Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.09.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-16 състав в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг.
дело № 1666 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.
глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20190815221350 на малолетните наследници на
едноличния собственик на капитала на "Т.2." ЕООД, ЕИК ********, срещу
отказ № 20190809165829/12.08.2019 г., постановен по заявление, вх. №
20190809165829/09.08.2019 г..
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като в устройствения
акт на „Т.2.“ ЕООД не бил изрично уреден въпросът за прекратяване на
дружеството при настъпила смърт на едноличния собственик на капитала му Р.И.Ч.,
ЕГН **********. Наследниците по закон на последния нямало как да встъпят в членствено правоотношение, затова единствената възможност
била да получат паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя
си, а това предполагало провеждането на ликвидационно производство. Наследниците
следвало да разполагат с легитимация да поискат откриването на такова, тъй като
дружеството било прекратено по силата на закона.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление Б6, вх. №
20190809165829/09.08.2019 г., подадено от адвокат, упълномощен от П.Д.Д., ЕГН **********, действаща в качеството й на законен
представител на малолетните Б.Ч. и Т.Ч., е заявено за вписване в ТРЮЛНЦ по
партидата на "Т.2." ЕООД, ЕИК ******** откриване на производство по
ликвидация със срок от 6 месеца и вписването на Д. като ликвидатор.
Длъжностното лице при АВ
приело, че исканото вписване на прекратяване на дейността на дружеството,
вписването на срок на ликвидация и ликвидатор на дружеството следва да бъде
отказано, тъй като се основавало на взети решения от лица, за които не било
налице членствено правоотношение и не били оправомощени по силата на законова разпоредба да вземат
решения по въпроси, за които законодателят изрично е предвидил, че са от компетентността
на общото събрание на съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала, каквото
е решението за избор на ликвидатор (арг. 156, ал. 2 ТЗ)
и определяне на срока на ликвидация (арг. 266, ал. 2
ТЗ). В теорията и практиката било преобладаващо разбирането, че наследяваното
на дружествен дял включва придобиването на имуществени права и задължения, но не
и на неимуществените членствени права и след като в
случая наследниците на починалия били недееспособен и не могли да участват като
съдружници в търговско дружество (арг.
чл. 65, ал. 1 ТЗ), то те не могли да упражняват и неимуществените права, които
носят наследените дружествени дялове, дори чрез своя законен представител,
предвид което решението за избор на ликвидатор и за определяне на срок на ликвидация
не следвало да бъде кредитирано, като взето от надлежния орган на дружеството.
Към момента дружеството
представлявало обособено имущество без персонален състав, поради което и липсвала
възможност да бъде взето решение за назначаване на ликвидатор. Когато едноличният
собственик на капитала бил и управител, следвало да се премине през
принудителна ликвидация по молба на прокурора, защото при липса на управител
липсвало легитимирано лице, което да заяви в търговския регистър настъпилото
прекратяване по смисъла на закона.
Жалбата е основателна.
Отговор на
съществения за регистърното производство въпрос:
разполагат ли с активна легитимация наследниците на едноличен собственик на
капитала на ЕООД да поискат откриване на производство по ликвидация, е даден в
решение № 73 от 21.06.2019 г. по търг. дело № 2413/2018 г. на ВКС, ТК, което
приема и за недопустим иск, предявен от прокурор при квалификацията на чл. 155,
ал. 3 ТЗ – при липса на правен интерес, поради настъпилото по силата на чл. 157 ТЗ прекратяване на дружеството. В решението, което в настоящият акт се
възпроизвежда в съществената му част, се разяснява, че липсва правен интерес от
предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, при законово прекратяване на дружеството, със смъртта на едноличния собственик
на капитала, на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ и доколкото е неустановимо
осъществяването на някое от визираните в тази разпоредба условия - предвидено
друго /в учредителния акт на дружеството или друг последващ
акт на едноличния собственик на капитала/ или манифестирано от наследниците на
починалия желание за продължаване дейността на дружеството. В случая устройственият акт не предвижда уредба, а наследниците са
малолетни и в невъзможност да заявят продължаване дейността на "Т.2."
ЕООД, ЕИК ********.
Прекратяване
по силата на закона в този случай, доколкото не са се осъществили предвидените
в чл. 157, ал. 1 ТЗ две самостоятелни едно от друго условия за продължаване
дейността на дружеството, следва както от буквалния текст на чл. 157, ал. 1 ТЗ,
така и от сравняването му с редакцията на чл. 157, ал. 2 ТЗ, според която факта
на прекратяването на юридическо лице – едноличен собственик на капитала на ЕООД
- предпоставя осъществяването на последващи
действия по прекратяване на ЕООД: „с прекратяването му /на едноличния
собственик на капитала - ЮЛ/ т р я б в а да се прекрати и дружеството /ЕООД/„ –
така в чл. 157, ал. 2 ТЗ, в сравнение с редакцията на ал. 1 – ЕООД „се
прекратява „ със смъртта на физическото лице – собственик на капитала“.
Разграничението очевидно следва от фактическата възможност за осъществяване на
действия по заявяване прекратяването, чрез представляващия ЕООД, учредено от
прекратеното ТД – юридическо лице, негов едноличен собственик /чл. 147, ал. 1
пр. второ ТЗ/. Действително чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ предвижда прекратяване на
дружеството с ограничена отговорност с решение на съда в предвидените от този
закон случаи, каквито очевидно не се визират тези по чл. 155 ТЗ, доколкото в
нормата на чл. 156, ал. 1 ТЗ хипотезите на прекратяване по силата на съдебно
решение по чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ са разграничени, като самостоятелни, от тези
по чл. 155 ТЗ. От последното разграничаване, обаче не следва, че нормата на чл.
157, ал. 1 ТЗ е именно предвидена от този закон хипотеза на прекратяване по чл.
154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Такава хипотеза е прекратяването на дружеството, като
правна последица от съдебно решение за обявяването му за недействително – чл.
70, ал. 3, пр. второ ТЗ. В подкрепа на тезата, че чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ не е
приложима за всички останали хипотези на прекратяване на ООД, извън визираните
в останалите точки на същата алинея и чл. 155 ТЗ, е и обстоятелството, че чл.
154, ал. 1 ТЗ не изчерпва възможните основания за прекратяване на ООД, видно от
чл. 154, ал. 2 ТЗ.
Обстоятелството,
че ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел –
раздел ХVІ - не съдържат изрични правила относно инициирането на процедура по
ликвидация в хипотезата на прекратяване на ЕООД, на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, не може да съставлява основание да се прилага по аналогия разпоредбата на
чл. 155, т. 3 ТЗ /инцидентно поддържано схващане в правната теория, при това
само в хипотеза на бездействие на наследниците на едноличния собственик на
капитала да заявят вписване на прекратяването на ЕООД, предвид нежеланието си
да продължат дейността му и липса на уговорено друго/.
Моментът
на прекратяване на ЕООД следва да бъде идентичен, независимо дали наследниците
на едноличния собственик на капитала ще предявят прекратяването, поради
нежелание да продължат дейността на дружеството или ще бездействат, както и
независимо от обстоятелството дали едноличният собственик на капитала е
едновременно и управител на дружеството или същото има вписано друго лице за
управител.
Не може да
се приеме, че в една хипотеза прекратяването настъпва по силата на конститутивното решение на съда по чл. 155, т. 3 ТЗ или чл.
154, ал. 1, т. 5 ТЗ, а в друг – по силата на закона, доколкото не са се
осъществили предпоставките за продължаване на дружеството, при идентични факти
и обстоятелства, съобразими съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, но изхождайки от различие в последващи и
невключени във фактическия състав на нормата обстоятелства. При такъв подход и
правните последици от прекратяването биха били съобразими
спрямо различен начален момент. Такъв правен дуализъм ВКС е намерил за
недопустим.
Липсата на
законова уредба за иницииране производството по ликвидация, по мнение на ВКС
следва да се разреши с прилагане на закона по аналогия, но по следните
съображения: Наследниците на едноличния собственик на капитала ще следва да се
считат легитимирани да предявят прекратяването по силата на закона и за
откриване на производство по ликвидация, по аналогия с чл. 60а, т. 2 ТЗ. При
бездействие на същите ще следва самостоятелна легитимация да се признае и на
други лица, в съответствие с правния им интерес от удовлетворяване в
производството по ликвидация, с прилагане по аналогия на пар.
5а, ал. 2 вр. пар. 5, ал.2
от ПЗР на ЗТР /обн. ДВ, бр. 99 от 2012 г./, въведени
във връзка със задължението за пререгистрация на търговци, вписани до влизане в
сила на Закона за търговския регистър в търговските регистри и регистрите на
кооперациите при окръжните съдилища – пар. 4 от ПЗР
на ЗТР. Разпоредбата на пар. 5а, ал. 2 предвижда
подаване на заявление за ликвидация на непререгистрирал се - поради неподаване
на заявление за това в предвидения от закона срок - търговец, в който случай
прекратяването на дейността му също настъпва по силата на закона и след
осъществяване на визираните в същия предпоставки - от наследник, кредитор на търговеца, държавен орган или орган на
местното самоуправление /посочени са само относимите
към настоящия случай и предвид организационната форма на търговеца - ЕООД -
хипотези/. Дори да не се сподели аналогията с чл. 60а, т.2 ТЗ, легитимацията си
да предявят прекратяването и инициират производство по ликвидация наследниците
на едноличния собственик на капитала на ЕООД биха имали отново с прилагане на пар. 5а, ал. 2 ПЗР на ЗТР по аналогия, доколкото и те са
изрично упоменати в нормата.
Предвид
цитираното решение на ВКС, е ясно, че наследниците на починал едноличен
собственик на капитала на ЕООД, които не заявят продължаване на дейността му
(без значение причините за това) следва да се считат активно легитимирани да
заявят за вписване в търговския регистър откриването на производство по
ликвидация, определянето на срока й и назначаването на ликвидатор. Наистина
същите не встъпват в членствено правоотношение с
дружеството, но следва по аналогия да им се признае право да решат единствено
въпросите, свързани с провеждане на ликвидационното производство, тъй като
търговското дружество е вече прекратено по силата на закона. А след настъпилото
му прекратяване дефинитивно се налага провеждане на ликвидация.
След като
ВКС отрича легитимацията на прокурора за провеждане на иск за прекратяване на
ЕООД с починал едноличен собственик на капитала, който е и управител, да се
отрече легитимацията и на наследниците на починалия, означава да се допусне
съществуването на търговски дружества без органи, които да волеобразуват
и волеизявяват, което поставя в опасност интересите
на правните субекти, с които такива дружества се намират в правоотношения, а
това застрашава правната сигурност като цяло.
При съобразяване на решението на ВКС, се налага извод за
незаконосъобразност на отказа на АВ-ТРРЮЛНЦ и същият трябва да бъде отменен.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба № 20190815221350 на малолетните наследници на едноличния
собственик на капитала на "Т.2." ЕООД, ЕИК ********, ОТКАЗ №
20190809165829/12.08.2019 г., постановен по заявление Б6, вх. №
20190809165829/09.08.2019 г...
УКАЗВА на длъжностното лице при
АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в
търговския регистър по партидата на
"Т.2." ЕООД,
ЕИК ********, обстоятелствата, заявени със заявление
Б6, вх. № 20190809165829/09.08.2019 г..
Решението не
подлежи на обжалване. Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: