№ 27
гр. Велико Търново, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500335 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260097 от 22.04.2021г., постановено по гр.д. №420/2020г.,
Окръжен съд-Русе е осъдил на основание чл.432 от Кодекса за застраховането
Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София да заплати на В. П. П., с
постоянен адрес в гр.Русе, сумата от 10 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
на пътно транспортно произшествие настъпило на 26.01.2020, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2020г. до окончателното й
изплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му част
до пълния претендиран размер от 26 000 лева, като неоснователен и
недоказан. Осъдил е В. П. П. да заплати на ЗК Лев Инс АД-гр.София сумата
от 246 лева, направени разноски по делото. Осъдил е ЗК Лев Инс АД-
гр.София да заплати държавна такса по сметката на Русенския окръжен съд в
размер на сумата 400 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца В.П., чрез адвокат Я.Д..
1
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част, с която Русенският окръжен съд е
отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди за разликата над
уважените 10 000 лева до претендираните 26 000 лева, вместо което с
решението си да осъди ответната Застрахователна компания Лев инс АД да
заплати на ищеца още сумата от 16 000 лева, неимуществени вреди, с
посочения произход, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано
от 11.07.2020г. – датата на изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
произнасяне от страна на застрахователя, до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото в двете
инстанции.
При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният
съд неправилно бил определил занижен размер на дължимото от
застрахователя обезщетение на ищеца, което не съответствало на тежестта на
получените травматични увреждания, както и на изживения психически
стрес, а именно не били съобразени характера, степента и интензитета на
търпените болки и страдания. В този смисъл присъденото обезщетение не
отговаряло на принципа за справедливо обезщетяване на претърпените вреди
по чл.52 от ЗЗД, както и не било в състояние да компенсира посрадалия ищец.
Не били съобразени и остатъчните негативни последици за здравето и
психиката на пострадалия ищец, имайки предвид начина им на получаване.
Присъденото обезщетение не било съобразено и със съдебната практика.
Въззиваемият ответник Застрахователна компания Лев инс АД-
гр.София, чрез адвокат Т.П., от Адвокатска колегия-София, в писмен отговор,
моли Апелативният съд да остави без уважение жалбата, като неоснователна
и недоказана, както и да потвърди обжалваното решение, в обжалваната му
част, като правилно.
Неоснователно се явявало оплакването, че първоинстанционният съд не
бил обсъдил и не бил взел под внимание тежестта на получените травматични
увреди и изживения стрес. Неоснователни били твърденията във въззивната
жалба за присъден занижен размер на обезщетението. Същото било
съобразено с характера, степента и интензитета на претърпените болки и
страдания, както и с принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Постановеното решение било в съответствие със съдебната
2
практика относно присъжданите обезщетения по аналогични случаи.
Ищцовите твърдения за особеностите на травматичните увреждания,
възстановителния период и остатъчните оплаквания, били недоказани. В
случая не бил налице нито един допълнителен аргумент за присъждане на
допълнително обезщетение.
В съдебното заседание на Апелативния съд не се явяват процесуалните
представители на страните, но в писмени становища поддържат съответно
въззивната жалба и отговора.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която
притежава интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване
съдебен акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът В. П. П. от гр.Русе твърди в исковата молба и по делото, че на
26.01.2020г., в гр.Русе, при преминаването му под ЖП надлеза, в близост до
магазин Кауфланд, участвал в пътно транспортно произшествие, при което
водачът на застрахован при ответника лек автомобил, конкретизиран,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно навлязъл в
насрещната лента за движение, в която пътувал ищецът като водач на лек
автомобил, със сина си Е. П. – отпред вдясно на автомобила, в резултат на
което ищецът пострадал като получил счупване на 4-то, 5-то и 6-то ребра
вдясно, както и контузия в гръднокоремната област. Съставен бил
констативен протокол за ПТП с пострадали. Образувано било досъдебно
производство срещу виновния водач П. П. П. за причиняване на пътния
инцидент по непредпазливост, което не било приключило. Съществува
причинно следствена връзка между пътния инцидент и телесните увреждания
на ищеца. В първия месец след ПТП-то болките в гръдния кош и ребрата били
силно интензивни и продължава да изпитва такива. През този период се
наложило да изпълнява строг постелен режим, при което за обгрижването му
3
по ежедневните битови нужди, бил необходим друг човек – неговите близки.
От болките не мжел да спи, имал болки при дишане, хранене, при
елементарни движения на тялото. Възстановителният период продължил 4-5
месеца. Започнал да изпитва страх от автомобили. Станал тревожен без
видима причина. Стресът и душевните страдания вследствие преживения
пътен инцидент ще го съпътстват до края на живота му. Причиенно му било
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Виновният за
произшествието лек автомобил бил застрахован по застраховка гражданска
отговорност при ответното застрахователно дружество. Подал заявление
застрахователят да му изплати доброволно обезщетение, но в законовия 3-
месечен срок не последвал отговор.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
на основание чл.432 от Кодекса за застраховането да осъди ответника
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да му заплати сумата от
26 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – болки и страдания – вследствие на ПТП настъпило на 26.01.2020г. в
гр.Русе, заедно със законната лихва върху тази главница, считано от
11.07.2020г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, чрез
упълномощения адвокат Т.П., от САК, в писмен отговор и по делото оспорва
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Бил
недопустим, тъй като застрахователят не бил отказал плащане на обезщетение
и срокът застрахователят да отговори на подаденото заявление не бил
изтекъл, тъй като ищецът не представил необходимите доказателства, за да
бъде изготвен отговор по искането му. Въззивемият оспорва изцяло исковите
претенции, както по основание, така и по размер. Механизмът на
произшествието бил различен от твърдяния в исковата молба. Ищецът нямал
право на застрахователно обезщетение, тъй като не бил посочен в
констативния протокол за ПТП като пострадал. Вината да настъпи ПТП-то
била на ищеца П.. Управляваният от него автомобил бил навлязъл в
насрещната пътна лента за движение и се блъснал в правомерно движещия се
П. П. с лек автомобил Фолксваген. В случая било налице съпричиняване от
страна на ищеца поради следните обстоятелства: същият пътувал без поставен
обезопасителен колан; навлязъл в насрещната лента за движение; карал с
4
превишена за населоното място скорост; бил длъжен но не осигурил
достатъчно странично разстояние, автомобилът на В.П. бил технически
неизправен и не бил оборудван със зимни гуми. Претенцията за
неимуществени вреди била изключително инеобосновано завишена по размер
и не съответствала на обективните критерии, включващи се в понятието
справедливост. Оспорва ищцовите твърдения за интензитета,
продължителността на болките, за това че му била необходима чужда помощ,
както и че болките продължавали и до сега. Оспорва искането за присъждане
на законна лихва по претенцията за неимуществени вреди, като
нееоснователно, тъй като бил неоснователен главният иск.
Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове, с присъждане на
направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
В първоинстанционното решение са съобразени всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано, в частта с която е уважен предявеният главен иск по чл.432 от КЗ
до размер на сумата 10 000 лева, като Застрахователна компания Лев инс АД-
гр.София е осъдена да заплати на В.П. от гр.Русе сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на
26.01.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
5
11.07.2020г., от когато ищецът претендира присъждане на лихва, тъй като на
основание чл.497 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ такава се дължи от датата
на писменото уведомяване, която е 11.03.2020г., но исканият начален момент
в исковата молба е по-късната дата 11.07.2020г. и именно поради това лихва
се дължи от 11.07.2020г. Не е предмет на настоящата въззивна проверка
решението на Окръжен съд-Русе в посочената част, в която е влязло в сила,
тъй като не е подадена въззивна жалба в тази негова част,
Относно обжалваното решение, в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на
още 16 000 лева, неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесното
пътно транспортно произшествие, Апелативният съд счита, че то е
постановено въз основа на напълно и обективно изяснена фактическа
обстановка, възприема я изцяло и не намира за необходимо да я
възпроизвежда подробно в настоящото въззивно решение.
Следва да се отбележи обаче, че са безспорни следните факти: лек
автомобил Фолксваген, с водач П. П., участник в ПТП-то, има валидна
застраховка гражданска отговорност в ответното застрахователно дружество
към 26.01.2020г., когато е настъпил пътният инцидент, за него е съставен
констативен протокол с пострадали лица, между които не е вписан ищецът
В.П., като пострадал фигурира само сина му Е. П., който е пътувал на предна
дясна седалка, ищецът е подал заявление до застрахователя на 11.03.2020г. с
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщеетине в размер на сумата
30 000 лева и в 3-месечния срок застрахователят е поискал допълнителни
доказателства, но не е определил и не е заплатил каквато и да било сума.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото
първоинстанционният съд е назначил комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза с вещи лица инж.С. К. и д-р И. С. – лекар по съдебна
медицина. От заключението се установява по убедителен и категоричен
начин, че единствената причина за настъпване на ПТП-то на 26.02.2020г. в
р.Русе, на ул.Лозен планина, под ЖП надлеза в близост до магазин Кауфланд,
при което се удрят челно лек автомобил Ситроен, с рег.№ Р 72****,
управляван от ищеца В.П. и лек автомобил Фолксваген, с рег.№ Р 27****, с
водач П. П., е навлизането на лекия автомобил Фолксваген в насрещната
лента за движение, в която се движи лекият автомобил Ситроен, поради това
6
че водачът П. не могъл да овладее автомобила при десен завой, независимо че
и двата автомобила са били със скорост 31,5 км/ч, която е в рамките на
разрешената за населени места. Вещото лице инженер е категорично, че
единствено виновен за произшествието е лицето П., както и че само той е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, като управлява
автомобила си в полагащата му се лента за движение, докато водачът на л.а.
Ситроен не е имал време да спре преди мястото на удара. Вещото лице д-р С.
посочва, че уврежданията, които е получил в този пътен инцидент ищецът са
резултат именно на ПТП-то и са следните: счупване на 4-то, 5-то и 6-то ребро
вдясно, както и коремна травма, изразяваща се в кръвонасядане. Според д-р
С. вследствие на посочените счупвания на трите ребра е било трайно
затруднено движението на снагата, за срок повече от 30 дни,
продължителността на болките е до образуване на стабилно костно вещество
в областта на счупванията до около 45 дни, а при кръвонасяданията има болка
след травмата до денонощие и травмата отшумява в рамките на 7 до 10 дни.
Двете вещи лица са категорични в извода си, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан, тъй като счупванията и коремната травма са причинени
именно от него и тъй като предпазната въздушна възглавница на мястото на
ищеца в автомобила е сработила. Вещото лице инженер посочва, че
дълбочината на протектора на гумите на л.а.Ситроен е била 3,5 мм, което
обстоятелство според настоящият съдебен състав отговаря на нормативните
изисквания за зимни гуми, съобразно стандарта. Освен това от заключението
на вещот лице автоинженер се установява, че пътният инцидент се е случил
при слънчево време, без валежи в рамките на деня и при чиста и суха
асфалтова настилка. Не е доказано твърденето на застрахователя л.а. Ситроен
да е бил технически неизправен към момента на процесното произшествие,
доколкото вещото лице посочва, че не са установени по делото данни този
автомобил да е имал или да е нямал валиден технически преглед.
Според настоящият съдебен състав Окръжният съд е съобразил изцяло
заключението на назначената комплаексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, което дава категорични и убедителни отговори на
всички спорни по делото въпроси и което като компетентно, обосновано и
неопровергано с друга разшиирена експертиза експертиза Апелативният съд
приема изцяло.
7
Със свидетелски показания по делото е установено, че ищецът е
преживял силен стрес и му е причинен психически дискомфорт, изразяващ се
в страх от автомобили и тревожност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, които са достатъчни
за пълното и всестранно изясняване на обстоятелставта по делото се налага
изводът, че единствено виновен за настъпване на ПТП-то е лек автомобил
Фолксваген с водач П. П., който по непредпазливост е навлязъл в насрещното
пътно платно, което съставлява съществено нарушение на правилата за
движение по пътищата, регжламентирани със ЗДвП. Видно от писмо,
изготвено от наблюдаващия прокурор, води се досъбено производство за
случая, но досега няма привлечено към наказателна отговорност лице и
досъдебното производство не е приключило, което означава че няма влязла в
сила присъда, с която да е установена вина и противопрвано поведение на
друго лице, освен П., което със събраните в настоящото съдебно
производство доказателства се установява, че е причило процесното ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на тази установена
фактическа обстановка, в обжалваното решение първоинстанционния съд е
формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че с оглед на
конкретните правно значими обстоятелства, в случая, обезщетение в размер
на сумата 10 000 лева, за претърпените и търпяни досега неимуществени
вреди- болки и страдания – от ищеца вследствие на процесното ПТП, е
подходящото, необходимо и достатъчно застрахователно обезщетение, на
основата на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването
му, а именно: вид, интензитет, продължителност на претърпените болки и
страдания, както и несъществуването на такива и занапред, резултат на
увреждането, възрастта на пострадалия – на 66 години или средно
статистическа възраст, това че същият не е допринесъл за вредоносния
резултат, житейски оправданото, присъжданите обезщетения за аналогични
случаи, както и справедливостта. Освен това правилно и обективно
първоинстанционният съд е отчел нивата на застрахователно покритие и
обществено икономическите условия.
Мотивите на Окръжния съд относно началния момент на дължимост на
8
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени също са
правилни, законосъобразни и обосновани, и Апелативният съд ги споделя.
Въззивният съд намира за законосъобразен изводът на Русенския
окръжен съд, че невписването на ищеца като пострадал в констативния
протокол за ПТП не прегражда правната му възможност му да установи, че са
му причинени телесни увреждания вследствие на ПТП-то в настоящото
съдебно производство, което обстоятелство е доказано по делото при
условията на главно и пълно доказване.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивника ищец
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото, на основание чл.78 от ГПК и тъй като по
начало разноски за тази инстанция въззивникът дължи на въззиваемия, но
такива не се претендират, разноски не следва да се присъждат. Не следва да
се присъжда и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника ищец по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като въззивната жалба е
изцяло отхвърлена.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260097 от 22.04.2021г., постановено по
гр.д. №420/2020г., на Окръжен съд-Русе В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10