Решение по дело №1754/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, с адрес: гр. Варна, ул. „***, чрез К.П.Б. - председател, срещу Решение с рег. № ЗДОИ-**/18.07.2023 г. на И.П.- ЗА Административен ръководител – Зам. Районен прокурор на РП - Варна.

Наведените основания за оспорване са липса на компетентност на издателя на оспореният акт, неспазване на формата, установена в чл. 38 ЗДОИ, допуснати съществени процесуални нарушения и за противоречие на обжалвания акт с материалноправните разпоредби и целта на закона. В депозирана писмена защита оспорващият чрез процесуалния си представител адв. И. И. – АК-Варна, се развива доводът, че РП – Варна е задължителен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ и като такъв дължи исканата информация. Счита се, че исканата информация е обществена и следва да се предостави. Релевира се, че след като Софийска градска прокуратура е предоставила достъп до обществена информация по идентично искане, следва от страна на РП – Варна същата да бъде предоставена.

В съдебно заседание пред АдмС-Варна, оспорващият се явява лично, аргументира допустимостта и основателността на жалбата. Моли за нейното уважаване.

Ответникът – Административен ръководител на РП-Варна, не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му възможност с Определение № 2402/04.09.2023 г. (л. 17 от делото). В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № ЗДОИ-**/07.07.2023 г., подадено до Администратиния ръководител на Районна прокуратура - Варна от оспорващото сдружение, чрез председателят и законен представител, излага твърдения, че с Решение за ДОИ от 15.06.2023 г. на Софийска градска прокуратура, подписана от административният ръководител е прекратено наказателно производство срещу В.С., но са отделени материали по отношение на друго лице и са изпратени материали по компетентност на РП-Варна. В тази връзка е поискан достъп до обществена информация, предоставена на хартиен носител, относно: 1) Образувано ли е ново ДП (НП), по кои членове на НК, с какъв №, срещу кое лице и кой е наблюдаващия прокурор; 2) Каква е съдбата на защитения свидетел по случая и кога е снета охраната му от служители на ОД на МВР-Варна.

С Решение № ЗДОИ-**/18.07.2023 г. на Административен ръководител на РП-Варна, на основание чл. 28, ал. 2, във връзка с чл. 37-39 ЗДОИ, се отказва да бъде предоставен достъп на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ до поисканата информация, тъй като е прието, че информацията е служебна. Независимо от отказа заявителят е уведомен, че във връзка с изпратени по компетентност от Специализирана прокуратура материали в РП-Варна е образувано досъдебно производство 260/2022 г., пр. 7218/2022 г. по описа на прокуратурата. Посочено е още, че разгласяването на материали по разследването е правомощие на наблюдаващия прокурор, упражняващ функциите по ръководство и надзор по конкретното дело, съгласно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Оспореният акт – Решение № ЗДОИ-**/18.07.2023 г. на Административен ръководител на РП-Варна е изпратен до заявителя на 24.07.2023 г., а жалбата е подадена на 04.08.2023 г. и е безспорно, че е в законоустановения 14-дневен срок. За оспорващия е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като отказът е постановен по негово заявление.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1** АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този закон, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

Съгласно Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и структурата на Прокуратурата, задължителен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация е РП-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В настоящия случай ответникът е сезиран със заявление в писмена форма, съдържащо изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1-4 ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвидена е възможност за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 в изчерпателно посочени от закона хипотези – при необходимост от уточняване предмета на исканата обществена информация, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. В случай, че органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Уведомяване на заявителя в 14-дневен срок органът дължи и в случаите, в които не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение (чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ). Във всички останали случаи органът дължи произнасяне по подаденото до него заявление в сроковете, по реда и начина, посочени в закона – чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ.

Постановеният отказ е издаден от компетентен орган. Видно от Заповед № ****/05.07.2023 г. на Административен ръководител, районен прокурор на РП-Варна при отсъствие на титуляра във връзка с ползване на разрешения платен годишен отпуск, считано от 10.07.2023 г. до 28.07.2023 г., функциите на Административен ръководител на РП-Варна да се изпълняват от заместник на административният ръководител – зам.-районен прокурор на РП-Варна – г-жа И.П.. Съгласно тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. По несъмнен начин по делото е установено, че заместваният не е бил на работа - Заповед № ****/05.07.2023 г., следователно е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради което е следвало да бъде заместван от заместник на административният ръководител – зам.-районен прокурор на РП-Варна. В случая става въпрос за заместване при отсъствие на титуляра, а не за делегация на правомощия по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, когато титулярът не отсъства, но е определил изрично лица, които да вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация вместо него. Поради това са неоснователни доводите на оспорващия, че в заповедта няма изрично възлагане на правомощия по ЗДОИ на заместник на административният ръководител – зам.-районен прокурор на РП-Варна. Процесният отказ е подписан именно от заместник на административният ръководител – зам.-районен прокурор на РП-Варна, като след името, длъжността и подписа е посочена Заповед № ****/05.07.2023 г. Поради това съдът намира, че липсват основания за прогласяване на нищожността му.

В конкретния случай отказът, предмет на оспорване е обективиран в решение, което съдържа изискуемите реквизити, съответно не се установява нарушение на изискването за форма на административния акт, което да обоснове отмяната му. Не се установяват и нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Правилно е приложен материалният закон.

С обжалваното решение е постановен отказ на основание чл. 37 – 39 ЗДОИ, във вр. С чл. 198 НПК. Както се посочи по-горе, в хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 1 предл. второ ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, каквато безспорно представлява търсената от заявителя в настоящия случай, е налице, когато исканата информация е защитена тайна в случаите, предвидени със закон.

Не се оспорва факта, че исканата информация (по т. 1 и т. 2 от заявлението) е част от досъдебно производство № 260/2022 г. по описа на РП-Варна. За това свидетелстват и документите представени по делото от ответната страна. Настоящият съд няма компетенцията да преценява дали информацията, до които оспорващото сдружението е поискали достъп по реда на ЗДОИ могат да бъдат част от досъдебната преписка или не. За това съдебно производство е от значение единствено неоспоримия факт, че към момента на отказа на РП-Варна въпросната информация е част от досъдебно производство. Точно с този аргумент е обосновано и решение № ЗДОИ-**/18.07.2023 г. на Административен ръководител, районен прокурор на РП-Варна. Отказът за достъп до обществена информация е направен на основание чл. 37-39 ЗДОИ, във вр. с чл. 198 НПК.

Съгласно чл. 198, ал. 1 НПК, в редакцията, действаща към датата на постановяване на оспорения акт, материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В настоящия случай такова разрешение не е дадено. Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗДОИ всяко юридическо лице има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съдебната практика приема, че редът за предоставяне на информация, събрана в хода на наказателно производство и достъпът до документи и материали, които са част от същото, независимо от етапа, в който то се намира, е регламентиран в НПК – посочената разпоредба на чл. 198, ал. 1. Следователно, нормативно е препятствана възможността всеки български гражданин и/или юридическо лице/сдружение, дори лице, засегнато от проверката, да получи свободен достъп по реда на ЗДОИ до преписките на прокуратурата, както и да се снабди с копие от конкретни документи по тях за собствени нужди. В този смисъл Решение № 5419/17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2013 г., Решение № 2496/20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2013 г., Решение № 352/13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2014 г., Решение № 6756/09.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2013 г., както и Решение № 2878 от 27.04.2018 г. по адм. д. № 1664/2018 г., Решение № 3715 от 04.06.2018 г. по адм. д. № 14006/2017 г. и Решение № 5523/28.09.2022 г. по адм. д. № 3425/2022 г. на Административен съд - София-град.

Извън правомощията на съда е да разглежда законосъобразността на действията по РП-Варна по отношение на искано ли е съгласи или не от наблюдаващия прокурор. Липсата на искане до наблюдаващия прокурора по чл. 198, ал. 1 НПК, в каквато насока са доводите на оспорващия, изложени в жалбата му, са ирелевантни към настоящото производство, респ. законосъобразността на оспореното решение. Разрешението на прокурора по чл. 198, ал. 1 НПК не е от кръга актове, които подлежат на съдебен контрол в досъдебното производство – съображения в тази насока са изложени в мотивите на Определение от 15.04.2021 г. по тълк. д. № 2/2020 г., ОСНК на ВКС.

По изложените съображения съдът намери оспореното решение за законосъобразен административен акт, по отношение на който не се установява наличието на някое от отменителните основания по чл. 1** АПК, съответно подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 40, ал. 3 ЗДОИ, АдмС-Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, срещу Решение с рег. № ЗДОИ-**/18.07.2023 г. на И.П.- ЗА Административен ръководител – Зам.-Районен прокурор на РП – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: