РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Велико Търново, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500446 по описа за 2022 година
С Решение № 130/15.07.2022г. и Решение №172/19.09.2022г. по чл. 250
ГПК и 248 ГПК по гр. д. № 287/2021 год. ОС- Габрово е осъдил на основание
чл.432 от КЗ вр. с чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД ЗАД "ДЗИ - Общо Застраховане”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
*********, ОББ Милениум център, да заплати на Т. Ц. С., с ЕГН **********,
от гр.Габрово, **************, общо сумата от 60 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на
17.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2020г. до
окончателното изплащане, по предявен частичен иск за 70000лв. и сумата от
927,38лв.- имуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 17.07.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.08.2020г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил предявеният иск за заплащане на имуществени
вреди за горницата над уважения размер от 927,38лв. до размера на 982,90лв,
като неоснователен и недоказан. Присъдени са и разноски.
Въззивна жалба против решение № 172/19.09.2022г., постановено по
гр.д. № 287/2021г., с което е допълнено Решение № 130/15.07.2022г.,
постановено по същото дело, е подадена от "ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД,
в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сума
в размер над 30 000 лева и в частта за разноските следващи от това.
Изложени са възражения, че съобразно чл.52 ЗЗД и указанията, дадени
1
в т. 11 на ППВС №4/1968г., определеното от съда в настоящето производство
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, присъдено по
частичната претенция в размер на 60 000 лева, било силно завишено и не
отговаряло на обществения критерий за справедливост. Същото следвало да
бъде редуцирано до 30 000 лева. По делото нямало доказателства за
изключителни обстоятелства, които да обосновават определения от
първостепенния съд размер обезщетение за неимуществени вреди. От
приетото по делото заключение на в.л. Рачев по назначената СМЕ било
видно, че към настоящия момент движенията в дясната раменна става на
ищеца са почти възстановени. От това заключение можело да се направи
извод, че оздравителният процес е приключил, както и, че травматичните
увреждания не са изключително тежки и застрашаващи живота на
пострадалия. Първоинстанционният съд неправилно приел за недоказано
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец. Същият нарушил правилата за движение по пътищата
като водач на ППС- чл.20 ЗДП- ищецът, като водач на мотоциклета, не го е
контролирал непрекъснато, както вменява нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а
от друга страна не съобразил условията на пътя и възникналата опасност за
движението, с оглед постепенното навлизане на лекия автомобил в
кръстовището така, че да може да спре. Ищецът имал техническа възможност
да спре мотоциклета и да запази устойчивостта си без да пада на пътното
платно. От заключението на в.л. И. било доказано, че пострадалият имал
неограничена и ненамалена видимост към лекия автомобил, възприел го е
своевременно, а също така, като водач на мотоциклета, ако е реагирал
правилно- с първоначално задействане на предна спирачка и пълно спиране
със задействане на задна спирачка, то запазвайки устойчивостта си на
движение е могъл да спре преди достигане на лявата страна на спрелия
автомобил. Ищецът допринесъл за настъпването на вредите и възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат, въведено с отговора на исковата
молба, било доказано и основателно в размер на 50%.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
отхвърли предявения от ищеца Т. Ц. С. иск за неимуществени вреди за
разликата от 30 000 лева до уважения размер от 60 000 лева, с произтичащите
от това последици в частите за разноските по делото. Претендират се
разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по
делото и обсъди възраженията в жалбата, намира следното от фактическа и
правна страна:
С решение № № 130/15.07.2022г. ОС- Габрово е определил размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД-
по справедливост, въз основа на следните обстоятелства: възрастта на ищеца,
вида и естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените от
пострадалият болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на
2
оздравително- възстановителния процес. Отчел е обстоятелството, че С. и към
настоящият момент търпи известни неразположения поради претърпените
увреждания- изпитва болка при вдигане на тежести, което е променило и
ежедневните му навици и през последвалото лечение около 3 месеца е търпял
ограничения в движенията си и изпълнението на ежедневните си дейности
/обличане, обуване, шофиране и пр./, а в продължение на още около 4- 5
месеца е бил в отпуск по болест. Съдът е взел предвид преживения от ищеца
стрес, както по време на инцидента, така и по време на провежданото лечение.
Обосновал е, че не е доказано съпричиняване от страна на пострадалия, както
е твърдяла застрахователната компания. Приел е, че следва да бъде
определено обезщетение в размер на 70000лв., поради което предявеният
частичен иск за сумата от 26000лв. следва да бъде уважен в пълен размер. С
решение №172/19.09.2022г. по чл. 250 ГПК и 248 ГПК ОС- Габрово е
посочил, че в мотивите на постановеното решение е приел, че на пострадалия
следва да бъде определено обезщетение в размер на 70000лв., но се е
произнесъл само относно първоначално предявения размер на иска, не и по
увеличената му част /в последното о.с.з. на 30.06.2022г./, поради което е
допълнил постановеното по делото решение и в полза на ищеца е присъдено
допълнително обезщетение от 34000лв., съобразно увеличената част от иска.
Въззивният съд споделя изложените от първата инстанция съображения
и определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди, като намира,
че същият е съобразен с принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД,
отчетено е проявлението на всички релевантни обстоятелства, както и
обществено- икономическото развитие в страната към момента на
произшествието, включително в аспекта на нормативно установените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на застрахователната компания, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
ищец, тъй като същият нарушил правилата за движение по пътищата като
водач на ППС /мотоциклет/- чл.20 ЗДП- не го е контролирал непрекъснато,
както вменява нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и не съобразил условията на
пътя и възникналата опасност за движението, с оглед постепенното навлизане
на лекия автомобил в кръстовището така, че да може да спре. И двете
изготвени по делото технически експертизи съвпадат в същината си, като
сочат, че вина за настъпване на процесното ПТП има водача на л.а
Фолксваген, застрахован при ответното дружество, който е навлязъл в
лентата за движение на мотоциклета, движещ се по път с предимство, без да
пропусне същия, като по този начин е нарушил правилата за движение по
пътищата и в частност чл.50, ал.1 ЗДвП. Вещите лица са посочили, че
причината за настъпване на процесното ПТП е невъзприемане от страна на
водача на лекия автомобил на мотоциклета, въпреки, че е имал видимост и
ако е възприел мотоциклетиста е имал възможност да го пропусне, след което
да навлезе в кръстовището. Водачът на мотоциклета не е нарушил правилата
за движение, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносният
3
резултат. Същият е направил всичко, което е могъл, за да го предотврати, като
е предприел интензивно спиране за избягване на сблъсъка , при което
мотоциклета е поднесъл и човека е паднал надясно, а мотоциклета- на ляво,
плъзгайки се до лекия автомобил- т.е. поради предприетото интензивно
спиране от страна на мотоциклетиста при процесното ПТП не настъпва удар
между МПС- тата. Както са посочили вещите лица мотоциклета няма ABS
система, която да му позволи заобикаляне и може да загуби устойчивост и
без задействани спирачки, поради което не може да се приеме, че инцидента е
настъпил в резултат на липсата на умения на ищеца да управлява
мотоциклета, предвид обстоятелството, че същият е правоспособен водач.
Не могат да бъдат възприети и възраженията във въззивната жалба на
застрахователя, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е
завишено, предвид: тежестта на полученото от пострадалият увреждане;
обстоятелството, че пострадалият и към момента изпитва болка при вдигане
на тежести; удължения период на възстановяване; претърпяната операция при
която е направена метална остесинтеза; полученото пробиване на кожата от
иглата в ключицата; а след това тромбоза на повърхностна вена на лявата
китка, свързано с извършване на венозни манипулации. Т. С. е получил
счупване на средната трета на дясната ключица с разместване на
фрагментите, довело до трайно затруднение на движението и представляващо
средна телесна повреда; кръвонасядания и охлузване на външно- страничната
повърхност на дясното рамо и горната половина на дясната лопатка; масивно
кръвонасядане в дясната хълбочна област и охлузване по предната горна
трета на лявата подбедрица. Пострадалият е претърпял болезнено наместване
на ключицата, след което същата е обездвижена. Предприета е оперативна
интервенция и е направена метална остесинтеза. След това ръката отново е
обездвижена. В продължение на три месеца до втората операция за
отстраняване на металната игла в ключицата и около месец след това ищецът
се нуждаел от чужда помощ, за да се самообслужва. Иглата, поставена в
ключицата, имала остър ръб разположен близо до кожата, ръбът постепенно
пробил кожата около три седмици преди изваждането й, при което
причинявал силни болки и неудобство на пострадалия. Кожата около
наранения участък се възпалила, а отвърстието на раната непрекъснато
секретирало, което наложило и ежедневно поставяне на превръзки и
използване на антисептични препарати. Пострадалият е бил в отпуск по
болест за период от 158 дни. Две седмици след започване на работа получил
силни болки в областта на дясното рамо и ключицата, което наложило отново
да излезе в отпуск по болест и да бъде приложена рехабилитация, като поради
спецификата на работа му се наложил по- дълъг период на възстановяване.
Пострадалият е получил втвърдяване на повърхностна вена на лявата китка-
тромбоза на повърхностна вена на лявата китка, свързано с извършване на
венозни манипулации, за което било назначено медикаментозно лечение,
провеждано в продължение на 5- 6 месеца. Травмите на меките тъкани са
отшумели за период от около един месец, но към настоящият момент ищецът
4
изпитва болка при натиск в дясната хълбочна област и лека болка и чувство
на опъване в дясната половина на раменния пояс при вдигане вертикално на
ръката. При застудяване на времето и при по- интензивни натоварвания има
периодични болки в дясна половина на раменния пояс и намалена кожна
чувствителност в областта на оперативния цикатрикс.
На основание гореизложеното, предвид съвпадението в изводите на
двете съдебни инстанции, решението на ОС- Габрово следва да бъде
потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на адв. К. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл. 38 ЗА, в
размер на сумата 3660 лева с ДДС: 3050 лева, определено съобразно чл.7 ал.2
т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като
обжалвания интерес в случая е 30 000 лева и 610 лева ДДС.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 130/15.07.2022г. и Решение
№172/19.09.2022г. по чл. 250 ГПК и 248 ГПК по гр. д. № 287/2021 год. на ОС-
Габрово.
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, *******, ОББ Милениум център,
да заплати на адв. К. сумата 3 660 лева- адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5