Р Е Ш Е Н И Е
№ 51/28.1.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1089 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф”
№ 15А, ет. 4, депозирана срещу Решение № 447/06.07.2021 г., постановено по АНД
№ 938/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.
С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 13-002554/11.03.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което
на „ГИРО ЛЕНД 1“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
обл. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 7, представлявано от управителя
– П. Г. Х. К., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал. 3 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие на КТ и ЗАНН, в частност на нормите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
В съдебно заседание касаторът не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище вх. № 258/11.01.2022 г., в което ст. юрк. Ш.
моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и
да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответната страна „ГИРО ЛЕНД 1“ ЕООД, редовно призовани,
не се представляват. По делото е постъпил отговор на касационната жалба вх. №
16613/14.09.2021 г. от пълномощникът адв. А., в който, по изложени съображения,
същата счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за
законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди. Споделя се
тезата на съда, че в случая се касае за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, а не
описаното в НП нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна поради следните
съображения:
С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление
№ 13-002554/11.03.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което
на „ГИРО ЛЕНД 1“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
обл. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 7, представлявано от управителя
– П. Г. Х. К., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
Дружеството е санкционирано за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 26.11.2020 г., в обект
на контрол – заведение за бързо хранене, находящ се в гр. Пазарджик, бул.
„България“ № 7, е допуснал до работа лицето е допуснал до работа лицето А. П.
Ч., ЕГН **********, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите.
В собственоръчно попълнена и подписана декларация, на
основание чл. 402 от КТ, лицето декларира, че работи в „ГИРО ЛЕНД “ ЕООД от три
седмици като работник с работно време от 14:00 часа до 16:00 часа, с два
почивни дни в седмицата и възнаграждение от 152 лева.
Нарушението е констатирано на 30.11.2020 г. при преглед
на фирмената документация, когато е представен Трудов договор № 49/26.11.2020
г., както и справка от ТД на НАП с изх. № 16388203159798 от 26.11.2020 г., от
която е видно, че трудовият договор е регистриран на същия ден в 15:37:05 часа,
т.е. около 30 минути след установяване на нарушението.
Въз основа на тази фактическа обстановка е съставен АУАН
и е издадено НП за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
При така
установената фактическа обстановка районният съд правилно е приел, че за
установения въз основа на проверката период лицето е работило без сключен
писмен трудов договор. Поради това съдебният състав формирал решаващия си
извод, че дружеството на практика е допуснало друго нарушение, а именно на чл.
62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, а не това, за което е
наказан.
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обоснован извод
досежно приложението на закона, който се споделя от касационната инстанция, с
оглед на което не са налице визираните от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Пазарджик касационни основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Правилно
районният съд е приел, че предвид липсата на трудов договор между страните, за
работодателя обективно не би могло да възникне задължение да предостави
екземпляр от такъв и от уведомлението, както и не би могъл да наруши забраната
по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да
му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ – копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
По делото се установява, че по време на проверката, между
работодателя и работника не е бил налице сключен трудов договор в писмена
форма. При това положение законосъобразен е изводът на въззивния съд, че
описаното в наказателното постановление деяние е несъставомерно по посочения
текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от административнонаказващия орган
правна квалификация не отговаря на действително установените по делото
фактически положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на
основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му
е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е
налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е
изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен трудов
договор между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на
работника копие от същия и уведомлението. При липса на писмен трудов договор
работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл.
62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ – за това, че не е сключил с
работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ
изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан
трудов договор и непредставяне на работника на копие от удостоверението по чл.
62, ал. 3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият факт, пораждащ
задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на
забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. В контекста на изложеното, касационният
състав намира за неоснователни сочените от касатора отменителни основания,
обосноваващи законосъобразност на наложената имуществена санкция.
В обобщение на изложеното, касационната инстанция намира,
че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с
материалния закон и производствените правила, поради което същият следва да
бъде оставен в сила.
От ответната страна не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 447/06.07.2021 г., постановено по
АНД № 938/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П) ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)