Р E Ш Е Н И
Е
град София, 13.06.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение - брачни състави, II-ри въззивен
брачен състав
в съдебно
заседание на шестнадесети март,
през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 5193 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 298653 от 11.12.2019 г., постановено
по гр. дело № 68054 по описа за 2018 г., Софийският
районен съд, III Гражданско
отделение, 149-ти състав, е предоставил, на основание чл. 127, ал.
2 СК, упражняването на родителските права по отношение на децата Р.И.М., ЕГН **********, Ц.И.М., ЕГН ********** и К.И.М.,
ЕГН **********, на тяхната майка Д.Н.Т.,
ЕГН **********. Постановил е децата да живеят при майката Д.Т.. Определил е на бащата И.Т.М., ЕГН **********,
режим на лични отношения с децата Р.М.,
Ц.М.и К.М.както следва: бащата има право да вижда и взима децата при себе си всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца за времето от 1000 часа в събота до 1800
часа в събота, от 1000 часа в неделя до 1800 часа в
неделя, без преспиване, в присъствие на майката, както и 10 дни
поредни през лятото, без преспиване -
от 1000 часа до 1800 часа, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; Всяка четна
година за Коледните празници,
считано от 1000 часа на 24-ти декември до 1800
часа на 24 -ти декември, на 25-ти декември от 1000
часа до 1800 часа, на 26-ти декември от 1000
часа до 18.00 часа в
присъствието на майката, и Великденските
празници, Великден - от 1000 часа до 1800 часа в присъствие на майката; Всяка нечетна година за Новогодишни празници,
на 30.12. - от 1000 часа до 1800 часа, 01.01. - от 1200 часа до 1800 часа в присъствие на майката. Осъдил е И.Т.М.
да заплаща, на
основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, на
малолетните деца Р.М., Ц.М.и К.М.чрез тяхната майка и законен представител Д.Т., месечна издръжка в размер на по 150.00 лева
за всяко едно дете, считано от 01.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Допуснал
е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на Решението в частта относно така присъдените издръжки. Осъдил е И.М., на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, да заплати по сметка на Софийския
районен съд сумата от 216.00 лева – държавна такса по делото върху
присъдените издръжки.
Първоначалният ответник и насрещен ищец И.Т.М. (въззивник в настоящото производство) е останал
недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал изцяло с въззивна жалба,
вх. № 5009541 от 21.01.2020 г. по описа на СРС.
Поддържа, че при постановяване на обжалвания съдебен акт от първата инстанция
са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в превратно тълкуване на събраните доказателства. Сочи
оплаквания за противоречивост на мотивите. Изтъква, че неправилно съдът е
кредитирал условията на живот, установени при социалното прочуване в дома на
майката, като не е преценил изложеното от св. Т., чиито показания не отговаряли
на приетото в социалния доклад, че при майката има всички необходими условия за
отглеждане на децата. При постановяване на съдебния акт от съда не били взети
предвид доказателства относно родителския капацитет на майката, както и относно
отглеждането и възпитанието на децата от нея. Същевременно, според
жалбоподателя, не била обсъдена родителската годност на бащата, независимо, че
имало по делото събрани доказателства в тази посока. В жалбата се изтъкват и
доводи, че от доказателствата по делото се установявало, че майката и
родителите й ограничават контактите на бащата с децата, и че той е търсил
съдействие от социалните служби неколкократно, но
това й поведение не било обсъдено от първата инстанция. Не били взети предвид
от съда и доказателства относно изтеглени от ищцата кредити, заради които
отношенията между страните се влошили, както и за заложени златни бижута на
децата. Оспорва се и определения режим на контакти като силно ограничен, тъй
като е без преспиване. Излага подробни съображения в подкрепа на описаните
оплаквания. Съобразно изложеното моли въззивния съд
да отмени изцяло обжалваното Решение и вместо него да постанови друго, с което
да уважи насрещния иск, а при условията на евентуалност да постанови разширен
режим на лични контакти с децата, който да е без преспиване и без присъствието
на майката. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Първоначалната ищца и ответница по насрещния иск Д.Н.Т. (въззиваема
страна в настоящото производство) е подала отговор
на въззивната жалба, с който изцяло я е оспорила, с възражения за нейната неоснователност
по изложените в нея доводи. Излага, че доказателствата, на които въззивникът се позовава, за да оспорва родителската й
годност, са извадени от контекста и са неотносими към
предмета на делото. Изтъква съображения, че от доказателствената
съвкупност по делото безспорно е установено, че майката Д.Т. осигурява на
децата сигурност, спокойствие, внимание, родителска грижа и любов. Поддържа
становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден като цяло и допустим съдебен акт.
Софийският градски
съд, като
прецени относимата доказателствена
съвкупност в двете инстанции и доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени
към релевантния закон, и при така
очертания от въззивната жалба предмет на спора, установи следното:
Първоинстанционният
Софийски районен съд е сезиран от Д.Н.Т. с обективно съединени искове, с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 СК, предявени срещу И.Т.М., за предоставяне на
родителски права, определяне на местоживеенето, режим на лични отношения и
издръжка на децата Р.И.М., родена на *** г., Ц.И.М., родена на *** г. и К.И.М.,
родена на *** г.
В
срока за отговор ответникът И.М. предявява насрещен иск, с правно основание чл.
127, ал. 2 СК.
Всеки
от родителите на малолетните деца е сочил доводи за липса на родителски
капацитет у другия и е претендирал да упражнява родителските права над родените
от съвместното съжителство Р.М., Ц.М.и К. Митева.
При
постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за
установено, че страните са родители на малолетните деца – Р.И.М., ЕГН **********,
Ц.И.М., ЕГН ********** и К.И.М., ЕГН **********, съгласно приети по делото три
броя удостоверения за раждане (л. 6, л. 7 и л. 8 от първоинст.
Дело).
От приети по делото трудови договори (л. 10, л. 132, л. 135 от първоинст. дело) е установено от първата инстанция, че и
двамата родители работят и реализират доход в размер от около 560.00 лева.
Детето Р.М. е била ученичка в първи клас при 56 СУ “*****“, град София (уверение
на л. 18 от първоинст. дело). Другите две деца на
страните – Ц.М.и К.М.са посещавали детска градина № *****(Удостоверение №
139/09.10.2018 г. - на л. 19 от първоинст. дело). От
приети писмени доказателства е установено от първоинстанционния
съд, че бащата И.М. е завършил професионално обучение по специалност “физическа
охрана на обекти“ (л. 117 от първоинст. дело); притежава
професионална квалификация за заварчик (л. 118 от първоинст.
дело) и правоспособност за заваряване (свидетелство на л. 119 от първоинст. дело). Насрещният ищец И.М. е бил записан във
вечерна форма на обучение за учебната 2019/2020 г. в Пето Средно Вечерно
Училище “Пеньо Пенев“, град София, в 11-ти клас (wдостоверение
на л. 120 от първоинст. oело).
В
хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите на страните – Р. Л.(леля на И.М. ) и С.Т. (майка
на ищцата).
Св. Т. дава показания, че страните били разделени от около година, а децата
заедно с майката живеят при бабата по
майчина линия. Ищцата, според св. Т., води децата и ги взима от занятия.
Свидетелят сочи, че ответникът М. злоупотребява с алкохол. Майката живеела с
друг мъж в жилището и не пречела на бащата да вижда децатаq
когато той поиска.
Св. Ленкова, от своя страна, дава показания, че страните са в силно влошени
отношения. Преди раздялата и двамата родители употребявали алкохол заедно.
Според св. Л.майката е заложила златни бижута на децата. На свидетеля бил
известен случай, при който ответникът М. е нанесъл побой на ищцата – затова е
разбрала от сестра й и от самия И.М..
В
първата инстанция е приет социален доклад, изготвен на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗдт, от компетентната Д“СП“ – “Люлин“. При извършване на
социалното проучване е установено, че основните грижи за децата полага майката Д.
с подкрепата на членовете на разширеното й семейство. Всички потребности на
децата – базови, здравни, образователни и емоционални са задоволени. Установено
е, на следващо място, че майката с децата живеят при нейните родители, заедно с
бабата и дядото по майчина линия, както и прабаба, също по майчина линия.
Жилището, в което живеят децата, е собственост на прабабата и е тристайно.
Същото е оборудвано с всичко необходимо за домакинството. Относно бащата е установено,
че живее в общинско жилище в съседния вход. Жилището е двустайно, като там
живее и майката на ответника. В социалния доклад е посочено, че в жилището на
бащата има условия за отглеждане на деца. При изготвяне на социалния доклад е
проведен и разговор с децата, които са споделили, че откакто родителите им са
се разделили, не са виждали баща си, но нямали и желание затова, защото биел
майка им. Констатирано е, че родителската връзка е разрушена и няма родителско
сътрудничество. Дадено е заключение, че и двамата родители имат нужния
капацитет за отглеждане и възпитание на децата. В техен интерес е да имат
връзка и с двамата им родители, поради което следва да се определи режим на
лични отношения с неотглеждащия родител.
Съдът
е кредитирал допусната и приета по делото съдебно – психологична експертиза (СПЕ).
От заключението на вещото лице е видно, че децата се чувстват спокойни и
щастливи при майка им. Тя не ги настройва срещу бащата. Бащата И.М. се
интересува от децата и е търсил съдействие от институциите, за да може да се
вижда с децата. Не е установено да има родителско отчуждение при децата на
страните към техния баща, към когото и трите момичета били привързани. Вещото
лице не е констатирало симптоми на тревожност у децата. Бащата проявявал
решимост да промени живота си и да се
развива професионално.
Така
установената от първата инстанция фактическа обстановка следва да бъде
допълнена със събраната в хода на въззивното
производство доказателствена съвкупност.
В настоящата инстанция
е предоставен по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт актуален
социален доклад от 20.05.2022 г. от компетентната Д“СП“ – “Люлин“. Установено
е, че основните грижи за децата продължава да полага тяхната майка, заедно със
съпруга й Т.И.. От бракът им е родено детето С.Т.И.. Четирите деца, заедно с
майката и съпругът й, живеят в жилище под наем. В него е осигурено достатъчно
лично пространство и лични вещи, необходими за правилното отглеждане и развитие
на децата. Средата е определена като сигурна и безопасна. Родителите работят –
майката е заявила, че работи в заведение за хранене, но без трудов договор,
като получава пенсия и добавки по ЗХУ. Съпругът й работи, разчита на неговия
доход й той участва активно в разходите за семейството. Бащата И.М. не изплаща
присъдените издръжки. През учебната 2021/2022 г. Р.М. продължава да е ученичка
в 56 СУ – в четвърти клас и ползвала ресурсна подкрепа. Детето Ц.е в трети клас,
а К. е в първи клас – също в 56 СУ “*****“. Децата редовно посещават учебни
занятия и нямат неизвинени отсъствия. При извършване на социалното проучване е
установена много добре изградена емоционална връзка и разбирателство на децата с тяхната майка.
Те са силно привързани към нея и добре привързани към останалите членове на семейството.
Споделили са, че желаят да останат на грижите на тяхната майка. Родителите
оказали сътрудничество на социалната служба за изготвяне на доклада, но помежду
им няма сътрудничество. Взаимоотношенията
между Д.Т. и И.М. са силно изострени и комуникацията им е нарушена.
Заключението е, че майката има необходимия родителски капацитет, може и
осигурява всички необходимо за правилното отглеждане и възпитание на децата. Не
е констатиран риск от неглижиране или изоставяне на
децата. Децата не желаят да живеят в семейната среда на техния баща И.М., който
никога не е плащал издръжка и не се е виждал с дъщерите му от 25.12.2020 г. Становището на Д“СП“ – “Люлин“ е, че
родителските права над малолетните Р., Ц.и К. следва да бъдат предоставени на
тяхната майка, а на бащата И.М. следва да се определи режим на лични контакти.
Въззивният съд изслуша страните във въззивното производство по
реда на чл. 59, ал. 6 СК в открито
съдебно заседание, проведено на 20.05.2021 г. Въззивникът
И.М. заяви, че иска да вижда децата три месеца, а после три месеца да са при
майката, или на шест месеца, но иска да ги вижда по – често. Счита себе си за
по – отговорен родител. Въззиваемата Д.Т. посочи, че
е склонна да се споразумее с бащата, ако прекрати употребата на алкохол и
промени отношението му към нея. Изложи също, че предвид възрастта, в която
навлизат децата и предвид пола им, баща им няма да им е полезен. Съгласна е да
му ги дава три пъти в месеца без преспиване.
Малолетните деца на страните
- Р.М. и Ц.М.са изслушани по реда на
чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, и при изпълнение на предпоставките по чл. 15, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗДт, в
открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г. в присъствието на
социален работник А.К.от компетентната Д“СП“ – “Люлин“. Детето Р.М. – 11-годишна
към момента на изслушването й, заяви, че живее заедно с двете й сестри при
майка й и спят трите в една стая. С тях живее и съпругът на майката и малкото
им братче. Съпругът се казвал Т.и децата се разбирали с него много добре.
Когато майка им е на работа, децата оставали при баба им. Детето Р.сподели, че
иска и трите да останат при майка си и тя да продължи да се грижи за тях. В
събота и неделя може да ходят при баща им, но без преспиване. Не иска обаче
лятото да бъде на селото, където живее баба й по бащина линия. Детето Ц.също
сподели, че иска да живее при майка й, сестрите й и малкото й братче С..
Съпругът на майката помагал и на Д., и на децата. Баща им И. не ги търсил да се
виждат. Малолетната Ц.няма желание да се вижда с баща й, защото последният път,
когато са били при него, той се ядосал за нещо, без да са направили каквото и
да било и се скарал на децата. Детето се разбирало добре с баба си по бащина
линия – майката на въззивника, но не се виждало и с
нея.
Становището на социалния работник е, че е в интерес
на децата родителските права да се възложат на майката, а на бащата да се
определи режим на лични контакти. Счита, че през първите 6 месеца контактите
трябва да бъдат без преспиване, предвид жилищните условия при бащата.
Въззивникът И.М. е представил
по делото декларация, че за периода 16.03.2022 г. – 16.03.2023 г. не е работил
по трудово правоотношение, не е осигуряван и няма доходи от упражняване на
търговска дейност, нито от наемни правоотношения. Видно от Удостоверение, изх.
№ 3042 – 21-105 от 09.02.2023 г., на ТД на НОИ – София- град, въззиваемата Д.Т. в периода м.01.2021 г. – м.08.2022 г. е
получила пенсия и добавки в средно месечен
размер от около 269.34 лева.
Въззивният съд, след
изслушването на децата, становището на социалния работник при Д“СП“ – “Люлин“,
липсата на желание на страните за доброволно уреждане на спора и съобразно с
необходимостта от установяване на най – добрия интерес на малолетните Р., Ц.и К.,
е допуснал изготвяне на заключение на СПЕ. На въззивника
И.М., чиято е доказателствената тежест в процеса,
съдът е указал неблагоприятните последици по чл. 161 ГПК при невнасяне на
депозита, както и в случай, че не оказва съдействие на вещото лице. С молба от
15.03.2023 г. въззивникът М. признава, че не е
изпълнил дадените от съда указания за внасяне на определения депозит и е наясно
с последиците от това. С поведението си тази страна в процеса е създала пречки
за изготвяне на СПЕ и за събиране на така допуснатото доказателствено
средство.
Въззивният съд не обсъжда
останалия събран във въззивното производство доказателствен материал, тъй като не основава изводите си
на него, поради негодността му да установи релевантни за спора факти.
При тази подробна фактическа установеност въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Безспорно е
установено по делото от подробно обсъдената доказателствена
съвкупност (социални доклади на Д“СП“ – “Люлин“ и заключение на СПЕ), че въззиваемата Д.Т. има
необходимия родителски капацитет, може и осигурява всички необходимо за
правилното отглеждане и възпитание на децата. Няма риск от тяхното неглижиране или изоставяне. На малолетните Р., Ц.и К. е
осигурена сигурна и безопасна среда. Децата са силно привързани към тяхната
майка и добре привързани към членовете на разширеното им семейство. Майката
получава подкрепа от съпруга й и нейните роднини по права линия. Въззивният съд зачита мнението на изслушаните при условията
на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт деца на страните - Р.М. и Ц.Митева,
които желаят да продължат да се отглеждат в семейната среда на тяхната майка Д.Т..
Децата не се поставят от майката в конфликт на лоялност спрямо другия родител и
няма установено отчуждение спрямо него.
Съобразно
изложените мотиви въззивният съд намира, че първоинстанционното Решение е правилно в частта, в която на
майката Д.Т. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетните Р.И.М., Ц.И.М. и К.И.М., в частта относно определянето на
местоживеенето на децата при тяхната майка и в частта, в която бащата е осъден
да заплаща месечна издръжка на децата.
По
отношение на определения режим на лични
отношения на въззивника с децата, въззивният съд намира, че същият следва да се осъществява в
обема, определен от първата инстанция, и без преспиване, но не следва срещите да бъдат в присъствие на въззиваемата Д.Т..
От заключението на СПЕ, прието
в хода на първоинстанционното разглеждане на делото,
е видно, че трите деца нямат притеснения относно възможността да контактуват и
да се срещат с баща им. Детето Р.при изслушването й заяви, че иска да се вижда
с баща си в събота и неделя, но без преспиване. По – малката й сестра – Ц.М.заяви
при изслушването й резерви относно срещи с баща й, но съдът намира, че се касае
за нормална емоционална реакция, възрастово обусловена и спрямо ситуация, при
която малолетната е възприела родителски гняв за нещо, сторено от нея и
сестрите й. Малолетната Ц.няма ясен спомен за случилото се, само заяви, че не е
виждала баща си отдавна, но си спомня, че им се е скарал.
Доколкото не е
установено по делото да е налице същинско негативно отношение на децата към
техния баща, който притежава родителска годност, и с оглед тяхната възраст и
мнението на изслушаните деца, въззивният съд следва
да постанови режима на лични контакти на този родител с децата да се
осъществяват без присъствие на майката.
От значение е и това, че между родителите липсва комуникация, диалогичност
и междуличностните им отношения са силно влошени и конфликтни, поради което
едновременното им присъствие при срещите с децата би затруднило ефективното
осъществяване на режима на бащата с децата.
Предвид обстоятелството,
че контактите между въззивника М. и децата са
прекъснати (бащата не е виждал трите деца от 25.12.2020 г.
съгласно данните от социалния доклад) и необходимостта да се
възстановят постепенно доверителните отношения между родителя и децата, срещите
с бащата следва да продължат да се осъществяват без преспиване, каквото е и
желанието на децата. Внезапното откъсване на децата от родителя, с когото имат
еднакъв пол, от познатата им до този момент сигурна и спокойна среда и
оставането им с преспиване при бащата, без да е налице съответната емоционална
и доверителна връзка на децата с този родител, не би било в интерес на малолетните
Р., Ц.и К.. Освен това, по делото не се установяват условия при бащата, които
да са подходящи за преспиване на трите деца при него, като същият не съдейства
и за изготвянето на допуснатата СПЕ. При това положение, и при съответното
приложение на последиците на чл. 161 ГПК въззивният
съд приема, че постановеният от първоинстанционния
съд режим на лични контакти на бащата с децата в своя обем и без преспиване, но
без присъствието на майката на определените контакти, е в интерес на трите
деца.
В допълнение следва да
се посочи, че апартаментът, в който живее бащата, се намира на пешеходно
разстояние от жилището, което обитават децата и майката, поради което вземането
и връщането на Р.М., Ц.М.и К.М.във времевите интервали, определени от
първостепенния съд, няма да затрудни осъществяването на режима.
При
промяна на обстоятелствата режимът на лични отношения подлежи на ограничаване
или разширяване (арг. от чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК).
Предвид
изложените съображения, първоинстанционното Решение
следва да бъде потвърдено, като правилно, в частта относно упражняване на
родителските права, местоживеенето на
децата и издръжката. В частта относно определения режим на лични контакти на
бащата с децата обжалваното Решение следва да бъде отменено и да се постанови
режима на лични отношения на И.М. с децата Р.М., Ц.М.и К.М.да се осъществява без преспиване, но и относно всички определени
контакти - без присъствието на майката, което да отпадне.
По
разноските.
Въззиваемата е направила искане за присъждане на
разноски по делото. В настоящия случай, независимо от изхода на делото, въззиваемата няма право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно режим на лични отношения, предпоставен
от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най - добрия начин на интересите на малолетните им деца,
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 298653 от 11.12.2019 г., постановено по
гр. дело № 68054 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, III Гражданско
отделение, 149-ти състав, в
частите относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжките на децата Р.И.М., ЕГН **********, Ц.И.М.,
ЕГН **********, и К.И.М., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ Решение № 298653
от 11.12.2019 г., постановено
по гр. дело № 68054 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, III Гражданско
отделение, 149-ти състав, в
частта относно режима на лични отношения на бащата И.Т.М., ЕГН **********,
с децата Р.И.М., ЕГН **********, Ц.И.М., ЕГН ********** и К.И.М., ЕГН **********, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на
основание чл. 127, ал. 2 от СК, режим на лични отношения на И.Т.М., ЕГН **********,
с децата Р.И.М., ЕГН **********, Ц.И.М., ЕГН ********** и К.И.М., ЕГН ************, както следва:
Бащата има право да
вижда и взема децата при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца за времето от 1000 часа в събота до 1800 часа в
събота, и от 1000 часа в неделя до 1800 часа в неделя, без преспиване, както и 10 дни поредни дни
през лятото, без преспиване – всеки
ден от 1000 часа до 1800 часа, по време, което не съвпада
с платения годишен отпуск на майката; Всяка
четна година за Коледните празници, а именно: на 24.12 - от 1000 часа
до 1800 часа, на 25.12 декември - от 1000 часа до 1800
часа, и на 26.12. - от 1000 часа до 1800 часа, и всяка четна година на Великден - от
1000 часа до 1800 часа; Всяка нечетна година за Новогодишни
празници, а именно: на 30.12. - от
1000 часа до 1800 часа, и на 01.01.
- от 1200 часа до 1800
часа.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата Д.Н.Т. за
присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с касационна
жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.