Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 05.03.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско
отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на десети декември през
две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №14895 по описа за 2011 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.136, ал.2 вр.чл.224 от ЗОВСРБ(отм.) вр.чл.69, ал.6, т.2 от
Правилник за кадрова военна служба(отм.), чл.124 от ГПК, чл.225 от ЗОВСРБ(отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба
ищецът Е.Д.Т. твърди, че бил кадрови
военослужещ в поделение 28050- Б.. Със заповед №542/27.11.2003г. на командира
на поделението бил временно отстранен от длъжност на основание чл.69, ал. 1 от
действащия тогава Правилник за кадрова
военна служба (отм.), поради започнало срещу него наказателно производство и вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража" по сл.д.№ХХІ-21/2003г. по описа на Военноокръжна
прокуратура- С.. Наказателното
производство продължило до 2009г., когато с решение №50/05.02.2009г. по
н.д.№693/2008г. на ВКС- III-то НО, е потвърдена и от същата
дата влязла в сила оправдателна присъда №34/12.05.2008г. по нохд №34/2008г.
на Софийски военен съд. След влизане в сила
на оправдателната присъда ищецът своевременно подал рапорт за възстановяване на служба и със Заповед №111/19.03.2009г.
на командира на поделение 28050- Б. бил възстановен на длъжност, а действието на договора за кадрова военна служба
било възстановено на основание
чл.136, ал.2 от ЗОВСРБ(отм.) и чл.69, ал. 6, т. 2 от Правилника за кадрова
военна служба (отм.). Според ищеца, тъй като
действието на договора за кадрова военна служба се възобновява, считано
от датата на отстраняването му, за времето
от отстраняването до възстановяването
му на длъжност има всички произтичащи от договора за кадрова военна служба права,
включително и на обезщетение за неизплатено възнаграждение за този
период. Брутното трудово възнаграждение за периода
от м.12.2003 г. до м.
Независимо
от издадената заповед за възстановяване на длъжност, поради закриване на
щата ищецът не бил допуснат да изпълнява служебните си задължения в
поделение 28050- Б. и едва през м.07.2009г. със заповед №КВ- 788/17.07.2009г.
на Министъра на отбраната е освободен от заеманата длъжност в поделение 28050- Б. и
назначен на нова длъжност в поделение 38550-
Локвата. До този момент също не му било изплащано дължимото възнаграждение.
Общият размер на
брутното възнаграждение за времето, през което ищецът бил временно отстранен от
служба (от м.12.2003 г. до 17.07.2009г.
включително) възлизало на 47275,80
лв. Според ищеца обезщетението е
било дължимо към датата на възстановяването му на служба със заповед
№111 на Командира на поделение 28050- Б.-
19.03.2009г. и от тази дата ответникът му
дължи и законната лихва за забава
върху общата сума на дължимото обезщетение, която към датата на предявяване на искова молба
08.11.2011г. възлиза на 13545,03лв.
Освен
това, след действителното му възстановяване на служба, на ищеца не се изплащало трудовото възнаграждение в пълен размер, като при
начисляване на допълнителното възнаграждение по чл.213 ЗОВСРБ за
продължителна служба не се зачитало времето,
през което е бил отстранен от служба, и което следвало да се зачита за
служебен стаж. Дължимото допълнително възнаграждение се изчислявало на база 1 година стаж, а в действителност към момента на
встъпване в новата длъжност-
м.07.2009г. ищецът имал 6 години стаж, а от следващия месец- м.08.2009
г.- вече 7г. стаж. Към момента на подаване на исковата молба (м.11.2011г.) ищецът
имал 9г. стаж, а дължимото допълнително възнаграждение по чл. 213 ЗОВСРБ трябвало
да възлиза на 18 на сто от основното му възнаграждение,
или 154,98лв. месечно. За периода от
м.07.2009 г. до м.10.2011г. включително следвало да се начислят и
изплатят суми за допълнително възнаграждение по чл.213 ЗОВСРБ в размер на 2442,71лв., но такива не били начислени и
изплатени. Върху неизплатената част от дължимото възнаграждение се дължала
и законната лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ месеца,
за който се дължи възнаграждението. Общата сума на дължимата лихва до датата на
предявяване на исковата молба възлизала на 276,48 лв.
Ищецът моли ответникът М.Н.О. да бъде осъден да му заплати сумата от 47493,70
лв.- неполучено възнаграждение за времето от 23.11.2003г. до 17.07.2009г. включително, през което е бил
временно отстранен от служба, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане, както и сумата от 13545,03 лв.- законната лихва за забава върху главницата от 47493,70 лв. за периода от 19.03.2009г. до 08.11.2011г.-
датата на предявяване на исковата молба. Моли да се признае за установено, че
периодът от 23.11.2003г. до 19.03.2009г., през който действието на договора за кадрова военна служба е било
спряно поради временното му отстраняване от длъжност, както и периодът от 19.03.2009г. до 17.07.2009г., през който не е бил допуснат до изпълнение
на службата си до преназначаването му на нова длъжност поради закриване на
длъжността, заемана от него преди временното му отстраняване, се зачитат за служебен стаж и ответникът да
бъде осъден да му заплати 3001,46лв.- неизплатена част от допълнително
възнаграждение по чл.213 от ЗОВСРБ за периода от 17.07.2009г. до м.10.2011г.
включително, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както
и 397,29 лв. - законната лихва
върху главницата от 3001,46 лева за периода от 01.08.2009г. до 08.11.2011г.- датата
на предявяване на исковата молба. Претендира направените разноски по
производството, включително адвокатски хонорар.
Ответникът М.Н.О. в
законния срок не е подал отговор на исковата молба. В първото по делото
заседание процесуалният му представител заявява, че оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че не съществува изрична законова уредба,
регламентираща изплащане на обезщетение за времето, за което ищецът е бил
отстранен от длъжност. Претендира отхвърляне на исковете. Не претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото и
неоспорен от страните договор за кадрова военна служба №1579/А се установява,
че ищецът е сключил с ответника договор за кадрова военна служба, включваща 4
години обучение и 10 години изпълнение на службата след завършване на
обучението при възнаграждение съгласно чл.224 от действащия към оммента на
сключване на договора ЗОВС и допълнително възнаграждение за продължителна
служба в размер на 2% за всяка прослужена година, но не повече от 40%.
С представената по делото заповед
№542/27.11.2003г. на командира на поделение 28050- Б. ищецът на основание
чл.69, ал.1 от Правилника за кадрова военна служба(отм.) е отстранен от
длъжност до приключване на наказателното производство срещу него. На основание
чл.69, ал.5 от ПКВС(отм.) със същата заповед е спряно действието на договора за
кадрова военна служба за срока на отстраняването от длъжност.
С представеното по делото решение
№50/05.02.2009г. на ВКС, ІІІ-то НО по н.д.№693/2008г. е оставено в сила въззивно
решение №107/03.11.2008г. на Военно- апелативен съд по внохд№94/2008г., с което
е потвърдена присъда №34/15.05.2008г. на СВС по нохд№34/2008г. в частта, с
която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.115 от НК.
С представената по делото заповед
№111/19.03.2009г. на командира на поделение 28050- Б. е възстановено действието
на договора за кадрова военна служба на ищеца, считано от 27.11.2003г.
С представената по делото заповед
№КВ-788/17.07.2009г. на Министъра на отбраната ищецът е освободен от заеманата
длъжност в поделение 28050- Б. и едновременно с това назначен за началник на
радиолокационна станция ПРВ-13 в поделение 38550- Локвата.
С представената по делото молба от
06.08.2009г. ищецът е поискал от ответника да му заплати възнаграждението по
договора за кадрова военна служба за периода от отстраняването му от длъжност
до възстановяването.
С представената по делото жалба от
23.11.2009г. до Инпектората към МО ищецът е поискал да се извърши проверка във
връзка с изплащане на възнаграждението му за периода на отстраняването му от
длъжност. С писмо от 26.11.2009г. Инспекторатът към МО е взел становище за
основателност на жалбата на ищеца.
С молба от 14.05.2010г. ищецът отново е
поискал от ответника да му бъде заплатено дължимото обезщетение. С писмо от
17.06.2010г. ответникът е отговорил на ищеца, че предвид липсата на изрична
законова уредба в ЗОВСРБ молбата следва да се остави без уважение.
Останалите събрани по делото писмени
доказателства, касаещи трудовото възнаграждение на ищеца са от значение за
изготвянето на счетоводната експертиза и съдът не ги обсъжда поотделно,
доколкото не притежава необходимите специални знания.
От неоспореното от страните заключението
на вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно дадено се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение
за длъжността, заемана към 27.11.2003г. от ищеца, за периода от 01.12.2003г. до
17.06.2009г. е в размер на 47493,70 лева. Размерът на законната лихва върху
сумата от 47493,70 лева за периода от 19.03.2009г. до 08.11.2011г. е 13524,87
лева. Размерът на допълнителното възнаграждение за продължителна служба по
чл.213 от ЗОВСРБ, при зачитане на непрекъснат служебен стаж от началото на
изпълнение на договора за кадрова военна служба, за периода от м.07.2009г. до
м.11.2011г. е 4113,93 лева. Размерът на изплатеното такова възнаграждение за
същия период е 1112,47 лева, а разликата между двете- 3001,46 лева. Размерът на
законната лихва върху неизплатеното допълнително възнаграждение за периода от
възстановяването на ищеца на длъжност до датата на подаване на исковата молба е
397,29 лева.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа
обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.136, ал.2, вр.чл.224 от ЗОВСРБ(отм.):
Съгласно чл.136, ал.2
от ЗОВСРБ(отм.) действието на договора за кадрова военна служба се
възобновява от датата на отстраняването, когато спрямо кадровия военнослужещ
наказателното производство приключи с оправдателна присъда. За да бъде уважен предявеният иск за
заплащане на дължимото възнаграждение за периода от датата на отстраняването от
длъжност до датата на възстановяване, следва да се установят от ищеца с
предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва
да се установи качеството му на кадрови военнослужещ, респективно- наличието на
валиден договор за кадрова военна служба. От друга страна следва да се установи
отстраняването му от длъжност поради започнало срещу него наказателно
производство и приключването на това производство с влязла в сила оправдателна
присъда. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимото на ищеца
възнаграждение за периода на отстраняването му от длъжност.
В случая от събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установи, че към 27.11.2003г. ищецът е бил
кадрови военнослужещ по силата на представения и приет по делото договор за
кадрова военна служба. Установи се също така, че със заповед №542/27.11.2003г.
на командира на поделение 28050 ищецът е отстранен от длъжност до приключване
на наказателно производство срещу него, а действието на договора за кадрова
военна служба е спряно за срока на отстраняването му от длъжност. С
представената по делото и влязла в сила на 05.02.2009г. присъда
№34/15.05.2008г. на СВС по нохд№34/2008г. ищецът е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК. Със заповед №111/19.03.2009г. на командира на поделение 28050 е възстановено
действието на договора за кадрова военна служба на ищеца, считано от
27.11.2003г. Със заповед №КВ-788/17.07.2009г. на Министъра на отбраната ищецът
е освободен от заеманата длъжност в поделение 28050 и едновременно с това
назначен за началник на радиолокационна станция в поделение 38550. Ответникът,
в чиято тежест е да стори това, не е доказал да е заплатил на ищеца
възнаграждение по договора за кадрова военна служба за периода от 27.11.2003г.
до 17.07.2009г. Налице са всички основания за изплащане възнаграждението на
ищеца по договора за кадрова военна служба за горепосочения период.
Възражението на ответника, че липсва изрична законова уредба (каквато подробна
уредба е налице в действащия към настоящия момент ЗОВСРБ) настоящият състав
намира за неоснователно. В чл.136, ал.2 от ЗОВСРБ(отм.), а и в самата заповед
за възстановяване на ищеца на длъжност, изрично е посочено, че действието
на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването (в заповедта е посочено
27.11.2003г.). Единственото възможно тълкуване на тази разпоредба е в смисъл,
че възстановяването има обратна сила по отношение правата и задълженията на
страните по договора, включително и относно възнаграждението и служебния стаж.
Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната
ССЕ, размерът на възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност към
27.11.2003г., за периода от м.12.2003г. до м.06.2009г. включително е в размер
на 47493,70 лева. По тези съображения предявеният иск следва да се уважи до
пълния му предявен размер от 47493,70 лева като основателен и доказан.
По
исковете с правно основание чл.124 от ГПК и чл.225 от ЗОВСРБ(отм.):
По съображения, идентични с
изложените по-горе, основателен се явява и искът за установяване, че времето през
което ищецът е бил отстранен от длъжност, следва да се зачита за служебен стаж.
С влизане в сила на оправдателната присъда действието на
договора за кадрова военна служба се възобновява с обратна сила- от датата на
отстраняването, поради
което и времето от момента на отстраняване до момента на възстановяване на
ищеца на заеманата от него длъжност следва да се зачита за служебен стаж.
Съгласно заключението на изслушаната ССЕ размерът на допълнителното
възнаграждение за продължителна служба, при зачитане на непрекъснат служебен
стаж от началото на изпълнение на договора за кадрова военна служба на ищеца,
за периода от м.07.2009г. до м.11.2011г. е 4113,93 лева. Размерът на
изплатеното такова възнаграждение на ищеца за същия период е 1112,47 лева, а
разликата между двете- 3001,46 лева. Предвид изложеното и този иск следва да се
уважи изцяло като основателен и доказан.
По исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът е възстановен на работа с
представената по делото заповед №111/19.03.2009г. на командира на поделение
28050- Б. и според настоящия състав на датата на издаване на тази заповед е
настъпил и падежът на задължението на ответника за заплати на ищеца
възнагражденията за периода на отстраняването на последния от длъжност.
Задължението на ответника да заплаща допълнителното възнаграждение за
продължителна служба е с периодични падежи- всяко първо число на месеца,
следващ месеца, за който това възнаграждение се дължи. Според заключението на
вещото лице по ССЕ размерът на законната лихва върху сумата от 47493,70 лева за
периода от 19.03.2009г. до 08.11.2011г. е 13524,87 лева, а размерът на
законната лихва върху неизплатеното допълнително възнаграждение за периода от
възстановяването на ищеца на длъжност до датата на подаване на исковата молба е
397,29 лева. Предвид изложеното исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
следва да се уважат изцяло като основателни и доказани.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца
следва да се присъдят изцяло направените разноски за възнаграждение на вещо лице
и един адвокат, в общ размер 5150 лева.
Ответникът следва да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 2576,69 лева по сметка
на СГС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.О. на Р.Б., с адрес гр.С.,
ул.„Д.И.”№*, да заплати на Е.Д.Т. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.М. от
САК: на основание чл.136, ал.2 вр.чл.224 от ЗОВСРБ(отм.) сумата от 47493,70лв. (четиридесет и седем хиляди
четиристотин деветдесет и три лева и 70 стотинки)- неизплатено възнаграждение по
договор за кадрова военна служба между страните за периода от 23.11.2003г. до
17.07.2009г. включително, през който е бил временно отстранен от служба, ведно със
законната лихва върху
тази сума, считано от 08.11.2011г.- датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане; на основание чл.225 от ЗОВСРБ(отм.) сумата от 3001,46лв. (три хиляди и един лева и
46 стотинки)- неизплатен размер на допълнително
възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в
размер на две на сто за всяка година трудов стаж, за периода от 17.07.2009г. до
м.10.2011г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.11.2011г.- датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумите: 13524,87 лева (тринадесет хиляди
петстотин двадесет и четири лева и 87 стотинки)- обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 47493,70 лева за периода от 19.03.2009г. до
08.11.2011г. и 397,29
лева (триста деветдесет и седем лева и 29 стотинки)- обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите на неполучения размер на допълнително възнаграждение за продължителна служба за периода от
датата на падежа на всяка една от сумите до 08.11.2011г., както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 5150 (пет хиляди сто и петдесет) лева- разноски по делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е.Д.Т. с ЕГН:**********
срещу М.Н.О. на Р.Б. иск с правно основание
чл.124 от ГПК, че периодът от 23.11.2003г. до 19.03.2009г., през който действието на договора за кадрова военна служба между
страните е било спряно поради временното отстраняване от длъжност на ищеца,
както и периодът от 19.03.2009г. до 17.07.2009г., през който ищецът не е бил допуснат до
изпълнение на службата си до преназначаването му на нова длъжност поради
закриване на длъжността, заемана от него преди временното му отстраняване, се зачитат
за служебен стаж.
ОСЪЖДА М.Н.О. на Р.Б., с адрес гр.С.,
ул.„Д.И.”№* да заплати по сметка на СГС сумата от 2576,69 лева (две хиляди петстотин
седемдесет и шест лева и 69 стотинки) на основание чл.78, ал.6 от ГПК- държавна
такса.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: