№ 76
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500005 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. Т., подадена чрез адв. Н. К.,
срещу решение № 127/03.11.2022г., постановено по гр. д. № 71/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от
въззивника срещу С. Д. Т. и М. Н. Т. искове за обявяване нищожност на
договор за продажба на недвижим имот-ап.№14, с площ от 81.08 кв.м., ведно
с избено помещение № 2 с площ от 11,22 кв.м. и 363/10 000 ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в гр.
Търговище, ул.“Цар Симеон“ №25, вх.А, ет.4, обективиран в нот. акт № 167,
том IХ, дело № 1179 от 14.07.2015г., на нотариус П.А., от гр. Търговище,
вписан в СлВп в гр.Търговище с вх.рег.№ 3420 от 14.07.2015г., акт № 126,
том Х, дело 1897, извършена между М.Й.П. и С. Д. Т., поради привидност на
сделката, която прикрива дарение и Т. Д. Т. е осъден да заплати на С. Д. Т.
сумата от 1340 лв., направени по делото разноски.
Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на обжалваното
1
решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила,
на материалния закон и необоснованост, като моли за отмяната му и и
постановяване на ново, с което предявеният иск за прогласяване
нищожността на сделката като прикриваща дарение се уважи. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски. Твърди, че при разглеждането
на делото са допуснати процесуални нарушения във връзка с
конституирането на страните и преценката на събраните доказателства, които
неса обсъдени от първоинстанционния съд в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Неправилно са интерпретирани показанията на свидетелите,
като тези на ангажираните от ищеца са игнорирани. Оспорват се като
необосновани и неправилни изводите, че след смъртта на М.П., по нейни
банкови сметки е била налична сума около 10 000лв., която тя е получила от
ответниците като цена на имота, предмет на сделката, като не са взети
предвид извършените от М.П. продажби на още два имота в периода от
2015г. до 2017г., единият от които на цена от 60 000лв. Излага още, че от
ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията на
ответника, че той е полагал грижи за майката на страните и й е заплатил
сумата по договора за продажба в размер на 9900лв. Въззивникът счита, че
събраните по делото доказателства установяват, че страните по тази сделка са
се договорила да прикрият действителното съглашение между тях, а именно
за даряване на имота от страна на М. П. на С. Т., поради което и сделката за
покупко-продажба на имота е нищожна като привидна Мотивът за
сключването на сделката е било желанието на М. П. да осигури материално
сина си С. Т., с надежда той да се грижи за нея в бъдеще и да лиши
евентуалния си бъдещ наследник - другия си син /ищеца/ от възможността да
атакува договора.
С писмен отговор, в срока по чл.263 ГПК, въззиваемият С. Т., оспорва
въззивната жалба и по съображения за липсата на относими към въззивното
производство доводи, както и такива по правилността на обжалваното
решение, моли за потвърждаването му.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните,
чрез своя процесуален представител, поддържа съответно въззивната жалба и
отговора и претендира за присъждане на разноските по приложени списъци.
Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира
2
обжалваното решение за валидно и допустимо. По правилността му, с оглед
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените пред окръжния съд искове, предмет на настоящото
въззивно производство, са от Т. Д. Т. срещу С. Д. Т. и М. Н. Т. за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен с нот. акт № 167, том IХ, дело № 1179 от 14.07.2015г., на
нотариус П.А., от гр. Търговище, вписан в СлВп в гр.Търговище с вх.рег.№
3420 от 14.07.2015г., между М.Й.П. и С. Д. Т., с който М.П. е продала на С. Т.
недвижим имот-ап.№14, с площ от 81.08 кв.м., ведно с избено помещение №
2 с площ от 11,22 кв.м. и 363/10 000 ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, находящ се в гр.Търговище, ул.“Цар
Симеон“ №25, вх.А, ет.4 за сумата от 9900лв. на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 от ЗЗД поради привидност и относителна симулативност на договора
за продажба като такъв прикриващ действителен договор за дарение.
Ответниците С. Д. Т. и М. Н. Т. са оспорили иска като неоснователен.
Поддържат, че договорът е действителен, за продажба на недвижим имот и е
сключен между майка и син, което и предвид специфичните отношения
между страните, включително и между продавачката и другия й син – ищеца
по делото е обосновало и договорената, по-ниска от пазарната цена и от
данъчната оценка на имота, като заявеното при изповядването на сделката от
страна на продавача, че е получил от купувача продажната цена в брой,
опровергава твърдението за относителна симулация и прикриване на дарение.
Установено е по делото, че страните по делото – ищецът и първият
ответник са деца и наследници на прехвърлителката М.Й.П., починала на
11.11.2020г. След смъртта си М.П. е оставила за наследници двамата си сина /
страните по делото/ и втория си съпруг Б.Б., починал на 10.12.2020г. М.П. е
била собственик на апартамент в гр.Търговище, ул.“Цар Симеон“ №25, вх. А,
ет.4, ап.14, с площ от 81 кв.м. На същия административен адрес е
притежавала в съсобственост със съпруга си Б.Б. апартамент №8, ет.3, както и
къща в с.Стража.
Приживе, на 14.07.2015 г., М.П. е сключила със сина си – ответникът С.
Д. Т. договор за покупко-продажба на собствения й недвижим имот: ап.14,
3
находящ се в гр.Търговище, ул.“Цар Симеон“ 25 за сумата от 9900 лв, като
договорът е обективиран в нот. акт № 167, том IХ, дело № 1179 от
14.07.2015г., на нотариус П.А., от гр. Търговище, вписан в СлВп в
гр.Търговище с вх.рег.№ 3420 от 14.07.2015г. Договорът е сключен при цена
по-ниска от данъчна оценка на имота /25 513,70лв/. В нотариалния акт е
посочено, че сумата от 9900лв. е изплатена на продавача преди подписването
на НА.
Към момента на сключване на договора за покупко-продажба купувачът
С. Д. Т. е бил в брак с М. Н. Т., която е конституирана като ответник по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са всички привидни
договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по
сключеното съглашение симулацията е относителна. Ако страните имат воля
да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17 ЗЗД прикритото
съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата
валидност. При относителната симулация волеизявлението на страните
съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката, при
спазване на предписаната форма, която сделка става доС.ие на третите лица,
от друга страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните
последици на обективираната пред третите лица сделки, а действителната им
воля е различна от външно изявената.
В насока на симулативността на договора за продажба и прикриването
на дарение ищецът твърди, че ответникът не е заплатил нито вписаната в
нотариалния акт цена, нито действителната такава, като действителната воля
на прехвърлителката е била ответникът да бъде надарен. В доказателствена
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване и установи, че
действителната воля на страните, сключили договора не е за прехвърляне на
имота срещу заплащане на цена, а с дарствено намерение. Доколкото ищецът
е наследник на починалата прехвърлителка и твърди, че сделката е насочена
срещу него, той може да доказват с всички доказателствени средства
4
симулацията. В случая, обаче ищецът не е доказал твърдяната симулация на
договора за продажба на недвижимия имот.
От представеното по делото експертно решение №2045/03.10.2013г.,
епикриза от 18.10.2013г. и удостоверение изх.№3042-25-67/10.05.2022г. се
установява, че М.П. е определена 67% степен на увреждане, страдала е от
захарен диабет с начална диабетна полиневропатия, хипертонична болест; за
м.11.2020г. П. е получила пенсия в размер на 344,88лв.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели -
В.С.Т./съпруга на ищеца/, Б.Б.Б., И.С.Н. и В.З.И. се установява, че ищецът и
ответникът са живеели в гр. Варна; и двамата са работели на кораби и за
относително продължителни периоди от по 2-3 месеца са пътували и са били
извън България. От 2006г. ищецът се е установил да живее и работи в Литва;
един два пъти в годината се прибирал в България и тогава посещавал майка
си в с. Стража. Ответникът по често е посещавал майка си, тъй като работата
му била свързана с ремонтни работи на корабите и отсъствията му от страната
не били толкова продължителни. Според свидетелите ответникът С. е
подпомагал финансово майка си, пазарувал й, заедно със съпругата си
полагали и лични грижи при влошаване на здравословното й съС.ие, в
последната година преди смъртта й. В показанията си свид. И.Н. е заявил, че
ответникът е дал средства за ремонта на къщата в с. Стража, където майката
на страните живеела с втория си съпруг Б.. М.П. споделили пред свидетелите
Н. и И., че има намерение да продаде апартамента си в Търговище на сина си
С., за да си осигури парични средства за да си „осигури старините“, а и
според свидетелите имала и здравословни проблеми. Смятала да продаде
имота за 10 000лв., защото искало да има пари, но не искала да натоварва
прекалено финансово сина си С.. От показанията на всички свидетели се
установява, че през годините М.П. е помагала на двамата си сина и
семействата им. От продажбата на друг имот, тя дарила парични средства на
всичките си внуци. След смъртта на М.П. по банковата й сметка имало около
10 000лв., които всеки от наследниците получил по 1/3 от тях.
От събраните по делото доказателства не се установява, че
прехвърлителката М.П. е имала намерение да дари процесния апартамент на
сина си С. и, че последният не е платил посочената в нотариалния акт цена, в
каквато насока са твърденият на ищеца. Обстоятелството, че М.П. е била в
5
по-добри отношения с единия си син – ответника, не е достатъчно да обоснове
извод, че същата е искала да му подари имота, като сключи симулативен
договор за продажба и по този начин да обезнаследи другия си син. От
показанията на свидетелите, включително и тези, ангажирани от ищеца се
установява, че М. П. се е оплаквала, че не й достигат средства и е приемала
помощ и от двамата си сина. Пред свидетелите Н. и И., М. е споделила, че
иска да продаде своя апартамент на сина си С. за около 10 0000лв., защото
искала да разполага с някакви средства, но да не натоварва прекалено сина си.
Видно от вписаното в НА, пред нотариуса П. е заявила, че е получила
продажната цена на имота в размер на 9900лв. преди изповядването на
сделката. Освен това, съгласно показанията на ангажираните от ищеца
свидетели се установява, че след смъртта на П. по сметката й е имало сума в
размер на около 10 000лв. Анализа на събраните по делото доказателства
сочи, че същите не установяват, че страните по договора за покупко-продажба
в действителност са имали намерение да се обвържат от договор за дарение,
напротив установява се, че те са имали намерение и са уговорили
прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент на ответника
срещу заплащане на продажна цена от 9 900 лв., която последният е заплатил
на прехвърлителката. Така установените обстоятелства не са опровергани от
ангажираните от ищеца свидетелски показания.
Посочените обстоятелства обосновават извод, че е била платена цена по
договора, затова и оплакванията на въззивника в тази насока са
неоснователни. Предявеният иск за нищожност поради относителна
симулативност на договора за продажба с прикриване на дарение, е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до идентичен резултат в обжалваното решение,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора, искането на въззиваемата страна С. Д. Т. за
присъждане на разноски се явява основателно, като въззивникът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 2692лв., представляваща направените
разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция , съобразно представен списък
по чл.80 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК.
6
По изложените съображения, Апелативен съд гр. Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127 от 03.11.2022г., постановено по гр. д.
№ 71/2022 г. по описа на Окръжен съд - Търговище.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на С. Д. Т., ЕГН
********** сумата от 2692 лв., представляваща сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7