№ 20506
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110129489 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на П. Г.
Б., ЕГН ********** против И, ЕИК *, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните,
извършено със заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК * и
неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заемната до уволнението длъжност "репортер“ при работодателя И, ЕИК *.
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 31.05.2016 г. е заемал
длъжността "репортер“ при работодателя И, ЕИК * по силата на сключен между
страните трудов договор. Поддържа, че със заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на
управителя на И, ЕИК * било прекратено трудовото му правоотношение с
ответника работодател на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза 2 от КТ – поради
съкращаване на щата, считано от 19.03.2024 г. Оспорва се законосъобразността на
заповедта, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. В тази
връзка се излагат подробни съображения. Оспорва се обстоятелството, че
ответникът – работодател е извършил подбор, а дори да го е извършил, то не са
приложени правилно установените в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ критерии.
Посочва се, че ищецът не е участвал в процедура по подбор, като се поддържа, че
ако такава е извършена без участието и знанието на ищеца, то е незаконосъобразно
извършена.
Поддържа, че процесното трудово правоотношение между страните е
прекратено в нарушение на императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ,
осигуряваща закрила при уволнение на служител, който е започнал ползването на
разрешен отпуск. В тази връзка се твърди, че за периода 18-27 март 2024г. на
1
ищцата е разрешен отпуск поради временна неработоспособност, оформен с
болничен лист **, издаден от лекар към „*“ ООД. Сочи се, че на 20.03.2024 г.
ищцата е постъпила във Военномедицинска академия-МБАЛ София, изписана е на
25.03.2024г. и отпускът е продължен до 24.04.2024 г. Посочва се, че предизвестието
и заповедта за прекратяване на трудовия договор са връчени на 18.03.2024г., без да
е получено предварителното разрешение на Инспекция по труда във връзка с
издадения болничен лист, което ищцата счита за самостоятелно основание за
отмяна на процесната заповед на работодателя.
На самостоятелно основание се поддържа, че действителните причини за
уволнението на ищцата са субективни, а не обективни, и не са свързани с
професионалната й квалификация и начина на изпълнение на възложените трудови
функции и задачи. В тази връзка се излагат твърдения, че оспорената заповед за
уволнение е израз на субективно отношение към ищцата и на недобросъвестно
упражняване по смисъла на чл. 8 КТ на правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с работника/служителя, като се излагат подробни
съображения в този смисъл.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на
процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните.
Подържа се, че с оглед разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ, закрилата по
този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение,
респективно, че връчването на заповедта за уволнение или на предизвестието за
уволнение е моментът, към който се осъществява закрилата по чл. 333 КТ. В тази
връзка се сочи, че в конкретния случай на ищцата е било връчено предизвестие и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на 18.03.2024 г. в 11:30 часа
по време, в което ищцата е била на работа и е изпълнявала трудовите си
задължения. Самото връчване е станало пред свидетели. Ищцата е напуснала
работното си място към края на работния ден. На следващия ден 19.03.2024 г.
ищцата отново е посетила офиса на доверителят ми и е провела разговор с
управителя на фирмата в неговия кабинет, на който разговор са присъствали
отново свидетели. Ищцата не е заявявала наличието на болничен лист или на
ползване на отпуск.
Излагат се съображения, че фактическият състав на чл.333, ал.1, т.4 КТ,
изисква разрешен отпуск към датата на уволнението, без значение точно какъв -
платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др., и
работникът или служителят ла е започнал ползването му към тази дата. В тази
връзка се поддържа, че работодателят няма задължение да вземе предварително
разрешение за уволнението, ако работникът, респ. служителят, въпреки че е бил в
разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, се е явил на работното си място,
където му е връчена заповедта за уволнение и не е представил издадения болничен
2
лист или не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по
болест. Счита, че самото поведение на работника сочи на изричен отказ от права,
умишлено затаяване на информация или въвеждане в заблуждение на
работодателя.
Поддържа се, че нормата на чл.9, ал.2 от НМЕ е императивна и тя урежда не
само задължението, но и правото на работника да представи болничния лист или
да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Подобни действия
не били извършени от ищцата и същата не е уведомила нито за състоянието си,
нито за наличието на издаден болничен лист своя работодател. Същото тя е
направила едва към 28.03,2024 г. към 17:11 часа на e-mail на своя колежка, а
официално в предоставила оригнала на 29.03.2024 г. за да бъде регистриран в
НОИ.
В допълнение се посочва, че така издадения болничен лист - приложен по
делото, е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НМЕ.
Поддържа се още, че твърденията на ищцата, че основанието за
прекратяване на трудовото й правоотношение е фиктивно и че не е извършено
реално съкращаване на щата, са неоснователни. Излагат се подробни съображения
в този смисъл.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването
на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 24-
001 от 18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК * и неговата отмяна; 2/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението
длъжност "репортер“ при работодателя И, ЕИК *.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС
по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото
правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по
трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в
уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и
жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е
предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2 е
в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита
срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на
прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен
срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия
3
договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на
предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаване на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от
начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие,
писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до
работника.
Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до
адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите.
Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може
да бъде връчено лично срещу подпис на работника или служителя или чрез
пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За
да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено
лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /при връчване чрез
нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за
пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е
достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчано писмо на
адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето
на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът или служителят е
променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на
изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия
договор и тя е породила правно действие - в този смисъл Решение № 283 от
6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 35 от 7.05.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 226 от 30.10.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на 19.03.2024 г.
Следователно съпоставката между несъмнено установения по делото
момент на прекратяване на трудовото правоотношение - 19.03.2024 г., от една
страна и от друга - датата на подаване на исковата молба - 20.05.2024 г.
/понеделник – 19.05.2024 г. е неприсъствен ден – неделя/, дава основание на
настоящия съдебен състав да приеме, че искът е предявен преди изтичането на
двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и подлежи на
разглеждане по същество.
С Определение № 27664/06.07.2024 г. съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството, че считано от 31.05.2024 г. до
19.03.2024 г., ищецът е заемал длъжността "репортер“ при работодателя И, ЕИК *,
по силата на сключен между него и И, ЕИК * трудов договор № 16-032/31.05.2016
г.; както и че заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК *
трудовото правоотношение между страните в производството е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза 2 от КТ – поради съкращаване на щата,
4
считано от 19.03.2024 г.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със заповед № 24-001 от
18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК * и неговата отмяна, съдът намира
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е
налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от
обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на
уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е
извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава
намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците или служителите.
Правото на подбор по смисъла на чл. 329 от Кодекса на труда е субективно
право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение. То може да
се прилага само когато уволнението на работника или служителя се извършва на
следните три основания: при закриване на част от предприятието, при
съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Същността на субективното
право на подбор означава, че работодателят може да го упражнява, ако и когато
сметне за необходимо, при уволнение на някое от посочените основания. Но има
случаи, при които упражняването на правото на подбор от работодателя е
задължително. Те се отнасят до някои хипотези на основанието „съкращаване в
щата“, когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки или
сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка
измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да
останат на работа. В посочения смисъл: Тълкувателно решение № 5 от
26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК.
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при
упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение
на възложената работа. Извършената от работодателя злоупотреба с правото на
подбор при преценка, кой работи по-добре, не е критерий за упражняване на
съдебен контрол по отношение на извършения подбор. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г.,
ОСГК.
5
При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл.
329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи,
формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска
компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по
законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя
показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на
работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора
информация. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното
спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение,
което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен
документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства
подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или
прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на
подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване,
както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в
подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии,
обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника
или служителя с оглед на възложената работа, e допустимо с всички
доказателствени средства. В този смисъл са: Решение № 194 от 28.05.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 76/2011 г., IV г. о.; Решение № 207 от 10.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 37/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 61 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1702/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 438 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1569/2013 г., IV г. о., ГК.
По отношение възражението, че процесното трудово правоотношение
между страните е прекратено в нарушение на императивната норма на чл. 333, ал.
1, т. 4 КТ, осигуряваща закрила при уволнение на служител, който е започнал
ползването на разрешен отпуск, доколкото за периода 18-27 март 2024г. на ищцата
е разрешен отпуск поради временна неработоспособност, оформен с болничен лист
**, издаден от лекар към „*“ ООД, настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно, поради следните съображения:
При прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие,
прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане срока на
предизвестието/чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/. Няма значение дали работодателят е издал
допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори
работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на
предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът
на прекратяването е уреден в самия закон - това е датата, на която изтича срокът на
предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към
момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието
се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението.
Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва предизвестие,
6
а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като
трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на
предизвестието. Следователно, когато работодателят е отправил предизвестие и
правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува,
трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да
са необходими някакви действия на страните, като ако работодателят е издал
някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно
значение - трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следователно,
меродавен е моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на
трудовото правоотношение, когато това основание е налице и на поставените
въпроси съдът дава следните отговори: Когато трудовият договор се прекратява
чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да
се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в
издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само
декларативен характер.
Освен гореизложеното, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен
характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения
му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал
ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен,
неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът
или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за
уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има
болничен лист за временна неработоспособност /в този смисъл решение № 9 от
11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
По делото липсват данни представените с исковата молба болнични листи
да са представени на работодателя към датата 18.03.2024 г. Същевременно от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р. И.
Кръстева и * И., се установи в производството, че на 18.03.2024 г. ищцата е била на
работа, като нито е представила пред работодателя или негови представители,
издадения й на същия ден болничен лист, нито е заявила наличието на такъв.
Показанията на горепосочените свидетели не се опровергаха от останалия събран в
производството доказателствен материал.
От представените и събрани в производството доказателства се установява
в производството, че със заповед № 001/11.03.2024 г. на управителят на И, във
връзка с извършвани промени в организацията на труда и дейността на
предприятието и предстоящи промени в щатното разписание на дружеството, е
разпоредено извършването на подбор между работниците, заемащи длъжността
"репортер“ при работодателя И, ЕИК *, като е назначена комисия, в състав: * – зам.
главен редактор и председател на комисията; * – зам. главен счетоводител и * –
зам.главен редактор, като е разпоредено * да е лицето, което да изисква
необходимата за извършване на подбора информация за участващите в същия лица
7
от техните преки ръководители и колеги, както и за лице, което да съхранява
всички документи, свързани с извършването на подбора по чл. 329 КТ. В
приложение № 1 към заповед № 001/11.03.2024 г. на управителят на И, са очератни
критериите и указанията, които комисията следва да спазва при извършването на
подбора, като е посочено, че за всяка поставена оценка комисията по подбора,
следва да изложи изчерпателни мотиви, а при възможност да подкрепи
констатациите си и с надлежни писмени доказателства. В същото приложение са
очертани и критериите, по които следва да бъдат оценявани служителите,
подлежащи на подбор в части „Професионална квалификация“ и „Начин на
извършване на работа“. По критерия „Начин на извършване на работа“ изрично е
посочено, че комисията по подбора, следва да извърши допитване до преките
ръководители и колегите на оценяваните служители, като събере необходимата
информация за начина на изпълнение на възложените трудови функции от
оценяваните служители за период от поне 6 месеца назад.
Със заповед № 002/14.03.2024 г. на управителят на И, е извършено
намаляване на щатните бройки за длъжността "репортер“ при работодателя И, ЕИК
*, от 10 на 9 броя.
Възраженията на ищеца, че заповед № 001/14.03.2024 г. на управителят на
И; заповед № 002/14.03.2024 г. на управителят на И и Приложение № 1 на
комисията за извършване на подбор по чл. 329 КТ, за длъжността „репортер“, са
създадени след прекратяване на процесното трудово правоотношение и
единствено за целите на настоящото исково производство, останаха недоказани в
производсотвото, поради което и се явяват неоснователни.
Възраженията на ищеца, че в извършения подбор е следвало да бъдат
включени и лицата, заемащи длъжността „Редактор“ при работодателя И, ЕИК *, а
не само тези, заемащи длъжността "репортер“, доколкото лицата, заемащи двете
длъжности били със сходни трудови функции и били част от обща единична група
„Журналисти“ в НКПД, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. По
делото не се ангажираха доказателства, от които да се приеме за установено
наличието на сходства между трудовите функции на лицата, заемащи длъжността
„Редактор“ при работодателя И, ЕИК * с тези на лицата, заемащи длъжността
„Репортер“ при работодателя И, ЕИК * и то такива сходства, че да се приеме, че
реално лицата, заемащи двете длъжности, изпълняват едни и същи трудови
функции при ответника – работодател.
Същевременно, обаче, възраженията на ищеца, че съкращаването на щата
за за длъжността "репортер“ при работодателя И, ЕИК *, не е формално
извършено, доколкото още през месец май 2024 г., на мястото на ищеца П. Б., в
редакционния екип на вестник „*“, е вписано лицето *, настоящият съдебен
състава намира за основателни. В решение № 17/31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012
г. по описа на ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че няма
реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по
съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения
работник, но само, когато по своето естество, новото правоотношение, независимо
от възприетото от страните наименование, е трудово. Изяснено е, че трудов е
8
договорът, когато рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят
дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на
възложителя, при уговорено твърдо възнаграждение. Безспорно е, че като
търговско дружество, търсещо възможно най-голям процент печалба,
работодателят има право да се освободи от работниците по трудов договор и да
назначи такива по граждански договор. Това не може да бъде споделено
безусловно, макар че действително работодателят има право на суверенна
преценка дали да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител. Той обаче
трябва да стори това по правоотношение, по което изпълнителят да поеме риска.
Изпълнителят не трябва да носи отговорност за спазване на дисциплина и
изпълнение на нареждания на възложителя, които са израз на упражняване на
работодателска власт. В противен случай няма прехвърляне на дейност на външен
изпълнител, а има назначаване на нов работник на мястото на уволнения.
От събрания в производството доказателствен материал се установява по
делото, че на 01.05.2024 г. между И и * е сключен договор за откупуване на
авторски права, по силата на който издателят /И/ купува, а авторът / */ приема да
отстъпи и да продаде срещу съответната цена авторското право за използване на
създадените произведения за публикуване във вестници „*“ и „*“, както и в сайта
на *, при уговорени срокове и платимо в полза на автора възнаграждение, в
размери, уговорени между страните по договора. Тоест, уговорено е между
страните по договора за откупуване на авторски права, че авторът /изпълнител/ се
задължава да създаде и предаде на издателя /възложител/ създадени произведения
за публикуване в следните издания „*“ и „*“, както и в сайта на *, в определен от
възложителя конкретен срок преди финализиране на всяко конкретно издание,
срещу предварително уговорено между страните по договора твърдо
възнаграждение, без да има право на други допълнителни възнаграждения /виж чл.
7в от договор за откупуване на авторски права, сключен на на 01.05.2024 г. между
И и */.
Изпълнителят /автор/ по обсъдения по-горе договор за откупуване на
авторски права, сключен на 01.05.2024 г. между И и *, не работи на свой риск.
Същият получава работна заплата, срещу което престира работна сила /създаване
на произведения и съдържание за публикуване в следните издания „*“ и „*“, както
и в сайта на *, при стриктно регламентирани именно от възложителя срокове.
Налага се извод, че реално поетите при договарянето между И и * права и
задължения съответстват на тези по трудово правоотношение, а не по договор за за
откупуване на авторски права.
В този смисъл са и показанията, дадени от главния редактор на вестник „*“
– * И., в разпита й пред съда, извършен в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 30.09.2024 г. В показанията си пред съда, свидетелят * И. изрично
заяви, че договор за откупуване на авторски права има лице /*/, което работи и
пише материали по същите страници, по който до прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответното дружество, е работила и ищцата П. Б.. Действително
по-късно в показанията си пред съда, свидетелят Валентина И. посочи, че това
лица /работещо в редакцията на вестник „*“ договор за откупуване на авторски
9
права/ изпълнява и други функции във вестника, но такива на първо място изобщо
не бяха изрично посочени и конкретизирани от свидетеля, а и не се установява от
събрания в производството доказателствен материал, действително да са били
извършвани от това лице.
При обсъдените по-горе доказателства, установените въз основа на тях
обстоятелства и при съобразяване на относимата към конкретния случай съдебна
практика на върховната съдебна инстанция, следва извод, че няма реално
съкращаване на длъжността на ищцата.
Дори да се приеме, че от страна на работодателя действително е извършено
реално съкращаване на щата на длъжността на ищцата, то по становище на
настоящия съдебен състав подборът не е извършен при спазване, в пълнота, на
критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 329 КТ.
Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, при закриване на част от предприятието, както и
при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има
право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни
работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на
работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Законодателят е предвидил два кумулативно съществуващи критерия, при които да
се извършва подбора между подлежащите на такъв служители на работодателя.
В процесния случай от работодателя са очератни критериите и указанията,
които комисията следва да спазва при извършването на подбора, като е посочено,
че за всяка поставена оценка комисията по подбора, следва да изложи
изчерпателни мотиви, а при възможност да подкрепи констатациите си и с
надлежни писмени доказателства. В същото приложение са очертани и
критериите, по които следва да бъдат оценявани служителите, подлежащи на
подбор в части „Професионална квалификация“ и „Начин на извършване на
работа“. По критерия „Начин на извършване на работа“ изрично е посочено, че
комисията по подбора, следва да извърши допитване до преките ръководители и
колегите на оценяваните служители, като събере необходимата информация за
начина на изпълнение на възложените трудови функции от оценяваните служители
за период от поне 6 месеца назад.
В разрез с дадените указания, комисията по извършване на подбора, по
критерия „Начин на извършване на работа“ е дало своите оценки единствено въз
основа на изискано становище от прекия ръководител на всеки от оценяваните
служители на длъжността „репортер“ при ответника – работодател, без да е събрал
становища и мнения за начина и качеството на извършваната от всеки от
оценяваните служители работа, от колегите на същите служители, както и без дори
да е направен опит за събиране на каквито и да било писмени доказателства във
връзка с дадените от преките ръководители становища.
Следователно се налага извод, че комисията по извършване на подбора не
се е съобразила с дадените от управителя на ответното дружество указания във
връзка с извършаването на подбора и оценяването на служителите по критерия
„Начин на извършване на работа“, което е допълнителен довод за
10
незаконосъобразност на извършения подбор.
В случая на ищцата, на същата са поставени ниски оценки по критерия
„Начин на извършване на работа“ единствено въз основа на становище, изразено
от прекия й ръководител – * И.. В показанията си пред съда, свидетелят Валентина
И. отново посочи, че ищцата системно не е спазвала установения в редакцията
график за предаване на материалите. В тази връзка посочи, че тя /Валентина И./, в
качеството си на главен редактор на вестник „*“ има лист, на който записва кой,
кога следва да предаде съответния материал. Същевременно такива писмени
доказателства, че ищцата е следвало да предаде конкретен материал на конкретна
дата, която не е спазила, не са представени и коментирани нито от комисията,
извършваща подбора, нито са ангажирани в настоящото исково производство. Не
са представени и доказателства, че неизпълнение на задълженията на ищцата да
представи съответен материал в срок е забавило издаването на вестника в
предварително установен в редкацията ден.
Дори да се приеме, че от страна на работодателя действително е извършено
реално съкращаване на щата на длъжността на ищцата, както и че подборът е
извършен при спазване, в пълнота, на критериите, предвидени в разпоредбата на
чл. 329 КТ, то настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца е
проведено доказване, водещо до оборване на презумпцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ.
Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ, трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ, добросъвестността при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
От страна ищеца са изложени твърдения, че в конкретния случай не е
съществувала обективна необходимост от съкращаване на щата на 1 от 10 щатни
бройки на длъжността „репортер“ при ответника – работодател, а същото е имало
само една субективна цел, а именно прекратяване на трудовото правоотношение с
точно определен служител, а именно ищцата. В тази връзка са изложени
твърдения, че чрез използване на законни средства, а именно формално
извършване на съкращаване на щата за длъжността „репортер“ при ответника –
работодател и подбор по чл. 329 КТ, да се постигне един незаконосъобразен
резултат – прекратяване на правоотношението с конкретен служител – ищцата, без
реално да е имало необходимост от съкращаване на щата и без обективно
оценяване на всички служители, подлежащи на подбор. В тази връзка са изложени
твърдения, че дадените оценки по критерия „Начин на извършване на работа“, за
ищцата и другия служител на длъжността „репортер“ в редакцията на вестник „*“,
са единствено въз основа на становище от прекия им ръководител – * И., като
становището е изискано от определения от работодателя член на комисията по
подбора /*/, който към същия момент е бил съпруг на * – единственият друг
служител на на длъжността „репортер“ в редакцията на вестник „*“, за който * И. е
дала становището си за начина и качеството на изпълнение на работата.
Както се посочи по-горе, настоящият съдебен състав намира, че от страна
11
на ищеца е проведено доказване, водещо до оборване на презумпцията, предвидена
в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ.
По делото се установи, че със заповед № 001/11.03.2024 г. на управителя на
И, във връзка с извършвани промени в организацията на труда и дейността на
предприятието и предстоящи промени в щатното разписание на дружеството, е
разпоредено извършването на подбор между работниците, заемащи длъжността
"репортер“ при работодателя И, ЕИК *, като е назначена комисия, в състав: * – зам.
главен редактор и председател на комисията; * – зам. главен счетоводител и * –
зам.главен редактор, като е разпоредено * да е лицето, което да изисква
необходимата за извършване на подбора информация за участващите в същия лица
от техните преки ръководители и колеги, както и за лице, което да съхранява
всички документи, свързани с извършването на подбора по чл. 329 КТ. В
приложение № 1 към заповед № 001/11.03.2024 г. на управителят на И, са очератни
критериите и указанията, които комисията следва да спазва при извършването на
подбора, като е посочено, че за всяка поставена оценка комисията по подбора,
следва да изложи изчерпателни мотиви, а при възможност да подкрепи
констатациите си и с надлежни писмени доказателства. В същото приложение са
очертани и критериите, по които следва да бъдат оценявани служителите,
подлежащи на подбор в части „Професионална квалификация“ и „Начин на
извършване на работа“. По критерия „Начин на извършване на работа“ изрично е
посочено, че комисията по подбора, следва да извърши допитване до преките
ръководители и колегите на оценяваните служители, като събере необходимата
информация за начина на изпълнение на възложените трудови функции от
оценяваните служители за период от поне 6 месеца назад.
От представения и приобщен към доказателствения материал Приложение
№ 1 на комисията за извършване на подбор по чл. 329 КТ, за длъжността
„репортер“ от 14.03.2024 г. се установява в производството, че в разрез с дадените
указания, комисията по извършване на подбора, по критерия „Начин на
извършване на работа“ е дало своите оценки единствено въз основа на изискано
становище от прекия ръководител на всеки от оценяваните служители на
длъжността „репортер“ при ответника – работодател, без да е събрал становища и
мнения за начина и качеството на извършваната от всеки от оценяваните
служители работа, от колегите на същите служители, както и без дори да е
направен опит за събиране на каквито и да било писмени доказателства във връзка
с дадените от преките ръководители становища.
Същевременно по делото не е спорно и се установява от събрания в
производството доказателствен материал, че лицето, което е било натоварено от
работодателя, в качеството си и на член на комисията, която е следвало да извърши
подбора, да изиска и събере становища от прекия ръководител на всеки от
оценяваните служители на длъжността „репортер“ при ответника – работодател,
както и да изиска и събере становища и мнения за начина и качеството на
извършваната от всеки от оценяваните служители работа, от колегите на същите
служители, е било лицето *. Не е спорно по делото и се установи от събраните
доказателства /в това число заповед № 001/11.03.2024 г. на управителя на И и по-
12
конкретно раздел V от същата/, че именно същото лице е изискало становище от
прекия ръководител на служителите П. Г. Б. и Ц /подлежащи на подбор, съгласно
заповед № 001/11.03.2024 г. на управителя на И/. Установи се по делото и не е
спорно между страните, че към момента на извършване на подбора и към момента
на изискване на становище от * И., в качеството й на пряк ръководител на
служтелите П. Г. Б. и Ц – заемащи длъжността „репортер“ при ответното
дружество и представляващи единствените две служителки, заемащи тази
длъжност в редакцията на вестник „*“, служителят Ц е била в граждански брак с *,
който не само е лицето, което е изискало от прекия ръководител на лицата,
заемащи длъжността „репортер“ в редакцията на вестник „*“, но е и един от
тримата членове на комисията, която е следвало да извърши подбор. Тоест
съпругът на един от служителите, подлежащи на подбор и единствен друг /освен
ищцата/, който е заемал длъжността „репортер“ в редакцията на вестник „*“ е този,
който и е изисквал становище от прекия ръководител на П. Г. Б. и Ц и е участвал, в
качеството си на един от тримата членове на комисията по подбор, в поставянето
на оценки на служителите, подлежащи на подбор, включително на своята съпруга.
Самото обстоятелство, че като член на комисията, която е следвало да
извърши подбора, е участвало лице, което е съпруг на служител, подлежащ на
подбор, според настоящият съдебен състав е достатъчно, за да се приеме, че при
извършената процедура по подбор, работодателят не е действал добросъвестно по
смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ.
Същевременно по делото се установи, че в разрез с дадените указания,
комисията по извършване на подбора, по критерия „Начин на извършване на
работа“ е дало своите оценки единствено въз основа на изискано становище от
прекия ръководител на всеки от оценяваните служители на длъжността „репортер“
при ответника – работодател, без да е събрал становища и мнения за начина и
качеството на извършваната от всеки от оценяваните служители работа, от
колегите на същите служители, както и без дори да е направен опит за събиране на
каквито и да било писмени доказателства във връзка с дадените от преките
ръководители становища. Установи се, че становище за служителите П. Г. Б. и Ц –
заемащи длъжността „репортер“ при ответното дружество и представляващи
единствените две служителки, заемащи тази длъжност в редакцията на вестник
„*“, е изискано от прекия им ръководител, от члена на комисията по подбор – *,
който към същия момент е бил в граждански брак с подлежащата на подбор – Ц,
което обстоятелство е било известно на прекия ръководител на П. Г. Б. и Ц, видно
от показанията й, дадени пред съда в проведеното на 30.09.2024 г. открито съдебно
заседание по делото.
Видно от протокола за извършения подбор, по критерий „Квалификация“ П.
Г. Б. е получила втора най-висока оценка, доколкото е със степен на завършено
образувание „висше-магистър“, като е придобила допълнителна квалификация във
връзка със заеманата длъжност, както и притежава над 20 години трудов стаж на
длъжността „репортер“. Същият критерий е изключително обективен, доколкото
оценяването се извършва въз основа на документи и доказателства, които не
зависят от субективна оценка на пряк ръководител или на комисията по подбора.
13
Същевременно критерия „Начин на извършване на работа“ П. Г. Б. е получила най-
ниската оценка от всички оценявани, като същата е поставена само въз основа на
становището на прекия й ръководител, без да са искани становища от колеги на
ищцата и без да е направен опит за събиране на други данни и/или документи,
удостоверяващи начина на извършване на работа, съгласно указанията на
управителя на ответното дружество, дадени в цитираната по-горе заповед №
001/11.03.2024 г. на управителя на И.
На последно място, в тази връзка, следва да се посочи, че се установи в
производството, че по-малко от два месеца след прекратяване на
правоотношението с ищцата, на 01.05.2024 г., между И и * е сключен договор за
откупуване на авторски права, по силата на който издателят /И/ купува, а авторът /
*/ приема да отстъпи и да продаде срещу съответната цена авторското право за
използване на създадените произведения за публикуване във вестници „*“ и „*“,
както и в сайта на *, при уговорени срокове и платимо в полза на автора
възнаграждение, в размери, уговорени между страните по договора. От събраните
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля * И., се установи в
производството, че авторът/изпълнителят по договор за откупуване на авторски
права от 01.05.2024 г. /*/, работи и пише материали по същите страници, по който
до прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното дружество, е
работила и ищцата П. Б..
Обстоятелството, че за член на комисията по извършване на подбор е
избрано и конституирано лице, което е в граждански брак със служител, който е
подлежал на подбор, съгласно събраните по делото доказателства, и това
обстоятелство е било известно на преките ръководители на служителите, заемащи
длъжността „репортер“ при ответника – работодател, води до извод за наличие на
конфликт на интереси и допълнително компроментира законосъобразността на
извършения подбор.
Всички описани по-горе обстоятелства в тяхната съвкупност, водят до
единствен за настоящия съдебен състав извод, че от страна на ищеца е проведено
доказване, водещо до оборване на презумпцията, предвидена в разпоредбата на чл.
8, ал. 2 КТ. Установи се в производството, че в конкретния случай не е
съществувала обективна необходимост от съкращаване на щата на 1 от 10 щатни
бройки на длъжността „репортер“ при ответника – работодател, а същото е имало
само една субективна цел, а именно прекратяване на трудовото правоотношение с
точно определен служител, а именно ищцата.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема
извод, че извършеното с процесната заповед на управителя на И прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца П. Г. Б., е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, респективно, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ –
уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност за възстановяване на
заемната до уволнението длъжност "репортер“ при работодателя И, ЕИК *,
14
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обстоятелството, че
трудовото правоотношение между страните е безсрочно, води до извод за
основателност и на съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищеца на заемната до уволнението за възстановяване на заемната до уволнението
длъжност "репортер“ при работодателя И, ЕИК *.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на ищеца е направено искане за присъждането на разноски в
настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лева, като са представени и доказателства за извършването на разноските,
чието репариране се иска от ищеца.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
И, ЕИК *, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца П. Г. Б., ЕГН
**********, сумата от 1000,00 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 160,00 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 29489/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав /по 80,00 лева по исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ/.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, заповед № 24-001 от
18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК *, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.
2 от Кодекса на труда – поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото
правоотношение между П. Г. Б., ЕГН ********** и И, ЕИК *, считано от
19.03.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, П. Г. Б., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност "репортер“ при работодателя И, ЕИК *.
ОСЪЖДА И, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. Г. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1000,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА И, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета и по сметка на
15
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 160,00 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 29489/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав /по 80,00 лева по исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16