Решение по дело №492/2021 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ към постановено решение по наказателно дело 492/2021г по
описа на РС-.С.

В РС-С. е внесено постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия Р.С. от наказателна отговорност и налагане ан
административно наказани е по реда на чл. 78а от НК затова че затова че
на 05.06.2019 год., в град С., в сградата на Териториално поделение на НОИ -
С. , съзнателно е ползвал неистински официален документ, съставен с цел да
бъде използван за доказване на трудов стаж, представяйки го пред Л. К. Г. -
*** към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - С., а именно - Удостоверение обр.
УП-30 с №86/31.12.1996 год., издадено на името на Р. С. С., на което е
придаден вид, че е издадено от длъжностни лица на Г. З. — гр.С., към
Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обр. УП-1,
с вх. №***/05.06.2019 год. на ТП на НОИ - С. и Опис на приетите документи
със заявлението, като от него за самото съставяне не може да бъде търсена
наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа постановлението
и пледира налагане на минимално по размер административно наказание
глоба.
Обвиняемият Р.С. не се явява в съдебно заседание, като се представлява
от адв.И.А.. Защитникът взема становище за оправдаване на обвиняемия ,
като сочи, че в хода на производството не е установено по надлежния
начин, че ползваният от обвиняемия документ е неистински.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Р.С. е ***.
През 2018 год. С. решил да упражни правото си на пенсия , като на
10.12.2018 год. подал заявление обр.УП-1 с вх.№***/10.12.2018 год. пред
органите на ТП на НОИ-С.. Към това заявление представил следните
документи: трудова книжка №2/30.03.1986 год., трудова книжка
№7/03.05.1985 год., удостоврение обр. УП - 2 №1/09.01.2013 год.,
удостоверение обр.УП - 2 №564/16.02.2018 год., удостоверение обр.УП - 3
№10/15.11.2010 год., удостоверение обр. УП — 15 №5516-15-1/28.02.2018
год., осигурителна книжка №**********/04.04.2008 год. и военно - отчетна
книжка с №***/1972 год.
След извършване на проверка било издадено Разпореждане от 07.01.2019
год. / лист 107 от Том Втори към ДП/ , като е отказано на обвиняемия да
му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че
С. няма изискуемия се осигурителен стаж от 38 години и шест
месеца/недостигащият осигурителен стаж бил в размер на седем години
пет месеца и 16 дни/.Постановеното разпореждане не било обжалвано
от обвиняемия по предвидения административен ред.
На 05.06.2019 год. Р.С. отишъл в отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ гр. С. и
1

подал пред св. Г. - *** ново заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към това удостоверение приложил документи ,
включително и издадено Удостоверение обр. УП- 30 с №86/31.12.1996 год.,
от Г. З. - гр.С., което не било представено при подаване на предходното
заявление . В това удостоверение било посочено, че обвиняемият е работил
на длъжността „оператор на спиц машина“ в периода от 01.10.1992 год. до
31.12.1996 год. и има трудов стаж от четири години и два месеца- втора
категория. Депозираното от С. заявление било заведено под №***/05.06.2019
год. .
Контролните органи при ТП на НОИ - С. /св.П., Д. и Ц./ извършили
проверка на представените от С. документи , като се усъмнили в
автентичността и достоверността на представеното Удостоверение обр. УП-
30 с №86/31.12.1996 год. Тези съмнения били породени от това , че в
удостоверението не бил посочен Булстатна осигурителя Г. З. - гр.С.,
положеният печат бил нечетлив, стажът не бил нанесен в трудовите
книжки от осигуреното лице , документът бил напечатан на машина и е
издаден в официален почивен ден.
При извършената проверка било установено, че в ТП на НОИ - гр.С. няма
данни за регистриран осигурител Г. З. - гр.С..
Посоченият в удостоверение обр. УП-30 с №86/31.12.1996 год. осигурителен
стаж не бил зачетен от органите на ТП на НОИ - С. и е издадено
Разпореждане №**********/06.08.2019 год., с което е отказано отпускането
на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради недостигащ осигурителен
стаж от четири години девет месеца и 24 дни години.
Обвиняемият обжалвал издаденото разпореждане от 06.08.2019г, като в
жалбата посочил , че в периода от 1992г до 1996г е работил като
оператор на машина в цех за ***, който се намирал в кв.*** гр.С. , не
му е известно кой е издал посоченото удостоверение от 31.12.1996г.В
жалбата С. посочил, че е възможно въпросният цех да е поделение на С.
З. към С. като негов правоприемник е Л. ЕАД, .Посочено е ,че е
възможно да е работил в поделение на завод „Д.“ и „П.“ като е
поискано извършване на допълнителна проверка.
С Решение на Директора на ТП на НОИ - С. № от 25.10.2019 год. било
отменено разпореждане №**********/06.08.2019 год. , като преписката била
върната за ново разглеждане и произнасяне с указания за извършване на
допълнителни проверки на осигурителния стаж на Р.С. .
В изпълнение на дадените указания, органите на НОИ извършили проверка в
първичните документи на осигурителя „К.“ АД гр.С. (правоприемник на завод
„Д.“) и е установено, че в разплащателните ведомости липсвали данни за
работника Р. С. за периода от м.10.1992 год. до м.12.1996 год.
При осигурителя „Л.“ ЕАД също била извършили проверка, като е
установено , че това дружество е правоприемник на ПП „З.“, ПП „Л.“ с
цехове „*** и ПП „Н.“ с цехове 1,2,3,4,5,6 и 11 и на част от ведомостите на
„Т.“.В хода на проверка била представена декларация от управителя Ю. А.,
2

който декларирал, че Р.С. не фигурира в съответните ведомости , както и в
дневниците за регистрация на започващите работа служители.
Органите на НОИ извършили проверка на осигурителя обувен завод „П. Ч.“
гр.П.. Установено е ,че в предадените ведомости и документи на „Ф.“ АД -
П. (правоприемник на обувен завод „П. Ч.“) за периода от 01.10.1992 год. до
31.12.1996 год. Р.С. не фигурира като работник.
След извършената проверка е издадено Разпореждане от 04.03.2020г ,
като отново е отказано на С. да му бъде отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, което било потвърдено от Директора на ТП на НОИ - гр.С. с
решение от 22.05.2020г/ лист 14 от Том Трети на ДП/. В
законоустановения срок С. обжалвал посоченото решение и било
образувано адм. дело №192/2020 год. по описа на Административен съд -
гр.С..С постановено решение от 23.07.2020г е отменено решението на
Директора на ТП на НОИ като са дадени съответните задължителни
указания за тълкуването и прилагането на закона. Постановеното съдебно
решение на АС-С. е обжалвано и потвърдено пред ВАС.
По делото е приобщена изготвената съдебно - почеркова експертиза от
вещото лице У. , като вещото лице е посочило, че подписите на позиция
„Изготвил“, на позиция „Ръководител“ и на позиция „Главен счетоводител“ в
оригинала на Удостоверение обр. УП - 30, №86/31.12.1996 год. не са
положени нито от обв.С..Вещото лице е посочило ,че подписите в графа
"Изготвил" и "Ръководител" вероятно са положени от едно и също лице,
като положеният печат не съдържа надписи и думи , които да се
доближават до наименованието на осигурителя Г. З. и седалището му в
гр.С.-установени са знаци "Кмет" и "КМЕТСТВО" , както и символ
петолъчка.
По делото не е спорно ,че Р.С. е представил пред органите на ТП на
НОИ посоченото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, към което заявление бил приложен и посоченото
удостоверение обр. УП-30 с №86/31.12.1996 год.
По делото са представени писмени доказателства, че е съществувало
Специализирано стопанско предприятие „З.“ към Софийски градски
съвет / лист 128 от Том Втори на ДП / , като не може да се направи
извод, че същото предприятие е идентично с Г. З.-гр.С. , респективно че
последното е негов правоприемник .
От приобщените показания на св.А. И. се установява ,че преди 1996г
държавните предприятия З. , Л. и Н. са се влели в Л. ЕАД, като трите
предприятия не са съществували като самостоятелни правни субекти
към датата на издаването на инкриминирания документ.
Съдът намира, че към датата на издаването на инкриминирания документ
/ 31.12.1996г / не е съществувал правен субект/предприятие, учреждение
или организация/ Г. З.-гр.С.. Същото обстоятелство се установи и
служебно от съда при извършена справка в Търговския регистър и ПИС
„А.“ .В хода на извършваните проверки от органи на НОИ е установено
3

, че няма данни за наличието на подобен осигурител и работодател, като
дружествата Л. ЕАД, Ф. АД и „К.“ АД гр.С. не са правоприемници на Г.
З.-гр.С..
С. посочил в подадените жалби против постановените административни
актове , че не знае кой точно е издал посоченото удостоверение, което е
крайно нелогично .При положение , че С. е работил в едно предприятие
за период от около четири години е логично да знае името на
ръководителя и счетоводителя на своя работодател.
С оглед на изложеното съдът намира , че въпросният документ обр. УП-
30 с №86/31.12.1996 год. е неистински по смисъла на чл. 93 т.9 от НК.
Същият документ е издаден от името на Г. З.-гр.С. , като подобен
правен субект, предприятие , учреждение , организация не е
съществувало към датата на издаването на документа .От това
следва , че не е имало и длъжностни лица, които да са оправомощени
да издават официални документи за доказване на трудов стаж .
Инкриминираният документ не е представен от С. при подаване на
първото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст през 2018г..По неясен начин С. се снабдил с документа преди
подаване на второто заявление за отпускане на пенсия през
2019г.Отразеният в удостоверението трудов стаж не фигурира в
трудовите книжки на обвиняемия, удостоверението не носи печата на
издателя на документа, който не е индивидуализиран по недлежен начин,
включително с код по Булстат и с адрес на регистрация .В този смисъл
документът е неистински и удостоверява неверни обстоятелства .
Правни изводи:
Съдът намира ,че обвиняемият С. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от
НК.
От обективна страна се установи, че на 05.06.2019 год., обвиняемият С.
съзнателно се е ползвал пред органите на ТП на НОИ от неистински
неистински официален документ- Удостоверение обр. УП-30 с
№86/31.12.1996 год., , издаден от длъжностни лица на Г. З. - гр.С., като от
него за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност.
Използваният от С. документ удостоверение образец УП-30 е официален
документ , като същият се издава по определена форма и ред,
регламентиран в Инструкцията за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж и чл. 101 от ППЗП/отм/ от съответните
длъжностни лица на предприятието, учреждението или организацията
за доказване на трудов стаж.
Ползваният от С. документът е издаден от името на несъществуващо
предприятие, учреждение или организация - Г. З. - гр.С.. Същият документ е
неистински по смисъла на чл. чл.93 т. 6 от НК, тъй като му е придаден вид,
че е издаден от длъжностни лица на несъществуващ правен субект и
работодател .В този смисъл на документа е придаден вид, че
4

представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието , предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
последици. С. е разбирал , че издаденото удостоверение представлява
неистински официален документ, тъй като същият е издаден от името на
несъществуващо предприятие, учреждение или организация. Въпреки това С.
съзнателно е използвал инкриминирания документ, представяйки го пред ТП
на НОИ - гр.С., е цел същият да докаже положен трудов стаж пред
органите на НОИ.
За престъплението по чл. 316, ал.1, вр. с чл.308, ал.1 от НК от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години.
Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от отговорност друг път по
реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са били причинени
съставомерни имуществени вреди. Предвид изложеното са налице
предпоставките Р.С. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете следните смекчаващи
обстоятелства-добрите характеристични данни на обвиняемия, трудовата
и семейната му ангажираност.
По делото не се отчетоха отегчаващи обстоятелства.
При това положение съдът наложи на обвиняемия минимално
предвиденото минимално административно наказание глоба в размер на
1000 лева , като се съобрази с напредналата възраст на обвиняемия и
имущественото му състояние.
Съдът осъди обвиняемия да заплати направените разноски.
СЪДИЯ................. 05.11.2021г
5

Номер на акта:	163
Дата:	28 октомври 2021 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия:	Петър Маргаритов

Дело:	20215440200492
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 септември 2021 г.

Решение по дело №492/2021 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите