Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна, 5.07.2011г.
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в
публично заседание на двадесет и първи юни 2011г.,
в
състав: Председател:
ДЕСПИНА Г.
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА мл.с.
при секретаря С.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия Г. 1078 по
описа за 2011г, за да се произнесе,
взе предвид :
Производството
е въззивно, образувано по жалбата на А.Л.Н.
против решението на ВРС-ХІІс-в № 379/07.02.2011г по гр.д.№ 10935/2010г, с което
са отхвърлени исковете му срещу „Пикадили”ЕАД за осъждане на ответника да
заплати, както следва :
сумата от 3 806 900лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение по т.1 от допълнително
споразумение от 1.11.2000г, сключено с „Боляри”ООД за 2007г.;
сумата от 3 635 720лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение по т.2 от допълнително
споразумение от 1.11.2000г, сключено с „Боляри”ООД за 2007г и
сумата от 1 786 228лв, представляваща
обезщетение за забава върху главницата в общ размер от 7 442 620лв. за периода
31.07.2008г. до датата на предявяване на иска – 13.07.2010г, на осн.чл.128 т.2
и чл.245 ал.2 КТ.
Излагат се оплаквания
за неправилност на обжалваното решение на ВРС. Неправилно първоинстанционният
съд е квалифицирал спорът като такъв по договор за управление , а не по трудов
договор. Дори и в този случай ВРС е следвало да прекрати делото и да го изпрати
по подсъдност на ВОС. Счита, че процесното допълнително споразумение е към
предходните трудови договори и допълнителни споразумения. Трудовата функция за
заеманата от Н. длъжност „търговски директор” не предвижда управленски
правомощия. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с
което се уважат претенциите с присъждане на разноски.
При условията
на евентуалност, ако не се уважи въззивната жалба, е подадена частна жалба от А.Л.Н. против решение №
379/07.02.2011г по гр.д. № 10935/2010г на ВРС-ХІІс-в частта, с която се
определя правна квалификация на отношенията по чл.280 и сл. ЗЗД.
Постъпила е и
частна жалба от „Пикадили”ЕАД срещу
определение № 4414/25.03.2011г по гр.д. № 10935/2010г. на ВРС-ХІІс., с което е
изменено решение № 379/7.02.2011г. по с.д. в частта за разноските и е осъден
ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 1 500лв., на осн. чл.248
ал.1 вр.чл.78 ал.5 ГПК.
Оспорва се основателността
на въззивната жалба. Предходен съдебен акт между различни страни в своите
мотиви не обвързва нито настоящия съд, нито настоящите страни. Като е изследвал
волята на страните по допълнителното споразумение ВРС правилно е приел, че се
касае до граждански договор, а не до трудов. В него са уговорени клаузи за
„такси на мениджърските услуги” и за лична отговорност за плащане на данъци на
получателя на доходи. Претендират се разноски по спора.
В исковата си
молба А.Л.Н. излага, че от 01.09.1995г. е в трудово правоотношение с „Боляри”ЕАД
за длъжността „търговски директор” на Супермаркет „Пикадили”-гр.Варна. По
силата на договори за наем от 01.12.2003г. и 30.04.2004г. между „Боляри”ЕАд и
„Пикадили”ЕАД така създаденото трудово правоотношение на осн. чл.123 КТ не се е
прекратило, а се е запазило с новия работодател – „Пикадили”ЕАД и е продължило
да съществува до 31.07.2008г, когато е прекратено. На 1.11.2000г между ищеца и
„Боляри”ЕАД е било подписано допълнително споразумение, по силата на което в
полза на Ал.Н. е уговорено право на бонус в размер на 5 % от годишната нетна
печалба на „Боляри”ЕАД, изчислено на базата на ГФО за съответната година, както
и бонус в размер на 5 % от премията в случай на продажба на активи на
„Боляри”ЕАД, изчислена като разлика между продажната цена и сбора на пасивите и
неразпределената печалба на дружеството към датата на продажбата.
Твърди се, че
за 2007г „Боляри”ЕАД е реализирало нетна печалба в размер на 76 138 000лв и
затова на ищеца се полага бонус в размер на 3 806 900лв. А предвид
извършената продажба на 75% от акциите се дължи и бонус в размер на 3 635
720лв. Върху двете главници се претендира обезщетение за забава за периода 31.07.2008г
до завеждане на иска – 30.07.2010г. в размер на 1 786 228лв.
Ответникът
„Пикадили”ЕАД оспорва основателността на исковете. Прави възражение, че
правната природа на споразумението от 1.11.2000г. е договор за управление, а не
трудов договор или допълнително споразумение към трудов договор. Оспорват
действителността му като сключен без основание, както и автентичността му
досежно подписите на подписалите го лица. Дори и да се установи, че е
действителен и истински, пасивно легитимиран да отговаря по него е „Боляри”ЕАД,
а не „Пикадили”ЕАД. Искът не е доказан и по размер. Мотивите на друг съдебен
акт нямат обвързваща сила решаващият състав по настоящето дело.
Съдът като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното относно релевантните за спора факти:
Въз
основа на представените писмени доказателства между „Боляри”ООД и А.Н. на
1.09.1995г е бил сключен трудов договор, по силата на който последният е заемал
в предприятието на работодателя длъжността „търговски директор” с място на
работа : супермаркет „Пикадили” в гр.Варна ул.„Чаталджа” № 22 за неопределено
време и с основно трудово възнаграждение в размер на 5000лв. Не се спори между
страните, че това трудово правоотношение е било прекратено от 1.08.2008г със
заповед № 653/31.07.2008г на Изп.директор на „Пикадили”АД на осн. чл.326 КТ – поради подадена молба за напускане от служителя.
Видно
от 3бр. допълнителни трудови споразумения от 1.10.2000г, 2.01.2002г и от
1.01.2003г от сключени между ищеца и „Боляри”ООД, страните са променяли
различни елементи от съдържанието на трудовия договор : относно размера на трудовото възнаграждение и
относно мястото на работа. От представеното ЛТД на А.Н. е видно, че между
последния и „Пикадили” ЕАД, вече като работодател, след 1.01.2004г са били сключвани
поредица от допълнителни споразумения към трудовия договор от 1.09.1995г. Те
преимуществено касаят промяна в размера на трудовото възнаграждение. Само
последното от 31.08.2007г касае и промяна в длъжността – „Директор Маркетинг и
продажби”. Във всички допълнителни споразумения въззивникът е посочен като
„служител”.
С
договор за наем от 1.12.2003г между „Боляри”ЕАД /правоприемник на „Боляри”ООД/
и „Пикадиил”ЕАД първото ТД е отдало на второто ТД под наем всички обекти от
веригата супермаркети „Пикадили”, находящи се в гр.Варна, ведно с намиращите се
в тях оборудване и движими вещи, които наемателят ще ползва по предназначението,
за което са наети. Договорена е първа наемна цена за 2004г, дължима от
1.02.2004г. Към датата на сключване на наемния договор въззивникът според
допълнително споразумение от 1.01.2003г е заемал длъжността „търговски
директор” с място на работа–„Пикадили-Център” в гр.Варна ул. Битоля 1а.
Следователно, последният обект е
обхванат от договора за наем.
С
договор за управление от 1.11.2000г, сключен между „Боляри”ООД и А.Н. в качеството му на „търговски директор” е
уговорено, че последният има право на бонус от 5 % от годишната нетна печалба
на „Боляри”ООД, която следва да се
изплати до края на съответната финансова година. По т.2 от същия е
постигнато съгласие Н. да получи и при продажба на активите на „Боляри”ООД
бонус в размер на 5% от премията, изчислена като разлика от продажната цена и
общо пасивите и неразпределените печалби. И само за бонуса по т.2 /изрично
наречен „бонус върху премията”/ е предвидено, че той ще се изплаща по сметка,
определена от Н. и последният следва да бъде отговорен за плащане на данъци
върху този бонус.
Заключението
по назначената ССЕ е в смисъл, че размерът на бонуса по т.1 от споразумението
от 1.11.2000г, съобразно ГФО на „Боляри”ЕАД за 2007г, е
3 808 093,04лв. Размерът на законната лихва върху главницата за
периода 31.12.2007г- завеждане на иска 13.07.2010г, възлиза на 1 272 731,31лв.
Предвид
така установеното от фактическа страна, ВОС прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно осн. чл.128 ал.1 т.2 КТ и чл.245 ал.1 КТ.
Спорен
между страните е въпросът за характера на договора от 1.11.2000г - дали се
касае за договор за управление по см.на чл.141 ал.7 ТЗ /макар самата разпоредба
да е влязла в сила след сключване на процесното споразумение/ или за трудов
договор.
Безспорно
към датата 1.11.2000г работодател по трудовия договор от 1995г се явява
„Боляри”ООД. Ал.Н. не е бил негов управител или съдружник към посочения момент.
Съгласно чл.141
ал.1 ТЗ, управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно
закона и решенията на общото събрание. Отношенията между дружество с ограничена
отговорност и управителят му могат да се
уредят до изм. с ДВ бр.58/2003г с договор за възлагане на управлението или с трудов договор.
Ирелевантни за спора са възражения /при това недоказани/ за евентуални
участия на Ал.Н. в управителните органи на търговското дружество след
1.11.2000г
Видно от съдържанието
на представения документ - споразумение от 1.11.2000г, то не съответства
на типичния мениджърски договор, с който се поема задължение да се управлява
едно търговско предприятие и да се представлява лицето, което е негов
собственик срещу възнаграждение. Лиспват
каквито и да е обективирани волеизявления на страните за овластяване на Н. с правомощията в рамките на редовните и
обичайни управленски дейности. Напротив,
както бе отбелязано вече, това споразумение е сключено с него в качеството му
на „търговски директор” – заемана
длъжност по силата на трудовия договор от 1.09.1995г.
Визираното споразумение не разкрива и характеристиките на друг граждански
договор – изработка, поръчка, превоз и пр., изискващи преди всичко уговаряне на
задължение за постигане на определен резултат, а не престиране на труд.
Договарянето на бонус към основното трудово
възнаграждение не е забранена от закона клауза. Напротив, разпоредбата на чл.66
ал.2 КТ дава възможност да се уговарят и по-благоприятни за работника, респ.
служителя, условия, като на осн.чл.115 КТ може да се уговаря и периодичността
при плащане на трудово възнаграждение, вкл. и на бонуса. В случая по т.1 от
споразумението от 1.11.2000г изрично е предвидена периодичност на това плащане
– всяка година и падеж – до края на съответната финансова година.
Предвид изложеното съдът приема, че процесното
споразумение има характера на
допълнително към трудовия договор за изменение на същия на осн. чл.119 КТ. То обвързва работодателя по силата на чл.123 ал.1 т.6 КТ /в ред. ДВ бр.25/2001г/.
Поради сключения наемен договор от 1.12.2003г. трудовото правоотношение не се
прекратява и работодател по силата на чл.123 ал.2 КТ се явява наемателят, т.е.
„Пикадили” ЕАД. Последното дружество отговаря по трудовия договор в съдържанието
му, каквото е било към датата на възникване на наемното правоотношение. На
осн.чл.123 ал.3 КТ /ред. ДВ бр.25/2001г/ само за възникналите до промяната /в
случая отдаването под наем/ задължения по трудовия договор отговарят солидарно
двамата работодатели - наемателят и наемодателят. След като ищецът търси бонус
за 2007г, то и задължението за заплащането му по процесното споразумение е само
за работодателя - наемател „Пикадили”ЕАД.
От ССЕ се установява по зададения механизъм на изчисление
точният размер на дължимото възнаграждение по т.1 от споразумение от
1.11.2000г. Затова и искът до предявения размер от 3 806 900лв следва
да бъде уважен, заедно с обезщетение за забава също в поискания размер на 913
656лв.
В тази част решението на ВРС подлежи
на отмяна и уважаване на претенцията.
Що се отнася до претенцията по т.2 от споразумението от
1.11.2000г.
Липсва
уговорен падеж на задължението за заплащане на този бонус върху премията, а и
ищецът не доказва размера на всеки един от елементите, формиращи в зададения по
т.2 начин на изчисляване на бонуса върху премията. Ето защо претенцията като
недоказана следва да бъде отхвърлена, обжалваното в тази част решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед настъпване вътрешното процесуалното условие –
отхвърляне жалбата в частта досежно претенцията за заплащане на бонус върху
премията от продажба на активи, следва ВОС да се произнесе по частната жалба на
Ал.Н.: същата съдът намира за недопустима.
Защитата
срещу отхвърлително решение на ВРС /т.е. решение, с което спорът е решен по
същество/ е процесуално възможна само по реда на подаване на въззивна жалба. В
рамките на въззивното производство подлежи на преценка оплакването дали с
обжалваното решение решаващият съд се е произнесъл по предявения иск. В
настоящия случай ВРС е дал правилна квалификация на предявения иск и с
диспозитива се е произнесъл по същия. Отделен е въпросът, че в мотивите си е
изложил съображения за действително сложили се според него отношения между
страните по мандатен договор, а не по трудов. Което не означава, че ВРС е
квалифицирал иска като такъв по чл.280 ЗЗД и че дължи произнасяне по последния.
Поради това в тази част производството по частната жалба на Ал.Н. подлежи на прекратяване.
По частната жалба на „Пикадили” ЕАД срещу определението
по чл.248 ал.1 ГПК:
За преценка възражението за прекомерност на заплатеното
адв. възнаграждение на осн. чл.78 ал.5 ГПК преди всичко следва да се изходи от
правната характеристика на висящия спор - трудов. Ищецът основава
претендираните си права въз основа на договор, за който твърди, че е трудов.
Поради което и предвид нормативно определените минимални размери на
адв.възнаграждение при трудови спорове, както и с оглед конкретното дело – степен
на фактическа и правна сложност, извършени процесуални действия и пр., ВОС
счита, че увеличаване размера на присъденото от ВРС адв. възнаграждение е
неоснователно и частната жалба следва да се отхвърли.
Отделно от това изходът от настоящото производство–
частична отмяна на атакуваното решение на ВРС, налага изменение на решението в
частта за разноските пред първата инстанция. На осн. чл.78 ал.1 и ал.2 ГПК и на
двете страни следва да се присъдят сторените от тях разноски.
Пред настоящата инстанция разноски не се претендират.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 379/07.02.2011г. по гр.д. № 10935/2010г.
на ВРС-ХІІс. в частта му, с която са отхвърлени исковете на А.Л.Н. срещу
„Пикадили”ЕАД за осъждане на ответника да заплати както следва : сумата
от 3 806 900лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение по т.1 от
допълнително споразумение от 01.11.2000г., сключено с „Боляри”ООД за 2007г. и
сумата от 913 656 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосоченото
трудово възнаграждение за периода 31.07.2008г. до датата на предявяване на иска
– 13.07.2010г, на осн.чл.128 т.2 и чл.245 ал.2 КТ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Пикадили” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна ул.”Битоля” № 1А ЕИК *********, представлявано от изп.директор
А. Ч., да заплати на А.Л.Н. ЕГН **********,***-адв.Ж.Я., както следва : сумата
от 3 806 900лв /три милиона
осемстотин и шест хиляди и деветстотин лева/, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение по т.1 от допълнително споразумение от 01.11.2000г.,
сключено с „Боляри”ООД за 2007г, и
сумата от 913 656лв /деветстотин и
тринадесет шестстотин петдесет и шест лв/, представляваща обезщетение за
забава върху горепосоченото трудово възнаграждение за периода от 31.07.2008г.
до датата на предявяване на иска– 13.07.2010г, на осн. чл.128 т.2 и чл.245 ал.2 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 379/07.02.2011г. по гр.д. №
10935/2010г на ВРС-ХІІс-в частта му,
с която са отхвърлени исковете на А.Л.Н. срещу „Пикадили” ЕАД за осъждане на
ответника да заплати, както следва: сумата от 3 635 720лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение по т.2 от допълнително споразумение от
1.11.2000г, сключено с „Боляри” ООД за 2007г и сумата от 872 572,80 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху горепосоченото трудово
възнаграждение за периода 31.07.2008г до предявяването на иска на 13.07.2010г,
на осн. чл.128 т.2 и чл.245 ал.2 КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1078/2011г
на ВОС в частта по частната жалба на А.Л.Н. срещу Решение № 379/07.02.2011г по гр.д. № 10935/2010г на ВРС-ХІІс-в частта му,
с която са отхвърлени исковете на А. Л.Н. срещу „Пикадили” ЕАД за осъждане на
ответника да заплати : сумата от 3 635 720лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение по т.2 от допълнително споразумение от 01.11.2000г,
сключено с „Боляри” ООД за 2007г. и сумата от 872 572,80лв., представляваща
обезщетение за забава върху горепосоченото трудово възнаграждение за периода
31.07.2008г. до предявяването на иска на 13.07.2010г, на осн.чл.128 т.2 и
чл.245 ал.2 КТ.
Решението
може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
уведомяването на страните, който тече от датата на обявяването на решението -
5.07.2011г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: