Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10590 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, а при евентуалност –
иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Ищцата Н.М.К.
твърди, че на 26.11.2016 г. в резултат на настъпило ПТП в района на път VTR-1182 между гр. Лясковец и гр. Долна Оряховица по вина на водача на автомобил Форд Мондео с ДК №
***** деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, е причинена смъртта на М.Н.-
пешеходец, намиращ се пред автомобил ВАЗ с ДК № *********, който бил
преустановил движението и се е намирал в западния край на пътната лента с
включени къси светлини, за оказване на помощ на друг аварирал автомобил. Излага,
че виновният водач при движение на автомобила със скорост от 110-111 км/ч при
влажна настилка и мъгла, намаляваща видимостта, е имал възможност при достигане
на 60-70 метра от мястото на удара да възприеме светлинните петна на фаровете
на автомобил ВАЗ, а при достигане на 50 метра – техническа възможност да спре,
но той не е реагирал на възникналата опасност за движението, поради което е
осъществил челен и почти централен удар между предните части на двата
автомобила, при който М.Н.починал от нанесените му травми в деня на
произшествието. В качеството си фактически съжител на М.Н.ищцата заявява, че е
понесла изключително тежко загубата на своя близък съжител, живеели заедно на
съпружески начала от 1997 г. в разбирателство, обич и взаимна подкрепа, като от
съвместното им съжителство се ражда и тяхната дъщеря. Смъртта му й причинила неизмерими
скръб и болка. Претендира присъждане на сумата от 170000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 26.11.2016
г., до окончателното й изплащане, и разноските по производството. При евентуалност
- претендира тази сума от Г. Ф., заедно със законната лихва, считано от 11.04.2017
г., до окончателното й изплащане
Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок оспорва предявения иск, възразявайки
че исковата претенция е недопустима поради непредставяне пред него на всички
изискуеми документи, а по същество – неоснователен, предвид механизма на настъпване
на процесното ПТП - виновен за настъпване на ПТП бил водачът на автомобил ВАЗ,
който е паркирал лекия автомобил в платното за насрещно движение при ограничена
видимост, и липсата на причинно-следствена връзка с претендираните вреди,
включително и поради фактическа раздяла на ищцата с пострадалия, и на задължителна
застраховка Гражданска отговорност. Навежда възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като пострадалият е управлявал автомобил ВАЗ след
употреба на алкохол, паркирал е автомобилът неправилно на необозначено място и
без включени светлини и светлоотразителен триъгълник и е бил без поставена
жилетка. Претендира разноски.
Евентуалният ответник Г. Ф. оспорва предявения против
него иск, възразявайки че не са налице основания за ангажиране на отговорността
му, тъй като по отношение на отговорността на виновния водач има сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност със З.Л.И. АД. Претендира разноски.
С определение от 30.11.2017 г. като трето лице помагач на
страната на ответниците З.Л.И. АД и Г. Ф. е конституиран Б.А.А., а на ответника
З.Л.И. АД и ЗАД А. АД, които оспорват така предявените искове.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По
делото се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 516 от 26.11.2016 г., съставен от мл. автоконтролоьор в Група Пътен контрол в
РУ – гр. Горно Оряховица при ОДМВР – гр. Велико Търново, че на 26.11.2016 г.
около 01.45 часа на път VTR-1182 на км. 3+770 е настъпило ПТП между автомобил Форд
Мондео с рег. **, представляващ временен регистрационен номер, предоставен от
управителя на М. ЕООД на Б.А.А. (така показания на св. Й.И.), управлявал Форд
Мондео, и автомобил *******. № *********, като в резултат на пътния инцидент е
причинена смъртта на три лица, един от които е М.Н.. Този протокол по своята
правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК, поради което обективираните в него обстоятелства и удостоверени
от контролните органи по движение по пътищата, се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила.
Прието
по делото е заключение на съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по
която е извършило анализ на обективираните обстоятелства в констативния
протокол и протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен от разследващите органи,
заедно с приложения към него фотоалбум, поради което дадените с него изводи,
пояснени при изслушването му в съдебно заседание, съдът възприема за
достоверни. От заключението се установява, че процесното ПТП е настъпило на път
VTR-1182, Лясковец – Горна Оряховица, на км 3+770 на около 185 м след табелата
за гр. Лясковец, в тъмната част на денонощието и на продължителен прав участък
с влажна асфалтова пътна настилка от наличието на мъгла, която е намалявала далечината
на видимостта. Изяснява, че автомобил ВАЗ ***е бил спрян с включени фарове на
къси светлини срещу посоката си на движение в лентата за насрещно движение с
левите си колела на левия банкет в посока, считано от гр. Лясковец към гр.
Долна Оряховица, като пътуващите в него, сред които и водачът М.Н., излезли от
автомобила и застанали зад него, за да организират изваждането от канавката на катастрофиралия
преди това автомобил Опел Корса с рег. № Н 6379 ВВ. В същото време автомобил
Форд Мондео, управляван от Б.А., се е движел в дясната си пътна лента в посока
от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец на къси светлини със скорост около 100
– 101 км/ч, която е била по-висока от технически безопасната за условията на реалната
метеорологична видимост – 62 км/ч, не вижда своевременно фаровете на спрения
срещу него автомобил ВАЗ ***и се поставя в невъзможност да задейства спирачките
и без да спира, удря челно автомобил ВАЗ ***със скорост от около 100 км/ч,
който е отблъснат назад със скорост от около 56 км/ч, с която удря стоящите зад
него пострадали 4 души, които са стояли прави. Според вещото лице причината за
настъпване на произшествието са действията на водача на автомобил ВАЗ ***– М.Н.,
който е спрял автомобила в лентата за насрещно движение, но не е поставил
предупредителен светлоотразителен триъгълник на безопасно разстояние, и
действията на водача на Форд Мондео, който се е движил със скорост около 100
км/ч, която е над разрешената и е била значително по-висока от технически
безопасната за движение в метеорологичните условия при наличие на мъгла и собствените
си възможности, с алкохол 1.63 промила, с което се е поставил в невъзможност
дори и да задейства спирачките на автомобила си. Изяснява се от вещото лице, че
видимостта в условия на мъгла и включени светлини могат да се установят въз
основа на свидетелски показания, като при данните по делото и времето за
задействане на спирачките на автомобил Форд Мондео, видимостта на водача му на
насрещните фарове вероятно е била около 56 метра, като пострадалият М.Н., който
се е намирал изправен с лице към задната част на автомобил ВАЗ 2121, дори и да
е видял фаровете на автомобил Форд Мондео, за 2-3 секунди не е имал възможността
да възприеме опасността, да се ориентира и да реагира за избягване на удара. Тъй
като при удара пострадалите пешеходци са се намирали зад автомобил ВАЗ, дори и
да са били с поставени светлоотразителни жилетки, при намалената видимост от
мъглата водачът на автомобил Форд Мондео не би имал възможност да ги види.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изводите на което съдът възприема
за обективно и компетентно дадени от вещото лице, се установява, че в резултат от
реализирането на процесното ПТП М.К.Н.е получил тежка съчетана черепно-мозъчна
и гръдно-коремна травма, която категорично е причинила настъпването на смъртта
му. Вещото лице изяснява при изслушването в съдебно заседание, че получените
увреждания, включително и охлузвания по корема, водят до извод, че той е бил
изправен с лице към задната част на автомобил ВАЗ 2121.
Пред
настоящата съдебна инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпита на С.К.– брат на ищцата Н.К., от които се установява, че ищцата и М.Н.живеели
заедно около 20 години, като през първите две години живеели в гр. Силистра,
след което се преместили в гр. Долна Оряховица, където живеели и неговите родители.
През време на съжителството им се родило дете (така и съдебни решения за
произход) и започнали бизнес с предоставяне на транспортни услуги и
стопанисване на ресторант, където работила и ищцата. Двамата имали добри
отношения, разбирали се и се грижили заедно за детето си. Ищцата Н.К. тежко
приела и се променила след смъртта на М.Н., който осигурявал основно доходите
на семейството им. Тя постоянно плачела и получавала задушавания след смъртта
му, налагащи използването на успокоителни медикаменти.
Съдът
цени показанията на свидетеля при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с
оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от
изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на
непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства,
съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията му се подкрепят от
останалите доказателства по делото (така и съдебни решения за произход).
По
делото е представена справка от Информационния регистър на Г. Ф., според която
за автомобил с рег. ** е сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна
полица № BG/22/116002600835, със срок на застрахователно покритие от 07.10.2016
г. до 06.10.2017 г. Представена по делото е и застрахователна полица №
BG/22/116002600835, от която се установява, че между М. ЕООД и З.Л.И. АД, е
сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, по силата на който застрахователят е поел задължението да обезпечи
деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при
управлението на автомобил AVA с шаси № ********** и с временен рег. **.
От
фактура за продажба от 08.07.2017 г. и свидетелства за регистрация и управление
е видно, че И & ДА
Ауто – Холандия е продало на Б.А.А. автомобил Форд Мондео с рег. № 21-SN-XL и
шаси № 0685.
На
11.01.2017 г. ищцата Н.К. е предявила претенция пред З.Л.И. АД, а на 11.04.2017
г. - пред Г. Ф., който е отказал изплащане на обезщетение поради наличие на
сключена застраховка Гражданска отговорност.
Други
относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
главния иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За
възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално
допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя
по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования
и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
Направеното
възражение за недопустимост на прекия иск срещу застрахователя е неоснователно.
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. Тези предпоставки за допустимостта на исковото производство са
алтернативно предвидени от законодателя, поради което наличието на всяко една
от тях, води до възникването на правото на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите. Изложеното води до извода, че правото за предявяване на прекия
иск на ищцата е възникнало към момента на предявяване на иска – претенцията й е
предявена пред застрахователя на 11.01.2017 г., който не е платил в срока по
чл. 496 от КЗ, поради което образуваното въз основа на така упражненото право исково
производство е процесуално допустимо.
Независимо
от изложеното за допустимостта на иска, съдът намира, че от представените по
делото застрахователна полица и справка не се установява съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на
процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност, въз основа на
който съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ ответникът З.Л.И. АД да е
обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица,
при управлението на автомобил Форд Мондео. Липсата на тази материална
предпоставка, включена във фактическия състав на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
води до извод за неговата неоснователност, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
По
евентуалния иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Отхвърлянето
на главния иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ има за последица сбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие, под което е предявен евентуалният иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
от КЗ. С оглед наличието на отказ от ответника Г. Ф. за изплащане на обезщетение
по предявената пред него претенция по арг. от чл. 558, ал. 5 от КЗ и сбъдването
на посоченото условие следва да бъде разгледана и исковата претенция по чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
За
възникването на имуществената отговорност на Г. Ф. по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ, който е приложимият в случая закон, трябва да бъде осъществен следният
фактически състав: делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното му поведение; отговорността на собствениците, водачите
и ползвателите на процесното МПС да е следвало задължително да бъде обезпечена
чрез сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност; да са
настъпили твърдяните неимуществени вреди и в момента на настъпване на
вредоносните последици деликтната отговорност на виновния за настъпването на
ПТП-то водач да не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност.
По
делото се установи от съвкупната преценка на събраните доказателствени
средства, че при настъпилото на 26.11.2016 г. ПТП водачът на автомобил Форд
Мондео – Б.А., е извършил противоправно деяние поради допуснато от него
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП относно разрешената
и избора на подходяща скорост на движение с атмосферните условия, състояние на
пътя, конкретни условия на видимост и възможност да спре при възникване на
препятствие, тъй като при управлението на автомобил Форд Мондео с неразрешена и
несъобразена скорост на движение с наличието на мъгла, мокра пътна настилка и
намалена видимост и с възможностите му, предвид употребата на алкохол, се е
поставил в невъзможност да спре при възникването на предвидимо и преодолимо
препятствие в лентата му за движение при осъществено от него управление с
разрешена и съобразена скорост. Установи се, че при настъпване на процесното
ПТП водачът на автомобил Форд Мондео е имал видимост, макар и намалена поради
наличие на мъгла, към спрелия в неговата лента за движение автомобил ВАЗ ***с
включени къси светлини, поради което той е могъл и е бил длъжен да го предвиди
като препятствие, като при движение с разрешена и съобразена скорост да намали
скоростта на управлявания от него автомобил с възможност да спре. Именно управлението
от водача на автомобил Форд Мондео с неразрешена и несъобразена с конкретната
пътна обстановка скорост – около 100 км/ч, е препятствало възможността му своевременно
да възприеме и да задейства спирачната уредба на автомобила за преодоляване на
намиращото се в лентата му движение предвидимо
препятствие по пътното платно, каквото е представлявало спреният автомобил ВАЗ ***с
включени къси светлини и което той е могъл да преодолее при управление на
автомобила със значително по-ниска скорост – около 62 км/ч, поради което
осъщественото от него несъмнено обосновава извод за наличие на извършено противоправно
деяние.
Виновното
му извършване съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, като тази презумпция
не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника.
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените
болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В
резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 26.11.2016 г., е
починал съжителят на съпружески начала на ищцата Н.К., която съгласно Постановление
№ 5/1969 г. на Пленума на ВС е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение
за неимуществени вреди при причинена смърт от непозволено увреждане. Установи
се, че към датата на процесното произшествието починалият е бил на 37-годишна
възраст, а ищцата на 43 години. Съдът приема въз основа на показанията на
разпитания свидетел, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в
резултат на това ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в мъка
и страдания от загубата на свой близък човек, които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал автомобил Форд Мондео. Доколкото смъртта поставя край на живота като
най-ценно човешко благо, тя прави вредите от настъпването й за ищцата, която е
останала завинаги лишена от близостта на своя дългогодишен партньор в живота, невъзвратими.
Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищцата и починалия е
поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа
като между съпрузи, опората, която той е бил за семейството си, и отчитайки
внезапната и неочаквана смърт, съдът намира, че справедливостта изисква на ищцата
да бъде определено обезщетение в размер на 120000 лева.
Ответникът
Г. Ф. в срока за отговор на исковата молба, а и до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, не е навел възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради което наведените такива от главния ответник не следва да бъдат
обсъждани.
Доказа
се по делото наличието и на последната материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ на ищеца срещу ответника, а именно липсата на застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК
всяка страна носи тежестта на доказване за положителните факти, от които черпи
благоприятни последици, поради което в случая Г. Ф. носи тежестта на доказване
на правнорелевантното обстоятелство, че към деня на настъпване на процесното
ПТП деликтната отговорност на виновния за неговото настъпване водач Б.А. е била
обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност, тъй като от този правоизключващ за отговорността му факт той черпи
благоприятни последици. В случая не се установи наличието на сключен договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност, обезпечаваща деликтната отговорност
на виновния водач, поради което и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да
се приеме, че към деня на настъпване на процесното ПТП не е имало такъв
застрахователен договор.
Налице
са следователно всички материални предпоставки за уважаване на иска по чл. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, като предвид размера на обезщетението, който
съдът приема за справедлив, същият следва да бъде уважен за сумата 120000 лева,
а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 170000 лева –
отхвърлен.
Частичната
основателност на иска води до основателност на акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва върху размера на обезщетението, считано от 11.04.2017 г. до
окончателното му изплащане – арг. от чл. 558, ал. 1 от КЗ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът Г. Ф. следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 254.82 лева,
представляваща сбора на реално заплатените по производството разноски за
държавна такса и възнаграждения за вещи лица, а на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. Й.Й. сумата – 3480 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищеца безплатна правна помощ,
определено съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение от
4930 лева. Ответникът Г. Ф. следва да заплати и на съда сумата 3429.88
лева, представляваща дължима държавна такса и възнаграждения за вещи лица
съразмерно на уважената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника З.Л.И. АД
следва да се присъди сумата 340 лева, представляваща разноски по производството
за възнаграждения за вещи лица и свидетел и юрисконсултско възнаграждение, а на
ответника Г. Ф. – сумата 47.06 лева, представляваща разноски за възнаграждение
за свидетел и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлена част на
иска.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, против З.Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане
на сумата 170000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния съжител на
съпружески начала М.К.Н.в резултат от осъществено на 26.11.2016 г. на път VTR-1182, Лясковец – Горна
Оряховица, на км 3+770 на около 185 м след табелата за гр. Лясковец пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Форд
Мондео с рег. ** – Б.А.А..
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на Н.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ сумата 120000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпилата смърт на нейния съжител на съпружески начала М.К.Н.в резултат от
осъществено на 26.11.2016 г. на път VTR-1182, Лясковец – Горна Оряховица, на км 3+770 на около 185 м
след табелата за гр. Лясковец пътнотранспортно произшествие по вина на водача
на автомобил Форд Мондео с рег. ** – Б.А.А., деликтната отговорност на който не
е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2017
г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
254.82 лева – разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 120000 лева до
пълния предявен размер от 170000 лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на адв. Й.Ц.Й. *** на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 3480 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за предоставената на Н.М.К. безплатна правна помощ
по производството.
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 3429.88 лева – държавна такса и възнаграждения
за вещи лица.
ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и
8 от ГПК сумата 340 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., ЕИК *******,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 47.06 лева –
разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б.А.А., ЕГН ********** – трето лице помагач
на З.Л.И. АД и Г. Ф., и ЗАД А. АД, ЕИК *******– трето лице помагач на З.Л.И.
АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова