№ 49972
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110109151 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу В.
П. Б. и П. П. П..
Съдът е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу В. П. Б. и П. П. П.
кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на
разделност следните суми, а именно: сумата от 413,42 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г. за топлоснабден имот на адрес: *****, ведно със законна лихва
от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 149,01 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г.
по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 0,53 лв.,
представляваща мораторна лихва по отношение на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г., при следните квоти:
- В. П. Б. – 1/2 или за следните суми: сумата от 206,71 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот на адрес: *****,
ведно със законна лихва от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от
70,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
11.01.2024 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 0,27 лв.,
представляваща мораторна лихва по отношение на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г.;
- П. П. П. – 1/2 или за следните суми: сумата от 206,71 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот на адрес: *****,
ведно със законна лихва от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от
70,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
11.01.2024 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 0,26 лв.,
1
представляваща мораторна лихва по отношение на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на наследници на В. Б. Д. и Р. С. П., които била
собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за които се отнасят.
Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който признават предявените искове, като към отговора на
исковата молба прилагат платежно нареждане за погасяване на дължимите
вземания.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
2
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни
и ненуждаещи се от доказване всички факти, които обуславят основателността
на исковата претенция.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, както и представеният документ за
погасяване на задълженията.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т.С.“
ЕООД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане от страна на ищеца за задължаване на третото лице
да представи, находящи се у него документи, което също е допустимо и касае
събирането на доказателства за правнорелевантни за спора факти.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, но доколкото ответниците не оспорват предявените
искове, доказателственото искане не е необходимо, поради което искането
следва да бъде оставено без уважаване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаването на препис от
настоящето определение да конкретизира върху каква сума за главница и за
какъв период претендира мораторна лихва върху цената за дялово
разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок
исковата молба ще бъде върната в тази и част.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
11.03.2025 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички факти, които обуславят основателността
на исковата претенция.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства,
както и представения документ за извършено плащане на задълженията.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т.С.“ ЕООД в двуседмичен
срок от получаване препис от настоящето определение да представи
намиращите се при него документи, касаещи отчитането и разпределянето на
топлинната енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***** през
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., в това число изравнителни сметки
документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи,
удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния
период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен
достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако
такива са съставяни/, документи относно сертификацията на уредите за дялово
разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените
указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
4
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5