№ 1486
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110108001 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
И. П. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 826.21 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 30,
находящ се в гр. София, ************, формирана, както следва: 1/ сумата от
690,44 лева – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от
102,22 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023
г., 2/ сумата от 27,72 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от 5,83
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45871/2023 г.,
СРС, 63 с-в. – 16.08.2023 г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производства, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответницата в процесния период
топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответницата е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София,
************, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е
клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че
ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както
е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
С исковата молба са представени: нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срешу отчужден недвижим имот по ЗТСУ
№ 20, дело № 1820/1990 г.; списък за броя на живущите по апартаментни в
жилищна сграда на бл. 23, ул. *******., договор № 3791/18.09.2002 г. между
„Техем Сървисис“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. София, ул.
Константин Фотинов, бл. 23А, вх. Б; протокол от общо събрание на етажна
собственост от 03.09.2002 г. и приложение към него; съобщение към фактура
№ **********/31.07.2021 г.; съобщение към фактура №
**********/31.07.2022 г.; договор № Д-0-67/03.06.2020 г. за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ; общи условия за
продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД при общи
условия на битови клиенти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез назначения особен представител – адв. П. К.-Р., е постъпил
писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се
оспорват като изцяло неоснователни и недоказани. Възразява за погасяване по
давност на част от процесните суми, начислени преди 16.08.2020 г., както и за
акцесорните вземания за обезщетения за забава към погасените суми.
Оспорва се ответникът да е собственик или титуляр на вещно право на
ползване по отношение на процесния недвижим имот. Поддържа, че ищецът е
нарушил разпоредбите на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба за топлоснабдяването,
тъй като не е посочил въз основа на какви данни е изчислил претендираната
сума за доставена ТЕ за отопление и за подгряване на вода. Посочва, че по
делото не е доказано извършване на реални отчети на отоплителни тела и
водомери в процесния апартамент, както и че до процесния имот е доставяна
топлинна енергия. Оспорва общите условия на ищцовото дружество като
неравноправни, поради което счита претенциите на ищеца за нищожни.
Оспорва изпадането на ответника в забава с твърденията, че ищцовото
дружество не е публикувало дължимите за всеки месец от процесния период в
своя сайт.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло, евентуалнно
частично отхвърлени.
С определение № 43096/23.10.2024 г. по делото като трето лице помагач
2
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
–изравнителни сметки.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
419087/27.12.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 21.01.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата се представлява от особен представител – адв. К..
Последната изразява писмено становище за цялостно предвид възражението
за липса на облигационна връзка отхвърляне на исковете и за недоказаност на
качеството потребител на топлинна енергия в имота. Поддържа, че не се
установява как са начислени процесните суми.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 28017/20.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 45871/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срешу отчужден недвижим имот по
ЗТСУ № 20, дело № 1820/1990 г. се установява, че на 29.06.1990 г. ответницата
И. П. С. е придобила собствеността върху процесния имот – апартамент № 30,
находящ се в гр. София, ж.к. ***********.
От своя страна видно от справка в НБД „Население“, извършена
служебно от съда, ответницата е с вписан настоящ адрес: гр. София, ж.к.
***********, апартамент № 30 от 24.03.2000 г.
От ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут, касаещи процесния период.
От представени по делото общи фактури се установява, че титуляр на
партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, ж.к.
***********, апартамент № 30 е именно ответницата И. П. С..
От договор между СЕС и ФДР от 18.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 03.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира
3
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем Сървисис“
ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. В протокола от ОС на СЕС ответницата се е подписала под
№ 30 – като собственик на ап. 30.
Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки. Предоставяна е и услугата дялово
разпределение.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която
се установява, че сградата НЕ ползва топлинна енергия /ТЕ/ за битово горещо
водоснабдяване, а само за отопление.
От справка на топлорайон „София“ вещото лице е установило, че
технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в
абонатната станция /АС/, и са за сметка на ищеца. За разпределение между
абонатите е дадено само чистото количество ТЕ. Няма части от процесния
период, в които за измервателния уред в АС да няма данни за годност /такъв
период има след процесния/. Според в.л. вътрешната отоплителна инсталация
на имота е от открит тип.
Видно от СТЕ за процесния период в процесния имот нямя радиатори .
сумите за отопление се формират от стойността на ТЕ, отдадена от щранг лира
в банята без индивидуален измервателен уред. Поради това ФДР служебно е
начислило разход за ТЕ. Топлинната мощност на щранг лирата е 980 вата.
В тази връзка и според в.л. дължимата сума за процесния период е 690.44
лева и е правилно изчислена от ищеца. От своя страна в месеците май и юни
2020 г. няма отопление, а в сградата БТВ не се ползва, поради което и за тези
месеци няма начислени никакви суми и стойността на процесната сума не се
променя.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в имота няма
отопленителни уреди с ИРРО и съответно няма отчет, а всички суми са
дължими поради наличието на щранг лирата.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
На последно място, видно от приложено на л. 28 от делото извлечение от
4
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
690.44 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 297.74 лева /отразена към м.
07.2021 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до
30.04.2022г., възлизаща на 392.70 лева /отразена към м. 07. 2022 г./.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 28017/20.09.2023 г. по ч.гр.д. № 45871/2023 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване
на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените
установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и ответника
е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че
същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
5
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / нотариален акт за за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срешу отчужден недвижим имот по ЗТСУ № 20,
дело № 1820/1990 г. и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г. и справка НБД „Население“/ следва извод, че ответницата И. П.
С. има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на
процесния имот през целия процесен период. Ответницата освен това е и
адресно регистрирана по настоящ адрес в имота от 2000 г.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота.
Извън наличието на облигационна връзка между ответника и ищеца по
делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени
други конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Предвид конкретните доводи на ответника, следва
да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
В случая по делото еднозначно се установи, че макар в имота на
ответницата да няма радиатори, то сградата, където е имотът на ответницата е
топлоснабдена и има работеща сградна инсталация. Поради това
6
обстоятелството, че ответницата няма радиатори не е от естество да я
освободи от задължението й да заплаща сумите, дължими за наличния в имота
т.нар. щранг лира.
Сумите, претендирани като главница за потребена от ответницата ТЕ
според СТЕ са правилно начислени. В тази връзка в.л. е уточнило, че същите
са начислени само за щранг лира и достъп за реален отчет до имота не е бил
нужен, съответно реални показания не са ползвани – доколкото щранг лирата
няма ИРРО.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 45871/2023 г. по описа на СРС е подадено на 16.08.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е поначало основателно за периода от
01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от 15 то число на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е поначало основателно за
периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. – досежно вземането за главница.
Видно от СТЕ обаче доколкото на ответника са начислени единствено суми за
ТЕ за отопление, а това са периоди без включена такава – то в таблицата на
вещото лице изрично се вижда, че за тези месеци на ответника суми не са
начислени.
Така съдът достигна до извода, че сумата от 690.44 лева се явява
дължима изцяло.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
7
периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г. в размер на 102.22 лева суми погасени
по давност няма.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.07.2020 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
Следва да се отхвърли единствено искът за обезщетение за забава върху
тази сума поради липса на доказателства за поставяне на ответника в забава за
плащането й.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 45871/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да му бъде
присъдена сумата от 74.47 лева.
Длъжникът не претендира разноски в това производство и не представя
доказателства за извършени такива.
По разноските в производството по гр.д. № 8001/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 450 лева – възнаграждение за вещо лице, 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 400 лева – възнаграждение за особен
представител. Видно от представените по делото платежни документи
претендирани разноски са действително извършени. На основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в
минималния размер от 100 лева. В тази връзка от сумата от общо 975 лева на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 968.12 лева предвид изхода на
делото.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
8
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. П. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. ***********, ап. 30 ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 820.38 лева, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 30, находящ се в гр.
София, ************, от които: 1/ сумата от 690,44 лева – главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от 102,22 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г., 2/ сумата от
27,72 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.. вкл, както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 45871/2023 г. на СРС – 16.08.2023 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 45871/2023 г. на СРС КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: за главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. и за сумата от 5.83 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 09.08.2023 г. поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА И. П. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
***********, ап. 30 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 74.47 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 45871/2023 г. на СРС
и сумата от общо 968.12 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 8001/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 45871 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10