Р Е
Ш Е Н
И Е
594/13.4.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 04.03.2020 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД № 5338 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Р.Ж.С. против
Наказателно постановление №В-08-03/21.08.2018 г., издадено от Началник на РДНСК-Североизточен район,
с което в качеството му на длъжностно лице „координатор по
безопастност и здраве“, на строеж му е наложено адм.
наказание: глоба в размер на 150 лева на осн. чл.233 от
ЗУТ.
В
жалбата се излагат
доводи за допуснати в хода на адм.
наказателното производство процесуални нарушения, оспорва се авторството на процесното нарушение и се твърди, че то е
осъществено от държавна институция. Формулирано е искане за отмяна на
обжалвания акт.
В
съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Процесуалният
представител на Административно наказващия орган моли съда за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното
:
Жалбоподателят бил назначен
като „координатор
по безопасност и здраве",
назначен със заповед от 01.02.2018г, на управителя на „ЕН ЕР ГРУП" ООД ЕИК
*********, представлявано от Николай Д. Велков - възложител на строеж: „Жшищна сграда и ограда“ находящ се в УПИ П-5, кв.173, по плана на 11-ти м.р.,
с административен адрес ул."Константин Доганов" №43, гр. Варна,
съгласно изискването на чл.5, ал.1, т.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за безопасни
и
здравословни условия на труд при изпълнение на строителни и монтажни
работи, за
това че не е изпълнил задълженията си, вменени му по
чл.П, т.5 от Наредба №2/22.03.2004г. да координира контрола по правилното
изпълнение на строителните и монтажни работи /СМР/, в следствие на което е допуснал извършване на СМР в отклонение на изискванията, предвидени в плана за
безопасност и здраве /ПБЗ/ и в проекта по част „Конструктивна".
Нарушението е установено във
връзка със служебна проверка, извършена от служители на РО НСК-Варна на
местостроежа и по документи, в изпълнение на заповед № РД-13-247/20.11.2017г.
на началника на ДНСК, относно спазване на одобрените планове за безопасност и
здраве при изпълнение на строежа, и заповед № РД-13-040/18.03.2015г. на
началника на ДНСК за проверка на лицата, упражняващи строителен надзор на
строежите в Република България, от служители на РО НСК - Варна при РДНСК -
Североизточен район и във връзка с постъпило уведомление за заверена заповедна
книга вх.№ ДК-32-22-000-369/12.12.2017г. на гореописания строеж, подадено от
„ТЕСТ БИЛДИНГ" ООД - лицето, упражняващо строителен надзор на строежа.
В хода на
проверката е установено, че за гореописания строеж има издадено разрешение за
строеж №167/27.10.2017 г. от главен архитект на община Варна, влязло в сила на
20.11.2017г. и за него е заверена заповедна книга под №2/09.02.2018 г.
Проверяващите
установили, че съгласно т.З от одобрения инвестиционен проект по част
„ПБЗ" при изпълнението на изкопните работи за фундиране на сградата следва
да се спазват стриктно предписанията на проектанта конструктор, дадени в част
„Конструкции". Съгласно технологията на фундиране в близост до
съществуващи основи, дадена в т.З от чертеж, Длан на изкопа" от одобрения
инвестиционен проект по част „Конструктивна" укрепването на изкопа се
извършва по следния начин:
Земната маса се изкопава ръчно в
участъците, посочени с „1" на ивици (ламели) с широчина 1,00-1,20 м. и се
укрепва съгласно схемата; Пристъпва се към кофраж и монтаж на армировка на
бетоновата стена; След набиране на якост на бетона (най-малко 7 дни)
последователно се изпълняват участъци „2" и „3" без да се декофрират
предходно излятите.
Също така било
установено, че съгласно т.6 от ПБЗ „недопустимо
е престояване на открити изкопи. Прекъсване на строителния процес е възможно
само след приключване на СМР до кота 0,000 или осигурено оттичане на
повърхностни води и изпълнени обратни насипи".
В
обяснителната записка към ПБЗ, в т.1.5. „Организационни указания за
преодоляване на опасностите по етапи" е записано, че ,границите на строителната площадка (върху бордюра на
уличното платно, към съседните имоти следва да бъде монтирана временна
непрекъсната плътна ограда от метални пана с височина 2 .м."
При
извършената на 15.02.2018г. на строежа от страна на проверяващите било
установено, че при изпълнение на изкопните работи на строежа, са допуснати
съществени отклонение от предвидените мероприятия в част „Конструктивна" и
част „План за безопасност и здраве", които се изразяват в следното:
-
Изпълнени са
изкопните работи за фундиране на цялата сграда; Изкопните работи за сградата са
извършени механизирано с багер, като при калканите на съществуващите сгради и
към улицата, изкопът е отвесен и без да е спазено предвиденото в проекта по
част „Конструктивна" изпълнение и укрепване;
-
Строителните и
монтажни работи /СМР/ на строежа, към момента на проверката са спрени /не се извършват/,
което е нарушение на мероприятията предвидени в т.6 от ПБЗ, а именно
„..Недопустимо е престояване на открити изкопи. Прекъсване на строителния
процес е възможно само след приключване на СМР до кота 0,000.; Монтираната
ограда е от свързани една с друга поцинковани ламарини с размери 0,4/2м. с обща
височина 1,7м. и не отговаря на предвидената по проект - непрекъсната плътна
ограда от метални платна с височина 2,00 м. монтирана по границата на
строителната площадка.
Актосъставителят
приел, че е извършено нарушение изразяващо се в бездействие от
страна на въззивника на строеж: „Жилищна сграда и
ограда", находящ се в УПИ II-5, кв,173, по плана на 11-ти
м. р-н на гр. Варна в периода между 08.02.2018 г. - датата на която е съставен
протокола за откриване на строителната площадка и ниво
на строежа и 15.02.2018г. - датата на която е извършена проверката на строежа.
Същото е установено на 15.02.2018 г.
от служители на РО НСК - Варна при РДНСК-Североизточен район, за което
е съставен констативен протокол от датата на проверката. Поради това биле
съставен АУАН и лично връчен на въз.С..
Въз
основа на АУАН било издадено процесното наказателно постановление. В него
административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите обстоятелства, посочени
в акта за установяване на административно нарушение и като квалифицирал
нарушението по чл.137
ал.3 пр.2 от ЗУТ, ангажирал адм. наказателната отговорност на
жалбоподателката на основание чл..233 от ЗУТ.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът формира правно убеждение в следния
смисъл:
По приложението на процесуалния закон
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган
съгласно Заповед
№ РД-13-014/09.01.2018 г. на Началника на Дирекция за национален строителен
контрол и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ. Това е така тъй като след
изменението на чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ в сила от 26.12.2015 г., на началника на ДНСК, респективно на
упълномощените от него лица, е била предоставена компетентност да налагат
предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички категории строежи. Т.е. след посоченото изменение е била установена паралелна компетентност, като Началника на
ДНСК, съответно упълномощеното от него лице може да издава наказателни
постановления за всички категории строежи, а за строежите от четвърта до шеста
категория- и кметовете на общините. В този смисъл, след като
към момента на осъществяване на делегацията на правомощия, началника на ДНСК е
разполагал с такива да издава постановления за строежи от четвърта категория,
то той би могъл да ги предостави на друго длъжностно лице, поради което твърдението
на жалбоподателката за липса на компетентност на адм.наказващия орган е неоснователно.
АУАН и НП са формално редовни актове. Препис от
АУАН е връчен на нарушителката като й е дадена възможност да организира
адекватна защита. В АУАН той не е вписал възражения, но е депозирал писмени такива в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Издавайки процесното НП наказващият орган е
счел, че е налице нарушение извършено от конкретното лице и е изложил мотиви
защо не е съгласен с възражението. Основателността или неоснователността на
тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното
постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по
същество.
Възражението на
жалбоподателката, че от съдържанието на АУАН и наказателното постановление не
става ясно кога е извършено нарушението е неоснователно. Както в акта, така и в
процесното НП коректно е посочена датата на проверката, кокто факта на
бездействието на задълженото лице, изразяващо се в пасивност по предприемане на
дължимо правно поведение, е бил установен от контролните органи.
- Както в АУАН, така и в обжалваното НП допуснатото нарушение е описано с необходимата
конкретика и същото се изразява в това, че в качеството си на координатор по
безопасност и здраве въз.С. е нарушил одобрения инвестиционен проект по част
„ПБЗ“, тъй като на строежа изкопа е бил
отвесен, без да е било спазено предвиденото в проекта по част „Конструктивна" изпълнение и
укрепване; строителните и монтажни работи, към момента на проверката са спрени
/не се извършват/, което е нарушение на мероприятията предвидени в т.6 от ПБЗ,
а именно „Недопустимо е престояване на открити изкопи. Прекъсване на
строителния процес е възможно само след приключване на СМР до кота
0,000.,монтираната ограда е от свързани една с друга поцинковани ламарини с
размери 0,4/2м. с обща височина 1,7м. и не отговаря на предвидената по проект -
непрекъсната плътна ограда от метални платна с височина 2,00 м. монтирана по
границата на строителната площадка.
Т.е. фактите и обстоятелствата, които водят до ангажиране на адм. наказателната
отговорност са конкретизирани по начин, който
не осуетява правото на защита на нарушителя. В този смисъл съдът намери за неоснователни
оплакванията в жалбата за допуснати нарушения по смисъла на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл.137 ал.3 от ЗУТ строежите
се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този
закон. В
настоящия случай е безспорно, че за строежа „жилищната сграда“ има издадено разрешение за строеж и съгласно
одобрения инвестиционен проект по част „ПБЗ“, при изпълнение на изкопните
дейности следва да се спазват правилата по отношение на фундиране на сградат,
укрепване на изкопа, и поставяне на плътни огради и непрекъснатост на
строителния процес на фаза изкоп.
Констатираното нарушение на
посоченото е в нарушение на одобрения
инвестиционен проект,
„ПБЗ“ и „Конструктивна“.
Правилно
АНО е приел, че въз.С. не е изпълнил задълженията си по чл.11, т.5 от Наредба
№2/22.03.2004 г. да координира контрола по правилното извършване на СМР на
строежа, с което е допуснал строежът да бъде изпълняван в отклонение на
изискванията, предвидени в плана за безопасност и здраве /ПБЗ/ и в проекта по
част „Конструктивна". С бездействието се въззивника е нарушил чл.5, ал.1,
т.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за безопасни и здравословни условия на труд при
изпълнение на строителни и монтажни работи и Заповед от 01.02.2018г. на
управителя на „ЕН ЕР ГРУП" ООД, във връзка с чл.11, т.5 от Наредба №2/22.03.2004г.
съгласно който координаторът по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на
строежа координира контрола по правилното изпълнение на СМР.
С
бездействието си въз.С., назначен на длъжност „координатор по
безопасност и здраве" е нарушил разпоредбата на чл.137, ал.З, предл2 от ЗУТ и е осъществил състава на чл.233 от ЗУТ.
Обстоятелството, че строителят на
обекта е възложил на определено физическо лице да изпълнява функциите на орган
по безопасност и здраве по см. на ЗЗБУТ в дружеството, и това лице е вписано
като координатор по безопасност и здраве в заверената заповедна книга Отделно
от това следва да се отбележи, че ЗЗБУТ урежда правата и задълженията на
държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по
безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами
или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. За това отговорността на координатора
по безопасност и здраве може да се ангажира независимо от тази на другите ръководители на
обекта.
По направеното възражение и
представени документи, че се касае за археологическо проучване и строежа е
спрян поради открити археологически находки, съдът следва да посочи, че
нарушението е установено на 15.02.2018г., а представените по делото и намиращи
се в адм.преписка документи касаещи археологическото проучване са след тази
дата /и то повече от 15 дни/ и те не са били основание за спиране на строежа,
неправилно изпълнение на изкопа и липса на укрепване на изкопа, както и по
отношение на оградата. Данни за наложено спиране на строежа към датата на
установяване на нарушението няма.
Случаят не е маловажен
по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да го отличават по степен на обществена опасност от обикновените случаи
от този род. Напротив, неспазването на
дадените в одобрения инвестиционен проект указания в част „ПБЗ“, е
довело до причиняване на имуществени щети на трето лице, по сигнал на което е
извършена и проверката от контролните органи.
Предвидената в чл.233 ал.1 т.1 от ЗУТ , че за други нарушения на този закон, приетите от
Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от
100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
Съдът намира, че определения от АНО над минимален размер на глобата не е индивидуализиран съобразно чл.27 от ЗАНН, предвид липсата на доказателства за други нарушения на ЗУТ, допуснати от жалбоподателят. Поради това съдът намира, че наложеното адм.наказание следва да бъде намалено и да бъде наложено такова към минималния размер предвиден в санкцията на закона.
Воден от гореизложеното съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на осн. чл.63 ал.1
от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № В-08-03/21.08.2018 г., издадено от Началник на РДНСК-Североизточен район,
с което на Р.Ж.С. ЕГН **********,
с което му е
наложено адм. Наказание »Глоба» в размер на 150 лева на осн. чл.233 от ЗУТ,
като намаля размера на наложеното адм.наказание „Глоба“ на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
СЪДИЯ :