Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. М. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]. ****, против решение № 510 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 1707 по описа на Районен съд – Перник за 2022 г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-1158-003189 от 03.10.2022 г., издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ (СПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на А. М. С., както следва:

• за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 3 (три) месеца.
• за извършено административно нарушение по чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Касаторът счита, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е достигнал до погрешни правни изводи, че в хода на производството по издаване на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по делото е недоказано нарушителят да е търсена и ненамерена, или да ѝ е отправяна покана за съставяне на АУАН, на която същата да не се е отзовала. За неправилен счита и изводът в решението, че с управляваното от нея МПС е навлязла в насрещното движение, а не се е движила в дясната пътна лента след извършване на маневра „десен завой“. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – началник на СПП при ОДМВР - Перник, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, не депозира отговор.

В проведеното на 27.03.2024 г. съдебно заседание касаторът – А. М. С., редовно призована, се явява лично. Поддържа жалбата.

В проведеното на 27.03.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началник на СПП при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., него пълномощник, която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 27.03.2024 г. съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила обжалваното съдебно решение.

А. съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № 22-1158-003189 от 03.10.2022 г., началникът на СПП при ОДМВР – Перник налага на А. М. С., както следва:

- административно наказание „„лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че на 13.09.2022 г., в 08:20 часа, в [населено място], по време на управление на лек автомобил „АУДИ A3“ с рег. № [рег. номер], с посока на движение от [жк] към VI СОУ, на кръстовището на [улица]и [улица], след като извършва маневра завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение и навлиза частично в лявата половина на пътя, при което реализира леко пътно-транспортно произшествие (ПТП) в движещия се по [улица]от пътен възел „М. ***“ към VI СОУ лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“, с рег. № [рег. номер], като участник в ПТП не изпълнява задължението си да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а напуска мястото, като издирена, се връща на мястото в 10:10 часа, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП;

- административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за това, че на 13.09.2022 г., в 08:20 часа, в [населено място], във време на управление на лек автомобил „АУДИ A3“ с рег. № [рег. номер], по [улица]с посока на движение от [жк] към VI СОУ, на кръстовището на [улица]и [улица], извършва маневра завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение, като не извършва маневрата, така че да навлезе по най-краткия път в дясната част на платното, а навлиза частично в лявата половина на пътя, при което реализира ПТП в движещия се по [улица]от пътен възел „М. ****“ към VI СОУ лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“, с рег. № [рег. номер], с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 180, ал. 1, т.1, предл. трето от ЗДвП.

Със съдебно решение № 510 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 1707/2022 година по описа на Районен съд – Перник, наказателното постановление е потвърдено.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства от правна страна приема в хода на извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, че обжалваното НП и АУАН (акт за установяване на административно нарушение), въз основа на който е издадено са законосъобразни от формална страна, а производството е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират включително върху правото на защита на наказаното лице.

Разгледал съществото на спора, въз основа на приобщените по делото писмени – съставляващи преписката по издаване на процесното НП, и гласни доказателства – показания на свидетелите Р. Е. – актосъставител, и Н. Н. – свидетел по АУАН, районният съд приема от фактическа страна за безспорно установена отразената в съставения за процесното нарушение АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, а именно, че на процесните дата, час и място и при вписаните обстоятелства А. С., управлявайки описания по-горе лек автомобил, при извършена маневра надясно реализира леко ПТП с движещ се по [улица]от пътен възел „М. бара“ към VI СОУ лек автомобил, също описан по-горе. В резултат на ПТП другият лек автомобил спира в лявата половина на пътя, на който останали пластмасови счупени детайли. Жалбоподателят не спира, а напуска мястото на ПТП. Пристигнал на място автопатрул с двама служители на ОДМВР – Перник, установяват водача на останалия на място лек автомобил, който им предоставя номера на другия автомобил (този на касатора). След установен контакт по телефон с А. С., след около 10 минути тя се връща на мястото на ПТП.

Въз основа на така установените факти, приети от районния съд за съставомерни именно по посочените в АУАН и НП законови разпоредби, наказателното постановление е потвърдено с мотиви и за материална законосъобразност на проведеното производство, тъй като по делото е доказано както извършването от обективна и субективна страна на двете вменени нарушения на ЗДвП, така и тяхното авторство.

Решението е правилно.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба, а преценено за съответствие с материалния закон решението е законосъобразно.

Без основание твърди касаторът неправилни изводи в обжалвания съдебен акт касателно процесуалната законосъобразност на проведеното производство. Споделят се мотивите на районния съд, че НП е издадено в производство без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са рефлектирали включително върху правото на защита на наказания водач. Конкретните доводи в жалбата, свързани със съставяне на АУАН за процесните две нарушения в хипотеза на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, не кореспондират с доказателствата по делото. Видно е от съдържанието на приложения по делото акт, същият е съставен в присъствието на А. С., съответно ѝ е предявен и връчен на същата дата, без вписани от последната възражения. Неоснователна е и застъпваната в жалбата теза за неправилно установена от районния съд фактическа обстановка касателно второто вменено на касатора нарушение на ЗДвП – това по чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДвП, в каквато посока се преценяват доводите, че А. С. не е навлизала в „насрещното движение“. Възприетата от решаващия първоинстанционен състав фактическа обстановка, включително касателно обективните елементи на това административно нарушение, като основана в приобщената по делото в достатъчност и безпротиворечива доказателствена съвкупност се възприема изцяло и от касационния състав – по делото е доказано, че на посочените дата и място, към посочения час и при вписаните обстоятелства А. С., при маневра – завиване надясно към пътен възел „Марина Бара“ за навлизане в път с двупосочно движение, въпреки изрично установеното в чл. 35, ал. 3 от ЗДвП правило, не завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение, в резултат на което реализира ПТП.

На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената пред Районен съд – Перник фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото. В резултат на съвкупния анализ на доказателства в решението са формирани и правилни изводи, че по делото е доказано извършването и от касатора на вменените ѝ две нарушения на ЗДвП в качеството ѝ на водач на МПС – реализиране на ПТП в резултат на неправилно извършена маневра при завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение – незавиване по начин, така че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение (чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП), и напускане на мястото на същото това ПТП без да спре, за да установи какви са последиците от произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП).

Предвид изложеното, като е достигнал до правни изводи за процесуална и материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

С оглед горното наведените касационни основания са неоснователни – обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

С оглед надлежно въведеното в настоящето производство искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, А. М. С. следва да бъде осъдена да заплати на ОДМВР – Перник, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение № 510 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 1707 по описа на Районен съд – Перник за 2022 г.

ОСЪЖДА А. М. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], , да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес: [населено място], [улица], сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.