Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пловдив, 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХІХ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИН КУМАНОВ
2. ТАТЯНА НАНКОВА
при секретаря Р.А. и прокурора
С.Х., разгледа КНАХД № 2030 по
описа на съда за 2008 г., докладвано от
съдията К.К. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
С
решение № 109 от 28.07.2008 г., постановено по НАХД № 693/ 2008 г., Пловдивският
районен съд е потвърдил НП № 25505-0042786/ 17.03.2008 г., издадено от
Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пловдив,
с което на "Бонети Ауто"
ООД, Булстат: *********, със седалище в с.Поповица, Пловдивска област и адрес на управление
ул."33-та" №16, представлявано от В.Н.Б., за извършено нарушение по
чл.55, ал.1, ал.5 и ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност /отм./, е наложена имуществена санкция в размер на 6370,00
лв. на основание чл.53 във връзка с чл.27 и чл.83 и чл.3, ал.2 от ЗАНН и
чл.180, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.135, ал.1 от ЗДДС /отм./.
Недоволно от така постановеното решение е останало санкционираното
юридическо лице, което с касационна жалба, подадена в срок чрез
пълномощника си адв.Ч., обжалва същото. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон от районния съд. Касаторът
сочи, че правната квалификация на административното нарушение е погрешна, тъй
като не е уточнено, че става въпрос за отменения ЗДДС и поради това следва да
се разбира понастоящем действащият закон със същото наименование. Обаче нормите
на чл.55 от този закон засягат данъчната основа, а не задълженеито
за начисляване на ДДС. Претендира отмяната на съдебния акт от настоящия съд и постановяване на решение по същество, като НП бъде
отменено. В с.з. жалбоподателят не изпраща
представител.
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП-гр.Пловдив - с
писмено възражение чрез юк.Атанасов, поддържано от
него и в с.з., взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив предлага да
се отхвърли жалбата.
Пловдивският административен съд провери
законосъобразността и обосноваността на постановеното решение във връзка с
направените от касатора оплаквания и намери следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните съображения.
По делото не
съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и
обстоятелства са правилно установени от решаващия състав на съда и са
последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Спорът по
делото е правен и се свежда до правилното приложение на ЗАНН във връзка със
ЗДДС /отм./.
Задължението за
начисляване на данъка се садаржа в нормата на чл.55,
ал.1 ЗДДС /отм./. А по силата на чл.55, ал.6 от същия
закон данъкът се смята за начислен, когато регистрираното лице изпълни следния
фактически състав:
1. издаде данъчен документ, в който
посочи данъка;
2. отрази този документ в
отчетните регистри по чл.104 от закона;
3. отрази данъка в счетоводството
си като задължение към бюджета;
4. отрази данъка в подадена
справка-декларация
Следователно при констатирано
неизпълнение на задължението от регистрирано лице да начисли ДДС, в
изпълнение разпоредбата на чл.42, т.4 ЗАНН актосъставителят
следва да посочи онези неизпълнени елементи от посочения по-горе фактически
състав, в които се изразява неначисляването на
данъка. Видно от АУАН, в него присъства детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. Посочени са фактурите, по които дружеството е следвало
да начисли ДДС; посочени са номерата на митническите декларации за осъществения
внос. Посочен е периодът, за който лицето е следвало да начисли ДДС; посочени
са с входящите им номера СД по ЗДДС и дневниците за продажби, в които размерът
на данъка е следвало да бъде включен; най-сетне посочен е и начинът, по който е
изчислен размерът на неначисления данък – с други
думи всички елементи от фактическия състав на начисляването, които става
ясно, че не са изпълнени от касационния жалбоподател. По аналогичен начин е описано
изпълнителното деяние на нарушението и в издаденото наказателно постановление.
Наказващият орган точно и в пълнота е посочил изискуемите
по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити.
Тук
следва да се има предвид, че за да може данъкът да се смята за начислен, следва
кумулативно да са изпълнени всичките елементи от фактическия състав на
начисляването. Ето защо неизпълнението на кое да е от горепосочените изисквания
ще повлече след себе си неначесляване на данъка, а
оттам - и осъществено нарушение по чл.55, ал.1 ЗДДС /отм./.
В този смисъл е било достатъчно да бъде констатирана и по надлежния начин
удостоверена липсата дори и на един от елементите, за да се приеме, че е
осъществено твърдяното нарушение. И инспекторът по
приходите, съставил акта, и директорът на Дирекция "Контрол"
при ТД на НАП-гр.Пловдив, са изпълнили по образцов
начин задълженията си, които ЗАНН им вменява в административнонаказателното
производство.
Когато се дава правната
квалификация на деянието, съставляващо неизпълнение на задължение от данъчен
субект спрямо държавата, винаги трябва да бъде посочена законовата норма,
действала към момента на неговото извършване. Точно това е сторено в поставения
за разглеждане случай. Нито в АУАН, нито в НП се установи да е посочен сега
действащият ЗДДС вместо отмененият. Не дава основание за различен извод изписването
на думите "ЗДДС в сила до 31.12.2006 г.", които по недвусмислен начин
сочат, че и актосъставителят, и наказващият орган са
имали предвид нормата на отменения закон, уреждаща задължението за начисляване
на данъка.
Законът е приложен точно, като правилно са съобразени нормите на
закона, по-благоприятен за нарушителя. Не се констатира да са били допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи съдебния акт и налагащи отмяната
му. Като е потвърдил обжалваното пред него постановление, Пловдивският районен
съд е постановил акт, който, като правилен и законосъобразен, следва да бъде
оставен в сила.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предложение
първо от Административнопроцесуалния кодекс,
Административен съд – Пловдив, ХІХ състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 109 от 28.07.2008 г., постановено от Пловдивския районен по
НАХД № 693/2008 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.