Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 07.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И.........
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01216 по описа
за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, чрез АС
„Фронтекс Лигъл Сървисис” представлявано от адв. Г.Р. Димитрова, съдебен адрес:***,
срещу А.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите: 9 389,57 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане;
2 040,49 лева, представляваща договорна лихва за периода 19.07.2016г. до
28.08.2017г.; 783,52 лева, представляваща наказателна лихва за периода
19.07.2016г. до 06.11.2017г. и 542,10 лева, представляваща такса за обслужване
на кредитна карта за периода 19.07.2016г. до 06.11.2017г. Претендират се
разноските в заповедното и исковото производство.
С уточнителна молба вх.№ 7982 от
20.04.2018г. се сочи, че главният иск произтича от договор за издаване на
кредитна карта при ОУ от 01.08.2003г., а евентуалният – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9 389,57 лева, произтича
от твърдение за неоснователно обогатяване от ответника, тъй като същият е
получил кредитиране без правно основание и следва да върне даденото.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че ответникът е подал
заявление за издаване на кредитна карта на 19.07.2003г. с „Бългериън Ритейл
сървисис”АД, одобрено на 01.08.2003г. По силата на договора след гратисния
период се дължи заплащане на месечни вноски с лихва и съответните такси, след
представяне на месечно извлечение. Считано от 07.06.2005г. „Българска пощенска
банка”АД /понастоящем „Юробанк България”АД/ придобива картовото търговско
предприятие. Ответникът преустановява плащането на 13 месечни вноски, което е
довело до прекратяване на договора чрез нотариална покана, връчена по реда на
чл.47 ГПК на 28.08.2017г. По образуваното ч.гр.дело № 4188/2018г. по описа на
ДРС е издадено разпореждане за предявяване на искова молба по реда на чл.415,
ал.1, т.3 ГПК.
В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.дело № 04188/2017г. по
описа на ДРС се установява, че с разпореждане № 15980 от 17.11.2017г. ДРС е оставил
без уважение заявлението на „Юробанк България”АД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника по реда на чл.417 ГПК,
което е оставено в сила с определение от 16.02.2018г. по в.ч.т.дело № 49/2018г.
по описа на ДОС. С разпореждане от 19.02.2018г. ДРС е указал на заявителя, че
може да предяви осъдителен иск за вземането си на основание чл.415, ал.1, т.3
вр. ал.3 ГПК. С искова молба с вх.№ 6084
от 23.03.2018г.,
по което е образувано гр.дело № 01216/2018г.
по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за вземането си.
По делото са представени документи,
свързани с издаване
на кредитната карта при ОУ, купуване на търговското предприятие на „Бългериън
ритейл сървисис”АД от настоящия ищец, уведомление до длъжника за предсрочна
изискуемост: Заявление за издаване на кредитна карта от 19.07.2003г.; Решение №
47 от 07.06.2005г. по ф.д.№ 10646/1991г. на СГС; Уведомление за предсрочна
изискуемост рег.№ 2129 от 15.06.2017г. на нотариус № 431 при НК с район на
действие РС-Дупница за удостоверяване на подписите, рег.№ 1522/2017г., том 1, №
77 на нотариус № 519 при НК с район на действие ДРС за удостоверяване
представянето на нотариалната покана, с разписка и уведомление по чл.47, ал.1 ГПК от същия нотариус. Приложено е
ч.гр.дело № 04188/2017г. по описа на ДРС.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, на 01.08.2003г. на ответника е предоставен първоначален кредит за покупка
на стока от „Германос” на 12 вноски. Впоследствие за периода на действие на договора
– до 11.05.2016г., е усвоен кредит в размер на общо 27 000,25 лева.
Последното плащане за обслужване на задължението е на 02.11.2016г. в размер на
170 лева, като към тази дата са платени общо 17 615,68 лева. Общо
неплатеното задължение е в размер на 9 389,57 лева. Въз основа на
приложимите олихвявания по ОУ, договорната лихва за периода 19.07.2016г. до
28.08.2017г. е в размер на 2 043,42 лева. Размерът на наказателната лихва
/за просрочие/ за периода 19.07.2016г. до 23.06.2017г. е в размер на
1 122,35 лева. Таксите за обслужване на кредита са в размер на 523,26
лева. Законната лихва върху първата неоснователно получена сума за периода
01.08.2003г. до 23.03.2018г. е в размер на 18,87 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, като същият се сключва в писмена форма.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да
установи по безспорен и категоричен начин съществуването на валидно
облигационно отношение между страните по делото, настъпилата изискуемост на
вземането и уведомяването на длъжника за това.
Настоящият състав намира, че ищецът не е доказал релевантните
положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него.
Поначало ищецът навежда твърдения за сключен договор за кредитна карта
между ответника и „Бългериън ритейл сървисис”АД, но по делото такъв договор не
е представен. Както със заявлението по чл.417 ГПК, така и с исковата молба е
представено единствено заявление за издаване на кредитна карта от 19.07.2003г.
При това положение е видно, че вземането, претендирано в заповедното
производство, както и в исковото производство по главния осъдителен иск, е
такова, чийто произход се свързва с договор за кредитна карта BG
EUROLINE от 01.08.2003г. и
именно тези факти е твърдял и се е домогвал да докаже ищецът. Доказателствените
средства, с които подкрепя твърденията си обаче, не ги доказват, тъй като те
установяват ирелевантни юридически факти – подаване на заявление за издаване на
кредитна карта от 19.07.2003г. и изявление за предсрочна изискуемост от
16.06.2017г. с оглед придобиване търговското предприятие на „Бългериън ритейл
сървисис”АД през 2005г. от настоящия ищец. Представения документ - заявление за
издаване на кредитна карта от 19.07.2003г., по съществото си представлява
предложение/ искане на ответника да бъде сключен договор за издаване на
кредитна карта вр. чл.12-16 ЗЗД. По делото в действителност няма представени
доказателства за одобряването на това
искане от страна на соченото от него лице - „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД,
нито за издаването на самата кредитна карта, за която е кандидатствал ответникът.
От това следва, че ищецът не е доказал успешно нито едно от
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, касаещи основанието
за възникването, съществуването и
изискуемостта на паричното му вземане срещу ответника по главния иск - такова,
каквото го е заявил, което води до отхвърляне му като неоснователен. Предвид
това неоснователни са и обективно съединените акцесорни искове за договорна и
наказателна лихва, както и за дължими такси и разноски.
С оглед този резултат съдът е длъжен да разгледа евентуалния иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9 389,57 лева,
като предоставена му без основание.
Основателността на предявения
при условията на евентуалност иск с правна квалифицира по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: извършена от
ищеца пряка престация на парична сума, която е получена от ответната страна без
правно основание. В тази хипотеза действията
са фактически, като следва да се подчертае, че даването не е равнозначно на престиране, тъй като лицето, което е дало имуществената
ценност, не е поначало обвързано спрямо получателя. Това е така, тъй като предаването
на вещи или суми се презумира, че е станало с основание - породено от конкретен
юридически факт валидно правоотношение между правни субекти, чийто централен
елемент са права и задължения, въз основа на което е налице преминаване на
имуществени блага между тях. Твърдението за несъществуването на правното задължение е по
същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по
естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на
който е достатъчно релевиране на същото. В този смисъл, в настоящото производство,
в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищцовата страна следва да докаже факта на плащането,
който е безспорен, а ответната следва да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, положителния факт – наличие на правно основание за получаване
на престираната сума. Установяване на основание доказва породено за ответника
субективно материално право на вземане за исковата сума.
Липсата на правно основание представлява несъществуване на
правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е
задължението на платилия за престиране на сума, в случая от ищеца на ответника в
размер на общо 9 389,57 лева /вж.ППВС № 1/1979г.: „ ....при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“/. Първоначална липса на
основание е налице и при незавършен
фактически състав. Тук се обхващат и случаите, когато е съществувало основание,
но към момента на даването то е вече отпаднало
- несъмнено са започнали преддоговорни взаимоотношения,
които обаче не са довели до подписване на договор за кредитна карта.
Съгласно
заключението на вещото лице, последното
плащане от страна на ответника към ищеца е на 02.11.2016г. в размер на 170
лева, като към тази дата са платени общо 17 615,68 лева от предоставени в
общ размер 27 005,25 лева. Настоящият състав счита, предвид представените
справки от заключението на вещото лице, че
практически това задължение е възникнало изцяло по времето след 07.06.2005г.
/датата на постановяване на решение № 47 по ф.д.№ 10646/1991г., с което е
вписано придобиване от БПБ АД, понастоящем „Юробанк България”АД на картовото
търговско предприятие на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД/. С оглед приетото
по-горе, съдът намира, че получените от ответника
суми в размер на общо 9 389,57 лева са
при липса на правно основание – липса на договор за кредитна карта, поради
което за ответника е породено задължение за връщането на сумата като получена
без основание, съответно предявеният евентуален иск е основателен и следва да
се уважи.
С оглед уважаването на евентуалния
иск до посочения размер на главницата, следва да се уважи и акцесорният за
законната лихва върху уважения размер от датата на подаване на исковата молба -
23.03.2018г., до окончателното изплащане.
Акцесорният иск, с който се претендира законна лихва в
размер на 100 лева от датата на първата неоснователно платена сума - 01.08.2003г., до датата на подаване на
исковата молба, следва да се отхвърли. Това е така, тъй като със сключване на
договора за продажба по чл.15, ал.1 ТЗ от 24.03.2005г. търговското предприятие
на прехвърлителя „Бългериън
Ритейл Сървисиз” АД като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения е преминало към приобретателя "БПБ" АД, към
настоящия момент „Юробанк България”АД. Тази
сделка е осъществена в предписаната от закона форма - писмена с нотариална
заверка на подписите и е породила правно действие. Съгласно чл.15, ал.1, изр.2 ТЗ отчуждителят е длъжен
да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне, което по
отношение възникналите към деня на прехвърлянето вземания по сключени договори
се осъществява по правилата за цесията по чл.99 ЗЗД. Това означава, че за да
произведе за длъжника действие в съответствие с чл.99, ал.4 ЗЗД, то трябва да
му бъде съобщено от кредитора-прехвърлител – ал.3. По делото липсват
доказателства в тази насока. При тези съображения, настоящият съдебен състав
намира, че на ответника не е надлежно съобщено извършеното прехвърляне, поради
което същото не е породило действие спрямо него. Предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от евентуалния
иск в размер на общо 893,10 лева и
представен списък по чл.80 ГПК /по ½ от държавна такса за образуване на
делото в размер на 510,23 лева, 200 лева окончателен размер на възнаграждение и
разноски за вещо лице и 1 095 лева за адвокатско възнаграждение/. На ответника
са дължими разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от
иска, но с оглед липса на такива искания, съдът не се произнася по въпроса.
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът не
определя разноски в заповедното производство № 4188/2017г. по описа на ДРС, тъй
като заявлението по чл.417 ГПК е било оставено без уважение.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”,
ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК *********, представлявано от Димитър Борисов
Шумаров и Милена Ивайлова Ванева, срещу А.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 9 389,57 лева,
представляваща дължима главница по договор за кридитна карта от 01.08.2003г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК –
16.11.2017г., до окончателно изплащане; 2 040,49 лева, представляваща
договорна лихва за периода 19.07.2016г. до 28.08.2017г.; 783,52 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 19.07.2016г. до 06.11.2017г. и
542,10 лева, представляваща такса за обслужване на кредитна карта за периода
19.07.2016г. до 06.11.2017г.
ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със
седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен
път” № 260, ЕИК *********, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Милена
Ивайлова Ванева, по евентуалния иск по чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 9 389,57
лева /девет хиляди триста осемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/,
получена без основание от ответника, ведно със законната лихва върху уважения размер на
главницата от датата на подаване на исковата молба - 23.03.2018г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за законна лихва в размер на 100 лева за периода от датата на
първата неоснователно платена сума -
01.08.2003г., до датата на подаване на исковата молба – 23.03.2018г.
ОСЪЖДА А.С.Т.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”,
ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК *********, представлявано от Димитър Борисов
Шумаров и Милена Ивайлова Ванева, сумата от 893,10 лева /осемстотин деветдесет и три лева и десет стотинки), представляваща разноските в производството
съразмерно на уважената част от евентуалния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :