РЕШЕНИЕ
№ 9587
Варна, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | ЯНКА ГАНЧЕВА |
Членове: | ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ |
При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА канд № 20247050701497 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от С. Ч. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, против Решение № 665/22.05.2024 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 20243110200326/2024 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 442а-133/08.12.2023 г. на Началник на сектор „ОП“ в IV РУ към ОД на МВР Варна, с което на С. Ч. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК.
В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че по делото липсват доказателства, че касаторът е паркирал автомобила си върху сиви дюни. Твърди се, че площта на поземления имот е много голяма и не се установява точното местоположение на паркираното МПС. Излагат се съображения, че мястото, на което е било паркирано процесното МПС, е с характеристиките на обособен път. Аргументира се, че липсвала забранителна табела на датата на установяване на нарушението. Изтъква се, че ПИ с [идентификатор] е с площ 262 984 кв.м. и не е ясно къде са границите на имота, който в различните си части е с различен статут – на морски плаж, на сиви дюни, на влажна зона, без да е налице означение коя част с какъв статут е. Счита се, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – Началник сектор „ОП“ в IV РУ към ОД на МВР Варна, представляван от юрисконсулт Л.- А. в депозирани писмени бележки поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Оспорения акт е постановен при изясняване на относимите факти, обсъдени са представените доказателства и доводите на С.. Правилно ВРС е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли за потвърждаване на решението на ВРС.
Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене релевантни гласни и писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 01.07.2023 г. около 11:45 часа, проверка от служители на IV РУ към ОД на МВР Варна било установено, че С. Ч. С. паркирал л.а. „********“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Аутотехника“ ООД, върху крайбрежната плажна ивица и сиви дюни на морски плаж „Шкорпиловци – север“, в поземлен имот с идентификатор № ******* по кадастралната картна на [населено място], под хотел „******“. За констатираното нарушение срещу С. С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на деянието била дадена правна квалификация по чл. 17а, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК. При предявяване и връчване на акта, С. вписал, че има възражения, като писмени такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
За да потвърди НП, ВРС приел от правна страна, че то е издадено от компетентен орган, в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми за редовността му от формална страна реквизити по чл. 57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като изложил конкретни съображения за изпълнение на всички формални и съдържателни изисквания при издаване на АУАН и на НП. По приложението на материалния закон ВРС приел, че въз основа на установените факти и събраните доказателства АНО правилно е приел осъществяването от обективна и субективна страна на състава на нарушението по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК. Изложил е аргументи, въз основа на които възражението за липса на указателна табела е счетено за неоснователно. Счел е, че размерът на наложеното административно наказание правилно е определен в минималния, предвиден в санкционната норма. Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящият съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, логически последователни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Легално определение на понятието „пясъчни дюни“ е дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУЧК и това са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни /бели/ дюни, неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ и облесени дюни.
За съставомерността на нарушението по чл. 17а, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК следва да се установи, че мястото, на което е паркирано превозното средство, попада в обхвата на пясъчни дюни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК и/или морски плаж по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК. В хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства за предназначението на територията, от които е видно, че мястото на паркиране на лекия автомобил представлява сиви дюни. От представената по делото извадка от кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е видно, че мястото, където е бил паркиран управляваният от касатора автомобил, представлява крайбрежна плажна ивица, която е защитена територия, включваща сиви дюни. Това обстоятелство се установява и от приложените специализирана карта по чл. 32 от ЗКИР на плажовете и дюните в землището на [населено място], относима към мястото на установяване на нарушението, и снимков материал от проверката. След като от фактическа страна е установено по безсъмнен начин, че лекият автомобил е бил паркиран на плажната ивица „Шкорпиловци – север“, в чиято територия се намират сиви дюни, което обстоятелство се потвърждава от доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство и при въззивното разглеждане на делото, то правилно въззивният съд е приел, че С. е нарушил забраната по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, респ. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.
Твърдението на С., че не е знаел, че паркира в границите на морски плаж или пясъчни дюни, не може да го освободи от административнонаказателна отговорност. С деянието си касационният жалбоподател е проявил небрежност, а това обосновава неговата вина. Не са подкрепени с доказателства твърденията на касатора, че е паркирал върху обособен път, напротив видно от събрания по делото доказателствен материал се установява, че МПС е паркирано върху пясък с тревна растителност, а не върху чакъл.
Възражението в касационната жалба относно липсата на указателна табела е релевирано и в хода на въззивното производство, като районният съд е изложил подробни съображения относно неговата неоснователност, обосновани на събраните по делото доказателства, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Касационната инстанция напълно се солидаризира и с мотивите на ВРС относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени. В допълнение следва да посочи единствено, че съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В Решение № 11 от 25.09.1997 г. по конституционно дело № 4/1997 г. Конституционният съд е приел, че обектите и ресурсите, посочени в чл. 18, ал. 1 в Конституцията, се характеризират с два белега: а) публичноправна значимост и б) всеобща полезност. От своя страна публичноправната значимост е изяснена от Конституционния съд в Решение № 19 от 21.12.1993 г. по конституционно дело № 11/1993 г., а именно, че за обектите на публичната собственост е от значение не само видът на вещите, но и тяхното предназначение „… да служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица“ /аргумент от Решение № 4 от 15.06.2000 г., постановено по конституционно дело № 5/2000 г. на Конституционния съд/. С оглед изложеното съдът счита, че не са налице основанията за прилагане на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт.
При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 665/22.05.2024 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20243110200326/2024 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Ч. С., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |