№ 94
гр. Котел, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседА.е на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20232210100180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Ц. А., ЕГН
**********, адрес гр. Котел, ул.“Акад. Михаил Арнаудов“ № 20 срещу
„Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Изворска“№ 85, за
установяване, че ответникът дължи на ищцата неизплатени трудови
възнаграждения, възлизащи в размер на 1564,59 лв. за периода от 01. 10.
2022г. до 01. 03. 2023 г., ведно със законната лихва от датата на образуване
на ч.гр.д.№ 126 по описа на Районен съд Котел за 2023г., а именно:
13.04.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищцата основава претенциите си на твърденията, че между нея и
ответното дружество има сключен трудов договор № РД-11-36/30.09.2022 г.,
по силата на който А. Ц. А. работи в ответното дружество на длъжност
„медицинска сестра“, като стрА.те се споразумели дължимото месечно
възнаграждение да бъде в размер на 500 лв. (петстотин лева). Със Заповед №
47 от 23.02.2023г. трудововото правоотношение на А. е прекратено. Въпреки
че А. Ц. А. е престарала своята работна сила в полза на ответника, до момента
на подаване на исковата молба ответното дружество не е изплатило
дължимите суми по трудово възнаграждение за периода-01.10.22 г.- 01.03.23
г.
1
На 13.04.2023 г. А. е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като на същата дата е издадена
заповед № 82/13.04.23 г. по ч.гр.д. № 126/2023 г. по описа на Районен съд
Котел. По силата на заповедта за изпълнение, връчена на длъжника на
19.04.2023 г. длъжникът е следвало да заплати сумата 2122,21 лева на А.,
представляваща частично неплатени трудови възнаграждения и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор № 36/30.09.2022г.
за периода 10.2022г. до 02.2023г.,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение за частично
плащане в размер на 557,62 лв. Във връзка с това плащане ищцата е подала
становище и претендира останалата част от сумата. В законоустановения
едномесечен срок същата предявява иск за установяване на съществуването
на вземането си.
В съдебните заседА.я проведени на 05.10.2023г. и на 02.11.2023г.
ищцата не се явява, но се представлява от адв. К. от АК – Сливен. На
последното съдебно заседА.е, проведено на 14.12.2023г. ищцата се явява и се
представлява от процесуалния си представител, който иска от съда да
установи каква точно сума се дължи от ответното дружество на
доверителката му.
Не е получен писмен отговор на исковата молба в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК.
На 11.07.2023г. е постъпил отговор с вх. № СД-02-08-1224/11.07.2023г.
от Г. К. М., управител на „Специализирана болница за рехабилитация –
Котел“ ЕООД. В отговора се посочва, че М., е вписан в ТР при Агенция по
вписвА.ята като управител на лечебното заведение на 06.07.2023г. Същият
твърди, че не е запознат с исковата молба, тъй като не са му връчвА. и
предавА. никакви книжа по делото. Изказва твърдение за оспорване в цялост
на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба. Господин М.
твърди, че новото ръководство на лечебното заведение е предприело действия
с оглед изплащане на дължимите на работниците и служителите задължения,
произтичащи от прекратените с тях трудови правоотношения. Заявява
готовност да сключи спогодба по делото.
В съдебните заседА.я ответното дружество е редовно призовано, но не се
2
явява представител, нито се изпраща становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на стрА.те и събрА.те по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор № РД-11-36/30.09.2022г. ищцата А. Ц. А. е
назначена на длъжност „медицинска сестра“ в ответното дружество при
работно време от 4 (четири) часа и основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 500 лв. (петстотин лева). На 25.11.2022г. е издадена Заповед №
РД-03-123, с която е дадено разрешение за ползване на платен годишен
отпуск и в която е посочено, че на ищцата не и остават да ползва дни от
платения годишен отпуск за 2022г. Със Заповед № 47 от 23.02.2023г.
трудовото правоотношение на А. е прекратено.
На 13.04.2023г. ищцата е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с оглед което е образувано частно гр.дело №
126 по описа на Районен съд Котел за 2023г., което е приложено по
настоящото дело. Издадена е заповед за изпълнение № 82/13.04.2023г. за сума
в размер на 2122,21 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. В срока
по чл. 414 от ГПК „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“
ЕООД е подало възражение за частично плащане в размер на 557.62 лв. Във
връзка с това плащане ищцата е подала становище и в законоустановения
едномесечен срок същата предявява иск за установяване на съществуването
на вземането си.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза от
заключението на която се установява, че ищцата работи на длъжност
„медицинска сестра“ по силата на сключен на трудов договор на 30.09.2022 г.,
като за периода 01.10.2022г. до 01.03.2023г. са налице неизплатени трудови
възнаграждения на ищцата, като общият им размер възлиза на стойност
1393,32 лв.
В експертизата е посочено, че размерът на дължимата лихва за забава
върху всяка неизплатена парична сума, считано от датата на падежа по всяко
от задълженията до датата на завеждане на гр. дело № 180/2023г. е 39,39 лв., а
до датата на образуване на ч.гр.д. № 126/2023 г.по описа на Районен съд
Котел е в размер на 21,71 лв. Посочено е, че във вътрешните правила е
предвидено, че изплащА.ята на трудовите възнаграждения се извършва до 30-
то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда.
3
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събрА.те по делото писмени доказателствени средства и
заключението на съдебната икономическа експертиза.
Съдът дава пълна вяра на представените по делото писмени
доказателствени средства, доколкото същите последователно и еднопосочно
установяват правнорелевантните факти и не са налице данни, които да внесат
съмнения в тяхната доказателствена стойност.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е пълно,
обосновано, обективно, и е изготвено от лице с необходимата квалификация,
поради което съдът го възприема при формиране на фактическите си изводи.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основА.е чл.415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 128
от КТ.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи наличие на
действително трудово правоотношение през исковия период, факта, че е
полагала труд през този период, размерът на брутното си трудово
възнаграждение, както и изискуемостта на дължимите вземА.я за трудови
възнаграждения.
Искът е допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на
иска, тъй като ответникът – длъжник в заповедното производство, в
определения от закона срок е възразил срещу издадената спрямо него заповед
за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца-заявител спорно.
Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
За да се уважи предявения специален положителен установителен иск,
ищецът следва да докаже пораждащите спорното право факти. В настоящият
казус се твърди, че между стрА.те по делото е сключен трудов договор, по
който ответникът не е изпълнил точно задължението си да заплаща работна
заплата на ищеца в пълен размер. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ
работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Задължението на
работодателя да заплати трудово възнаграждение е насрещно на
задължението на работника или служителя да престира труд. От събрА.те по
делото доказателствени средства безспорно се установи, че между стрА.те в
процесния период от 01.10.2022г. до 01.03.2023г. е съществувало валидно
трудово правоотношение по силата, на което ищцата е работила в ответното
дружество на длъжност „медицинска сестра“ и е престирала своята работна
4
сила. Ответникът от своя страна, като работодател, не е изпълнил основното
си задължение да заплати на ищцата цялото трудово възнаграждение за този
период, поради което искът е доказан по основА.е. До тези изводи съдът
достигна от направените от ответника частични плащА.я на трудови
възнаграждения, които заключението на СИЕ установява.
Предявеният иск за установяване вземането на ищцата е основателен, но
не в претендирА.я в исковата молба размер. По отношение на размера на
предявения иск съдът излага следните съображения:
Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ гарантира на служителя/ работник,
който добросъвестно е полагал труд изплащането на част от уговореното
трудово възнаграждение, което не може да бъде по-малко от минималната
работна заплата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредбата работодателят остава
задължен за остатъка, заедно със законната лихва. Ответникът не се
освобождава от отговорността да заплати разликата до цялото уговорено
трудово възнаграждение, нито отлага плащането на същото във времето. То
се дължи, заедно със законните лихви. Финансовото състояние на ответното
дружество, което е икономически по-силната страна по трудовото
правоотношение, не обуславя извод за по-късен момент на дължимост на
остатъка от трудовото възнаграждение. Работникът/служителят може по
всяко време да претендира дължимото му изискуемо трудово
възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ е специална и урежда въпроса за
обезвредата, която работодателят-длъжник трябва да заплати на работника
или служителя-кредитор, при забава, която произтича от неизплатено трудово
възнаграждение / Решение № 1492 от 16.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 309/99
г., III г. о./. Тя е определена в размер на основния лихвен процент за
съответния период - чл. 245, ал. 2 КТ. По делото безспорно се установи
изпадането в забава на ответника, след като не е плащал своевременно цялото
трудово възнаграждение.
В настоящия случай съгласно сключения през 2022 г. трудов договор,
ответното дружество е имало задължение да плаща изцяло ежемесечно
трудово възнаграждение на ищцата.
С оглед горното, съдът намира, че ответникът-работодател е изплащал
частично уговореното трудово възнаграждение, като неплатената част от
дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.10.2022г. до
01.03.2023г. възлиза на стойност 1393,32 лв. До този извод съдът достигна въз
5
основа на заключението на назначената съдебноикономическа експертиза,
като тази стойност вещото лице е изчислило след приспадане на заплатените
части/проценти от трудовото възнаграждение в процесния период. Върху
дължимата главница ответното дружество дължи заплащане на законната
лихва за времето от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното й изплащане. Ответното дружество дължи и направените в
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от иска.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищцата разноски, както следва:
в заповедното производство - разноски в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение.;
в настоящата инстанция - разноски в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да плати съразмерно
уважената част от иска държавна такса в размер на 55,73 лв, както и сумата от
300,00 лв. възнаграждение за вещо лице, по сметката на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Ц. А., ЕГН
**********, адрес гр. Котел, ул.“Акад. Михаил Арнаудов“ № 20 срещу
„„Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Изворска“№
85, иск с правно основА.е чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 128 от КТ, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1393,32 лв., съставляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.10.2022г. до 01.03.2023г., ведно със
законната лихва, считано от подаването на заявлението 13.04.2023г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 82 от 13.04.2023г. по ч.гр.д. № 126/2023г. по описа на Районен съд Котел.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул.
„Изворска“№ 85 да заплати на А. Ц. А., ЕГН **********, адрес гр. Котел,
ул.“Акад. Михаил Арнаудов“ № 20 направените в настоящото дело разноски
6
в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул.
„Изворска“№ 85 да заплати на А. Ц. А., ЕГН **********, адрес гр. Котел,
ул.“Акад. Михаил Арнаудов“ № 20, сумата от 300 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 126/2023г. по описа на Районен съд Котел.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул.
„Изворска“№ 85 да заплати по сметка на Районен съд Котел сумата от 55,73
лв, съставляваща държавна такса по предявения иск, както и сумата от 300 лв.
за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Препис от решението да се връчи на стрА.те, което обстоятелство изрично да
се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
7