РЕШЕНИЕ
№
398/23.07.2020г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав
Съдия: Ива Байнова
при
участието на секретаря Дорета Атанасова………………………..и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. д. №224 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т.И.П. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 1253з-59/24.02.20г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, с която на
жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1,
т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата се навеждат твърдения за нищожност,
неправилност, необоснованост на заповедта и за несъответствието ѝ с целта
на закона. Счита се, че административният акт не съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. Твърди се, че при издаването му е нарушена административната
процедура по ЗМВР, другите подзаконови нормативни актове и АПК. Заповедта била
нищожна и незаконосъобразна, тъй като противоречала на ЗМВР и АПК. Изложените в
нея фактически основания били бланкетни и неконкретизирани. Не били посочени
конкретни нарушения, които да представлявали основания за налагане на
дисциплинарно наказание. Липсвало и конкретно място и време на извършване на
нарушението. Волята на органа не била изразена ясно, точно и конкретно. Всичко
това нарушавало правото на защита на наказаното лице. На следващо място се
сочи, че твърдяното нарушение не било доказано, тъй като не били налице
несъмнени и безспорни доказателства. В заповедта липсвали конкретни твърдения
за конкретни нарушения, а това затруднявало служителя да изложи подробни доводи
в тази насока, тъй като не бил наясно с действителните мотиви на
административния орган. Твърди се, че не е налице нарушение на посочените в
заповедта разпоредби и основание по ЗМВР, ППЗМВР и другите подзаконови
нормативни актове за налагане на дисциплинарно наказание. Дадената квалификация
на нарушението не кореспондирала с изложените в обстоятелствената част на
заповедта данни и била неправилна, непълна и бланкетна. Не била налице
субективна страна на нарушението, за което в заповедта нямало никакво
обсъждане. Наказанието било наложено извън предвидените в чл.209 от ЗМВР
срокове. Същото било необосновано тежко, не били съобразени обстоятелствата по
чл.206 от ЗМВР. Нарушението представлявало маловажен случай.
По изложените съображения се моли за
отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Допълнителни съображения се излагат в писмена защита.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител.
Ответникът – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Хасково, не се явява и не се представлява. В писмо с
вх.№2973/10.06.2020г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Писмо с рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г.
(л.62) директорите на СДВР и ОД на МВР в страната са уведомени от Зам.
директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в МВР, за това, че
въпреки отмяната на чл.183, ал.3, т.2 и
промените на чл.186, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съответно
с ДВ бр. 37 от 22.05.2015г. и ДВ бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., след
проверка в АИС АНД било установило, че от 01.01.2018г. до 23.08.2019г.,
служители на СДВР и ОДМВР в страната продължили да издават неправомерно глоби с
фиш и наказателни постановления със санкционната разпоредба на чл.183, ал.3,
т.2 от ЗДвП, и глоби с фиш за нарушения, за които било предвидено отнемане на
контролни точки. Във връзка с изложеното, в писмото е посочено да се разпореди
проверка за периода от 01.09.2018г. до 01.09.2019г., за наличие на наложени с
фиш глоби за нарушения, за които било предвидено отнемане на контролни точки, и
издаване на фишове и НП със санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Разпоредено е тази практика да бъде незабавно преустановена, като е даден срок
за извършване на проверка по случая, вземане на дисциплинарно отношение и
изготвяне на писмени справки, с копие до ГДНП.
Във връзка с писмото, на 13.11.2019г. Директорът
на ОДМВР – Хасково с Писмо (разпореждане) рег.№ 1253р-11133 (л.61) разпоредил
началниците на СПП - Хасково и РУ в ОД на МВР – Хасково да създадат организация
за извършване на проверки по случая.
Предвид разпореденото с цитираните
писма, Началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково издал Заповед
№1253з-225/25.10.2019г. (л.58), с която разпоредил да се извърши проверка по
случая и установяване на действителната фактическа обстановка, изследване на
относимите документи и установяване на всички лица, имащи отношение към
извършените действия. Проверката е възложена на дисциплинарно разследващ орган
- тричленна комисия, в състав от един председател и двама членове, като е даден
срок за изготвяне на писмена справка и докладването ѝ до 25.11.2019г. С
последващи заповеди срокът на проверката и издаването на справката е бил
удължаван неколкократно, като последното удължаване е било до 07.02.2020г.
(л.70).
По повод образуваната проверка
дисциплинарно разследващият орган събрал относимите за случая писмени
доказателства, като в хода на разследването получил и писмено обяснение от настоящия
жалбоподател Т.И.П.,***-1407/05.02.2020г. (л.96). В същото, по отношение на
глоба с фиш серия Н №0605185 посочил, че същият бил издаден през РСОД (работна
станция с отдалечен достъп), която автоматично „извадила“ стойността на глобата
по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, която била 30 лева.
Разследването по случая завършило с изготвяне
на Справка, адресирана до Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково
с рег. № 1253р-1595/07.02.2020г., относно извършена проверка по Заповед
№1253з-225/25.10.2019г., образувана във връзка с Писмо рег.№
3286р-38723/28.08.2019г. по описа на ГДНП. В справката от комисията са описани
извършените от нея действия по разследване, като по отношение на мл. инспектор Т.И.П.
е установено, че на 14.03.2019г. съставил глоба с фиш по ЗДвП серия Н №0605185
на собственика на МПС Г. К. С., като във фиша отразил, че извършеното от лицето
нарушение е по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, поради което на основание чл.186 от ЗДвП, във вр. с чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, му наложил глоба в размер на 30
лева. След запознаване с посочените норми на ЗДвП, както и с тази на чл.178е от ЗДвП, и след обсъждане на дадените по случая обяснения, тежестта на
нарушението, последиците от него, обстоятелствата по извършването му, формата
на вина и цялостното поведение на служителя по време на службата му, и след
разглеждане на кадрова справка към писмо рег.№1253р-12791/20.12.2019г.,
комисията предложила на мл. инспектор Т.И.П. – мл. автоконтрольор в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, на
основание чл.199, ал.1, т.5, във вр. с ал.2, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок
от 3 месеца.
На 07.02.2020г. дисциплинарно наказващият
орган се е запознал с изготвената справка, видно от обективираната върху нея
резолюция.
С Покана с рег. №1253р-2908/18.02.2020г.
(л.56) мл. инспектор Т.П. е бил поканен да се яви на 20.02.2020 г., в 17.00
часа, в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР–
Хасково, да се запознае със справката и всички материали по производството,
като му е указано правото в срок до 24 часа след запознаването да даде
допълнителни възражения или обяснения, както и да представи доказателства за
твърденията си. Поканата е получена от П. в 17.00 часа на 19.02.2020г.
С изготвената справка жалбоподателят се
запознал на 20.02.2020г., в 17.00 часа, лично и чрез подпис.
В Протокол с рег.№1253р-2298 (л.55) е
обективирана констатацията за неявяване в 24-часов срок на служителя Т.И.П. за
даване на допълнителни обяснения или възражения по случая.
На 24.02.2020г. е издадена оспорената
Заповед № 1253з-59/24.02.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Хасково, с която на младши инспектор Т.И.П. – младши автоконтрольор I степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца,
за това, че на 14.03.2019г., в гр.Хасково, съставил незаконосъобразен Фиш за
глоба по ЗДвП серия Н №0605185/14.03.2019г. на собственика на МПС, водача Г. К.
С. за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, за което на основание
чл.186, във вр. с чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменена от 22.05.2015г.), наложил
глоба в размер на 30 лева, вместо на основание правилната разпоредба по чл.178е
да наложи глоба в минимален размер от 50 лева.
При така описаното е прието, че
служителят е нарушил служебно задължение, визирано в т.II от
длъжностната му характеристика рег.№3286р-19539/11.11.2015г., а именно да
познава ЗдвП и издадените на негова
основа поднормативни актове, като при съставянето на горепосочения фиш е
пропуснал да приложи правилно разпоредбите на закон (ЗДвП), регламентиращ
служебната му дейност.
Нарушението е определено от наказващия
орган като дисциплинарно такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „нарушение на
служебната дисциплина“, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР –
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност, се предвиждало и наложеното със заповедта наказание.
Екземпляр от обжалвания акт е получен от
оспорващия на 25.02.2020г., срещу подпис, видно от отбелязаното върху акта.
По делото са представени документите,
част от административната преписка по издаване на оспорения акт, сред които и
Типова длъжностна характеристика за длъжността „младши автоконтрольор I степен“
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Хасково и
Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 14.03.2019г. от
08.30ч. до 08.30ч. на 15.03.2019г.
По делото беше разпитан свидетелят Ж. И.
К., по негови данни колега на жалбоподателя. Същият заяви, че им било
разпоредено да работят с таблет. Имали система, в която всеки служител има
профил, като чрез тази система издавали глобите с фиш. Обяснява, че при
въвеждане на регистрационния номер на автомобила излизала цялата информация за
него. След „съставяне“ на глобата (което ставало като излизала бланката на фиша и
тя автоматично била заредена с номера на автомобила, марка и модел, номер на
фиша и собственик) се избирала нарушената разпоредба. След въвеждането ѝ „веднага“
излизал отдолу и размерът на глобата и точно какво било нарушението.
Разпоредбата автоматично се генерирала, без да я „набират“. Автоматично излизала
и нямало възможност да се избере 30 лв., 50 лв., или 100 лв., излизали си точно
30 лв. Такава била ситуацията към март 2019г. Около месец по-късно имало
промяна в софтуера и започнали да излизат две разпоредби – старата си останала,
но имало и нова - от 50 лв. до 200 лв. Заявява още, че всичко се издавало през
таблет и това довело до масови наказания. Счита, че някой не си свършил
работата да „ъпдейтне“ софтуера, за да можело те да работят с него. Посочва, че
дори и да било известно, че има промяна в ЗДвП и размерът на глобата да бил
друг, служителят нямал шанс да направи нещо друго.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от
материално компетентен орган, доколкото в правомощията на Началника на сектор
„Пътна полиция“ – Хасково при ОДМВР, като служител, заемащ ръководна длъжност
по чл.204, т.4 от ЗМВР, е да налага наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР на
служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от
жалбоподателя.
Обжалваната заповед е постановена при
съблюдаване на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР за форма и
съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Същата съдържа
необходимите законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е
санкциониран мл. инспектор Т.П., е индивидуализирано в необходимата степен
както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми,
които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването на
заповедта, а доказателствата, въз основа на които е направен извода за осъществено
от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, се съдържат в приобщените по
дисциплинарната преписка материали.
При издаването на заповедта са спазени
преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките
на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в едногодишния срок от
извършването му. Нарушението е станало известно на дисциплинарно наказващия
орган след изготвянето на Справка с рег.№1253р-1595/07.02.2020г. и конкретно
при запознаването с нея, което е станало на 07.02.2020г., видно от резолюцията
от тази дата. Поради това, предвид издаването на обжалваната заповед на 24.02.2020г.,
срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР не е бил изтекъл. Не е изминал и период по-голям
от една година измежду датата на извършване на нарушението – 14.03.2019г., и
датата на налагане на дисциплинарното наказание – 24.02.2020г.
Спазени са и изискванията на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, следва да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от него причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая, жалбоподателят е дал писмено обяснение по случая с рег.№1253р-1407/05.02.2020г. (л.96). Т.П. е бил надлежно запознат със Справка рег.№1253р-1595/07.02.2020г. на 20.02.2020г., в 17.00 часа, като видно от Протокол с рег.№1253р-2298 (л.55) не се е възползвал от правото за даване на допълнителни обяснения или възражения по случая.
При определяне наказанието на оспорващия
е спазено изискването на чл.206 ал.2 от ЗМВР като са отчетени визираните в тази
норма обстоятелства и в резултат е
наложено съответстващото по вид дисциплинарно наказание за минималния предвиден
в чл.199 ал.2 от ЗМВР срок.
При преценка за съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:
В случая не е спорно между страните и е
видно от Фиш серия Н №0605185/14.03.2019г. , издаден чрез РСОД, че в същия като
санкционна разпоредба е вписана тази на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, предвиждаща
налагане на глоба в размер на 30 лв на водач, който неправилно паркира на
тротоара (т.е. в нарушение на забраната по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП).
Разпоредбата чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП е отменена с §6 от ЗИДЗДвП, обн. Д.в.
бр.37/22.05.2015г. и същевременно с §5 от същия
закон е създадена нова разпоредба в ЗДвП – чл.178е, предвиждаща, налагане
на глоба в размер от 50 до 200 лв. за неправилно паркиране, вкл. на тротоари в
населените места.
Предвид горното, действително се
установява, че при издаване на горепосочения фиш жалбоподателят е приложил
отменена санкционна разпоредба, вместо актуалната действаща такава на чл.178е
от ЗДвП, с което не е спазил задължението си, визирано в т.II от длъжностната му характеристика рег.№3286р-19539/11.11.2015г.,
а именно да познава ЗдвП и издадените на негова основа на него подзаконови
актове т.е. нарушението по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР е установено от обективна
страна.
Не се установява обаче субективната
страна на дисциплинарното нарушение. В оспорената заповед е прието, че същото е
извършено при пряк умисъл, без да има обсъждане в тази насока. Приетата форма
на вина по никакъв начин не е обоснована в оспорената заповед.
В Справка рег. №1253р-1595/07.02.2020г.
проверяващата комисия е посочила, че след разглеждане на софтуерното
приложение АИС “Пътна полиция“,
инсталирано на РСОД – таблет, е установено, че приложението е предоставяло
възможност за избор между старата (183 ал.3 т.2) и новата (чл.178е) санкционни
разпоредби, прилагани за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП. Не е
посочено обаче към кой момент това е било възможно, респ. дали тази възможност
е съществувала към 14.03.2019г.
За горната констатация на комисията по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ответника.
Освен това необяснимо е защо в софтуерното приложение фигурира отменената
санкционна разпоредба, наред с новата такава. Последното по-скоро сочи на
несъвършенства в самия софтуерен
продукт, както и че в същия е направена промяна, без обаче да е конкретизирано
от ответника кога е станало това.
Същевременно, от показанията на
разпитания по делото свидетел И. – мл.автоконтрольор в сектор „ПП“, се
установява, че към м.март.2019г. при работа
със системата РСОД – т.нар. таблет, какъвто им е разпоредено да ползват при
констатиране на маловажни нарушения, наказуеми с издаване на фиш, след въвеждане
на нарушената разпоредба и по-конкретно на чл.98 ал.2 т.2, автоматично се генерира
санкционната такава с размер на глобата 30 лв., без да има възможност за избор.
Свидетелят сочи също, че промяна в софтуера, при която вече излизали две
разпоредби – старата и новата, предвиждаща глоба от 50 лв до 200лв, е направена
месеци по-късно след м.март,2019г.
Съдът не намира основание да не кредитира
показанията на св.И., независимо, че последният, видно от данните по
преписката, а и от изричното му изявление, също е наказан за нарушение като
процесното. Свидетелят
ползва РСОД и има преки впечатления от предоставяните при работа със същата
опции.
Предвид горното, съдът счита, че
вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение не се доказва по категоричен
и несъмнен начин, а заповедта е несъответна на материалния закон.
По изложените съображения оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК.
С оглед изхода на производството
основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски в размер 810.00 лв, представляващи внесена държавна такса и изплатено
адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 и чл.143 ал.1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
1253з-59/24.02.20г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР - Хасково да заплати на Т.И.П.
***, с посочен съдебен адрес:***, разноски по делото в размер на 810.00 (осемстотин
и десет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: