Решение по дело №451/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20217220700451
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  №  49

 

гр. Сливен 08.03.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми февруари,  две  хиляди  двадесет и втора година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 451/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Кей Енд Ви” ООД, ЕИК *******, представлявано от у.Г.П.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000821/08.10.2021 г., издадена от И. Г. И.на длъжност п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, с която е наложено на „Евролийз Ауто“ АД - клон Сливен принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата - „Прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г.“ и са отнети и 2 броя регистрационни табели № ******.

Заповедта се оспорва като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и при несъответствие с целта на закона. Заявява се, че оспорващият не е съгласен със заповедта, както и с фактическата обстановка, като твърди, че същата не отговаря на действителната. Моли съда да отмени заповедта, като издадена в противоречие с материалния закон.

В о.с.з. „Кей Енд Ви“ ООД, редовно призовано, се представлява от Г. В.С., в качеството му на юрисконсулт на дружеството, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответникът по жалбата - п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, редовно призован, не се явява. Явява се гл. юриск. И.И., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000821/08.10.2021 г., издадена от И. Г. И. на длъжност п. и. към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен е наложено на „Евролийз Ауто“ АД - клон Сливен принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата - „Прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г.“, затова че на 01.08.2021 г. в 11, 07 ч. в Община Шумен, на път втори клас № 73, в посока към гр. Варна, на кръстовището с път I-7, собственият й товарен автомобил  „Ситроен“ с рег. № ******е бил управляван от Н. М. М.с ЕГН **********, който управлява МПС със СУМПС № *******образец В., след изтичане на 3 месечния срок от последното му влизане на територията на РБ, за което му е съставен АУАН с бл. № GA 477222/01.08.2021 г.

От Свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ******се установява, че собственик на автомобила е Евролийз АутоЕАД - клон Сливен, ползвател е „Кей Енд Ви” ООД.

Сключен е договор за финансов лизинг на 27.03.2017 г. междуЕвролийз АутоЕАД - клон Сливенлизингодател и „Кей Енд Ви” ООД – лизингополучател с предмет на лизинга товарен автомобил  Ситроен; Шаси: ***********; Двигател ***********- краен срок за изплащане на вноските по лизинга 20.03.2022 г. По силата на посочения договор автомобила е предаден наКей Енд Ви” ООД.

По делото е приложена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год. издадена във връзка със същият съставен АУАН с бл. № GA 477222/01.08.2021 г. по отношение на Н. М. М., за това че на 01.08.2021 г. в 11, 07 ч. в Община Шумен, на път втори клас № 73, в посока към гр. Варна, на кръстовището с път I-7, управлява товарен автомобил  „Ситроен“ с рег. № ******собственост на  „Кей Енд Ви” ООД със СУМПС № *******образец В., след изтичане на 3 месечния срок от последното му влизане на територията на РБ.  Тази заповед е обжалвана от „Кей Енд Ви” ООД /настоящ жалбоподател/ пред Административен съд – Сливен и е образувано Адм. дело № 333/2021 год., по което с Определение № 356/13.10.2021 год. жалбата е оставена без разглеждане и образуваното адм. дело е прекратено, поради оттегляне на оспорения административен акт, за което е издадена Заповед № 869з-191 от 08.10.2021 год. с която е оттеглена оспорената ЗПАМ № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год. поради установяване, че собственик на  товарен автомобил  „Ситроен“ с рег. № ******е „Евролийз Ауто“ ЕАД - клон Сливен. Определението на съда е влязло в сила на 27.10.2021 г.

По делото са разпитани като свидетели актосъставителят и свидетелят по АУАН, чиито показания съдът кредитира, като безпротиворечиви и взаимно допълващи се и от които се установява обстоятелствата по констатираното нарушение, а именно управление на МПС от Н. М. М.– б. г., със СУМПС, издадено от В., след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБ, без същото да е подменено с национално СУМПС след пребиваване повече от 3 месеца.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт не е връчен на жалбоподателя. На 06.12.2021 г. от „Евролийз Ауто“ ЕАД заповедта е била съобщена на „Кей Енд Ви” ООД /л.10/. Жалбата е изпратена на 20.12.2021 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е ползвател на автомобила по силата на договор за лизинг и е вписан като такъв в СРМПС – товарен  автомобил с рег. № ******/л.17/ . Поради прекратяване регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г. с оспорената заповед се преустановява възможността наКей Енд Ви” ООД да ползва автомобила, т. е. засягат се права и законни интереси на жалбоподателя, поради което по арг. на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария жалбата е допустима. В този смисъл е определение по адм. д. № 3485/2018 г. на ВАС.  

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП /л. 22/. Със Заповед № 372з-2348/16.08.2021г. Директорът на ОД на МВР - гр. Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП), в т. ч. служители на длъжност п. и.в сектор „ПП“ - с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен /л. 21/.Настоящата заповед е издадена от И. Г. И., който видно от удостоверение рег. № 372000-1883/27.01.2022 г., издадено от Началник сектор КАПОЧР при ОД на МВР - Шумен, заема длъжността п. и.V степен в сектор „ПП“, считано от 25.07.2019 г. до настоящия момент и към 08.10.2021 г. не е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност и на когото са делегирани правомощия по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. При това положение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от същия кодекс реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС „Ситроен“ с рег. № ******от Н. М. М.– б. г., със СУМПС, издадено от В., след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБ, без същото да е подменено с национално СУМПС след пребиваване повече от 3 месеца. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на товарния автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С оглед изложеното съдът преценява като неоснователно възражението на оспорващия за липсата на мотиви при издаване на оспорената заповед.

Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000821/08.10.2021 г., издадена от И. Г. И.на длъжност п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, с която е наложено на „Евролийз Ауто“ АД - клон Сливен принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата - „Прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г.

Така оспорената в настоящото съдебно производство заповед представлява повторно издаден административен акт, тъй като първоначално издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год., с която на „Кей Енд Ви” ООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, при напълно идентични мотиви е била оттеглена, съответно производството по образуваното административно дело № 333 по описа за 2021 година на Административен съд – Сливен с Определение № 356/13.10.2021 год. е прекратено и оставена без разглеждане жалбата на „Кей Енд Ви” ООД /настоящ жалбоподател/.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. С посочената норма законодателя е установил правото на административния орган, чиито акт се оспорва в съдебното производство, да оттегли акта си и правомощието му да издаде акт, чието издаване е отказал. Така макар и различни по своето съдържание те имат една цел – органът да упражни законосъобразно предоставената му държавна власт и чрез това да не засяга субективни права, свободи и законни интереси на адресатите на акта. С упражняване на оттеглянето органът едностранно прекратява действието на акта и едностранно премахва възможността да се породят целените с него правни последици. Причините, поради които органа оттегля акта си, са ирелевантни за съда. Правото на оттегляне на акта като процесуално действие, по своята същност е аналогично на правото на преразглеждане на акта от органа по смисъла на чл. 91, ал. 1 от АПК.

В разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК е предвидено, че оттегления акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства, т. е. установява се забрана за повторно издаване на оттегления акт при същите фактически обстоятелства. От данните по делото е безспорно, че процесната заповед и оттеглената такава имат един и същ предмет и са издадени въз основа на напълно идентични фактически установявания, отразени в съставените в двете административни производства актове. Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта. Със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год, същият орган - И. Г. И.на длъжност п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, издал и процесната заповед за прилагане на ПАМ - № 21-0869-000821/08.10.2021 г., при идентично съдържание в двете заповеди от фактическа и правна страна, налага мярката прекратяване на регистрация за същото ППС спрямо друг субект и адресат на акта – „Евролийз Ауто“ АД - клон Сливен. От мотивите на заповедта за оттегляне може да се изведе основание, че оттеглянето е направено поради установена собственост върху предметното на заповедите ППС – на фирма „Евролийз Ауто“ ЕАД - клон Сливен. Това установено обстоятелство обаче не е ново по смисъла на приложимата разпоредба на чл. 156, ал. 3 АПКновоустановено или нововъзникнало, тъй като собствеността не е прехвърлена след извършване на нарушението и издаване на заповедта от 03.08.2021 г., което видно от Свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ******, приложено както по настоящото дело, така и по адм. дело № 333/2021 г. на АС – Сливен /л. 11 от дело 333/2021 г./ В случая фактическите установявания по отношение основанието за издаване на Заповед за ПАМ, предмет на делото, както по оттеглената, така и по повторно издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка са напълно идентични. В случая при повторно издадената заповед – предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство с оглед представените доказателства, настоящият съдебен състав безспорно приема, че не са налице нови обстоятелства, съответно доказателствата и по двете заповеди са били включени в обсъждания и преценяван фактически материал при постановяването на оттегления административен акт и съответно са били предмет на преценка от органа при вземане на решението, обективирано в повторно издадения административен акт. В случая оспорената повторна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000821/08.10.2021 г. на п. и.към ОД на МВР – Шумен в настоящето производство е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК, с което административният орган е нарушил императивната разпоредба на посочената правна норма, което само по себе си е основание за нейната отмяна. Оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически основания, а ако бъде издаден, новият акт е материално незаконосъобразен. В случая е налице пълна тъждественост във фактическите основания за издаване на оттеглената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год. със Заповед № 869з-191 от 08.10.2021 год. и оспорения в настоящото съдебно производство акт. Допуснатата материална незаконосъобразност при издаване на обжалваната заповед, съставлява основание за нейната отмяна. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 9727 от 25.09.2008 година, постановено по адм. дело № 4089/2008 година, II отделение, Решение № 9214 от 08.07.2009 година, постановено по адм. дело № 3463/2009 година, II отделение, Решение № 1612 от 08.02.2010 година, постановено по адм. дело № 16147/2009 година, IV отделение и Решение № 11314 от 17.09.2012 година, постановено по адм. дело № 4292/2012 година, II отделение; Решение № 1717 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2018 г., VIII о..

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Шумен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 150 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000821/08.10.2021 г., издадена от И. Г. И.на длъжност п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, с която е наложено на „Евролийз Ауто“ АД - клон Сливен принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата - Прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г.“ и са отнети и 2 броя регистрационни табели № ******.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Шумен да заплати на „Кей Енд Ви” ООД, ЕИК *******, представлявано от у.Г.П.Г., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: