Р Е
Ш Е Н
И Е № 260029
гр. Шумен, 17.09.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното
заседание на двадесет и пети август две хиляди и
двадесета десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова
в.гр.д. № 206 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба на Й.А.С., действаща чрез пълномощника адв. Г. С. от ШАК срещу решение №
23/17.02.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на ВПРС, поправено с решение №
45/01.06.2020 г. по същото дело, в частта, в която е уважен иска по чл.149 от СК, за присъждане издръжка за минало време на детето А.Х.А., в размер на 115.00 лева месечно, за периода от
28.04.2015 г. до 27.04.2016 г..
Жалбоподателката намира решението
за неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, по
съображения, подробно изложени в жалбата й, с оглед на което моли въззивният
съд да го отмени в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият
Х.А.Х., действащ чрез пълномощника адв. С. Б. от ШАК е депозирал отговор, в
който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
В срока за отговор въззиваемият е
депозирал и насрещна въззивна жалба срещу решение № 23/17.02.2017 г. по гр.д. №
224/2016 г. по описа на ВПРС, поправено с решение № 45/01.06.2020 г. по същото
дело, в частта, в която са отхвърлени исковете за издръжка на детето А.Х.А., дължима от майката
Й.А.С. за минал период и бъдеще време, за разликата до пълния предявен размер
от по 200.00 лева
месечно, както и в частта, в която е определен разширен режим на лични контакти
на детето с майката, а именно всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване.
Жалбоподателят счита решението за
неправилно в обжалваните части, поради което моли въззивният съд да го отмени и
вместо него постанови друго, с което да уважи исковете за издръжка на детето А.
за минало и бъдеще време до пълния предявен размер и постанови режим на
контакти между него и майката, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца, от 10 часа до 18 часа. Моли решението да бъде изменено и в частта за
разноските, като му бъде присъден пълния размер на направените такива за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемата по насрещната жалба Й.А.С., чрез пълномощника си адв. Г. С. от ШАК
е депозирала отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето
й без уважение.
Въззивната и насрещната въззивна
жалба са подадени в срок, от и срещу
надлежно легитимирани лица, редовни и процесуално допустими.
Разгледани по същество, първоначалната жалба е неоснователна, а насрещната – частично основателна, поради следното:
Производството по гр.д. № 224/2016 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на Х.А.Х. срещу Й.А.С., с искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху общото на страните дете А.Х.А.; да бъде определено местоживеенето на детето при бащата, при режим на лични отношения на майката с детето – всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 до 18.00 часа и 20 дни през лятото, когато баща не е в платен годишен отпуск, и ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето А. месечна издръжка за в бъдеще, както и за минало време – считано една година преди образуване на делото, в размер на по 200.00 лева месечно.
Ответницата е признала претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК, но е оспорила иска за издръжка за минало време, твърдейки, че е предоставила на ищеца сума, възлизаща на 2 256.00.
Всяка от страните е поискала и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание, пълномощникът на ответницата е предявил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковите претенции по чл.127, ал.2 и чл.149 от СК, като с решението си е постановил детето А.Х.А. да живее при родителя си Х.А.Х.; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата, при режим на лични отношения с майката Й.А.С. всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; осъдил е Й.А.С. да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето А., чрез неговия баща и законен представител Х.А.Х. месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от 28.04.2016 г. до настъпването на законни причини за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно плащане, както и издръжка за периода от 28.04.2015 г. до 27.04.2016 г. включително, в размер на 115.00 лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила до окончателното й плащане. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете за издръжка за бъдеще и минало време в останалата им част, до пълния предявен размер от по 200.00 лева месечно, като неоснователни и недоказани и е осъдил Й.А.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдените издръжки, в размер на 187.20 лева – за издръжката по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 от СК и в размер на 55.20 лева – върху издръжка по чл. 149 от СК. Също така е осъдил ответницата да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 496.13 лева, както и ищецът да заплати на ответницата деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 85.00 лева.
Решението се обжалва в частта, в която е определен режим на лични отношения между майката и детето, в частта, в която съдът се произнесъл по иска за издръжка за минало време, в частта, в която е отхвърлен иска за издръжка за бъдеще време за разликата до пълния размер и в съответната част за разноските. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Страните са родители по закон на малолетните деца А.Х.А., род. на *** г., Д.Х.А., род. на *** г. и на М.Х.А., род. на *** г..
С решение № 41/18.03.2016 г. по гр.д. № 163/2015 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 05.10.2016 г., родителските права по отношение на децата Д.и М.са предоставени на бащата, при когото да живеят, като на майката е бил определен режим на лични отношения с двете деца – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, и същата е била осъдена да им заплаща издръжка в размер на по 105.00 лева месечно.
С влязло в сила решение № 23/17.02.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на ВПРС упражняването на родителските права върху детето А. е предоставено на бащата, при когото е определено местоживеенето му, като майката е осъдена да заплаща на същото месечна издръжка за бъдеще време, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.04.2016 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, в размер на 130.00 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
По първоинстанционното дело е представено удостоверение № 126/26.04.2016 г., издадено от „Рока България“ АД, гр. К., в което е посочено, че през периода м. октомври 2015 г. – м. март 2016 г. ищецът е получавал средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 648.98 лева, както и удостоверение за трудово възнаграждение от 11.02.2016 г., издадено от хотел-къща за гости „Ц.Л.“, Х., Г., в което е посочено, че ответницата получава месечно възнаграждение в размер на 850 евро. От приложените нотариален акт № 79, том , дело № /2015 г. и справка по лице от СВ се установява, че на 29.05.2015 г. ответницата е придобила право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., ул. „“ № , вх. , ет. , ап. , с който се е разпоредила чрез покупко-продажба на 31.12.2016 г.. От удостоверение изх. № 2701-94Х-00-0045-1/09.01.2017 г., издадено от ДСП - Велики Преслав се установява, че ищецът не е подпомаган с месечни помощи за деца, тъй като те се получават от ответницата. От представеното във въззивното производство допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2019 г. се доказва, че понастоящем ищецът работи като работник, строителство към „Симекс „ ЕООД, гр. Ш., на пълен работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева.
От приложените по делото социален доклад и преписка на ДСП – Велики Преслав, показанията на разпитаните две свидетелки и от заявеното от детето А. при изслушването му, се изяснява, че от 2004 г. до 2014 г. страните са съжителствали на съпружеска начала, като са обитавали дома на родителите на ищеца в гр. С.. През 2012 г. двамата заминали за Г., където се родило трето им дете. През 2014 г. ответницата се изнесла от жилището на страните в гр. С., като трите деца останали при баща си, който полага грижи за отглеждането и възпитанието им и към момента, подпомаган от своите родители и баба си по майчина линия, която работи в Г.и изпраща ежемесечно парични средства за издръжка на семейството. След раздялата на страните ответницата живее и работи преимуществено в чужбина, като при завръщането си в страната отсяда в апартамент в гр. С. в близост до дома на ищеца. Последно, в края на август 2020 г. ответницата е отпътувала за А.. До преди известно време е съжителствала с друг мъж, с когото понастоящем са разделени.
От социалния доклад, приложените удостоверения и показанията на разпитаните свидетелки се установява, че към момента детето А. е ученик в девети клас при СОУ „ *„, гр. С.. Същият посещава редовно училище и постига много добри резултати в процеса на обучение. Участва активно в различни класни и извънкласни мероприятия. Има желание да учи английски и пияно, но не посещава уроци поради липса на средства. По делото няма данни детето да страда от хронични заболявания или да има специфични потребности, свързани с отглеждането му. След фактическата раздяла на родителите, издръжката му се осигурява изцяло от бащата, като майката му е давала подаръци – дрехи и играчки, но не и парични средства, освен малки суми от порядъка до 20.00 лева и то инцидентно. Семейството на бащата / той, трите му деца и двамата му родители / често изпитват финансови затруднения и разчитат изключително на помощта на неговата баба по майчина линия.
Ответницата твърди, че ищецът е теглил от дебитната й карта и е ползвал средствата, отпуснати като месечни помощи за деца, както и, че се е възползвал от сумите, предоставени като помощ на семейството от Г., но не представя безспорни доказателства за това. Дори обаче това да е било така и помощите да са били отпуснати за детето А., те не заместват и не могат да бъдат приспадани от родителското задължение на майката за издръжка на непълнолетния й син.
При така установените факти, съдът приема, че ответницата е алиментно задължена към детето А.Х.А., в качеството й на негова майка и му дължи заплащане на издръжка, както за бъдеще време, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.04.2016 г., така и за една година назад от посочената дата, предвид обстоятелството, че не доказва да е престирала такава през визирания минал период.
Досежно размера на дължимата издръжка, съдът съобрази, че, както при подаване на исковата молба така и към момента детето А. е в период на активно физическо и емоционално израстване, в прогимназиален курс на обучение, поради което има нужда не само от храна, облекло, отопление и учебни пособия, за задоволяване на които потребности са необходими минимум 200.00 лева месечно, от които около 150.00 лева само за храна, но и от средства за извънкласни занимания съобразно интересите му и за активно участие, под различни форми в социалния живот на връстниците му. На следващо място взе предвид, че през процесния период бащата е реализирал възнаграждение от порядъка на около 600.00 лева месечно, а майката, която живее и работи преимуществено в чужбина – от порядъка на 1 700.00 лева месечно, като и двамата родители са задължени алиментно към още две деца, които се отглеждат от бащата и, на които майката заплаща месечна издръжка в размер на 210.00 лева общо. Наред с това съобрази и законоустановения минимум на издръжката за непълнолетни за процесния период. Въз основа на горното, намери, че необходимата за детето А. издръжка е 290.00 лева месечно както за минало време / от 28.04.2015 г. до 27.04.2016 г. /, така и за в бъдеще, считано от завеждане на исковата молба – 28.04.2016 г., като от общата сума на майката следва да се възложи да заплаща по 200.00 лева месечно, а разликата от 90.00 лева месечно се поеме от бащата, който разполага с по-ниски доходи и полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Издръжката се дължи ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
Относно режима на лични контакти на детето А. с майката, от доказателствата по делото се установи, че същата живее и работи преимуществено в чужбина и се завръща инцидентно в страната, когато отсяда в апартамент, в непосредствена близост до дома на бащата, който не е нейна собственост, тъй като през 2015 г. го е отчуждила на трето лице. От изслушването на детето се установи също, че то поддържа постоянен контакт с майка си, обикновено по телефон, както и, че има желание да се срещат, но се чувства некомфортно да остава да пренощува в дома й.
Като съобрази изложеното, възрастта и пола на детето, съдът намира, че е в негов най-добър интерес режимът на лични контакти с майката да бъде определен всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 до 18.00 часа на всеки от двата дни, без преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени предявените искове за издръжка за минало и бъдеще време за разликата до пълния размер от по 200.00 лева месечно, както и в частта, в която е определен режим на лични контакти между майката и детето А., включващ преспиване на детето в дома на майката, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете за издръжка да бъдат уважени до пълния преден размер и режимът на лични контакти на детето с майката бъде определен без преспиване.
Върху присъдената в по-голям размер издръжка ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 100.80 лева – върху увеличението на издръжката за бъдеще време и в размер на 40.80 лева – върху увеличението на издръжката за минало време.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати допълнително деловодни разноски на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 103.87 лева, Що се отнася до възражението й по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира, че е неоснователно, поради което следва да се отхвърли.
Съобразно изхода от правния спор първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответницата деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 85.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца деловодни разноски във въззивното производство в размер на 580.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 23/17.02.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, поправено с решение № 45/01.06.2020 г. по същото дело, в ЧАСТТА, в която е определен режим на лични контакти между майката Й.А.С., ЕГН ********** и детето А.Х.А., ЕГН ********** с преспиване, като вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката Й.А.С., ЕГН ********** и детето А.Х.А., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа на всеки от двата дни, без преспиване.
ОТМЕНЯ решение № 23/17.02.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, поправено с решение № 45/01.06.2020 г. по същото дело, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Х.А.Х., ЕГН **********, срещу
Й.А.С., ЕГН **********, иск за присъждане на издръжка за бъдеще време, дължима от ответницата на детето А.Х.А., ЕГН **********, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.04.2015 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на издръжка, за сумата над 130.00 лева месечно до предявения размер от 200.00 лева месечно, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Й.А.С., ЕГН **********,***, офис да заплаща на детето А.Х.А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: ***. ..., месечна издръжка в размер на 70.00 лева / седемдесет лева / месечно над определената с решение № 23/17.02.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. на ВПРС, в размер 130.00 лева месечно, или общо 200.00 лева месечно, считано от 28.04.2016 г., до настъпване на законни предпоставки за изменение или за прекратяване правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 23/17.02.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, поправено с решение № 45/01.06.2020 г. по същото дело, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Х.А.Х., ЕГН **********, срещу
Й.А.С., ЕГН **********, иск за присъждане на издръжка за минало време, дължима от ответницата на детето А.Х.А., ЕГН ********** за времето от 28.04.2015 г. до 27.04.2016 г., за разликата от 115.00 лева месечно до 200.00 лева месечно, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Й.А.С., ЕГН **********,***, офис да заплати на детето А.Х.А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: ***. ..., месечна издръжка за минало време в размер на 85.00 лева / осемдесет и пет лева / месечно над определената с решение № 23/17.02.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. на ВПРС, в размер 115.00 лева месечно, или общо по 200.00 лева месечно, дължима за периода 28.04.2015 г. – 27.04.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й.А.С., ЕГН **********,***, офис да заплати на Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***. ... допълнително съдебни разноски за първа инстанция в размер на 103.87 лева.
ОСЪЖДА Й.А.С., ЕГН **********,***, офис да заплати по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 100.80 лева – върху издръжката за бъдеще време и в размер на 40.80 лева – върху издръжката за минало време.
ОТМЕНЯ решение № 23/17.02.2017 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, поправено с решение № 45/01.06.2020 г. по същото дело в ЧАСТТА, в която Х.А.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на Й.А.С., ЕГН ********** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 85.00 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Й.А.С.,
ЕГН **********,***, офис да заплати на Х.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***. ... деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 580.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.