Р
Е Ш Е
Н И Е №
260630
10.05.2021г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на шести април две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 506/ 2021 г по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на „Адлер – Ин“ ЕООД- гр.Пловдив, представлявано от
управителя И.Т., чрез адв. С.М. против Решение № 261723/ 16.12.2020г.
постановено по гр.д.№ 18035/ 2018г. на Районен съд-Пловдив в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „Мелита сървис 2012“ЕООД-гр.Пловдив
сумата от 5 319 лв , представляващо неизплатено възнаграждение за
осъществен ремонт на товарен автомобил, ведно със законната лихва върху
главницата, като се постанови решение, с което да се уважи предявеният от
жалбоподателя насрещен иск за заплащане на сумата в разме на 4 404 лв,
претендирани имуществени вреди от принудително заплащане на наем на товарен
кран. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото пред настоящата
и предходната съдебна инстанция.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от
въззиваемата страна „Мелита сървис 2012“ ЕООД-гр.Пловдив, представлявано от
управителя М.П.П. чрез адв.А.К.,***, в който отговор се оспорва жалбата като
неоснователна по мотивирани съображения.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните на
основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Ищецът „Мелита сървис 2012“ЕООД е сезирал
съда с иск по чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД против „Адлер-Ин“ ЕООД за
заплащане на дължимо възнаграждение за извършен ремонт на товарен автомобил
„ИФА L60“ с ДКН***,
собственост на ответника. Ответникът
сезирал съда с насрещен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
твърдяно некачествено и забавено изпълнение в размер на 4 404 лв,
представляваща заплатена цена за наем на товарен кран за периода 29.07.-16.08.2018г.,
както и за сумата 600 лева- разходи за превоз на автомобила на платформа на
авариралия автомобил, на основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД.
С
постановеното решение районният съд е уважил предявения от първоначалния ищец
„Мелита сървис 2012“ ЕООД иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 5319 лв, като за
разликата до пълнопредявения размер от 5 583 лв, искът е отхвърлен и в
тази част решението е влязло в законна сила. По насрещния иск на „Адлер – ин“
ЕООД районният съд е уважил претенцията на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД
за сумата от 600 лева относно претендираното обезщетение за направени разходи
за превоз на платформа на процесния аварирал автомобил, в която част решението
също е влязло в законна сила.
В
обжалваните части на постановеното решение , изхождайки от безспорните по
делото факти за наличие на сключен между страните устен договор за изработка по
смисъла на чл.258, ал. 1 и сл. ЗЗД, районният съд е отчел и характера на
процесния договор като търговска сделка с приложими правила по ТЗ поради
качеството на страните като търговци съобразно чл.286 и сл. ТЗ ; прието е,
че по този договор е било възложена от ответника работа по осъществяване на основен ремонт на
товарния автомобил и стартера, които ремонтни дейности са завършени на
23.07.2018г. с подписване на представената от ищеца фактура № 2 218/
23.07.2018г., носеща подписа на представител на ответника чрез което е
извършено и приемане на работата по смисъла на чл.264, ал.3 ЗЗД; доказаността
на претенцията по чл.266, ал.1 ЗЗД по основание и размер е мотивирана с
установеността на вложените части за осъществяване на ремонта и стойността на
труда по допълнителната СТЕ, при отбелязване липсата на установени конкретни
параметри относно възложената от ответника работа по извършването на основен
ремонт на процесното моторно превозно средство;
отчетена е безпротиворечивата съдебна практика на ВКС относно
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, като
твърдението за недостатъци поражда възможност за упражняване на правата на
същия по реда на чл.265 и сл. ЗЗД; отчетена е също така установеността на
обстоятелството за отстранен незабавно от страна на изпълнителя и за негова
сметка на скрит недостатък на работата след
незабавното уведомяване за това от възложителя на датата 27.07.2018г. чрез
осъществена допълнителна ремонтна дейност за изправяне на констатирани повреди
по автомобила, чрез което възложената работа се явява изпълнена точно в
качествено отношение и което следва да се преценява с оглед обстоятелството
дали изработеното съответства на уговореното или обичайно употребление. По
предявените
от възложителя насрещна претенция с правно
основание чл.82 ЗЗД относно претендираната сума от 4 404лв за заплащане
разходи за наем на автокран за периода 29.07.2018г – 16.08.2018г, отчитайки фактическият състав относно
предпоставките за ангажиране договорната отговорност на изпълнителя по
заявеното неизпълнение на договорно задължение в темпорално отношение,
районният съд е приел недоказаност на претенцията в тази й част поради
неустановеност на причинно - следствена връзка между сторения разход и
дейността на ищцовото дружество във връзка с осъществената работа; в тази
насока от една страна е приета неустановеност относно твърдението на ищеца по
насрещния иск работата по отстраняване на констатирания недостатък да е продължила
в твърдения от същия период и от друга поради установеност на обстоятелството,
че моторното превозно средство е приведено в движение непосредствено след
отстраняване на недостатъка чрез анализ по реда на чл.172 ГПК на свидетелските
показания на ангажирания от тази страна свидетел.
Фактическите
изводи на районния съд съответстват изцяло на надлежно събрания доказателствен
материал, въз основа на който изведените правни изводи се явяват обосновани и
законосъобразни, споделят се от въззивната инстанция и на основание чл.272 ГПК
се препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
При
преценка доводите във въззивната жалба на основание чл.269 ГПК същите се
намират за неоснователни , като се основават на извлечени извън контекста на
съдържанието на съответните доказателствени факти, явяват се интерпретирани
поотделно фразеологично и не в в тяхната взаимна връзка, по следните съображения: При оспорване констатациите на съда по
отношение извода за установено точно изпълнение като неправилна и необоснована,
жлбоподателят се основава на депозираното заключение по допълнителната СТЕ на
в.л. Д., цитирайки частта на заключението, че използваните „резервни части са
относими към извършването на основен ремонт на двигателя – като видове и
количества, но не са достатъчни за основен ремонт“. Доводът е неоснователен,
като целта да се въведе различен от установения по делото предметен обхват на процесния договор за
изработка е в противоречие с разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК. Видно от
отговора по исковата молба ответникът е въвел общото твърдение, че процесният
автомобил е бил предаден на ответника за ремонт, без детайлизация относно вида
на възложените ремонтни работи, което е констатирано и от районния съд. Независимо от това от представените по делото
2 броя работни карти №№ 7780/ 01.05.2018г. и 7904/ 23.07.2018г. / л.7 и л.9 по
делото/, на ищцовото дружество – изпълнител „Мелита сървис 2012“ ЕООД, оформени
с участието на „клиент“/ Адлер ин“ЕООД и възпроизведени впоследствие в
двустранно подписаните между страните представени по делото процесни фактури,
се установява, че възложеният предмет на изследвания ремонт на процесния
автомобил касае „Демонтаж-монтаж и основен ремонт на двигател , демонтаж - ремонт - монтаж компресор,
ремонт въздушна система“, както и „Ремонт стартер“. С оглед на това неотносимо
и неоснователно е позоваването на жалбоподателя на така цитираното заключение
относно достатъчността на описаните в заключението резервни части спрямо
основния ремонт на двигателя като видове и количества, но не и към основен
ремонт, последният неустановен като
договорен предметен обхват на сключения устен договор за изработка.
Неоснователно
се въвежда на следващо място възражението, че съдът не е изследвал дали
наистина е сменено буталото, като немотивирано било предположението, че това е
направено, жалбоподателят позовавайки се на изолиран цитат от становището на
експерта по допълнителната СТЕ: „технологично неправилно и недопустимо е
шлайфане на цилиндър на компресор без смяна на бутало“ и изявление на
изслушания по реда на чл.176 ГПК управител на ищцовото дружество П. относно
причината за извършения допълнителен ремонт в срока на дадената гаранция от
изпълнителя – „дефектирало бутало“.
Изявленията на управителя на ищцовото дружество М.П. в проведеното
съдебно заседание на 02.10.2019г. съответстват на депозираните обстоятелства на
разпитаните по делото св. С. Г. и св. А..К./ относно установения факт, че в
резултат на проявен скрит недостатък на датата 27.07.2018г. по маршрута Пловдив
– София процесният автомобил е аварирал, в гаранционния срок след приключването
на процесния ремонт на датата 23.07.2018г, като със съдействието на управителя
на дружеството-изпълнител е бил извършен допълнителен ремонт. По отношение предметът на допълнително извършения ремонт,
видно от изслушването на в.л. Д. в проведеното о.с.з. на 14.09.2020г. така
цитираното от жалбоподателя становище на експерта касае принципна позиция на
експерта относно механизма на извършване на шлайфане на цилиндър, но за
конкретния случай от страна на експерта е мотивирано становището, че се касае
„за пропуск за невключване на буталото в списъка, тъй като от техническа гледна
точка е невъзможно при шлайфане на цилиндъра да се постави старото бутало,
което ще се яви прекалено малко след неговото шлайфане, поради което трябва от
техническа гледна точка да е поставено ново“. Това становище на експерта
именно се намира да е основание към списъка на включените от ищеца за процесния ремонт резервни части
да е включена и стойността на посоченото бутало / 35 лв , на л.5 от
допълнителната СТЕ на в.л.Д., л. 158 по делото/, неприсъдена с обжалваното
решение поради ограниченията на диспозитивното начало в гражданския процес.
Следователно се налага обосновано правният извод, че възложителят е упражнил
предвиденото в чл.265, ал.1 пр.I ЗЗД правомощие да иска поправяне на проявилия
се недостатък на изработеното, което е било изпълнено от изпълнителя към
момента на превозване на авариралия автомобил в базата на възложителя / св.Г./.
След този момент няма данни и доказателства процесният автомобил да е останал
за ремонт както при ответника, така и в ищцовия автосервиз за последващ или
допълнителен ремонт, продължил и през месец август 2018г., за който период
01.08. – 16.08.2018г. са представените фактури относно направени от ответника
разходи за наем на кран за осъществяване на еднократна дейност. Следователно цитираните разходи в общия им посочен размер
от 4 404 лв неоснователно се претендират като настъпили имуществени вреди
в пряка причинна връзка със заявеното забавено изпълнение от страна на
изпълнителя като обезщетение на основание чл.82 ЗЗД.
Неоснователно
е и поддържаното от ответника по ИМ възражение за некачествено извършен ремонт
, позовавайки се на изолирани съждения от изложението по заключението на в.л. Д.,
вкл. становището, свързано с необходимост от ремонт на ГНП и дюзите в
специализиран сервиз. При преценката относно правилността на извършения ремонт
действително в депозираното заключението на експерта / л.5-6 от същото/ ,
отчитайки предметния обхват на възложения ремонт на процесното превозно
средство, вещото лице е с констатации, че „ извършените операции по основния
ремонт на двигателя са извършени правилно“ , а
при проверката на място е установено, че „ основната част от
предвидените за ОР на двигателя са извършени правилно и той работи вече две
години“. В тази насока от една страна
споделят се изводите на районния съд относно установения дълъг експлоатационен
период на процесния автомобил с година на производство - 1981г., като
амортизационните повреди се явяват последица от употребата му и логично
невъзможността да се достигне до резултат, съответен на нова вещ. Преценката за възлагането на процесния ремонт
на специализиран сервиз е в правомощието на възложителя, очевидно пряко
обусловена от икономическата обоснованост на такава услуга. От друга страна не отговаря на действително
установеното от експертното заключение на в.л. Д. относно възможностите на
изпълнителя за извършването на възложения основен ремонт на двигателя на
процесния автомобил, по отношение на което в заключението на експерта изрично е подчертано правилното извършване на
ОР на двигателя / р.III от заключението/.
На
следващо място извадени извън контекста на принципната обосновка на районния
съд в съответствие с разпоредбата на чл.267, ал.1 ЗЗД във връзка с размера на
дължимото възнаграждение на изпълнителя, което се свързва от жалбоподателя с
некачественост на извършения ремонт, фактически и правни изводи в каквато
насока не са налице в мотивите на обжалваното решение.
По така изложените съображения жалбата е
неоснователна, а решението на районния съд в обжалваната му част се явява
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и като такова ще се
потвърди.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемото дружество следва да се присъдят
направените за въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение по ДПЗС от
11.02.2021г. в размер на 500 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261723/ 16.12.2020г. постановено
по гр.д.№ 18035/ 2018г. на Районен съд-Пловдив в обжалваните части.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда
„Адлер-ин“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „Мелита Сървис 2012“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата 500 лева / петстотин лева/ - разноски за адв.възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: