Присъда по дело №744/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 120
Дата: 21 юли 2023 г. (в сила от 8 август 2023 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20232230200744
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 120
гр. Сливен, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Т. М. Е.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ
характер № 20232230200744 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. Д. – роден на ***** г. в гр.Сливен, с
постоянен адрес с.*****, понастоящем живущ в гр.*****, български
гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че: За периода м.май 2021 г. – м.04.2023 г.
в гр.Сливен, в условията на повторност и продължавано престъпление, след
като е осъден с Решение № 260182/28.10.2020 г. по гр.д.№ 1638/2020 г. по
описа на СлРС, влязло в сила на 28.10.2020 г., да издържа свой низходящ – Д.
Д. Д., роден на ***** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 24 месечни вноски по 155,00 лева
всяка, на обща стойност 3720,00 лева (три хиляди седемстотин и двадесет
лева) – престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като го
ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
На подсъдимия Д. Д. Д. на основание чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26,
ал.1, вр.чл.58А, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“В“ от НК НАЛАГА наказание
1
„ГЛОБА” в размер на 200,00 лева (двеста лева), в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът НЕ НАЛАГА кумулативно
предвиденото наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Д. Д. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 117,00 лева (сто и седемнадесет лева) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 120 от 21.07.2023 год. по НОХД № 744/2023 год. на СлРС
изготвени на 25.07.2023 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимият Д. Д. Д. за извършени
престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че
неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа обвиненията така както са предявени спрямо
подсъдимия, като счита, че тъй като от представената по делото разписка било видно, че е
възстановил щетата и съшият не се е възползвал от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, то
не следвало да му бъде налагано наказание за извършените две престъпления.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Д. Д. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да не бъде наказван.
Адв. К. от АК - Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия Д. Д., не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява
съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира, че е съгласен с
казаното от представителя на РП – Сливен, че към момента са налице основанията на чл.
183, ал. 3 от НК, тъй като подсъдимият не се е възползвал от това и с оглед представената
разписка са налице условията да не му бъде налагано наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. Д. Д. е със средно образование, разведен, не работи, осъждан.
Подс. Д. Д. и свид. Н. Д. А. сключили граждански брак на 25.05.2018 год., по време
на който им се родило едно дете – Д. Д. Д., роден през 2018 год. С влязло в сила Решение №
260182/28.10.2020 год. по гр.дело № 1638/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен,
гражданският брак между съпрузите бил прекратен по взаимно съгласие. Било утвърдено
споразумение по чл. 51 от СК, с което родителските права спрямо малолетното дете Д. Д.
били предоставени на майката - свид. Н. А.. Определен бил и режим на лични контакти на
бащата и детето. С решението била опредЕ. и дължимата от бащата издръжка в размер на
155,00 лева.
След влизане в сила на решението (28.10.2020 год.) подс. Д. Д. не е заплатил нито
една дължима месечна сума за издръжка. С оглед неплащането на дължимата издръжка било
започнато и досъдебно производство и след внасянето му в PC – Сливен било образувано
НОХД № 765/2021 год. по описа на съда. С Присъда № 45/30.03.2022 год. по НОХД №
765/2021 год. по описа на PC – Сливен, влязла в сила на 15.04.2022 год., подс. Д. Д. бил
признат за виновен в това, че в периода от м. ноември 2020 год. – м. април 2021 год. в гр.
Сливен, след като е бил осъден с Решение № 260182/28.10.2020 год. на PC – Сливен по
гр.дело № 1638/2020 год., влязло в сила на 28.10.2020 год., да издържа свой низходящ – Д.
Д. Д., роден на ***** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, а именно 6 (шест) месечни вноски в общ размер от 930,00 лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление му било наложено
1
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.
66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години.
Въпреки постановената и влязла в сила присъда, подс. Д. Д. продължил да не
изплаща дължимите суми за издръжка на детето си, което принудило свид. Н. А. отново да
сезира РП – Сливен. От събраните по делото доказателства и приобщени документи се
налага извода, че към настоящия момент подс. Д. Д. не е изплатил нито една издръжка на
сина си.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза
общият размер на дължимата издръжка от подс. Д. Д. за своя низходящ, считано от м. май
2021 год. до м. 04.2023 год. включително е 3720,00 лева, формирана от 24 месечни
издръжки, в размер на 155,00 лева всяка.
От приложената по делото разписка се установява, че подс. Д. Д. е изплатил на свид.
Н. А. сумата от 3720,00 лева, представляваща издръжката за детето за периода от м. май
2021 год. до м. 04.2023 год. (л. 18 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните
в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключението на вещото лице,
изготвило съдебно - счетоводната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в
компетентността и безпристрастността му.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по
делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото всички
писмени материали, приложени към досъдебното производство.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д. Д. Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за периода м. май 2021 год. – м.04.2023 год. в гр. Сливен, в
условията на повторност и продължавано престъпление, след като е осъден с Решение №
260182/28.10.2020 год. по гр.д. № 1638/2020 год. по описа на СлРС, влязло в сила на
28.10.2020 год., да издържа свой низходящ – Д. Д. Д., роден на ***** год., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 24 месечни
вноски по 155,00 лева всяка, на обща стойност 3720,00 лева (три хиляди седемстотин и
двадесет лева).
Съдът оправда подс. Д. Д. по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като намира, че деянието е извършено при
условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, т.е. то се осъществява
само с едно деяние, което започва с момента на възникване на задължението за заплащане
на дължимата издръжка и продължава до момента, в който бъде изпълнено това задължение.
Съгласно т. VІІ, 1. от Тълкувателно решение № 3 от 15.02.1971 год. по н.д. № 32/70 год.,
ОСНК, ВС, продълженото престъпление се осъществява само с едно отделно деяние, което
продължава трайно и непрекъснато в определено време. Освен това съгласно посочената т.
VІІ, 1. от ТР № 3 от 15.02.1971 год. по н.д. № 32/70 год., ОСНК, ВС, може да има
2
продължавано престъпление от две или повече продължени деяния, ако са налице условията
на чл. 26, ал. 1 от НК. В Решение № 424/22.12.2014 год. по н.д. № 1345/2014 год., І н.о. на
ВКС изрично е отразено, че за приложението на чл. 26, ал. 1 от НК е необходимо
осъществяването на две или повече деяния (разбирай, неплащане на дължима според влязло
в сила решение/споразумение издръжка), които, откъснати едно от друго, сами по себе си
дори да са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, но осъществяват основен,
квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление, включително и
като две или повече „продължени” престъпления, то е налице едно единно престъпление.
Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е безспорно установено, че извършеното от
подсъдимия престъпление е в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните
деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление по
чл. 183 от НК, са извършени от подсъдимия през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на
престъплението, а именно деянието си подс. Д. Д. е извършил в условията на повторност.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. Д. Д., същият е извършил
деянието по настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, а именно по НОХД № 765/2021 год. по описа на СлРС (влязла в сила
присъда на 15.04.2022 год.) за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години (л. 13 от
делото).
Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че като не изпълнява
своето задължение по изплащане на издръжката, нарушава влязлото в сила решение.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие оказаното
съдействие на досъдебното производство, липсата на други образувани наказателни дела и
заплащането на пълния размер на дължимата издръжка за инкриминирания период.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Предишното осъждане на подс. Д. Д. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, съдът
не прецени като отегчаващо вината му обстоятелство, тъй като то е взето в предвид от
законодателя при квалифициране на деянието му по чл. 183, ал. 4 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения
престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че
следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „В” от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на
осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя
при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът
прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи
вината обстоятелства (оказаното съдействие на досъдебното производство, липсата на други
образувани наказателни дела и заплащането на пълния размер на дължимата издръжка за
инкриминирания период), които са от категорията на многобройни, когато и най – лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за него и при липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че следва да се приложат
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимия
3
при определяне на наказанието му. Ето защо съдът определи наказание по чл. 183, ал. 4 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „В” от НК, заменяйки
наказанието „Пробация” с „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не
наложи кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание”.
Съдът намира направеното искане от страна на представителя на РП – Сливен и на
защитата на подс. Д. Д. за приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК за
неоснователно. В Решение № 517/13.01.2009 год. по н.д. № 557/2008 год. на ВКС, III н.о.
изрично е посочено, че нормата на ал. 3 на чл. 183 от НК е неприложима при повторно
извършване на същото престъпление.
Така определеното наказание на подс. Д. Д., съдът прецени за максимално
справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита,
че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс. Д. Д. и ще въздейства
възпитателно и предупредително – възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Д. Д. Д. беше осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 117,00 (сто и седемнадесет)
лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4