№ 123
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500363 по описа за 2021 година
Въззивно производство е по реда на чл. 278, на осн. чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№ 2142/13.05.2021г., подадена от КР. Г. Г., чрез
процесуален представител адв.Н. К.П., против протоколно определение от 05.05.2021г.,
постановено по възз.гр.д. № 1072/2021г. по описа на ОС - Пловдив, с което, на осн. чл.631,
ал.1 ГПК, е спряно въззивното производство по делото до произнасяне на СЕС по дело № С-
262/20. Оплакванията в частната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното
определение.Предмет на делото бил спор, произтичащ от неотчитане от ответника на
съпътстващите нарядите дейности, като инструктажи, приемане-сдаване на постове, път до
работното място, освобождаване от дежурства, а по спорните в тази връзка по делото
въпроси СЕС вече се бил произнесъл, както и имало постановено ТРОСГК № 8/2014г. по
тълк.д.№ 8/2013г.Респективно, в предмета на делото не било преобразуването на нощните
часове от смените в дневни с коефициент, отразяващ съотношението между нормалната
продължителност на дневното към нормалната продължителност на нощното време, а такова
преобразуване ответникът доброволно бил извършвал.Ето защо, не били от значение за
спора отговорите на СЕС на въпросите в преюдициалното запитване по дело № С-
262/20.Искането е за отмяна на обжалваното определение.
Не е постъпил в срок писмен отговор на частната жалба от насрещната въззиваема страна
ГД "ИН" при МП - С..
Производството, в което е постановено обжалваното определение, възз.гр.д. № 1072/2021г.
по описа на ОС - Пловдив, е образувано по въззивна жалба, подадена от ГД "ИН" против
Решение № 184/26.02.2021г., постановено по гр.д.№ 10604/2020г. по описа на РС - Пловдив,
с което е осъдена да заплати на Кр.Г.Г. сума в размер на 2238.07лв., представляваща
1
възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно установената
продължителност, ведно със зак. лихва от подаване на исковата молба и заедно с
обезщетение за забава.
Със сега обжалваното въззивно определение е спряно въззивното производство по делото на
основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до приключване на дело № С-262/20 по описа на Съда на
Европейския съюз.
При извършване на дължимата служебна проверка по чл.274, ал.1 ГПК, се приема, че
обжалваното определение не е неподлежащо на въззивно обжалване, съгласно чл. 631, ал.1,
изр.2 от ГПК, която разпоредба в случая е неприложима, тъй като е изключителна и не
подлежи на разширително тълкуване и прилагане спрямо определение за спиране,
постановено от съд, различен от отправилия преюдициалното запитване, какъвто е и съдът,
постановил сега обжалваното определение за спиране.
Ето защо, и тъй като постъпилата въззивна частна жалба е подадена против подлежащо на
въззивно обжалване определение, което временно прегражда развитието на производството
пред съда, съгласно даденото нормативно тълкуване в т.5 от ТРОСГК на ВКС № 1/2001г. от
17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ВКС, на общото основание, предвидено в разпоредбата на
чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице,
имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор, същата се
поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши
цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:
Въз основа на отправено от РС - Л. (Б.) Преюдициално запитване на 15.06.2020г. -
VB/Главна дирекция „ПБЗН“ към МВР – пред Съда на Европейския съюз/СЕС е образувано
и е висящо Дело С-262/20 по следните преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл.
12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд
на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на
труда през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните
права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?Ефективното
постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи
продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да
посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в
публичния сектор?“
От мотивите на обжалваното първоинстанционно решение е видно, че същото е постановено
по въведения от ищеца предмет, който именно е парично вземане на ищеца спрямо
2
ответника за възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд 315.7 часа за исковия
период за съпътстващи дежурството му дейности, заедно с обезщетение за забава.В
подадения в срок писмен отговор ответникът е оспорил исковете само по размер.
Нито една от двете насрещни страни но е повдигнала за разрешаване въпроси, за които са от
значение отговорите на СЕС в преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-
262/20 на Съда на Европейските общности.
При това положение, както основателно се поддържа в частната жалба, поставени за
разрешаване от СЕС преюдициални въпроси за тълкуване на правото на СЕС и конкретно на
норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, не са относими към спора по
делото, тъй като същият не е във връзка със заплащането на положения от ищеца нощен
труд, поради което и решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване няма да е
задължително за въззивния съд на основание чл. 633 от ГПК.
Налага се извод, че не е било налице посоченото основание за спиране на въззивното
производство по делото до приключване на дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз,
поради което, обжалваното определение, като незаконосъобразно, следва да се отмени и
делото – върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия.
На осн. чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 пр. 1 ГПК настоящото определение е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.05.2021г., постановено по възз.гр.д. № 1072/2021г.
по описа на ОС - Пловдив, с което, на осн. чл.631, ал.1 ГПК, е спряно въззивното
производство по делото до произнасяне на СЕС по дело № С-262/20.
ВРЪЩА делото на ОС - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Делото да се върне на ОС - Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4