ПРОТОКОЛ
№ 13
гр. Варна, 31.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20233000500533 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:04 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивникът Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, гр. София, редовно призован, представлява
се от адвокат Т. Я. от АК-София, редовно упълномощена и приета от
първата инстанция.
Въззиваемият Г. П. Р. , редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Ж. Д. – К. от АК-Хасково, редовно упълномощена и приета от
първата инстанция.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение №
1
35/11.01.2024 г.:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
гр. София чрез адв. Т. Я. от АК-София, насочена срещу решение №
154/20.10.2023г., постановено по гр.д. № 164 по описа за 2023г. на Окръжен
съд - Разград, в частите му, с които са присъдени обезщетения за разликите
над 20 000 лв. до по 125 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от Г. П.
Р. от гр. Цар Калоян – лично и в качеството му на наследник на В.П. Р.а,
както и за тези, които ще търпи цял живот, от настъпилата при ПТП на
02.11.21г. смърт на сина им П. Г.ев Р., ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от 07.03.2022г. - датата на предявяване на
претенцията от Г. П. Р. и считано от 20.11.2021г. – датата на предявяване на
претенцията от В.П.Р.а, до окончателното изплащане на задълженията. Счита
се, че решението в обжалваните му части (относно определения глобален
размер на всяко от обезщетенията за разликите над 150 000 лв. до 180 000 лв.
и относно отхвърленото възражение на ответника за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия пешеходец) е неправилно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила по приложението на чл. 300 от ГПК, чл. 52 от
ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Сочи се, че съдът не е съобразил резултатите от
воденото срещу делинквента наказателно производство, незачитайки в
рамките на гражданския процес установените от наказателния съд факти и
обстоятелства относно механизма на ПТП, част от които са и поведението на
пострадалия пешеходец. В тази връзка се поддържа, че с присъдата е било
установено наличието на висока степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице, което е било отчетено като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство при определяне на наказанието
му. Съдът не е съобразил установеното по наказателното дело обстоятелство,
част от механизма на ПТП, че пешеходецът е преминал през крайпътната
преграда, отделяща пътното платно от локалния път, и е предприел косо
пресичане, поради което е направил еднозначен извод за непредотвратимост
на ПТП от страна на пешеходеца. Не е било съобразено становището на
експерта в настоящото производство, че ПТП не би настъпило, в случай че
пешеходецът не е предприел нерегламентирано пресичане на пътното платно
извън населено място, в тъмната част на денонощието, в условията на гъста
2
мъгла, неосветеност на мястото (гориста местност), облечен в тъмни дрехи.
Именно това поведение на пострадалия е поставило в риск неговия живот,
създавайки непредвидима и неочаквана за водача на МПС ситуация, довела
до непредотвратимостта на ПТП и вредоносния резултат. И в тази връзка се
поддържа, че е без значение дадената от ответника правна квалификация на
нарушението на пострадалия – дали е нарушение на нормата на чл. 55, ал. 1 от
ЗДвП или на тази по чл. 113 от ЗДвП, тъй като действията на пострадалия не
следва задължително да са извършени виновно, а съпричиняване е налице,
когато извършените действия стоят в причинна връзка с ПТП и последиците
от същото. Така на практика са останали неприложени указанията, дадени с т.
7 от ППВС № 17/1963г. на ВС и това е довело до неправилна оценка на
фактическите обстоятелства по делото, а оттам и до неправилния извод за
неоснователност на възражението за съпричиняване на вредите от
пешеходеца. Отделно от това се поддържа, че определените размери на
обезщетенията за неимуществени вреди в полза на всеки от двамата родители
от по 180 000 лв. се явяват завишени и несъответни на доказано претърпените
по делото по вид и тежест вреди и съдебната практика по сходни случаи.
Претендира се отмяна на решението като се намалят обезщетенията от по 180
000 лв. на по 150 000 лв., а отделно от това – да се уважи възражението за
съпричиняване на вредите от пострадалия и да се намалят присъдените
обезщетения, вкл. и като се съобрази, че фактически са били изплатени суми
от по 75 000 лв. на ищеца (преди предявяване на исковете – по 55 000 лв. и
след постановяване на първоинстанционното решение – по 20 000 лв.) –
лично и в качеството му на наследник на своята съпруга. Претендира се
присъждането на разноски за двете инстанция съобразно изхода по спора.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Г. П. Р. чрез адв. Ж. Д.от АК-Хасково, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се за неотговарящи на обективната
действителност твърденията, че съдът се е произнесъл, несъобразявайки се
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с
изготвените по делото експертизи и свидетелски показания. Бланкетни и
неоснователни се считат оплакванията за нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи се, че при определяне на обезщетенията са били
отчетени характера и степента на претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в безвъзвратна промяна в живота на ищеца и неговата съпруга,
3
която се е отразила на цялостното функциониране – семейството се е
разрушило. Определените обезщетения съответстват на чл. 52 от ЗЗД като са
взети предвид и възрастта на починалия към датата на ПТП – на 33 години,
здрав мъж, в разцвета на силите си, в трудоспособна възраст, стандарта на
живота в страната към момента на вредите, тежкия психически товар за
ищеца и неговата съпруга, която е починала малко повече от 2 месеца след
смъртта на сина си. Претендира се потвърждаване на решението в
обжалваните части и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за наличието на представителна власт, поради което следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства
във връзка с предмета на делото, а същевременно не е налице хипотеза, при
която въззивният съд следва да събере служебно такива.
С цитираното определение е указано на въззиваемия Г. П. Р. (ищец в
исковото производство), в 1-седмичен срок от съобщението, да представи
доказателства за учредена представителна власт за осъществяване на
процесуалното му представителство по делото от адв. Ж. Д. или страната
лично и в писмен вид да потвърди извършените без представителна власт
всички процесуални действия пред първата и пред въззивната инстанция.
Указани са последиците при неизпълнение в срок, а именно:
първоинстанционното решение ще бъде обезсилено като недопустимо.
В изпълнение на дадените указания, с молба вх. № 455/22.01.2024 г. и в
указания от съда срок, адв. Ж. Д. е представила адв. пълномощно и договор за
правна защита и съдействие по делото.
АДВ. Я.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам подадения
отговор. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
списък на разноските.
АДВ. Д.: Оспорвам жалбата. Поддържам подадения писмен отговор.
Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските. Правя
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
4
АДВ. Я.: Същото е изчислено съобразно Наредба № 1 и материалния
интерес в настоящото производство и от неговия минимум.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци
на разноските, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Я.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни
съдии, моля Ви да уважите жалбата на доверителя ми като счетете същата за
основателна и постановите решение, с което да отмените обжалвания
съдебен акт в съответната му част. Ще акцентирам върху три момента, които
считам за изключително порочни в съдебното решение на
първоинстанционния съд. На първо място считам, че същото е постановено
при неправилно приложение на чл. 300 от ГПК, доколкото съдът изцяло е
игнорирал установени факти и обстоятелства във връзка с механизма на
произшествието в наказателното производство по случая. Допълнително моля
да имате предвид, че във връзка със същите обстоятелства, установени и в
гражданския процес, касаещи поведението на пешеходеца, което се явява и
част от механизма на произшествието, съдът отново едностранчиво е обсъдил
установените по делото факти като е извел извод за непредотвратимост на
ПТП от страна на пешеходеца, единствено позовавайки се на
обстоятелството, че същият движейки се по осевата линия, разделяща двете
ленти за движение, технически не би могъл да предотврати произшествието,
предвид намалената видимост към момента на същото, а именно - на 20м.,
според приетото по делото без възражение от страните експертно
заключение. Игнорирайки съществени обстоятелства, които са безспорни
между страните, а именно, че пешеходецът в тъмната част на денонощието,
при изключително влошени метеорологични условия, е навлязъл в пътното
плато и е предприел косо пресичането му на място, което е извън населено
място, не е и осветено, респективно в този участък няма обществени сгради,
бензиностанции и други такива, въз основа на които водачът на МПС да
5
очаква подобно препятствие на пътя, т.е. с поведението си безспорно
пешеходецът е създал опасна ситуация, която е довела до реализиране на
произшествието. Всички тези обстоятелства са останали необсъдени и
неоценени от гражданския съд. Именно поради неправилно приложение на
материалния закон и института на съпричиняване по чл. 52, ал. 1 от ЗЗД
съдът е определил и завишен размер на обезщетение, което е присъдил. С
оглед на гореизложеното и подробно развитите съображения във въззивната
жалба, Ви моля, да отмените съдебния акт в обжалваната му част и да
постановите решение, с което да приемете, че по делото безспорно е
установено съпричиняване от страна на пострадалото лице, като определите
съответния дял на отговорност спрямо отговорността на водача на товарното
МПС. Във връзка с изхода на спора по същество, Ви моля, да присъдите на
доверителя ми сторените в настоящото производство разноски, съобразно
представения по делото списък за разноски.
АДВ. Д.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни
съдии, моля Ви да оставите въззивната жалба без уважение и постановите
решение, с което да потвърдите изцяло решение № 154/20.10.2023г. в
обжалваната част, постановено по гр. д. № 164/2023г. по описа на Окръжен
съд - Разград като правилно и законосъобразно. Считам, че Окръжен съд-
Разград е дал отговор на всички поставени въпроси. Считам, че решението на
окръжния съд е постановено в съответствие с материалния закон и не са
налице каквито и да било основания за неговата отмяна. Противно на
изложеното във въззивната жалба, гражданският съд се е съобразил с
присъдата, постановена и приложена по наказателното производство, като по
силата на чл. 300 от ГПК считам, че гражданският съд е обвързан с влязлата в
сила присъда относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съответно Окръжен съд – гр.
Разград е изложил мотиви в тази насока. Същият е постановил своето
решение като е обсъдил възраженията на ответното дружество за това, че не е
налице съпричиняване, тъй като при изслушване на изготвената комплексна
съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза в проведеното
на 03.10.2023г. съдебно заседание, вещото лице автоексперт категорично
заяви, че товарният автомобил се е движил в неговата пътна лента и ако не е
навлязъл в насрещната пътна лента, където се е движил пешеходеца, е нямало
да се пресекат траекториите на пешеходеца и товарния автомобил. От
6
дадените отговори на вещото лице инж. Р. се установи, че пешеходецът би
могъл да забележи товарния автомобил ако е бил на около 20 м, както и че
към момента, в който е предприел пресичане на пътното платно, не е могъл да
възприеме товарния автомобил. Следователно възраженията, изложени и във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е приложил правилно
института на съпричиняване, считам, че не се доказаха дотолкова, че от
съществено значение за настъпване на процесното ПТП е навлизането на
товарния автомобил в лентата за насрещно движение, както и движението му
с несъобразена с атмосферните условия и силно намалена видимост скорост
на движение – гъста мъгла в тъмната част на денонощието. Считам, че
първоинстанционният съд е дал отговор на всички тези въпроси, които са
повторени и във въззивната жалба и в този смисъл е изложил обосновани
мотиви за това защо не приема, че е налице съпричиняване, поради което е
приел, че справедливото обезщетение е в размер на 180 000лв., като от него е
намалил размера на доброволно платеното такова. Няма да коментирам
размера на определеното обезщетение, тъй като противно на изложеното във
въззивната жалба, същото не е завишено - и в тази насока
първоинстанционният съд е изложил мотиви. С оглед на гореизложеното, и на
изложените от мен в писмения отговор срещу въззивната жалба и в писмената
защита пред първоинстанционния съд, основания и доводи, Ви моля, да
постановите решение, с което да оставите въззивната жалба без уважение и
потвърдите решението в обжалваните части като правилно и
законосъобразно. Моля, да ни бъдат присъдени разноските за настоящата
инстанция, съобразно представения списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7
8