Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 261
Година 09.03.2023 Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на девети февруари две хиляди двадесет и трета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
Сийка Хардалова
Прокурор
Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно
административен характер дело номер 78 по описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна
жалба подадена от „МВМ-97“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Свети Влас, мотел „Диневи“, редово жилище № 7, представлявано от
управителя М.В.М. против решение № 189/29.09.2022г. постановено по н.а.х.д.№
108/2022г. по описа на Районен съд Несебър. Счита, че съдебното решение е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на закона,
необоснованост и при съществено нарушение на процесуалните правила и прави
искане да бъде отменено и постановено друго решение с което да се отмени наказателно
постановление № 02-2100033/24.11.2021г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалба и прави искане да бъде уважена и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът
– Директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и
прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано
и законосъобразно.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С
обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил наказателно постановление №
02-2100033/24.11.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Бургас, с което на касатора на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение
по чл.62, ал.1 от КТ. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушението,
като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване
на трудовото законодателство. Прието е, че правилно и законосъобразно на
дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер от 1
500 лева.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Възраженията
на касатора са основателни.
Съгласно
чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или
3 и чл.
63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
С
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да
сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на
работа. Административнонаказателната отговорност за неизпълнението на това задължение е регламентирана с оглед
охраняване на законосъобразното развитие на обществените отношения, възникващи
по повод полагането на труд и общественото осигуряване. За да е осъществен
състава на това нарушение, е необходимо наличие на трудово правоотношение,
което се характеризира с определени особености: работно време, работно място,
характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, и за
което правоотношение да няма сключен трудов договор, в писмена форма.
От събраните
в хода на производството доказателства не се установява, че Д.И.К.е предоставял
работна сила в полза на „МВМ-97“ ЕООД, по трудово правоотношение, съответно че
дружеството е нарушило изискванията на чл.62, ал.1 от КТ да сключи писмен
трудов договор, преди постъпването на лицето на работа, като изводите на
наказващия орган в този смисъл почиват на предположения.
Не е налице
спор по делото, че на 31.08.2021г. при извършената проверка на търговски обект
стопанисван от касатора, длъжностните лица са установили на място Д.К., който е
извършвал товаро-разтоварни дейности. Спорът по делото е дали той е престирал
труд инцидентно, въз основа на граждански договор или е било налице трудово
правоотношение, за което няма сключен трудов договор.
В случая, не
се установява безспорно наличието на всички характеристиките, които да
определят правоотношението между лицето и търговското дружеството, като
трудово.
Не е налице
спор по делото, че Д.К.е неграмотен, поради което справката-декларация по
чл.402 от КТ, не е попълнена лично от него, а от едно от лицата извършили
проверката. В справката, макар и да е посочено, че тя е попълнена в
присъствието на служители на МВР, не са посочени колко са тези служители и кои,
поради което същите не биха могли да бъдат идентифицирани.
Съгласно
чл.189, ал.1 от ГПК, частен документ, издаден от неграмотен,
трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан
от двама свидетели.
След като, в
случая приложената по делото справка по чл.402 от КТ, не отговаря на
изискванията на чл.189, ал.1 от ГПК, то тя няма предвидената от законодателя
формална доказателствена сила и не доказва, че материализираното в нея
изявление е било направено, тоест не може да послужи за установяване на
посочените в нея обстоятелства.
В допълнение
на изложеното, следва да се има в предвид, че недопустимо справката е била
попълнена от длъжностното лице извършващо проверката, като това е следвало да
бъде сторено от друго лице, което да няма отношение със страните в
производството, за да може да се гарантира неговата безпристрастност.
Въпреки
изложеното, следва да се има в предвид и че от тази справка не се установяват
всички елементи, които характеризират едно правоотношение като трудово. В този
смисъл, в нея не са попълнени „Предприятие/фирма“ в което работи Камчиков,
почивните дни седмично, почивки в работни дни. Съответно, посочено е трудово
възнаграждение „40 лв на ден“ и дата на постъпване на работа 31.08.2021г.,
която е и датата на извършване на самата проверка. Така попълнената справка,
заедно с представените в хода на съдебното производство граждански договор
сключен с лицето и справка за изплатените през годината доходи на физически
лица по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, както и ангажираните свидетелски показания на
свидетеля Р.Л.(работник в санкционираното дружество), разколебават твърденията,
че Д.К.се е намирал в трудово правоотношение с дружеството.
С
оглед на изложеното, от ангажираните по делото доказателства, не се установява
безспорно, че към датата на констатиране на процесното нарушение,
санкционираното дружество е имало качество на работодател на лицето Д.К., като
са налични единствено твърдения в този смисъл. В тежест на административнонаказващия
орган е да изследва и установи по безспорен начин всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на нарушението. Съответно в хода
на съдебното обжалване той следва да извърши пълно и категорично доказване, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено от дружеството, посочено като нарушител, което в случая не е сторено.
Ето защо, следва да се приеме, че в случая, не е доказано, че дружеството е
извършило вмененото му административно нарушение и неправилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност, на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Като е стигнал до изводи различни от изложените
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени
издаденото наказателно постановление.
При
този изход на делото и на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228
от АПК, във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на касатора следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 400,00
лева.
Мотивиран от горното, Административен
съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
189/29.09.2022г. постановено по н.а.х.д. № 108/2022г. на Районен съд Несебър и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 02-2100033/24.11.2021г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас.
ОСЪЖДА Дирекция
“Инспекция по труда“ Бургас да заплати в полза на „МВМ-97“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, мотел „Диневи“, редово жилище
№ 7, представлявано от управителя М.В.М., разноски по делото в размер на 400,00
лева (четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.