произнесе по спорните
въпроси, съдът съобрази следното:
Пред РС-Плевен са събрани множество писмени и гласни
доказателства, изслушани са и са приети СМЕ и СПЕ, както и такава за
оценка на имуществените вреди. От прил. на л.12 и л.13 от делото документи
лист за преглед на пациент и резултат от образно изследване на лицеви кости,
извършено на ***г. се установява, че на посочената дата ищеца е бил насочен
от ЦСМП към д-р В. Т. от УМБАЛ“Д-р Г.Странски“, който е установил
повърхностна травма на устните и устната кухина на пострадалия от побой
пациент Д. С. Ц.. В анамнеза е посочено: насинявания в областта на лицето,
разкъсна рана на горна устна. Назначено е изследване ренгенография и е
приложена посочената в документа терапия. От резултата на назначеното
изследване на лицеви кости се вижда, че няма установени травматични
костни изменения. От прил. на л.11 от делото на РС медицинско
удостоверение № 156 от 05.05.2021год., изд. от доц. д-р Д. Д., д.м. като
дежурен лекар в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ“Д-р
Г.Странски“ЕАД-гр.Плевен, се установява, че лекарят е извършил преглед на
ищеца Д. С. Ц. на 05.05.2021г. в 09.40ч. и е установил уврежданията, за които
лицето е съобщило, че са получени от удари с ритници и юмруци. Видно от
заключението на съдебния лекар, Ц. е получил голяма разкъсно-контузна
рана по кожата на горната устна в дясно, оток и кръвонасядане на носа,
охлузвания и кръвонасядания на крайниците и гърба, сравнително голям
хематом на брадичката и горната част на шията, като уврежданията са
резултат от тъпи травми и могат да бъдат получени по начина, срока и
5
обстановката, за която се съобщава.Довели са до разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота.
От приложената на лист 119 от делото на РС Епикриза на ищеца,
изд. от Отделение по УНГ болести на „МБАЛ Св.Параскева“ЕООД гр.Плевен
се установява, че на 18.05.2021г. Д. Ц. е постъпил на лечение в отделението за
извършване на хирургична корекция на устния цикатрикс получен преди 10
дни от разкъсно-контузна рана в дясната част на горната устна, вследствие на
побой. Оплакванията са били от изтръпване и придърпване с ограничение на
движението на горна устна в областта на наложения шев. Операционният
екип с хирург д-р Ю.Н., съгл. извадки от оперативния протокол от
18.05.2021г., под местна анестезия е свалил сутурата с последваща ексцизия
на цикатрикса и е освободил кожната контрактура в областта на горната
устна.Интраорално е ексцезиран образувания постравматичен лигавичен
джоб. Пациента е изписан на 20.5.2021г., като му е издаден и болничен лист
от ЛКК за срок от 20 календарни дни при домашен амбулаторен режим/прил.
на л.14/.
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза на ВЛ
доц.д-р С. Д. К., д.м. /л.153 и сл. от делото/ на ищеца са причинени следните
травматични увреждания : оток и кръвонасядане на носа, разкъсно-контузна
рана на горната устна, кръвонасядане на долната устна и брадата;
кръвонасядане по гърба, в областта на лявото рамо и охлузване на десен
лакът, причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Уврежданията може да са получени по съобщения начин – от удари с ръце и
крака, вкл. след поваляне на земята. Пояснено е, че раната на горната устна
представлява нарушаване на анатомичната й цялост, свързана с временно
затруднение на физиологични функции /хранене, говор/, която при нормално
протичане на оздравителния процес зараства и оплакванията преминават за
около три седмици. Липсват данни за удължен оздравителен процес, но
последица от раната е наличието на слаболичащ белег на горната устна,
необуславящ функционални затруднения.
От заключението на ВЛ д-р Н. Ф. Л. по изготвената съдебно-
психиатрична експертиза /л.142 и сл. от делото/ се установява, че към
момента на освидетелстването на 24.11.2022г. при ищеца не се установява
актуално психично разстройство. ВЛ е установило, че ищеца е преживял
6
вследствие на инцидента на ***г. остра стресова реакция в отговор на
значими стресори, довели до времена промяна в живота му заради
инвалидизирали го травматични наранявания и накърнена репутация поради
публичността на случилото се. Тази реакция е довела до психотравтатична
криза с постепенно излизане от нея след първия месец от случилото се, когато
са овладени безпокойствата, свързани с физическата му кондиция и ищецът
се е ангажирал в управлението на бизнеса си. Изпитвал е гняв заради
публичното му унижение и тревога за физическата си кондиция, усетил е
безпокойство за физическата си безопасност и страх от инвалидизация. ВЛ
дава заключение, че острата реакция е краткотрайно, но със значителна
тежест психично разстройство. При получаване на физическите травми
ищецът е изпитал тревога, срам, унижение и безсилие да промени случилото
се. В заключение е посочено, че всички психотравматични кризи оставят
отпечатък върху живота на човек и неприятните спомени не могат да се
изтрият от съзнанието.
Пред РС са събрани гласни доказателства, които установяват в
достатъчна степен достоверността на описаната в исковата молба фактическа
обстановка. Относно съществените за произнасянето по спора въпроси са
събрани убедителни гласни доказателства, които са еднопосочни и
съответстващи на писмените доказателства и експертните заключения. Няма
спор, че и двамата ответници са били афектирани от разказа и вида на техния
родственик непълнолетния М. Б. и са отишли за да потърсят сметка на ищеца
Д. Ц.-посочен от момчето, като човека, който му е навредил. От показанията
на разпитаните свидетели Ж. Т., К. Д., М. А., К. В. и М. В. се установява, че
ищецът бил помолен от св.Ж. Т. да й окаже помощ, тък като имала конфликт
и се чувствала застрашена от поведението на М. Б.. Ищецът се отзовал на
молбата й, хванал за врата М. Б., направил му забележка, а той рязко се
отскубнал и избягал. Тези показания кореспондират и с представените пред
настоящата инстанция писмени доказателства-оправдателна присъда по
НЧХД №176/2022год. по описа на ПлРС и решение за потвърждаването и, от
които се вижда, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление - нанасяне на лека телесна повреда на М. Б., поради
малозначителност на деянието.Уважен е само граждански иск за делект за
причинените минимални телесни увреждания, изразяващи се в зачервяване и
одраскване, които били обезщетени със сумата 200лв.
7
Безспорно е установно участието и на двамата ответници като
извършители на нанесения над ищеца побой. Първоначно към него се е
приближил Д. П., с намерение за изясняване на ситуацията с брат му, но
когато е дошъл и видимо ядосаният ответник Н. Б., и двамата са се
нахвърлили върху по-възрастния от тях и безпомощен ответник като са го
повалили на земята и са му нанесли множество удари с ръце и крака,
счупвайки очилата и телефона му. Обсъдените от РС подробно и задълбочено
показания на свидетелите, убедително доказва съпричастността на двамата
ответници, които са действали задружно като роднини на М. Б., наказвайки
ищеца за стореното на момчето. Обстоятелството, че две от свидетелките /А.
и Д./ са сервитьорки в управлявания от ищеца ресторант, които са били
очевидци на случилото се, не влияе на крайния извод на съда, при положение,
че фактическата обстановка установена от тях напълно се препокрива с тази
установена от напълно незаинтересовани други очевидци – св. К. В. и М. В..
В тази връзка, следва да се отбележи, че въззивният съд споделя
фактическите констатации и правни изводи на РС, дали му основание да
постанови обжалвания съдебен акт, поради което – препраща към мотивите
на съда, на основание чл.272 ГПК, в това число и относно размера на
неимуществените вреди. Правилни са и изводите на решаващия съд, че
мотивите за извършеното от ответниците непозволено увреждане не са
релевантни за настоящия граждански процес относно отговорността за
причинените на ищеца вреди и не оправдават противоправното им поведение.
Не може да се счита за съпричиняване на вредоносния за ищеца резултат
предхождащо инцидента негово поведение спрямо трето лице. Още повече,
че към онзи момент то е било само предполагаемо, а ответниците са
предприели саморазправа без в действителност да се интересуват от
обстоятелствата. Нито една проява от поведението на ищеца пред ресторанта
не дава основание на съда да приеме, че той е допринесъл за настъпването на
вредите. Не той се е държал заплашително и не той е предизвикал, нито е
увредил нападателите си. Твърдението, че сам е паднал на земята, губейки
равновесие, не се потвърждава от показанията на очевидците. Показанията на
свидетелите А. и К., посочени от ответниците също не установяват такива
факти и обстоятелства, от които да се приеме, че ищецът е допринесъл за
увреждането си. Нещо повече – поведението на ответниците, когато са
узнали, че идва полиция е много показателно относно това, че те са съзнавали
8
самоуправните си действия и са избягали, без да изчакат полицейските
служители и да помогнат за изясняване на случилото се.
За да уважи предявения иск в посочения по-горе частичен размер,
Плевенски районен съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответниците по чл.45 ЗЗД, като пълният размер на
неимуществените вредите може да се оцени на 9000лв., но относно този
размер не се формира сила на присъдено нещо. Този извод се споделя и от
въззивния съд - на ищеца са причинени от двамата ответници, чиято
отговорност за деликта е солидарна, твърдените в исковата молба
неимуществени вреди. Районният съд е взел предвид и обсъдил всички
относими доказателства, като е изложил убедителни мотиви за
продължителността на оздравителния процес, за причинените на ищеца
физически травми – вида и интензитета на болките и страданията му. Взел е
придвид и степента на засягане на психичното му здраве, както и на личните
му чест и достойнство на съпруг, баща и работодател.Мотивите са
изключително подробни, обосновани и всеобхватни.
Поради гореизложеното, решението на Плевенски районен съд
следва да бъде потвърдено, на основание чл.271, ал.1 от ГПК, като бъдат
присъдени в полза на въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв., съобразно договора за правна защита и
съдействие на л.27, съдържащ разписка. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение
№ 458 на Плевенския районен съд, постановено на 05.04.2023г. по гр.д. №
3274/2022г. по описа на Плевенски РС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.273 от ГПК, Н. П.
Б., ЕГН ********** и Д. Б. П., ЕГН ********** - двамата с адрес за
призоваване: гр. П., местност „П.“ №*, да заплатят на Д. С. Ц., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.С.” №*, ет.*, офис * адв.Г.Г.
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 600лв.
9
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10