Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2152/26.11.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и
девети октомври, две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладвано от съдията
АНД № 4282 по
описа на съда за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалба от М.Г.К., ЕГН
**********, срещу Наказателно постановление № 19-0819-003147/17.06. 2019 г. на Д.
Г. Г. – началник група в Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР
Варна. Със същото на въззивника за нарушаване разпоредбата на чл.20 ал.2 от Закона
за движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят счита
наказателното постановление за незаконосъобразно, оспорва констатациите и моли
съда за неговата отмяна.
Въззивникът,
редовно призован, в съдебно заседание се явява лично. Посочва, че инцидентът се
е случил, след като е бил спрял вече мотопеда на светофара, тогава е загубил
равновесие и падайки се подпрял на ръката си, която се счупила.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява от процесуален
представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка на съда, има молба да се остави жалбата
без последствие и да се потвърди наложеното наказание на водача.
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
На
06.05.2019 г. жалбоподателят М.Г.К. управлявал собствения си мотопед Джилера с рег.№ В 0257 Р. Той се движел по бул.Васил
Левски, като при приближаване на кръстовището с бул.Осми приморски полк се
престроил в лентата за ляв завой, за да завие по посока кв.Чайка. Пред него в
същата лента се движел лек автомобил Ситроен, управляван от св.М.Г.Ш.. Тъй като
имало колона от автомобили пред нея, св.Ш. се движела бавно към кръстовището.
Тя възприела, че зад нея се движи К. с мотопеда си. Тъй като светнал червен
сигнал, св.Ш. спряла автомобила си.
Жалбоподателят
К. спрял мотопеда на около 1,5 – 2 метра от автомобила на Ш.. След спиране на
мотопеда К. посегнал да се подпре на пътя с краката си, но в този момент
загубил равновесие и паднал на пътното платно, като в последния момент се
подпрял на дясната си ръка. Изпитал силна болка в ръката, поради което отишъл
при Ш. и я помолил да се обади на Бърза помощ, тъй като вероятно ръката му е
счупена. Ш. се обадила по телефона и на мястото пристигнала линейка и дежурен
автопатрул от Сектор Пътна полиция в състав К.Б.Е. и Д.И.Д..
К.Е.
съставил на М.Г.К. Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия
АА бл.№ 261512/06.05.2019 г., в който отразил, че на същата дата около 14,50
часа в гр.Варна по бул.Левски посока спирка Почивка К. управлявал собствения си
мотопед Джилера-Сторм 50 с рег.№ В 0257 Р, като до
кръстовището с бул.Осми приморски полк поради движение с несъобразена с характера
и интензивността на движението и употреба рязко на спирачка, губи контрол над
мотопеда и пада на пътното платно. От ПТП К. е получил фрактура на дясна ръка и
контузии. Според актосъставителя Е.М.К. е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен и
подписан от въззивника на същата дата без възражения.
По
делото е представено
Наказателно постановление № 19-0819-003147/17.06. 2019 г. на Д. Г. Г. –
началник група в Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Варна, с
което на въззивника М.Г.К. е наложено посоченото по-горе наказание по ЗДвП, за
това, че на 06.05.2019 г. около 14:50 часа в гр. Варна на бул.Васил Левски
посока спирка Почивка управлявал собствения си мотопед Джилера
Сторм 50 с рег.№ В 0257 Р като до кръстовището с бул.Осми
приморски полк поради движение с несъобразена с характера и интензивността на
движението скорост и рязка употреба на спирачка губи контрол над мотопеда и
пада на пътното платно. От ПТП М.К. получава фрактура на дясна ръка и контузии.
Административно–наказващият орган е приел безусловно констатациите в акта
/относно описаното по–горе/ и въз основа на визирания АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление.
На 05.08.2019 г. М.К.
е депозирал пред актосъставителя Е. писмени обяснения, приложени към
административно-наказателната преписка, според които след спирането му с
мотопеда зад лекия автомобил залитнал и паднал на дясната си ръка.
Предвид така визираната
фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно
поради следното:
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство
лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно
постановление последният се основава на констатациите в АУАН и последните в
рамките на производството по налагане на административни наказания приема за
верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение. Наказателното постановление и
АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283
от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително
определена сила.
Съдът не може да приеме, че е доказано деянието, за което е
ангажирана отговорността на въззивника.
В
съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
К.Б.Е.. От неговите показания е видно, че той е посетил местопроизшествието по
сигнал за ПТП на кръстовището на бул.Левски и Осми Приморски полк. Отишли на място и
установили, че се касае за паднал мотоциклетист, който се е движил по
бул.Левски посока спирка Почивка, като до кръстовището с Осми Приморски полк
според Е. поради движение с несъобразена скорост и употреба на спирачки е
загубил контрол и е паднал и следствие на ПТП е получил фрактура на ръката.
Водачът бил отведен в Спешен център, прегледан и след това освободен. Издали
протокол за ПТП с пострадал и съставил акт по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Според Е.К.
се е движел с несъобразена скорост, тъй като е възникнало ПТП. Изводът си Е.
направил по дадените според него обяснения от К., че е употребил рязко
спирачки, в следствие на което е загубил контрол и е паднал, въпреки че не е
имало спирачни следи по пътя. Показанията на актосъставителя
са лаконични и не конкретизират изпълнителното деяние така, както е посочено в
наказателното постановление. Съдът не кредитира показанията на св.Е. в частта
им относно механизма и причините за получаване на увреждането на К., тъй като
не отговарят на останалите доказателства по делото.
В
съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел и М.Г.Ш. – водач на
автомобила, който се е намирал пред К.. Според нейните показания се движела с автомобила си по бул.Левски, като се
престроила за завой на светофара. Видяла, че след нея има моторист. Спряла
автомобила на червен сигнал на кръстовището. Чула шум и като погледнала видяла К.
да се изправя и се хванал за ръката. В последствие той почукал на прозореца на
колата и я помолил да извика линейка, защото смятал, че ръката му е счупена.
Поради неясни за нея обстоятелства се случил инцидента. Нямало е контакт между
мотопеда и нейния автомобил. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Ш., тъй
като тя няма интерес от изхода на делото и нейните показания се подкрепят от
останалите доказателства.
Съдът счита, че причината за получената фрактура на дясната ръка
на К. е загубата на равновесие от негова страна, но вече при преустановено
движение на мотопеда, при което той политнал към пътното платно и инстинктивно
се подпрял на дясната си ръка. В случая не се касае за нарушение на чл.20 ал.2
от ЗДвП, тъй като движението и поведението на К. е било съобразено с пътната
обстановка и инцидента е възникнал след спиране на мотопеда, не е имало
движение с несъобразена скорост и причиняване на пътнотранспортно произшествие
по смисъла на § 6 т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Такива и доказателства за извършено нарушение от страна на
въззивника свързано със скоростта на движение по делото не бяха представени от
въззиваемата страна с оглед тежестта на доказване. В контекста на
гореизложеното, съдът не счита, че следва да коментира въпроса от субективна
страна.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност. Съдът споделя изцяло същите, като по-горе
изложи и своето становище.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
Наказателно постановление № 19-0819-003147/17.06. 2019 г. на Д. Г. Г. –
началник група в Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Варна, с
което на М.Г.К., ЕГН **********, за нарушаване разпоредбата на чл.20 ал.2 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Да се изпратят
съобщения на М.Г.К. и Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Варна,
че решението е изготвено.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията, че решението е изготвено по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в
сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне на Сектор
Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :