Р Е Ш Е Н И Е
№260119
17.07.2023г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ПЛ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Марияна Натова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6407 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск по чл. 124, ал.1 вр. с чл. 537, ал.2 ГПК.
С искова молба вх. № 26297/18.04.2019г. ищците А.Л.К., К.А.К. - починал в хода на процеса на 09.10.2019г. и заместен по право от наследници по закон П.Х.К., Ж.К.К. и Х.К.К. всичките чрез адв. Ил. С. твърдят че са собственици на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, т. V, дело № 1377 от 1992 година на Нотариус при РС - Пловдив следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в град П., Община П., Област П. по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-48 от
03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение със
Заповед № 18-230 от 11.01.2016г. на Началника на СГКК
П., с адрес
на имота: град П., ул. „Г.Д.Н.“ № …, ет. …, ап. …, който СО се намира
в сграда с идентификатор № ***, с площ на сградата:
131 кв.м., предназначение – жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот, с идентификатор № ***, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент,
на едно ниво, с площ от 63,91 кв.м., при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж -***; под обекта: ***; над обекта: няма; със
стар идентификатор – ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
идентичен с описания в титул за собственост недвижим имот: апартамент, заемащ
северната реална половина на третия етаж на жилищната сграда от три етажа на адрес:
град П., ул.
„Г.Д.Н.“ № …, с площ
от 61 кв.м., с изложение: север – изток – запад, състоящ се от три стаи, кухня,
клозет, и две антрета, заедно с избеното помещение – второто от север на юг – в
източната половина на същата сграда, 1/6 идеална част от тавана, и 1/6 идеална
част от общите части на сградата и правото на строеж.
Описания недвижим имот бил придобит от Ж. Й. Б., А.К. Б. и Л.А.К. на 14.03.1970 година, чрез договор за продажба
на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд.
След смъртта на А.К. Б., самостоятелния обект останал като наследство на Ж.К.К., Л.А.К. и К.А.К.. Във връзка, с което бил заведен
иск за делба. С протокол от
01.12.1974 година на Районен съд – Пловдив, вписан на 03.12.1974 година под акт
№ 157, т. 7, по гражданско дело № 9536/1975 година единствен собственик на недвижимия имот
останала Ж. Й.Б..
През 1992 година тя дарила имота на сина й- К.А.К. и внука й - А.Л.К., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4,т. 5 , нот дело № 1377/1992г. по описа на Нотариус при Районен съд – гр.- Пловдив, с който нотариален акт същите се легитимарали като собственици по отношение на ответници Р.Ш.Ф. и С.Й.Б.
Заявява
се че ответниците Р.Ш.Ф. и С.Й.Б. се сдобили с нотариален акт за
собственост върху недвижимия имот, придобит по наследство и давностно владение
№ 74, т. 3, рег. 4610, нот. Дело № 430 от 2018г. на нотариус В.З. – нотариус
с район на действие Районен съд – Пловдив. С този нотариален акт
същите се признават за собственици на гореописания самостоятелен обект.
В исковата молба се твърди, че Р.Ш.Ф. и С.Й.Б. никога не са
владели недвижимия имот за себе си.
Заявява се, че ищците
владеели имота още считано от 1992 година, когато придобили същия чрез дарение.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, по отношение на А.Л.К., П.Х.К., Ж.К.К. и Х.К.К.,
че са собственици въз основа на договор за дарение
оформено в нотариален акт № 4/19.01.1992г. на
Нотариус при ПРС и наследяване на
процесния имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в град П., Община П., Област П. по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-48
от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно
изменение със Заповед № 18-230 от 11.01.2016г. на
Началника на СГКК Пловдив, с адрес на имота: град П. ул. „Г.Д.Н.“ № …,
ет. …, ап. …, който СО се намира
в сграда с идентификатор ***, с площ на сградата:
131 кв.м., предназначение – жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот, с идентификатор № ***, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент,
на едно ниво, с площ от 63,91 кв.м., при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж -***; под обекта: ***; над обекта : няма;
със стар идентификатор – ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, идентичен
с описания в титул за собственост недвижим имот: апартамент, заемащ северната реална половина
на третия етаж на жилищната сграда от три етажа на адрес: град П., ул. „Г.Д.Н.“ №…, с площ
от 61 кв.м., с изложение: север – изток – запад, състоящ се от три стаи, кухня,
клозет, и две антрета, заедно с избеното помещение – второто от север на юг – в
източната половина на същата сграда, 1/6 идеална част от тавана, и 1/6 идеална
част от общите части на сградата и правото на строеж.
От съда се иска на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени частично нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 74, т. 3, рег. № 4610, нот. Дело № 430 от 2018г. на нотариус В.З.- нотариус с район на действие Районен съд – Пловдив, с рег. № 640, който нотариален акт е вписан под акт № 174, т. 65, от 18.07.2018г. Агенция по вписванията – Служба по вписванията Пловдив, по отношение на процесния гореописан имот.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор, с вх. № 8443/ 23.12.2019г. от ответниците Р.Ш.Ф. и С.Й.Б., чрез назначения им особен
представител адвокат П.М.К.Б..
В отговора на исковата молба се заявява, че предявения установителен иск е допустим, но се оспорва. Счита се същия за неоснователен и недоказан, поради изложени съображения в отговора на исковата молба – ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота повече от 10 години поради което и на основание чл. 79, ал.1 ЗС са го придобили въз основа на давностно владение
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
С Разпореждане № 21362/05.03.2020г. е прекратено възникналото особено процесуално представителство по чл. 47, ал.5 вр. с ал. 6 ГПК между ответниците и адв. Б. поради отпадане основанието за възникването му и поради упълномощаване на договорен защитник в лицето на адв. К.И. като производството по делото е продължило с негово участие.
С молба-становище л. 139 от делото ответниците заявяват, че процесният апартамент никога не е бил надлежно отчужден от наследодателя им, не е ставал държавна собственост, оспорват се актовете за държавна собственост, респ. Държавата не е имало право да го продава на праводателите на ищците, поради което и последните не са могли да се легитимират като собственици на посоченото от тях основание. Заявява се че ответниците са владели процесния апартамент повече от 25 години и че ищците никога не са го владели.
Ангажират се доказателства.Претендират се разноски.
Със становище на л. 160 от делото ищците чрез адв. С. допълват и разширяват първоначалната искова молба като заявяват, че наследодателите им са придобили процесния имот от Държавата, която го е придобила на основание чл. 2 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост приет през 1948г. /отм./, действащ по времето, когато имотът е бил отчужден от наследодателя на ответниците като съгласно Министерско постановление № 22 от 31.10.1949г. към отчуждителна преписка № 821 с което Постановление е било одобрено Решението на комисията съгласно чл. 11 ЗОЕГПНС и въз основа на което е бил издаден Акт № 464/16 за Държавна собственост на процесния недвижим имот като наследодателя на ответниците не се е противопоставял и не е възразил срещу отчуждаването. Според ищците съгласно чл. 2 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, собствениците или правоприемниците им имат право на обезщетяване тъй като имотът е бил придобит добросъвестно от трети лица /праводателите на ищците/ и собствеността не може да бъде върната реално.
Застъпено е още че Акт № 464/16 за Държавна собственост на процесния недвижим имот не е бил приложен при изповядването на Нотариален акт № 174, том 65 от 2018 като от приложените Актове за държавна собственост ставало ясно, че са продадени и самостоятелни обекти на първи етаж от същата сграда с Договори за продажба от 13.03.1968г. на О. и С.Г. и от 05.04.1968г. на Н.Д.С., които имоти също са били отчуждени по този ред от наследодателя на ответниците.
Поддържа се, че всички продажби са били извършени в съответствие с действащата към онзи момент Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, действаща по времето когато са сключени договорите като купувачите придобиват отчуждената от Държавата собственост без да е необходима нотариална форма;
Със Заповед № ОА1422/28.07.1993г. на Община Пловдив се възстановени имотите на наследодателите на ответниците, които са отчуждени с посочените по-горе Решение, Постановление и Акт. За периода от възстановяване на имотите до предявяването на иска, никой от наследодателите на ответниците или другите им наследници не са противопоставяли и не са оспорвали извършените продажби в периода от 1968-1970. Продадените одържавени апартаменти на първи жилищен етаж в процесната жилищна сграда са прехвърлени по същия ред и по същото време и не са били оспорени.
С молба-становище вх. № 263900/27.01.2021г. ответниците поддържат че са собственици на процесния имот по наследяване от А.И.Г. и С. Г.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
С нотариален акт № 142/04.10.1916г. съпрузите С. Г. и А.Г. са закупили имот в гр.П., ул. И., днешна улица Г.Д.Н., който съставлява имот № 56, кв. 202ж, с площ от 100,80 кв.м и с нот. акт № 463/17.08.1923г. съпрузите са закупили съседния имот № 57, кв. 202ж с площ от 544,40 кв.м или общата площ след корекция улична регулация е 612,70 кв.м. Към 1948г. имоти № 56 и № 57 в кв. 202ж по плана на II-ра и IV – та градска част на гр. Пловдив с адрес: гр. П., ул. И., днешна ул. Г.Д.Н.№… са били преобразувани в един имот УПИ IV-6, кв.202ж – стар, кв.316-нов и са били застроени с къща с площ от 137 кв.м, паянтова постройка от 17 кв.м, паянтова жилищна постройка с площ от 40 кв.м и свободен незастроен двор от 456 кв.м като по отношение на тези факти страните не спорят, респ. същите се установяват от приетото по делото заключение вх. № 287939/29.09.2021г. на вещото лице К., което установява, че триетажната жилищна сграда в която е процесния апартамент/жилище на трети етаж – северно разположено съществува и понастоящем;
С Министерско Постановление № 22/31.10.1949г. на основание чл.2 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /отм./ се отчуждава в полза на Държавата от А.Г. първи и трети етаж от къщата на ул. Г.Д.Н. № … с 2/3 ид.части от терена и общите части на сградата и всички избени помещения с изключение на двете крайни северни такива и 2/3 от таванските помещения без северозападната една трета част от тези помещения за освободения от отчуждаване втори етаж. Това Министерско Постановление е предхождано от Решение от 09.10.1948г. от Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС като с Акт № 464/16-стар от 10.11.1950г. на основание чл. 2 ЗОЕГПНС са актувани гореописаните имоти и първи и трети етаж от триетажната жилищна сграда като още в този АКТ изрично е отбелязано, че трети етаж се състои от два апартамента с по 3 стаи и кухня – в северната част и в южната част, което разположение на апартаментите е било констатирано и от вещото лице К.. Отчужденият имот е предоставен за оперативно управление на Държавната организация – ГНС – Пловдив, СП „Жилфонд“;
Апартаментът в северната част на третия етаж – понастоящем с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. П. – схема на л. 371 от делото е бил продаден от ГНС на А. и Ж. Б. и Л.Ат. К. / Преписка № 125 от 14.05.1970/ по реда на тогава действащата Наредба за продажба на жилища от Държавния жилищен фонд и след смъртта на А. Б. е извършена делба между наследниците му в рамките на гр.д. № 9563/1975г. по описа на РС – Пловдив като имотът е възложен в изключителна собственост на Ж. Б., която го дарява на сина й К.А.К. /починал в хода на процеса / и внука й А.Л.К. за което е оформен нотариален акт за дарение № 4, том 5 дело 1377 от 1992 на Нотариус при РС – Пловдив; Имотът предмет на първичните придобивни книжа за отчуждаване, продаден на А. и Ж. Б. и Л.К. съответства на СО в сграда с идентификатор *** описан в нот. акт № 74, том III, рег. № 4610, нот. дело № 430 от 2018г., който факт е потвърден от приетата съдебно-техническа експертиза;
Със заявление от 27.01.1993г. М.М.Н. като пълномощник на наследници на А.Г. и С.Г. / ответник С.Й.Б. – тяхна внучка и на М.Ф. също тяхна внучка по майчина линия, която е починала през 2016г. и е оставила завещание в полза на сина си – другият ответник Р.Ш.Ф./ прави искане за реституция на първи и трети етажи от къщата в гр. П., ул. Г.Д.Н. №… ведно с 2/3 ид.части от мястото и сградата, както и три едноетажни къщи в същия парцел с декларация, че при отчуждаването на имотите не е получено обезщетение. Със Заповед № ОА-1422/28.07.1993г. е възстановен южният апартамент на … етаж в процесната жилищна сграда като същият е отписан от актовите книги за собственост. Не е възстановен северният апартамент, който се явява и процесния по делото тъй като същият е бил продаден и вече не е бил в патримониума на Държавата. Възстановени са останалите имоти на наследниците на А.Г. и С.Г. – ответниците по делото, които не са предмет на разглеждане.
Следователно, по отношение на процедурата по чл. 2 ЗОЕГПНС /отм./ съдът не намира основания за незаконосъобразността й тъй като същата е протекла в съответствие с действащата към онзи исторически момент нормативна уредба, било е проведено отчуждаването от комисия в околийските центрове в състав: председател - околийския съдия или член на областния съд, посочен от Министъра на правосъдието и двама представители на общинския градски народен съвет, посочени от управата на същия съвет. Решението на Комисията е било утвърдено с Акт на Министерски съвет - Министерско Постановление № 22/31.10.1949г. съставен е и Акт за Държавна собственост с който имотът е предоставен за оперативно управление на „Жилфонд“
По делото няма данни да е бил
предявен иск по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху
одържавени недвижими имоти съгласно, който собствениците на отчуждените имоти по реда на ЗОЕГПНС или техните
наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за
възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са
придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез
използуване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в
сила. Целта на този реституционен иск е да
бъде възстановена собствеността върху имот, които противозаконно е бил отчужден
от Държавата с което е препятствана възможността на правоимащия или неговия
наследник да възстанови правото си на собственост.
Ето и защо ответниците не могат да придобият
по наследяване процесния апартамент, тъй като същият не е бил в патримониума на
техните наследодатели към момента на реституирането на собствеността, респ.
изрично е посочено в реституционната заповед, че се възстановява собствеността
на южния апартамент на третия етаж, а не на северния процесен апартамент.
След реституирането на
собствеността на ответниците /извън процесното жилище/ по делото не се събраха
категорични убедителни доказателства, че същите са упражнявали владението върху
северния апартамент на третия етаж в сградата. Данни затова, че техните
наследодатели са посетили сградата към 2000 година са налични по делото, както и са налични данни затова че считано от
2003 година са упълномощили Д.Ф., която да извършва фактически действия по
управления и разпореждане със собствеността им, но тези данни са недостатъчни,
за да може да бъде направен категоричен и несъмнен извод относно факта, че
ответниците са придобили процесния апартамент в резултат на 10-годишно
давностно владение което е било обективизирано и манифестирано пред ищците,
респ. пред техния наследодател К.А.К.. Категорични данни и затова че ищците са
ползвали и владели този апартамент също по делото липсват, но до колкото същите
не твърдят да се легитимират като собственици по давностно владение съдът не
изследва тяхното владение.
Видно от Констативен
Протокол от 14.08.2019г. сградата е необитаема, фасадните стени са с падаща и
частично паднала мазилка, конзолните тераси на втория и третия етаж са с
обрушен бетон и с видимо корозирала армировка, налична е опасност от
разрушаване на терасите. Покривът е в лошо състояние, прогнил с деформации и
опасност от падащи керемиди. Водосточните тръби са провиснали и изгнили,
дограмата е стара и прогнила, вътрешното дървено стълбище е прогнило, силно
деформирано и провиснало на места.
По делото е наличен и
сходен Констативен Протокол от 26.08.2015г. в който е отразено, че сградата е
необитаема с изключение на първия етаж, същата е вредна в санитарно-хигиенно
отношение, с недопустими деформации и представлява опасност за живота и
здравето на гражданите, явява се негодна за обитаване – л. 392 - гръб;
Констатациите на
Протоколите се потвърждават и от снимковия материал приложен към допълнителна
съдебно-техническа експертиза вх. № 272818/07.12.2022г. от което следва извод,
че понастоящем входът на сградата е в лошо състояние
Данъчно за първи път
процесното жилище е било декларирано с коригираща декларация от 27.09.2016г.
като първата данъчна декларация от 04.07.2000г. касае етаж трети от 60 кв.м,
т.е деклариран е не северния апартамент, който се явява и процесния по делото,
а южния правото на собственост върху който е бил реституиран, като с
декларацията от 2016г. е данъчно заявен и северния апартамент – справка данъчни
декларации – л. 346 от делото /писмо вх. № 42520/20.07.2020г./ Следователно и
заплащането на данъчни задължения за процесния апартамент е могло да бъде
осъществено след 2016година, което се явява и допълнителна индиция затова че
апартаментът не би могъл да бъде придобит въз основа на 10-годишно давностно
владение;
Отправеното
писмо-Предупреждение от 07.09.2000г. на л. 412 от делото с което пълномощник на
наследодателя на ответниците С.Ф. отправя до наемателя на апартамента на етаж 3
– А. Г. предложение за сключване на нов договор за наем на ползвания до този
момент апартамент на ул. Г.Д.Н. № …етаж … индицира упражняването на фактическа
власт чрез трето лице, но няма яснота, че това е именно процесния северния
апартамент, предвид данните по делото че апартаментите на етаж … са два, поради
което и за настоящата инстанция е неясно до колко северният апартамент е бил
отдаван под наем, за да се приеме начален момент на давностно владение;
От показанията на св. Р.
се установява, че свекър и свекърва й – Ж. и А. са закупили процесния
апартамент от „Жилфонд“ като още от 1951г. са били наематели до 1970г. когато
са го купили и свекърва й живяла там до 1999г., когато починала и викала нейни
роднини да правят покрива, защото понякога течал. Свидетелката си спомня, че
имала ключове за външната врата и не знаела някой да е ползвал жилището.
Аналогични са и показанията на св. Т.А., който си спомня, че чинка му Ж.
живеела в процесния апартамент докато почине и не е виждал друг човек там.
Показанията на св. Д. и св. Б. не установяват
по какъв начин ответниците са завладели процесния апартамент и по какъв точно
начин са го ползвали – лично или чрез трето лице, какви фактически действия по
стопанисване са били извършени след 2000 година. Пълномощникът им Ф. е
разполагала с права да извършва фактически действия от името на ответниците
върху процесния апартамент, но какви конкретни действия са извършвани не се
установява, не се установява колко често този пълномощник е посещавал имота и
какво е вършел в него извън установените преговори за застрояването му водени
със св. Б. и придобиването на собствеността върху земята с оглед
инвестиционните му намерения.
Показанията на св. Д. затова, че ответниците
са идвали 2000 година и са заявили, че са собственици на двата апартамента на …
етаж не материализират конкретни действия с тези имоти съобразно тяхното
предназначение. Напротив органите на общинската администрация нееднократно са
констатирали, че сградата пустее, необитаема е и че е с влошени
санитаро-хигиенни условия като представлява опасност за преминаващите покрай
нея граждани, като са давани конкретни предписания за извършването на неотложни
ремонтни дейности каквито няма данни по делото ответниците да са извършвали,
респ. ако ответниците са се възприемали като владелци и са своили процесния
апартамент е неясно за настоящата инстанция защо тези предписания не са били
изпълнени до колкото обичайно лицето, което се възприема за собственик полага
грижи и за общите части на сградата.
Наличието на установена по делото метална
желязна врата констатирана от вещото лице В.К. в допълнителна експертиза от
07.12.2022г. монтирана на втория етаж, която е заключена с катинар и има следи
от корозия потвърждава извода затова че ищците не упражняват фактическа власт
върху процесния апартамент, но този факт не ползва ответниците, тъй като дори да
се приеме, че техния пълномощник Ф. е поставила тази врата както посочва св. Д.
и държи ключовете от нея, то това не означава автоматично, че именно
ответниците владеят апартамента, защото от обективна страна по делото не е
установено как точно се упражнява това владение след като цялата сграда е
необитаема. В тази връзка и показанията на св. Д., че след смъртта на Ж. към
2000 година никой от наследниците не е идвал също не може да ползва
ответниците. Показанията на св. Д. затова, че Ф. е правела ремонти по къщата са
изцяло опровергани от констативните протоколи на общинската администрация,
фактът че Ф. е държала ключовете и е можела да отключва и заключва металната
врата не означава, че е установила владение за ответниците, а че е създала
пречка за ползването на собствеността на наследодателите на ищците. Показанията
на св. Б. разкриват субективни негови предположения затова кой е собственик на
третия етаж като свидетелят дори не конкретизира, че този етаж се състои от два
апартамента - северен и южен.
Показанията на този свидетел се кредитират в частта им че апартаментите на втори
и трети етаж са развалина, което потвърждава, че нито ответниците, нито ищците
упражняват или са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, тъй като
ако го бяха правили щеше да има обективна следа затова и не биха допуснали
имотът да бъде развалина. Следва да се посочи, че по българското
законодателство дезинтересирането на собственика от собствеността му не води до
погасяване на правото на собственост макар че последното е под заплаха да бъде
завладяно от лице което има интерес затова – в случая по делото не се установи
какъвто и да било интерес от страна на ответниците към поддържане и
стопанисване на процесния имот за който твърдят, че са го придобили по давност.
Предвид на
гореизложеното ответниците не са придобили процесния апартамент въз основа на
10-годишно давностно владение, правото им на собственост, което произтича по
силата на наследяването от А.Г. и С.Г. по закон и по завещание е изгубено
поради извършената разпоредителна сделка от Държавата чрез нейната организация
„Жилфонд“ през 1970г., което е било пречка и за реституирането му, не е бил
предявен иск по чл. 7 ЗВСОНИ в преклузивния едногодишен срок от влизането в
сила на закона въпреки че изрично в Заповед № ОА-1422/28.07.1993г. е
възстановено правото на собственост на южния апартамент, поради което и
наследодателите на ответниците са имали обективна възможност да узнаят, че
процесното жилище не е реституирано.
По изложените съображения предявения иск се явява доказан и основателен като ищците следва да бъдат признати за собственици на посоченото от тях основание наследяване и сделка – дарение и като последица от уважаването на иска на основание чл. 537, ал.2 ГПК следва да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по наследство и давностно владение № 74/16.07.2018г. в частта му в която ответниците са признати за собственици на процесния апартамент с идентификатор № ***
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски по делото в размер на сумата от 3091 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Ш.Ф. с ЕГН ********** и С.Й.Б. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** – партер чрез адв. К.И., че А.Л.К. с ЕГН **********, П.Х.К. с ЕГН **********, Ж.К.К. с ЕГН ********** и Х.К.К. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес:*** офис № 4 чрез адв. И.С. ПРИТЕЖАВАТ ВЪЗ ОСНОВА на наследяване от К.А.К. /починал в хода на процеса/ и договор за дарение на недвижим имот оформен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, т. V, дело № 1377 от 1992 година на Нотариус при РС - Пловдив правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в град П., Община П., Област П.по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед № 18-230 от 11.01.2016г. на Началника на СГКК П., с адрес на имота: град П., ул. „Г.Д.Н.“ № …, ет. …, ап. …, който СО се намира в сграда с идентификатор № ***, с площ на сградата: 131 кв.м., предназначение – жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот, с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 63,91 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -***; под обекта: ***; над обекта: няма; със стар идентификатор – ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, идентичен с описания в титул за собственост недвижим имот: апартамент, заемащ северната реална половина на третия етаж на жилищната сграда от три етажа на адрес: град П., ул. „Г.Д.Н.“ № …, с площ от 61 кв.м., с изложение: север – изток – запад, състоящ се от три стаи, кухня, клозет, и две антрета, заедно с избеното помещение – второто от север на юг – в източната половина на същата сграда, 1/6 идеална част от тавана, и 1/6 идеална част от общите части на сградата и правото на строеж;
КАТО ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по наследство и давностно владение № 74, том III, рег. № 4610, нотариално дело № 430 от 2018г. от дата 16.07.2018г на Нотариус В.З. с рег. № 640 от НК В ЧАСТТА МУ в която Р.Ш.Ф. и С.Й.Б. са признати за собственици по наследство и давностно владение продължило повече от 10-десет години върху следния недвижим имот по т.4: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в град П., Община П., Област П. по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед № 18-230 от 11.01.2016г. на Началника на СГКК П., с адрес на имота: град П., ул. „Г.Д.Н.“ № …, ет…., ап. …, който СО се намира в сграда с идентификатор № ***, с площ на сградата: 131 кв.м., предназначение – жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот, с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 63,91 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -***; под обекта: ***; над обекта: няма; със стар идентификатор – ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата;
ОСЪЖДА Р.Ш.Ф. с ЕГН ********** и С.Й.Б. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** – партер чрез адв. К.И. ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО В ПОЛЗА НА А.Л.К. с ЕГН **********, П.Х.К. с ЕГН **********, Ж.К.К. с ЕГН ********** и Х.К.К. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес:*** офис № 4 чрез адв. И.С. сумата от 3091 лева, която представлява разноски за настоящето производство по гр.д. № 6407/2019г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/В. Атанасов/
Вярно с оригинала.
Секретар: М.Н.