№ 7387
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110133236 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото са постъпили искане с вх. № 357103/12.12.2023г., от съделителя И. М. Б.
чрез пълномощника му адв. Б. и искане с вх. № 362316/15.12.2023г. от съделителите П. М.
Б. и С. В. Б. чрез пълномощника им адв. З. за изменение на постановеното по делото
решение № 19650 от 29.11.2023г. в частта за разноските. С идентични съображения от съда
се иска да ревизира произнасянето си в частта за разноските за адвокатски хонорар, които е
присъдил в полза на ответниците –молители в настоящето производство, като съобрази
минимума по чл. 7, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и интереса на всеки от съделителите, съизмерим с данъчната оценка на дела
му от недвижимото имущество, предмет на производството по съдебна делба.
В предоставения й срок за това становище съделителката Л. М. Б.-Л. чрез
пълномощника й адв. Ч. е ангажирала молба с вх. № 32170 на СРС, с която оспорва като
неоснователни и недоказани исканията за изменение на решението в частта за разноските.
След срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от същата са постъпили становища с вх. №
47364/13.02.2024г. и 47369/13.02.2024г., в които се развиват подробни съображения за
неоснователност на исканията.
Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок (двуседмичният
срок за обжалване на решението) от страни по делото, представили списъци по чл. 80 ГПК,
поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са
неоснователни.
С решението, чието изменение се иска, съдът е отхвърлил иска за делба, предявен от
Л. М. Б.-Л. против П. М. Б., И. М. Б. и С. В. Б. по отношение на дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния
1
директор на АГКК с адрес Х с площ по скица 1032 кв.м, както и построените в имота сграда
с идентификатор ******.1 със застроена площ от 127 кв.м. , брой етажи – 3, предназначение
жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от сутерен на кота – 2,20 м., в който са
разположени гаражна част, склад, помещение пригодено за живеене и лятна кухня, първи
етаж с площ от 113 кв.м., състоящ се от преходна тераса, всекидневна, вестибюл, коридор,
кухненски бокс, две спални и коридор, самостоятелни обекти с идентификатор ******.1.2
(етаж 2) и идентификатор ******.1.3 ( етаж 3), и подпокривно пространство, сграда с
идентификатор ******.2 със застроена площ от 167 кв, брой етажи: 1, предназначение“
гараж, ведно с монолитен навес, находящ се в южната част от имота. При произнасянето си
по отговорността за разноските в процеса съдът е счел за основателно възражението за
прекомерност на платените от ответниците адвокатски възнаграждения и като е съобразил
минимума от 1 500 лв. по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за Минималните
размери на адвокатските възнаграждения, правната и фактическа сложност на спора, е
присъдил в полза на всеки от тримата съделители по 2 250 лв. от сторените разноски за
адвокат. Безспорно, съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен
интерес. Производството, обаче, е особено и протича в две фази. В мотивите към т. 17 от
Тълкувателно решение №6/2016г. по т.д. № 6/2012г. ВКС, ОСГКТ подробно разяснява, че с
решението, с което се допуска делба, се подготвя окончателната подялба на имуществото и
към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото се определя от съда
при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на
дяловете. В същия смисъл е и по-съществения дял от формираната съдебна практика, в т.ч.
цитираното в исканията по чл. 248 ГПК определение №48/07.03.2022г. по г.гр.д. №
177/2022г. по описа на ВКС, II г.о., в което е посочено, че само при наличието на конкретен
материален интерес съдът не може да игнорира размерите по чл. 7 ал. 2 от Наредбата и да
присъди минимума по чл. 7, ал. 4 за този вид дела. По идентична на процесната хипотеза е
постановено Определение № 1789 от 22.06.2023 г. по ч. гр. д. № 4639 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение, мотивите към което се споделят изцяло от настоящия
съдебен съдът.
Ето защо и като счете, че не е налице основание за изменение на решението в частта
за разноските съдът достига до крайния си извод за неоснователност на исканията по чл. 248
ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 357103/12.12.2023г., от съделителя И. М.
Б. чрез пълномощника му адв. Б. и искане с вх. № 362316/15.12.2023г. от съделителите П.
М. Б. и С. В. Б. чрез пълномощника им адв. З. за изменение на постановеното по делото
решение № 19650 от 29.11.2023г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3