№ 4072
гр. София, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110208132 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. К., ЕГН **********, чрез адв.Б., срещу
Наказателно постановление № 23-4332-004763/24.03.2023 г., издадено от
Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя на основание
чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В депозираната по делото жалба се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли
същото да бъде отменено. Конкретно се поддържа, че
административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал твърдяното
административно нарушение като извършено в условията на системност, тъй
като системността е елемент от фактическия състав на бланкетната
разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, която предвижда санкция за системно
нарушение на чл. 182 от ЗДвП. Сочи се, че легалната дефиниция на понятието
"системно" се съдържа в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, като в конкретиката на
настоящия случай посочените в наказателното постановление ЕФ серия К №
1
хххх и ЕФ серия К № хххх са влезли в сила на 04.03.2022 г., от който ден е
започнал да тече срокът от една година, в който ако лицето осъществи поне
три пъти същото по вид нарушение, то може да бъде наказано за системно
такова. Поддържа се, че процесното нарушение се явява първо в
едногодишния срок от влизането в сила на предишното, респективно и не
може да се квалифицира като „системно“ по смисъла на ЗДвП. Отделно от
това се навежда, че в посочените от АНО електронни фишове, заради които
се твърди системност на твърдяното за извършено нарушение, не може да се
установи дали същите се отнасят до нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП или за
такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като нарушенията следва да бъдат от един
и същи вид. На последно място се излагат аргументи за наличието на
съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото
в НП е посочено, че административното нарушение е било извършено в с.
Д.Б. на ул. „ББ.“, а в същото време се сочи, че е извършено в с. Д.Б. на бул.
„Б.Ш.“ на разклона на ЦСПП-МВР, с посока на движение от гр. София към с.
Яна, което води до невъзможност от страна на наказаното лице да разбере
именно за кое място се твърди, че последният е извършил нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.Д. с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество, последният моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, а в условията на
алтернативност – да бъде изменено, като се поддържат изцяло изложените в
жалбата доводи. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
2
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговото изменение. Съображенията на съда за
това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
Към 29.06.2022 г. товарен автомобил марка „ХХХХХХХХХХХХ“ с рег.
№ ХХХХХХХХХХХ бил собственост на „ХХХХ“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХХ и с
регистриран ползвател „ХХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХХ.
На 29.06.2022 г., в 17:10 часа, в с.Д.Б. по бул. "Б.Ш." с посока на
движение от гр.София към с.Яна жалбоподателят Д. В. К. управлявал
горепосочения товарен автомобил марка „ХХХХХХХХХХХХ“ с рег. №
ХХХХХХХХХХХ, като на разклона на ЦСПП – МВР се движил със скорост
от 92 км/ч при максимално разрешена скорост на движение в населено място
от 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето чрез техническо средство
"CORDON M2" № MD 1193, записващо и заснемащо точен час, дата,
регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на
валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Видно от приетия по делото
Протокол от последваща проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
със срок на валидност на проверката до 15.03.2023 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 29.06.2022 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 17.08.2022 г. М.А.К. – законен представител на собственика на
превозното средство с рег. № ХХХХХХХХХХХ писмено декларирала, че на
29.06.2022 г. в 09:10 часа е предоставила горепосоченото МПС за ползване на
Д. В. К., ЕГН **********, притежаващ валидно свидетелство за управление
на МПС, с приложено копие от същото, като автомобилът бил върнат в 17:55
часа на 29.06.2022 г.
На 07.03.2023 г. жалбоподателят Д. В. К. писмено декларирал, че на
29.06.2022 г. около 17:10 часа автомобилът с рег. № ХХХХХХХХХХХ бил
управляван лично от него.
Жалбоподателят Д. В. К. към датата на нарушението - 29.06.2022 г., бил
3
двукратно наказван за нарушения на чл. 21 ЗДвП, а именно - несъобразяване с
максимално допустимата скорост на движение на управлявано от него МПС.
С електронен фиш серия К № хххх било наложено наказание на основание чл.
182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, а
с Електронен фиш серия К № хххх, нарушителят К. бил санкциониран на
основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП. И двата цитирани електронни фиша, издадени от СДВР, били връчени
на нарушителя на 16.02.2022 г. и влезли в законна сила на 04.03.2022 г.
Въз основа на събраните доказателства, св. Г. П. М. съставил АУАН бл.
№ 129303/07.03.2023 г. срещу Д. В. К. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, осъществено в
условията на системност - след влизане в сила на 04.03.2022 г. на електронни
фишове Серия К № хххх и Серия К № хххх.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 23-4332-004763/24.03.2023 г. от Началник Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаното в съставения АУАН административно
нарушение, на Д. В. К. били наложени административни наказания "глоба" в
размер на 1200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Г. П. М..
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел М., от които се установява, че последният е съставил АУАН
на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената декларация по
чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
4
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че към датата на
заснемане на процесното нарушение – 29.06.2022 г., системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания към датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед изложеното, съдът
кредитира изцяло приложения към административнонаказателното
производство снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От приложените снимки се установява какво е било ограничението
на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер
на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 95
км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място. Действително,
в наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС от
92 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 95 км/ч. От
приложените писмени доказателства от БИМ – Протокол за проверка № 06-
СГ-ИСИС/15.03.2022 г., се установява, че допустимата грешка при измерване
на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост
до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от
приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената
скорост на заснетия автомобил е 95 км/ч. Тоест, след приспадане на
допустимата грешка от 3 км/ч от измерената скорост от 95 км/ч като толеранс
в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е
отразено, че действителната скорост на управление на автомобила е била 92
км/ч, което е с 42 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен
участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
5
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.
1., вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи св. М., заемащ длъжността "младши автоконтрольор" в
ОПП-СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3. 6
от цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има
правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е
приложена заповед и акт за встъпване в длъжност, от които е видно, че Д.Д. е
заемала длъжността началник сектор "Административно обслужване" в ОПП-
СДВР, считано от 29.10.2019 г. С оглед на това съдът намира, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и длъжностни лица.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на
процесуалния закон.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Въз основа на
извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити,
посочени във визираната норма. Същият е предявен на нарушителя за
запознаване, подписан е както от актосъставителя, така и от още двама
свидетели. Спазена е процедурата и по издаване на самото НП. Същото
съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно
ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на
административното нарушение, извършено от жалбоподателя. Ясно и
6
конкретно е посочено и мястото на неговото извършване, а именно – в с.Д.Б.
по бул. "Б.Ш." с посока на движение от гр.София към с.Яна при разклона на
ЦСПП – МВР. Фактите и правната квалификация на нарушението, описани в
АУАН, съответстват на тези, описани в НП. В текста и на двата документа
изрично е посочено, че деянието е свързано с неспазване на ограничението на
скоростта от 50 км/ч, важимо за населените места, което в пълна степен
кореспондира именно с нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, посочена като
нарушена и в АУАН и НП, т. е. липсва каквато и да е неяснота във
фактическите и правни рамки на нарушението. Поради всичко гореизложено
и доводите, релевирани в аспект на незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление са неоснователни и не могат да бъдат споделени.
При проверка за правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че въззивникът Д. В. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 29.06.2022 г., в 17:10 часа, в
с.Д.Б. по бул. "Б.Ш." с посока на движение от гр.София към с.Яна, Д. В. К. е
управлявал товарен автомобил марка „ХХХХХХХХХХХХ“ с рег. №
ХХХХХХХХХХХ, като на разклона на ЦСПП – МВР се е движил със скорост
от 92 км/ч при максимално разрешена скорост на движение в населено място
от 50 км/ч. С това и последният е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Правилно за така извършеното административно нарушение е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. В. К.,
доколкото последният е управлявал процесния автомобил на 29.06.2022 г., в
17:10 часа, видно и от приложените по делото два броя декларации.
Нарушението е извършено от въззивника Д. В. К. виновно при форма на
вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни
последици, като е целял настъпването им.
На следващо място, с атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя К. обаче е било повдигнато административнонаказателно
обвинение за нарушение на правилата на скоростта, извършено в условията
на системност. Съгласно § 6, т. 62 от допълнителните разпоредби на ЗДвП:
7
"системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. Посочените в наказателното постановление два
броя електронни фиша - Електронен фиш серия К № хххх и Електронен фиш
серия К № хххх, и двата издадени от СДВР, са връчени на жалбоподателя на
една и съща дата 16.02.2022 г. (съгласно направеното отразяване в справка –
картон на водача) и са с отбелязана в НП дата на влизане в сила 04.03.2022 г.,
като видно от легалната дефиниция цитирана по-горе, за да е налице
системно нарушение, то следва да са налице две деяния, извършени в
едногодишен срок от влизане в сила на първия санкционен акт. В случая
обаче само деянието по настоящото дело е било извършено в този
едногодишен срок, а именно на 29.06.2022 г., докато деянията извършени по
двата посочени в наказателното постановление електронни фиша, са
извършени преди влизане в сила, на който и да е тях (съобразно отбелязаната
в НП дата на влизането им в сила). Иначе казано нарушението, предмет на
настоящото производство, се явява извършено за първи, а не за трети път от
влизане в сила на предходен санкционен акт за същото по вид нарушение,
поради което не е налице „системност“ по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на
ЗДвП.
Тук е мястото да се посочи още, че се констатират и допълнителни
дефицити във връзка с описанието на квалифициращия признак на
нарушението, доколкото в атакуваното наказателно постановление са
посочени санкционните актове, обосноваващи същия, както и е отбелязана
дата на влизането им в сила, но липсва отбелязване в необходимата пълнота
на предпоставките, необходими за квалифициране на нарушението като
„системно“, а именно – не е посочено нарушението, за което са били издадени
електронните фишове, обосноваващи системността на случая. Поради това,
конкретното административно обвинение в частта относно системността, се
явява неаргументирано в акта, определящ рамките на административното
обвинение срещу Д. В. К..
Действително, от справката за нарушител/водач става ясно, че Д. В. К. е
извършвал и друг път нарушения на чл. 21 от ЗДвП, но следва да бъде
отбелязано, че в хода на съдебното следствие не могат да се установяват
факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира
8
административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна
административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а
за неуредените случаи - на НК и НПК (на основание препращащите норми на
чл. 11 и чл. 84 ЗАНН).
Предвид последното, посочените два електронни фиша не могат да
обусловят „системността“ на настоящото административно нарушение, нито
евентуална негова „повторност“, поради което и атакуваното НП следва да се
измени в санкционната му част, като Д. В. К. бъде санкциониран с
наказанието, предвидено за основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1,
т. 5 ЗДвП, а именно "глоба" в размер на 600 лева. В разпоредбата на чл. 63, ал.
7, т. 1 ЗАНН е предвидено изрично правомощие на съда в тази насока, когато
се установи, че са налице основания да се приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В този смисъл са и задължителните
указания по приложението на закона, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС. Доколкото в случая не е
налице изменение на обстоятелствата на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, а единствено отпада квалифициращият признак
„системност“, то е налице приложение на закон за по-леко наказуемо
административно нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. С оглед на всичко гореизложено, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1
и т. 2 ЗАНН атакуваното НП следва да се измени, като се преквалифицира
извършеното административно нарушение от предвидения квалифициран
състав за системност по чл. 182, ал. 5 ЗДвП в такова по основния състав на
чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като на Д. В. К. се определи предвидената в
посочената разпоредба санкция - "глоба" в размер на 600 лева, поради което и
наложеното наказание "глоба" следва да се намали от 1200 на 600 лева и
същевременно се отмени изцяло наложеното му наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В този смисъл искането на
жалбоподателя за цялостна отмяна на НП се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на
извършеното административно нарушение, като в този смисъл следва да се
съобрази императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП.
9
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното НП, съдът не констатира основания за
неговата отмяна, като същото следва да бъде изменено единствено по
отношение на приложимата санкционна норма, като същата бъде
преквалифицирана от чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на чл. 182, ал. 1, т. 5
ЗДвП, като наложеното административно наказание "глоба" се намали от
1200 на 600 лева, а наказанието "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца бъде отменено.
При този изход на производството и доколкото се констатира
извършено административно нарушение, респективно основание за налагане
на санкция, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото от
същата не се претендират такива, съдът не дължи произнасяне в този аспект.
В допълнение е необходимо да бъде посочено, че искането за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява неоснователно,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният
административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна
или частична, на обжалваното НП, а само до изменение в санкционната му
част. В този случай не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към
правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата
хипотеза, доколкото е налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В
този смисъл е и Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по
описа на Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи
идентични на настоящата хипотези. В цитираните определения изрично е
посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест дали същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП отговорът е отрицателен,
поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на въззивника.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-004763/24.03.2023 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя Д.
В. К., ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 5
ЗДвП, като ОТМЕНЯ наложеното му наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца и НАМАЛЯВА размера на наложеното
му административно наказание "глоба" от 1200 на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11