Присъда по дело №347/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта:	1
Дата:	9 януари 2023 г. (в сила от 16 август 2024 г.)
Съдия:	Радослава Маринова Йорданова

Дело:	20221840200347
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Ихтиман, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
и прокурора К. Р. Н.
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Наказателно дело от
общ характер № 20221840200347 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията НОХД № 347 по описа за 2022 година на
ИРС, въз основа на доказателствата и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 303 НПК подс. И. М. Д., ЕГН **********, роден
на 09.11.1985г. в гр.*, живущ в гр.С., българин, с българско гражданство, със средно
образование, женен, неосъждан,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , че на 04.01.2021 г., около 17.10ч. в района на км
52,100 от АМ „Тракия" /тунел „Траянови врата"/, в платното за движение в посока от
гр.* към гр.С., в землището на гр.Костенец, обл.Софийска, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "*" модел "*" с per. № * е нарушил правилата
за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП: - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия...за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие", като е избрал и се е движил с несъобразена скорост - 85,94км/ч, за
конкретните атмосферни условия - обилен дъжд и течаща вода по платното за
движение, което е довело до явлението „Аквапланинг", в резултат на което е изгубил
управлението над автомобила и по непредпазливост е причинил на Н. М. Т. от гр.С.
тежка телесна повреда - осакатяване на десния горен крайник, изразяващо се в
разкъсване и смачкване на меките тъкани, с многофрагментно счупване на лъчевата и
лакътната кости, с травматично ампутиране на част от лакътната кост с разкъсването и
1

липсата на част от сухожилията на мускулите сгъвачи на предмишницата, с неврален
дефект на n.medianus, разкъсване на лъчевата артерия, поради което и на основание
чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3, вр. чл. 55, ал. 2, т. 1, б. „б“ НК ГО
ОСЪЖДА на наказание "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяването
пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК И. М. Д. със снета по-горе
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ сторените по делото разноски в размер на 1314,50 лв., от
които 994,50 лв. /деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет стотинки /, платими
в полза на ОДМВР С. и 320,00 лв. /триста и двадесет лева /, платими в полза на
Районен съд –Ихтиман.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство лек автомобил „* *“ с ДК№ * да
бъде върнато на „**“ ЕООД, гр. Бургас.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес,
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
НА ПРИСЪДА № 1 от 09.01.2023 г. ПО НОХД № 347/2022 г. по описа на
ИРС, І състав

Ихтиманска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу И. М. Д. ЕГН
**********, за това, че на 04.01.2021 г., около 17.10ч. в района на км **,100 от АМ
„Тракия" /тунел „Траянови врата"/, в платното за движение в посока от гр.* към гр.С., в
землището на гр.К., обл.Софийска, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка "*" модел "*" с per. № * е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.20, ал.2 от ЗДвП: - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия...за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие", като е избрал и се е движил с
несъобразена скорост - 85,94км/ч, за конкретните атмосферни условия - обилен дъжд и
течаща вода по платното за движение, което е довело до явлението „Аквапланинг", в
резултат на което е изгубил управлението над автомобила и по непредпазливост е причинил
на Н. М. Т. от гр.С. тежка телесна повреда - осакатяване на десния горен крайник,
изразяващо се в разкъсване и смачкване на меките тъкани, с многофрагментно счупване на
лъчевата и лакътната кости, с травматично ампутиране на част от лакътната кост с
разкъсването и липсата на част от сухожилията на мускулите сгъвачи на предмишницата, с
неврален дефект на n.medianus, разкъсване на лъчевата артерия - престъпление по чл.343,
ал.1, буква „б“, пр.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.
В съдебно заседание представителят на ИРП поддържа обвинението, като заявява,
че по безспорен начин са доказани всички елементи от състава на престъплението, за което
на Д. е повдигнато обвинение – твърди, че не е съобразил скоростта на движението си по
автомагистралата с атмосферните условия – проливен дъжд, в резултат на което е изгубил
управлението над автомобила и е причинил телесното увреждане на пострадалата. Сочи, че
деянието е извършено по непредпазливост, тъй като водачът не е искал настъпването на
вредоносните последици, но е бил длъжен да съобрази поведението си и е могъл да
предвиди последиците. Предлага на подсъдимия предвид чистото му съдебно минало,да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение
бъде отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 11 месеца.
Пострадалата от престъплението Н. Т. се конституира като частен обвинител, като
чрез повереника си адв. В. твърди, че обвинението е доказано несъмнено. Пледира за
налагането на максималното, предвидено от закона наказание.
Подсъдимият Д. не се признава за виновен, като моли за оправдателна присъда.
Защитникът му адв. И. също пледира за оправдателна присъда като твърди, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за субективната
съставомерност на деянието. Навежда доводи за това, че водачът се е движел със съобразена
скорост и не е бил длъжен да предвиди, че ще настъпи „аквапланинг“.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата,
намиращи се по досъдебно производство 2/2021 г. на РУ-МВР-К. поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.01.2021г. около подсъдимият И. Д. заедно с Н. Т. и чуждите граждани Х.С.М. и
1

Т.М. пътували до гр. Средец, откъдето трябвало да вземат две деца във връзка с процедура
по осиновяване. Подс. Д. управлявал автомобил марка „*", модел „*" с ДК № *******,
собственост на „**“ ЕООД, с което подсъдимият имал сключен граждански договор.
При връщането им към гр. С. времето било лошо, валял много силен дъжд, *ът бил
засилен, пътната настилка била мокра, по платното за движение имало участъци от стичаща
се вода. Около 17,10 часа подс. И. Д. преминал през тунел „Траянови врата“ на
автомагистрала „Тракия“. Св. Н. Т. седяла на предна дясна седалка, а Х.С.М. и Т.М.л, както
и децата Н.И.М. и Е.А.М. – на задните седалки.
На около един километър след тунел „Траянови врата“, в района на ** км, в платното
за движение с посока гр.С. имало места със стичаща се през трите пътни ленти вода.
Навлизайки в този участък подс. Д. се движел със скорост около 86 км/ час, с която
преминал през образувала се локва в активната лента за движение. След навлизането в
участъка гумите на автомобила изгубили сцепление с настилката на пътя и Д. изгубил
контрол над моторното превозно средство. В резултат на образувалия се аквапланинг
автомобилът се отклонил вляво към еластична ограда разделяща пътните платна на
автомагистралата, като подс. Д. се опитал да избегне удара, като навил волана надясно, но
последвал лек удар в мантинелата, вследствие на който автомобилът се отклонил вдясно и
пресякъл пътното платно, след което се завъртял и се ударил в дясната канавка встрани от
пътя, като предната му част попаднала в канавката.
Вследствие на удара св. Н. М. Т. получила фрактура на дясната ръка и множество
наранявания в тази област. По-леки наранявания получил водачът И. Д., който ударил
главата си.
Случайно преминаващи граждани спрели и оказали помощ на свидетелите М. и двете
малолетни деца, като им дали сухи дрехи и ги транспортирали до Мотел Ихтиман. Бил
подаден сигнал на тел. 112 и на мястото били изпратени служители на ОДМВР – С. –
свидетелите Я. Х. и Д. К. – мл.автоконтрольори. При пристигането си на
местопроизшествието полицейските служители изпробвали водача И. Д. за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ , като пробата му показала отрицателен
резултат.
Пострадалата Н. Т. била транспортирана от екип на спешна помощ до УМБАЛ
„Св.Анна – С.“, където била приета за оказване на медицинска помощ и извършване на
необходимите оперативни интервенции.
Описаната фактическа обстановка е установена от събраните писмени и гласни
доказателства, и най-вече от огледния протокол и от показанията на пострадалата Т..
Косвено обстоятелствата около настъпване на произшествието се установяват и от
показанията на св. К. и Х., които са посетили местопроизшествието непосредствено
настъпването му.
Протоколът за оглед на местопроизшествие дава основание на съда да се довери на
останалите доказателствени източници и най-вече на заключението на комплексната
автотехническа и оценителна експертиза, според което непосредствената причина за
настъпване на произшествието е свързана с поведението на водача на автомобила, а именно
с несъобразяването му с конкретните метеорологични условия и наличието на обилна вода
по пътното платно, която е създала услови за възникване на физичното явление
„аквапланинг“. В резултат на това явление водачът е изгубил контрол над управляваното
преводно средство. Според вещото лице при избраната от подсъдимия скорост на движение
от около 85,94 км/ч ударът е бил непредотвратим.
В съдебно заседание вещото лице, изготвило заключението допълва, че при
възникване на аквапланинг превозното средство е на практика неуправляемо, като при
движение с по-ниска скорост грайферите на губите могат да отведат водата и да не се стигне
2

до възникване на това явление.
Съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, според което в резултат на пътно-транспортното
произшествие на пострадалата Т. са били причинени трансверзално счупване на раменната
кост на дясната ръка в долната й част, с разместване на фрагментите, мекотъканен оток и
хематом, което реалицира медикобиологичния признак трайно затрудняване на десния горен
крайник за период по-голям от 30 дни. Освен това според представените медицински
документи е причинено и открито многофрагментно счупване на костите на предмишницата
с липса на част от самите кости, с разкъсване и размачкване на меките тъкани и липса на
голяма част от кожата по медиалната й повърхност, с пълна липса на около 12-15 см от
сухожилията на мускулите сгъвачи на предмишницатаа, с неврален дефект на n.medianus,
разкъсване на лъчевата артерия, което увреждане реализира медикобиологичният признак
осакатяване на крайник.
От разпита в съдебно заседание на вещото лице се установява, че много малко
вероятно увреждането на дясната ръка на пострадалата да се възстанови във времето.
Подсъдимият И. М. Д., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр.*, живущ в
гр.С., българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, работник в ЦСМП
– С..
Съобразно справката за съдимост Д. не е осъждан, а съгласно справката за
криминална проявеност същият е с много добри характеристични данни. От справката за
водач/нарушител от региона, издадена от ОДМВР С., се установява, че Д. е правоспособен
водач от 2004 г., а от 2005 г. притежава правоспособност за категория „С“ (т.нар
професионален шофьор), като няма допуснати сериозни нарушения на правилата за
движение по пътищата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Д. при
управление на лек автомобил е осъществил състава на престъпление по престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, като по непредпазливост е причинил
тежка телесна повреда на Н. Т. от гр. С., изразяваща се в осакатяване на десния горен
крайник.
За да е съставомерно престъплението по чл.343, ал. 1, б. “б” НК е необходимо да бъде
установено, че привлеченото към наказателна отговорност лице при управление на
подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство,
плавателен съд, бойна или специална машина е нарушило правилата за движение и по
непредпазливост е причинило тежка или средна повреда на друго лице.
Съдът намери, че авторството на подсъдимия Д., е доказано по несъмнен начин –
установено е от показанията на всички разпитани свидетели, че към момента на настъпване
на пътнотранспортното произшествие той е управлявал автомобила, в който е пътувала
пострадалата Т..
От обективна страна, съдът прие, че подс. Д. е причинил на пострадалата тежка
телесна повреда, тъй като причиненото й увреждане, изразяващо се в разкъсване и
смачкване на меките тъкани, с многофрагментно счупване на лъчевата и лакътната кости, с
травматично ампутиране на част от лакътната кост с разкъсването и липсата на част от
сухожилията на мускулите сгъвачи на предмишницата, с неврален дефект на n.medianus,
разкъсване на лъчевата артерия, покрива признака на чл. 128, ал. 2 НК осакатяване на
крайник.
От събраните в хода на разследването доказателства е установено, че причината за
вредоносния резултат е изцяло от субективен характер и се дължи на поведението на подс.
3

Д..
Така от събраните по делото доказателства може да се направи еднозначен извод за
това, че непосредствената причина за настъпване на произшествието е несъобразяване на
скоростта на движение на водача на автомобила с конкретните атмосферни условия, а
именно проливния дъжд, което представлява нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В случая се установи, че избраната от страна на подсъдимия скорост на движение от
около 86 км-ч, макар и да не е била превишена, е била несъобразена с конкретните
атмосферни условия, тъй като в резултат на проливния дъжд по платното за движение се е
стичала вода, при преминаването през която е възникнал аквапланинг и Д. не е могъл да
контролира посоката на движение на превозното средство, в резултат на което и е последвал
удар първоначално в мантинелата в ляво, а впоследствие след ротационно движение на
автомобила и преминаването му през платното за движение - и удар в дясната крайпътна
канафка
Казано с други думи, водачът е бил длъжен при наличието на проливен дъжд да избере
такава скорост, с която да не е възможно настъпването на аквапланинг при наличие на
голямо количество вода на пътното платно, още повече, че подсъдимият притежава
професионална правоспособност за управление на ППС. Д. сам се е поставил в положение
на невъзможност да контролира управляваното от него превозно средство предвид
избраната скорост на движение. Това означава, че причината за възникването на
пътнотранспортното произшествие е единствено в резултат на неговото поведение. Д. не
може да се позовава на изненадваща и внезапна поява на опасността, каквото представлява
течащата по пътното платно вода, защото към момента на настъпването на произшествието
е валял проливен дъжд, т.е. не е изпълнил нормативно вменени му задължения да избере
такава скорост на движение, която да му даде възможност да намали и да премине без
участъка с безопасна скорост.
Съдът намери, че от субективна страна подсъдимият Д. е извършил престъплението, в
което е обвинен, при небрежност – той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен като правоспособен водач да се съобрази с
правилата за движение по пътищата и в частност със задължението си да избере такава
скорост за движение, така че да предотврати загубата на управление в резултат на
настъпването на аквапланинг, и като не е сторил това, е причинил и вредоносния резултат.
Д. обективно е могъл да предвиди общественоопасните последици – нямало е пречки от
обективен характер, които да са му попречили правилно да възприеме обстановката, при
която е възникнало произшествието. Деянието му не е случайно по смисъла на чл. 15 НК,
тъй като при проливен дърд е обичайно по платното на движение да има стичаща се вода.
По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият с деянието си е
осъществил всички признаци от обективната и субективната страна на престъплението по
чл.343, ал. 1, б. “б”, вр., чл. 342, ал.1 от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Според установеното по делото, за извършеното от страна на подс. Д. престъпление по
чл.343, ал. 1, б. “б” от НК е предвидено наказание до четири години лишаване от свобода.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на предходни
осъждания на Д. и добрите характеристични данни. Съдът отчете като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство състоянието на пътя – лошата поддръжка на
4

пътната мрежа и отсъствието на адекватно отводняване на автомагистралата, водят до
наличието на течаща вода по пътното платно при проливен дъжд, която е обективна
предпоставка за настъпване на аквапланинг и оттам – до пътно-транспортни произшествия.
Всички тези смекчаващи отговорността обстоятелства съдът цени като многобройни, поради
което и прие, че наказанието следва да бъде определено при приложението на чл. 55, ал. 1
НК.
С оглед ниската обществена опасност на дееца и предвид посочените многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема, че за постигане целите на
наказанието: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите
нрави, 2. да се въздейства предупредително върху него и 3. да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, следва да бъде заменено на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК предвиденото в закона наказание лишаване от свобода
с пробация. По отношение на срока на наказанието съдът прие, че следва да бъде
определено на една година и да включва задължителните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес и; 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
От друга страна, предвид обстоятелството, че извършване на деянието не са
констатирани други нарушения на ЗДвП – напр. като превишаване на максималната
допустима от закона скорост или наличие на алкохол, които да обосноват некритично
отношение на водача към правилата за движението по пътищата, съдът прие, че не следва на
основание чл. 343г НК да лиши Д. от право да управлява МПС.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ и ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО
Предвид факта, че съдът призна подс. Д. за виновен в извършването на престъпление
от общ характер, с присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК му бяха възложени
направените по досъдебното и съдебното производство разноски в размер на 1314,50 лева,
от които 994,50 лева, платими в полза на ОДМВР С. и 320,00 лева, платими в полза на
Районен съд –Ихтиман.
По отношение на вещественото доказателство по делото - лек автомобил „* *“ с ДК№
*, съдът прие, че следва да бъде върнато на „**“ ЕООД, гр. Б.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
(Р. Йорданова)
5

Съобщи за изтекли лични данни