№ 20800
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110122606 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу И. И. Т., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 22.11.2022 г. срещу този длъжник заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59836/2022 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131
ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ., аб. № . за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Със
1
становище, депозирано преди първото съдебно заседание, е оспорил исковете и е навел
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
Възражението за давност е заявено след настъпила процесуална преклузия, с
оглед което и във връзка с него не следва да бъде разпределяна тежест на доказване
между страните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще
2
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е
притежавал правото на собственост върху имота през исковия период, както поддържа
ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88, том XLIII, дело № 10562/1998 г. на
нотариус при Софийски районен съд, че А. М. Л. и И. Т. са дарили на ответника
собствения си апартамент № ., находящ се в гр. София, ж.к. ., като А. М. Л. си е
запазила вещното право на ползване вурху имота пожизнено. Установено е на
следващо място, че към началото на процесния период А. Л. вече е била починала, с
оглед което и така запазеното вещно право на ползване се е погасило, считано от
01.07.2011 г. Следователно през исковия период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост
върху недвижимия имот.
На следващо място, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Ето защо и съдът
приема за установено, че страните са били обвързани от облигационното
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известно общи условия, с оглед което и ответникът се явява материално
3
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-техническа експертиза, че сградата, в която
се намира жилището на ответника, е била с непрекъснато топлоподаване през
процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Дяловото
разпределение е осъществявано от „Т.. Тук е мястото да е припомни, че с
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, ответникът е обвързан
от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и
представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите
в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер,
отчитан в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е осъществявано в
съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия
период за имота е начислявана ТЕ за 2 броя отоплителни тела с монтирани на тях
разпределители и за 1 брой щранг лира- тръбно отоплително тяло без възможност за
монтиране на уред за дялово разпределение върху същия. За периода не е начислявана
ТЕ за подграване на вода. Начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация в
съответствие с нормативно установените правила на база отопляемия обем на имота
/100 куб.м./. След края на всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и са
съставяни изравнителни сметки. Въз основа на направените изчисления вещото лице е
посочило, че стойността на потребената в имота ТЕ през исковия период възлиза на
сумата 363,76 лева. Стойността на услугата за дялово разпределение за периода е в
размер на сумата 36,02 лева. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са
отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Както се посочи, същото е заявено след изтичане на срока за отговор, с оглед
което и не следва да бъде обсъждано. Дори да беше заявено в срок, това възражение не
би било основателно, доколкото за имота не е начислявана топлинна енергия за
подгряване на вода, т.е. сметките за периода до м. 10.2019 г. са с нулева стойност, а
исковете се считат предявени от 03.11.2022 г.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от „Т., следователно и се
4
дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния подзаконова нормативна уредба. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „Топлофикация София“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от доказателствата
по делото и заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по
основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за
сумата 36,02 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 58,51 лева и за периода 15.09.2020 г. – 18.10.2022 г. е изцяло
основателен, доколкото по реда на чл. 162 ГПК и чрез използването на онлайн лихвен
калкулатор съдът установи, че дължимата лихва за периода възлиза на по-голяма сума.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
5
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена за пълния й размер от 4,03 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 614,17 лева от общо 625 лева /за държавна такса,
депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8, вр.
НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 73,70 лева от общо 75,00 лева по заповедта за
изпълнение.
Ответникът също има право на разноски за производството, но доколкото е
представляван от особен представител, то не се установява да е извършил разноски и
такива не следва да се присъждат в негова полза.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” №
23Б, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София,
район Младост, ., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 363,74 лева, ведно
със законна лихва от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, район Младост, . аб. № . за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
сумата 36,02 лева, ведно със законна лихва от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
същия имот за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., както и мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 58,51 лева за периода от 15.09.2020 г. до
18.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.11.2022 г. по ч.гр.д. № 59836/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу И. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, район Младост, ., иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата 8,08 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.12.2019 г. до 18.10.2022 г., представляваща лихва за забава
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2022 г. по ч.гр.д. №
59836/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК И. И. Т., ЕГН **********,
адрес: гр. София, район Младост, . да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата от 614,17 лева - разноски в исковото производство и сумата от 73,70 лева -
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7