Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.05.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 814 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 20190424151423
на „Б.П.“ ЕООД срещу отказ рег. № 20190325122242/22.04.2019г. по заявление
образец Г3 вх. № 20190325122242 на жалбоподателя, съгласно който
от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано
обявяването на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за 2018г.
Отказът е мотивиран с това, че декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч се
представя за обявяване, когато предприятията не са осъществявали дейност през
отчетния период, а това обстоятелство не се установява от представената декларация
- заявителят следва да представи за
обявяване годишен финансов отчет за съответната година.
Жалбоподателят
намира отказа на Агенцията по вписванията
незаконосъобразен.
Съгласно чл. 23 от ЗСч, финансовите отчети се съставят на
български език, с арабски цифри и в хиляди левове. В случая при жалбоподателя
извършваните приходи и разходи за дейността
са на стойност под 500 лева и така е налице фактическа невъзможност да
се изготви годишен финансов отчет. Изготвен по този начин отчетът ще се състои
само от нулеви стойности. По аналогия с чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч е била
изготвена декларация, в която изрично е
била упомената стойността на приходите и разходите за дейността на дружеството,
а именно под 500 лева. Същата е била и представена в срока по чл. 38, ал. 9, т.
2 от ЗСч. Била е депозирана и декларация – приложение № 11 пред НСИ с
отбелязване, че дружеството е осъществявало дейност, но приходите и разходите
са под 500 лева.
Жалбоподателя иска отмяна на издадения отказ и обявяване на декларацията по чл. 38, ал. 9,
т. 2 от ЗСч за 2018г.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалбата
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения,
включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Отказ
по заявление за обявяване на акт, който подлежи на обявяване по силата на
закона, може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл.
21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на
проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато към заявлението не е
приложен подлежащият на обявяване акт или той не отговаря по външните си белези
на изискванията на закона. (чл. 21,
т.2, 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ). Обявяването се
извършва чрез пренасянето на съдържанието на представения акт в търговския
регистър във формата, подлежаща на автоматизирана обработка (чл. 22, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.
5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на
търговеца за вписване, заличаване или
обявяване не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на
заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява отказ,
ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, всички
търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишен финансов отчет чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в срок до 30 юни на
следващата година. Това изискване не се прилага, когато тези лица не са
осъществявали дейност през отчетния период (чл. 39, ал. 9, т. 2 от ЗСч).
Обстоятелството се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на
следващата година. По смисъла на закона „предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период“ са предприятия, включително търговци, за които
едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са
извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ; б) през отчетния период не са
възникнали условия да бъде признат приход съгласно ЗСч по приложимите
счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции,
производство и/или продажба; г) не са
осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и
печалби (§ 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗСч).
Законът за счетоводството не предвижда специална форма
(образец) на декларацията по чл. 39, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Съдържанието й е
свободно, но трябва да бъде декларирано обстоятелството за липса на
осъществявана дейност за съответната година от името на търговеца (тя цели да
се оповести публично обстоятелството), носенето на наказателна отговорност,
както и декларацията да изхожда от представляващото търговеца лице.
В
случая със заявление образец Г3 от жалбоподателя - заявител е било поискано обявяването на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за 2018г. Приложената декларация, подписана от Патрик
Паулетто, управител на дружеството, обаче не е била за липса на осъществявана
дейност през годината, а за осъществявана дейност, но при приходи и разходи за
дейността под 500 лева.
При конкретното съдържание на представената за обявяване декларация,
са били налице обстоятелства в
обхвата на проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ – към заявлението не е бил приложен
подлежащият на обявяване акт, съответно той не е отговарял по външните си белези на изискванията
на закона. Декларацията
по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч не предвижда упоменаване на стойност на приходите и разходите за
дейността, както и е без значение депозирането на декларация – приложение № 11
пред НСИ с отбелязване, че заявителят е осъществявал дейност, но приходите и
разходите са под 500 лева. Доводите на жалбоподателя в този смисъл са
неоснователни.
Това, най-общо, е било прието и от длъжностното лице по
регистрацията, но в нарушение на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ до заявителя не са
били дадени указания за отстраняване на нередовността, а е бил постановен отказ
за обявяване, с указания за следващо
заявяване за обявяване на годишен финансов отчет по чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Даването
на такава възможност на заявителя, съответно на нередовността на заявлението, не е обвързано със срочността при обработката
на заявленията от длъжностните лица при Агенция по вписванията, съответно
неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно
изискване на закона.
Или по изложеното постановеният
отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с даване на указания на Агенция по вписванията да
изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, като даде възможност на
заявителя да представи декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч със
законоустановеното съдържание. Ако такава не бъде представена, тъй като не са
налице предпоставките за това или по друга причина, следва да бъде постановен
отказ за обявяване по подаденото заявление образец Г3.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 20190424151423
на „Б.П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление ***, отказ рег. № 20190325122242/22.04.2019г. по заявление образец Г3 вх.
№ 20190325122242, съгласно който от длъжностно
лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано обявяването на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за 2018г.
УКАЗВА
на Агенция по вписванията да изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и да даде възможност на заявителя
да
окомплектова заявлението си, съгласно мотивите към настоящото решение.
Решението е
окончателно (чл. 537, ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: