Решение по дело №1273/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Д.И.З., чрез адв.В.М., срещу Решение № 153/20.07.2023 г., постановено по АНД № 309/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно и необосновано. Твърди, че същото било постановено при допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно въззивният съд приел, че не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, във вр. с чл. 7 от ЗАНН в проведеното административнонаказателно производство. В съдебното производство АНО не установил и не доказал при каква проявна форма на вина било извършено визираното административно нарушение. Така привлеченото към отговорност лице било лишено от възможността да узнае с какво субективно отношение и форма на вина е извършил нарушението, какви са доказателствата, които установяват вината му, както и бил възпрепятстван да ангажира оборващи доказателства. Освен това в случая се установявало, че не е налице виновно поведение на жалбоподателя за вмененото му нарушение, в резултат на което липсвал и задължителният субективен елемент от фактическия състав на нарушението. Заявлението за издаване на разрешение за строеж било подадено на 28.04.2022 г. (четвъртък), като в седмодневния срок за произнасяне - два дни били почивни, а три дни жалбоподателят бил в законен отпуск, а именно в периода от 03-ти до 05.05.2022 г. вкл. Двата останали работни дни не били достатъчни да се извърши прецизна и задълбочена проверка на заявеното искане и да се издаде разрешението за строеж. Освен това същото било нередовно, тъй като не била заплатена дължимата такса за извършване на услугата, както и не била приложена комбинирана скица. От доказателствата по делото се установявало, че дължимата държавна такса била заплатена на 18.05.2022 г., което АНО не взел предвид, а се позовал на текстовото основание за извършено плащане, посочено от заявителя в представеното платежно нареждане. Относно изисканата от жалбоподателя скица от отдел „КиР“ на Община Кърджали, то несъмнено служебната проверка и издаването на такава било наложително с оглед заявеното искане. В тази насока изложените от АНО съображения били напълно необосновани и неподкрепени с никакви доказателства по преписката. Относно данните за едностранно извършената проверка в деловодството на Община Кърджали (информационния център) и съставения в тази връзка едностранен протокол Кж-222 от 23.06.2022 г. за липсата на заявление с вх. № АС-ОП-189/09.05.2022 г. от служители на РДНСК - Кърджали, АНО не съобразил текстовите отразявания на издадената скица № 316/13.05.2022 г., в която изрично бил посочен отново номера на заявлението.

Въззивният съд неправилно приел за неоснователни и оплакванията за наличие на предпоставките за квалифицирането на случая като маловажен. В случая, макар деянието формално да осъществявало признаците на административно нарушение, липсвали реално настъпили вредни последици, като нямало установени такива и АНО орган не сочел данни за тяхното наличие, налице била незначимост на увредените обществени отношения, както и ниска степен на обществена опасност. Затова и налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явявало несъразмерно тежко и не съответствало на характера и тежестта на нарушението. Ето защо Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Кърджали следвало да издаде писмено предупреждение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вместо процесното НП.

Твърди се още, че повдигнатото административно обвинение било несъставомерно по посочената в НП санкционна норма на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Макар въззиният съд да изменил НП в тази му част и да преквалифицирал санкционната норма от чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, то несъмнено правото на защита на жалбоподателя било съществено нарушено.

С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено изцяло Решение № 153 от 20.07.2023 г. на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД № 309/2023 г. по описа на съда, като вместо него бъде отменено Наказателно постановление № КЖ-3/20.07.2022 г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Кърджали.

Ответникът – НАЧАЛНИК НА РДНСК – Кърджали, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на районния съд.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Намира, че не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Кърджали е изменил Наказателно постановление № КЖ-3/20.07.2022 г., издадено от Началник на РДНСК - Кърджали, с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. на Д.И.З. с ЕГН : **********, адрес: ***, във функциите му на главен архитект на Община Кърджали, за извършено нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, като съдът е преквалифицирал санкционната норма на административното нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част. Д.И.З. е осъден да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - гр.София, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.05.2022 г. свид. В. Д. - инспектор в РДНСК - Кърджали, е извършила служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ на Разрешение за строеж № 75/18.05.2022 г., издадено от главния архитект на Община Кърджали по повод Заявление с вх.№ АС-ОП-189/28.04.2022 г., подадено от А. Р.. Свидетелката Д. констатирала, че жалбоподателят Д.И.З., във функциите си на главен архитект на Община Кърджали, е издал посоченото разрешение за строеж след законоустановения 7-дневен срок от постъпване на заявлението. Заявлението било подадено на 28.04.2022 г., а разрешението за строеж било издадено на 18.05.2022 г. Установените при проверката обстоятелства били отразени в Констативен протокол № КЖ-РС-75/26.05.2022 г. По този повод на 07.06.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ и на 20.07.2022 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ.

В изложението на правните си доводи съдът е цитирал разпоредбата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, според която разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. Заявил е, че от събраните по делото доказателства било установено, че жалбоподателят Д.И.З. е компетентното длъжностно лице да издаде разрешение за строеж и действително е осъществил вмененото му административно нарушение. Във функциите му на главен архитект на Община Кърджали и по повод подадено на 28.04.2022 г. писмено заявление, той едва на 18.05.2022 г. издал съответното разрешение за строеж. От друга страна, съдът е преценил, че санкцията е наложена неправилно на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Осъщественото от жалбоподателя деяние следвало да бъде подведено под санкционната норма на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, предвиждаща да се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което в срок, определен с нормативен акт: не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на компетентния орган. В тази връзка районният съд е намерил, че съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН следва да измени наказателното постановление и приложи закон за еднакво наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира деянието. В случая фактите, покриващи признаците на нарушението по наказващата норма чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, били изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, а именно, че жалбоподателят не се е произнесъл в срок по искане за издаване на разрешение за строеж. Прецизирането на цифровата квалификация на нарушението не било в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като същият се защитавал срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Нямало да се стигне и до промяна в размера на наказанието, тъй като наложеното такова било минимално предвиденото от закона - глоба от 1 000 лв.

Съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт.

Във връзка с факта, че жалбоподателят е бил в отпуск за периода от 03.05.2022 г. до 05.05.2022 г. е посочено, че това не го освобождавало от служебното му задължение да спази законоустановения срок за произнасяне по подаденото заявление за издаване на разрешение за строеж. Заявлението не било постъпило, докато главният архитект бил в отпуск, а още на 28.04.2022 г., тоест същият разполагал с възможност да вземе отношение по искането. Освен това жалбоподателят не се произнесъл и след изтичане на разрешения му отпуск, а едва на 18.05.2022 г. За неоснователни са приети възраженията, че причина за забавата била нередовност на заявлението, тъй като изисканата с резолюция от 09.05.2022 г. скица не била необходима за издаване на въпросното разрешение за строеж (виза се издавала преди започване на проектирането, а в случая инвестиционният проект вече бил изготвен и одобрен на 17.04.2022 г. от главния архитект на общината). Твърдението за нередовност на заявлението поради неплатена такса за услугата също е прието за неоснователно. По делото било приложено платежно нареждане от 18.05.2022 г., с което А. Р. Ч. платил на Община Кърджали сумата от 1 324,57 лева, като основанието за плащане било „поземлен имот 40909.114.543, 40909.27.09 и имот ном. 1041.“ Налице била и разписка за безкасово плащане от 14.02.2022 г., с която А. Р. Ч. внесъл в полза на Община Кърджали сумата от 175,50 лева, с основание плащане - такса за издаване на разрешение за строеж. От изисканите и постъпили писма-справки от Община Кърджали от 07.04.2023 г. и 29.05.2023 г. ставало ясно, че А. Р. Ч. платил таксата за издаване на разрешение за строеж още на 14.02.2022 г. по повод подадено заявление за издаване на разрешение за строеж на 07.01.2022 г. и съответно издадено разрешение за строеж от 25.01.2022 г. Последното обаче било отменено на 15.02.2022 г. със заповед на самия главен архитект, поради допусната техническа грешка. След подаденото ново заявление от А. Ч. на 28.04.2022 г., което било за същия обект, платената и невърната на заявителя такса била счетена за платена такса по новоиздаденото Разрешение за строеж № 75/18.05.2022 г. Към заявлението от 28.04.2022 г. била приложена и разписката за безкасово плащане от 14.02.2022 г. за сумата от 175,50 лева, което означавало, че имало документ за внесена такса за услугата по издаване на разрешение за строеж. Що се отнася до платежното нареждане от 18.05.2022 г., то платената с този документ сума имала съвсем друго основание - платена такса във връзка с процедура по чл. 193 от ЗУТ за право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Прието е, че нарушението е извършено виновно, а също и че не е налице твърдяното неспазване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление съвсем ясно била посочена нарушената законова разпоредба на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ. Съдът не е възприел като съществено и неотстранимо нарушение посочването в наказателното постановление на санкционната норма по чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, вместо относимата по чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, което е приел за преодолимо чрез преквалификацията на нарушението. Заявил е, че процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид дългия период на забава от страна на жалбоподателя, а и конкретно извършеното не се отличавало по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.

Касационната инстанция счита, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При мотивиране на фактическите и правните си изводи съдът се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните, като е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства.

Изводите на Районен съд - Кърджали за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения са законосъобразни. АУАН и НП са били съставени и издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, включително описание на всички съставомерни признаци от състава на нарушението по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ.

При наличните по делото доказателства касационната инстанция намира за обосновани изводите на въззивния съд за доказаност на вмененото на касационния жалбоподател нарушение от обективна и субективна страна. Разпоредбата на чл. 148, ал. 4, изр. последно от ЗУТ въвежда задължение към главния архитект да издаде поискано разрешение за строеж в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. В производството пред районния съд е безспорно установено, че след подаване на заявлението и в посочения срок липсва надлежно произнасяне от страна на касационния жалбоподател. Ето защо, като е бездействал да изпълни законовоустановените му задължения, касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно дадените от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото указания районният съд е изяснил, че представеното по делото платежно нареждане от 18.05.2022 г. не касае внасянето на дължимата такса на основание § 3, ал. 1 от ДР на ЗУТ за издаване на процесното разрешение на строеж по депозираното Заявление с вх. № АС-ОП-189/28.04.2022 г. В този смисъл не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя, че в случая е липсвала надлежно платена такса за поисканата услуга, което би препятствало развитието на административното производство.

Обстоятелството, че касационният жалбоподател е бил в платен годишен отпуск в периода от 03.05.2022 г. до 05.05.2022 г. не поставя същия в обективна невъзможност да изпълни задължението си издаде или откаже издаване на исканото разрешение за строеж в законоустановения срок. В случая, както е посочил и районният съд, заявлението е постъпило на 28.04.2022 г., тоест същият е разполагал с възможност да вземе отношение по искането.

Правилно и в рамките на правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, районният съд е изменил обжалваното наказателно постановление, като е приложил нормата на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, вместо посочената от АНО разпоредба на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, доколкото за така приетото за установено административно нарушение по чл. 148, ал. 4, изр. последно от ЗУТ - неспазването на задължението за длъжностното лице да се произнесе в установения в ЗУТ срок по искане за издаване на разрешение за строеж, е налице изрично предвидено административно наказание в чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

Настоящият съдебен състав възприема и становището на предходната инстанция, че не са налице основанията за квалифицирането на настоящия случай като маловажен. Във фактическия състав на нарушението по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ не се съдържа изискване от същото да са настъпили или да са могли да настъпят вредни последици, поради което то е формално, тоест за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносен резултат, поради което критерият "вредни последици" не може да се използва при преценка дали извършеното представлява маловажен случай на административно нарушение. Други смекчаващи обстоятелства в случая не съществуват, тъй като нарушението е типично за вида си.

Като е достигнал до този извод, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153/20.07.2023 г., постановено по АНД № 309/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: