№ 217
гр. Велико Т., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Г. Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №406/29.03.2021г., постановено по Гр. д.№1756/2020г. по описа на РС –
Велико Т., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. Д., с ЕГН **********, че
ЦВ. В. К., с ЕГН **********, ИВ. В. К., с ЕГН **********, В. В. ИВ., с ЕГН **********, и
К. ИВ. К., с ЕГН **********, са СОБСТВЕНИЦИ на основание наследство от Г.Х.Ц.
починал на 07.08.2003г., на следния недвижим имот, намиращ се в с.В., общ.В.Т., а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №76 в кв.26 по ПУП на с.В., с площ от 1080 кв.м., при граници:
североизток – ПИ №75 в кв.26; северозапад – улица; югозапад – УПИ IX – 78 в кв.26;
югоизток – улица, който имот е урегулиран като УПИ VIII – 76 в кв.26 по ПУП на селото, с
неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ №75 и неприложена улична
регулация по отношение на улица с ок ок № №62-63, , заедно с построените в поземления
имот ЖИЛИЩНА СГРАДА И САЙВАНТ, заедно с всички подобрения и насаждения в
имота,
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот №2334, том 12, рег.№12051, дело №1424/2019г. на пом. нотариус по
заместване при нотариус Т.Б., рег.№283, с който Д. К. Д. с ЕГН ********** е признат за
собственик на описания в нотариалния акт недвижим имот в с.В., общ.В.Т., на основание
давностно владение и наследство,
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194 ал.3 от ГПК вр. с чл.193 ал.1 и
сл. от ГПК направеното оспорване авторството на подписа, положен за „продавач“ в писмен
1
Договор от 23.05.2003г. за продажба на недвижим имот в с.В., общ.В.Т., представляващ
УПИ VIII- 76 в кв.26 по ПУП на селото, заедно с построената в него къща и сайвант,
сключен между Г.Х.Ц. като „продавач“ и К.Д. Д. като „купувач“,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. Б., с ЕГН **********, че ЦВ.
В. К., с ЕГН **********, ИВ. В. К., с ЕГН **********, В. В. ИВ., с ЕГН **********, и К.
ИВ. К., с ЕГН **********, са СОБСТВЕНИЦИ на основание наследство от Г.Х.Ц. починал
на 07.08.2003г., на следния недвижим имот, намиращ се в с.В., общ.В.Т., а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №76 в кв.26 по ПУП на с.В., с площ от 1080 кв.м., при граници:
североизток – ПИ №75 в кв.26; северозапад – улица; югозапад – УПИ IX – 78 в кв.26;
югоизток – улица, който имот е урегулиран като УПИ VIII – 76 в кв.26 по ПУП на селото, с
неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ №75 и неприложена улична
регулация по отношение на улица с ок ок № №62-63, заедно с построените в поземления
имот ЖИЛИЩНА СГРАДА И САЙВАНТ, заедно с всички подобрения и насаждения в
имота, и ОСЪЖДА П. Д. Б., с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде на ЦВ.
В. К., с ЕГН **********, ИВ. В. К., с ЕГН **********, В. В. ИВ., с ЕГН **********, и К.
ИВ. К., с ЕГН **********, владението върху гореописания недвижим имот, намиращ се в
с.В., общ.В.Т.,
осъдени са двамата ответници да заплатят на ЦВ. В. К. сумата от 500лв. – направени
от ищеца разноски в производството за адвокатско възнаграждение, както и са осъдени
ответниците да заплатят на ИВ. В. К. сумата общо 617лв. – направени от ищеца разноски в
производството за ДТ, такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка и скица и за
адвокатско възнаграждение,
както и са осъдени четиримата ищци да заплатят на двамата ответници сумата 180лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.
Против първоинстанционното решение в частта на уважените положителен
установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, предявен против Д. К. Д., съединен с
него несамостоятелен иск по чл.537 ал.2 ГПК, и ревандикационен иск по чл.108 ЗС,
предявен против втория ответник П. Д. Б., в срок е постъпила въззивна жалба от
ответниците по делото Д. К. Д. и П. Д. Б., чрез пълномощника им адв.М. от ВТАК, с която
са развити оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил въобще доводите на въззивниците. Сочи се, че
съжденията и констатациите на районният съд будят недоумение, защото, за да обоснове
основателност на иска, съдът е приел, че вещи от рода на земеделски машини и съоръжения,
находящи се в процесния имот, са основание за извода му, че първият ответник не е
придобил правото на собственост по давностно владение и че вторият ответник е купил
имот от несобственик. Твърди се, че ищците не са оспорили Предварителен договор за
покупко – продажба на процесния имот от 23.05.2003г. по съдържание, поради което и
същият не е следвало да бъде изключен от съда като основание за начало на добросъвестно
давностно владение от страна на купувача на имота – баща на първия ответник. Сочи се, че
2
по изложените във въззивната жалба съображения, владението, като упражняване на
фактическа власт изцяло върху процесния имот от страна на наследодателя на първия
ответник, е безспорно. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени
първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което
отхвърли предявените искове. Претендират съдебни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещните страни – ищците ЦВ. В. К., чрез пълномощника му адв.В. К. от ВТАК, ИВ. В.
К., чрез пълномощника му адв.В. Т. от ВТАК, и от К. ИВ. К., чрез пълномощниците му
адв.В.К. и адв.В. Т., двамата от ВТАК, с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна, респ. считат първоинстанционното решение в обжалваната му част за
правилно и законосъобразно, не страдащо от пороците, посочени в жалбата, по
съображения, развити в отговора на същата.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – трети ищец В. В. ИВ..
В СЗ въззивниците Д. К. Д. и П. Д. Б. лично и чрез пълномощника си адв.М. от
ВТАК поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена по съображения, развити в
представена писмена защита.
В СЗ въззиваемата страна ЦВ. В. К., чрез пълномощника си адв.В.К. от ВТАК, моли
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното
решение потвърдено като правилно по съображения, развити в представена писмена защита.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна ИВ. В. К., чрез пълномощника му адв.В. Т. от ВТАК, моли
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното
решение потвърдено като правилно по съображения, развити в представена писмена защита.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна В. В. ИВ., редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по въззивната жалба.
В СЗ въззиваемата страна К. ИВ. К., чрез пълномощниците си адв.В.К. и адв.В.Т.,
двамата от ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
първоинстанционното решение потвърдено като правилно по съображения, развити в
представена писмена защита.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
3
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Т. е бил предявен от
ищците ЦВ. В. К., ИВ. В. К., В. В. ИВ. и К. ИВ. К. в условията на първоначално субективно
съединяване против първия ответник Д. К. Д. положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че са
собственици по наследство върху процесния недвижим имот, находящ се в с.В., общ.В.Т., а
именно ПИ №76 в кв.26 по ПУП на селото с площ от 1080 кв.м., заедно с построените в ПИ
Жилищна сграда и сайвант, заедно с всички подобрения и насаждения в имота, съединен с
него несамостоятелен иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт
за собственост №2334, т.12, рег.№12051, дело 1424/2019г. на пом. Нотариус по заместване
при нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС, с който първият ответник Д. К. Д. е признат за
собственик на описания в НА процесен недвижим имот на основание давностно владение и
наследство, и предявен от ищците против втория ответник в процеса П. Д. Б.
ревандикационен иск за собственост по чл.108 от ЗС върху гореописаният недвижим имот,
находящ се в с.В., предмет и на положителния установителен иск за собственост по чл.124
ал.1 ГПК, предявен против първия ответник.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответниците Д. К. Д. и П.
Д. Б., двамата чрез пълномощника си адв.Й. М. от ВТАК, са заели становище за
неоснователност на предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени. Първият
ответник Д. К. Д. е изложил твърдения, че от преди смъртта на наследодателя на ищците
Г.Х.Ц. баща му К.Д. К. по силата на Предварителен договор за покупко – продажба от
23.05.2003г. е получил владението върху процесния недвижим имот и че е полагал грижи за
починалия продавач по предварителния договор преди смъртта му. Твърди се, че
четиримата ищци нямат нито постоянен, нито настоящ адрес в с.В., поради което не са
имали и възможност да се грижат за процесния имот, който от преди 2003г. се владее от
наследодателя на първия ответник и купувач по предварителния договор. Сочи се, че в ИМ
липсва твърдение, ищците да са владели имота и не се посочва по какъв начин са
упражнявали правата си на собственост. Първият ответник Д. К. Д. с писмения отговор на
ИМ се е позовал на присъединяване на основание чл.82 ЗС към своето владение и
владението на праводателя си – негов баща при издаване на констативния нотариален акт за
собственост, чиято отмяна се иска по реда на чл.537 ал.2 ГПК. Изложени са твърдения, че
4
вторият ответник П. Д. Б. е легитимен и действителен собственик на процесният имот,
защото го е купил от истинския му собственик. Претендирани са разноски.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен
материал, са следните:
Видно от удостоверение за наследници с изх.№1101/06.07.2020г., изд. от Столична
община, район Триадица, четиримата ищци по делото са законни наследници на Г.Х.Ц.
починал на 07.08.2003г. Общият им наследодател е разведен, не е оставил свои деца, като
ищците са негови наследници по правилото на чл.10 ал.2 ЗН, доколкото са заместили
починалата преди наследодателя /на 15.01.1998г./ негова сестра Ц.Х.Д., като ищците ЦВ. В.
К., ИВ. В. К. и В. В. ИВ. са синове на племенника на общия наследодател - В. И. К., а
четвъртия ищец К. ИВ. К. е племенник на общия наследодател.
Четвъртият ищец К. ИВ. К. е подал, досежно придобития по наследство процесен
недвижим имот, Декларация с вх.№1012/10.03.2010г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти.
Общият на ищците наследодател Г.Х.Ц. с НА за собственост на недвижим имот по
давност №126, том 3, н. д.№1188/1978г. по описа на Великотърновски районен съдия, е
признат за собственик по давностно владение и наследство на процесния недвижим имот,
намиращ се в с.В., общ.В.Т., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №76 в кв.26 по ПУП на с.В., с
площ от 1080 кв.м., при граници: североизток – ПИ №75 в кв.26; северозапад – улица;
югозапад – УПИ IX – 78 в кв.26; югоизток – улица, който имот е урегулиран като УПИ VIII
– 76 в кв.26 по ПУП на селото, с неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ
№75 и неприложена улична регулация по отношение на улица с ок ок № №62-63, , заедно с
построените в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА И САЙВАНТ, заедно с всички
подобрения и насаждения в имота.
Няколко месеца преди смъртта си Г.Х.Ц. сключва с К.Д. Д., който е наследодател и
баща на първия ответник в процеса Д. К. Д., Предварителен договор от 23.05.2003г. за
покупко – продажба на процесния недвижим имот, находящ се в с.В., по силата на който
Г.Х.Ц. продава на К.Д. К. гореописания имот, а последният го купувач при условията и
начина след описването му – минали грижи, труд и поддържането му, сумата 1000лв.,
изплатена преди половин година от подписването на този договор, като в предварителния
договор изрично е посочено, че купувачът влиза във владение на имота от подписването му.
Истинността /автентичността/ на Предварителен договор за покупко – продажба от
23.05.2003г., досежно подписа на продавача Г.Х.Ц. е оспорена от ищците в
първоинстанционното производство в срока по чл.193 ал.1 ГПК, като от изслушаната пред
РС СГрЕ се установява, че в оспорения предварителен договор подписът срещу „продавач“
е положен от Г.Х.Ц.. С първоинстанционното съдебно решение съдът по реда на чл.194 ал.3
ГПК е признал, че оспорването на истинността /автентичността/ на Предварителен договор
за покупко – продажба от 23.05.2003г., досежно подписа на продавача Г.Х.Ц. не е доказано,
като в тази си част решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила, вкл. и в
5
частта на направените разноски във връзка с откритото производство по чл.193 ал.1 ГПК.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№94АА-2507-1/17.08.2020г., изд. от
Община Велико Т., К.Д. Д. е починал на 27.03.2015г. и е оставил за свои законни
наследници А.М. Д.а – преживяла съпруга и първия ответник в процеса – Д. К. Д.,
последния от с.В., общ.В.Т..
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №2334, том 12, рег.№12051,
н.д.№1424 от 2019г. на пом. нотариус по заместване при Нотариус Т. Б. с район на действие
ВТРС е признат Д. К. Д. за собственик на основание давностно владение и наследство върху
процесният недвижим имот, находящ се в с.В., при съставяне на който сред документите по
н.д. не се съдържа Предварителен договор за покупко – продажба от 23.05.2003г.
С НА за покупко – продажба на недвижим имот №197, том I, рег.№3528, н. д.№165 от
2020г. по описа на Нотариус Д.Р. с район на действие ВТРС, Д. К. Д. продава на П. Д. Б.
собствения си процесен гореописан недвижим имот, находящ се в с.В., а именно ПИ №76 в
стр. кв.26 по ПУП на с.В., с площ 1080 кв.м., за който е отреден УПИ VIII – 76 по плана на
селото, заедно с построените в него жилищна сграда и сайвант, подобрения и трайни
насаждения.
Във връзка с позоваването с писмения отговор на ИМ от първия ответник в процеса
Д. К. Д. на придобивна давност по чл.79 ЗС и на присъединяване по чл.82 ЗС към своето
владение върху процесния недвижим имот и владението на праводателя си К.Д. Д. в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на две
групи свидетели – водените от ищците - К. И.а К., С.М. К.а и Н.Г. К., и водените от
ответниците – К.Б.М., И.М.Д. и Д.Р.Ц..
От свид. показания на К. И.а К., на 72г., постоянно живее в гр.В.Т., се установява, че
е познавала само визуално Г.Х.Ц. знае имота му в с.В., просто минава покрай него, когато си
ходи; след като починал Г.Х.Ц. там е виждала Ц. и И /ищците Ц и И.К.и/, които работели,
помагали с машините и всичко там били струпали, виждала е трактор и резачка, с която са
ходили из селото да помагат; това било като починал В. 2002г., баща им, защото тези
техники били в двора на В.; вероятно после като са продали къщата на бай Г. са ги
преместили в гараж или работилница, виждала отворена вратата. Св. К. К. сочи, че там сега
е заключено, „аз минавам само с колата и не мога да кажа“, че „Ц. каза, че работят с брат си
в А.. Може би от 5 или 6 години са в А.“. Св. К. К. установява, че след смъртта на Г., не е
виждала К. да влиза в имота, „Няма кога да го виждам, аз само минавам от там, не живея там
постоянно“, …“никога не съм виждала К. Д. там“, „Абсурд, не съм виждала Д. в имота“, „Не
съм виждала какви ремонти, даже виждам, че са леко обрасли прозорци от храстите,
занемарено….Никога не съм влизала вътре“.
Свидетелят С. К.а, съпруга на четвъртия ищец К.К., живеят в с.Б., чийто показания
съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, установява, че познава К. Д., след като починал Г. не
е виждала К.Д. в имота, „Никога не е идвал, какво да прави там, стана необитаемо“,
„момчетата на В. съм виждала, там си държаха инвентара. Имаха наследство от баща си –
6
трактор, друг инвентар. След смъртта на Г. ги пренесоха там. Работеха, ходеха да режат
дърва на хората“,…..“Ц и И в момента са в А.. Преди да заминат за А. оставиха багаж в
имота, но дали сега е там, не знам. Д. не го познавам, само съм чувала за него, дори не съм
го виждала“. Св. С. К.а сочи, че познава Д.С., която починала, с нея са говорили много неща,
тя й казала, че К.Д. е споделил с Д.: „Д. наля много пари в С. да вземе апартамента, нека
къщата във В. да остане за наследниците…Апартамента в С. Г. е оставил на К.Д., който е
баща на Д.…Никога не е казвал К. Д. пред моя мъж, че е собственик на имота във В.. За
имота във В. изобщо не сме говорили с К.. Минавали сме постоянно покрай имота във В..
Като сме минавали не сме виждали Д. или баща му в имота да го обработват. Не съм
виждала дори отворена врата“. Св. С. К.а установява, че „След смъртта на Г. не съм видяла
някои от наследниците му… След смъртта му не съм виждала двора кой го работи, трябва да
влезеш вътре. Но дворът не е работен, то си личи. Моят съпруг и другите му роднини не са
потърсили имота, защото знаят, че имат наследство“.
От показанията на свидетеля Н.Г. К., на 70г., постоянно живее в с.Р., воден от
ищците, се установява, че е познавал Г.Х.Ц. свидетелят се завърнал от И., когато бай Г. вече
бил починал, и си закупил имот в с.В.; децата на В., по - големите, държали в имота на Г.
след смъртта му тракторче, голяма електрическа резачка, ремаркето на тракторчето и
някакъв дребен инвентар; свидетелят знае, че двете момчета сега са в чужбина в А., не знае
кога са заминали, докато заминат в чужбина, ползвали този имот на Г.; свидетелят познава
К. Д., къщата му била през улицата, точно срещу имота на Г., където държали тракторчето,
„Не съм бил свидетел К. да е ремонтирал нещо в имота на Г. след смъртта му“, „не съм
виждал Д. К. Д. да стопанисва имота на Г.“, след смъртта на Г. не е виждал никой в къщата,
къщата е заключена, племенниците на Г. ползвали един гараж, там си държали тракторчето,
електрическата резачка и каквото е имало като инвентар покрай тези неща.
Свидетелят Д.Р.Ц., на 79г., подписал като свидетел Предварителен договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 23.05.2003г., установява, че познава Г.Х.Ц. често
е посещавал дома и на бай Г., и на К. Д., те са един срещу друг, т.к. К. Д. се грижел за Г.,
като последният бил на легло, когато бил подписан Предварителен договор за покупко –
продажба от 23.05.2003г.. Свидетелят Д.Ц. сочи, че след смъртта на бай Г. единствено К. Д.
останал да се грижи за имота. „Той и преди това се грижеше за имота. Даже двамата сме
извършвали някакви селскостопански работи в двора, предвид на обстоятелствата, че имаше
разрушено дворче, което съществуваше и той продължи да се грижи за този имот, тъй като
вече там нямаше никой. Никой не се вестяваше в този имот, той го наблюдаваше и пак
казвам, поддържаше имота.Качвал се е на покрива да сменя цигли счупени, керемиди,
вратата входната беше се счупила и в двора имаше селскостопанска сградичка и там беше в
този обсег на действие за поддържане от страна на К. Д.. Не си спомням някой да му е
спорил владението на имота. Не съм виждал никой, нямам представа, че Г. е имал
наследници.“ Свидетелят Д.Ц. установява, че след смъртта на Г. Ц. няколко пъти е ходил в
имота, К. Д. искал да му покаже в какво състояние е в момента имота, дворът не се
обработвал, свидетелят никога не е виждал млади момчета да работят там, да режат дърва,
7
връзката на свидетеля е със семейството на К. Д., живеят в един и същи блок и се познават
от 30 - 40г. Св. Д. Ц. не познава кои са наследниците на Г., не знае К. Д. да е говорил с
наследниците на Г., в имота свидетелят не е ходил след смъртта на К.Д. Д..
Свидетелят К.М., на 76г., кметски наместник на с.В. от 2008г. установява, че не знае
някой от наследниците на Г. Ц. да е ползвал или живял в имота; познава бащата на Д. и знае,
че същият е поел задължение за издръжка на Г. Ц., защото бай Г. му прехвърли апартамента
в С. срещу изглеждане; имотът в с.В. не бил прехвърлен, свидетелят знае, „че са имали
уговорка да му прехвърли къщата на К. Д., но почина и така остана“. Св.К.М. сочи, че след
смъртта на Г. Ц., според него, наследниците на Г. Ц. са собственици на имота, но те са в
чужбина.“Тези момчета, където са в А., са живели във В., но не в тази съща, а в къщата на
баща си, не на Г. в къщата. Св. К. М. установява, че всеки ден минава покрай имота и щял
да забележи, ако обработваха имота. Св.М. сочи, че след смъртта на К. Д. не е виждал някой
да е завладял имота; виждал е Д. да влиза и излиза от имота, но не може да каже кога го е
виждал. Свидетелят К. М. пояснява, че двама от синовете на В. са били в селото да режат
дърва, но не знае къде си държат техниката, не знае да има техника в имота.
От свидетелските показания на И.М.Д., на 32г., от 2002г. живее в с.В., се установява,
че познава бащата на Д. много добре, че знае къщата на Г. Ц., но него не по познава, не
познава наследниците на Г. Ц., не е виждал някой да ходи в имота. Според свидетеля И.Д.,
след смъртта на Г. Ц., доколкото знае, преди да почине през 2015г. бащата на Д. ходел в
къщата до последно, той поддържал къщата, а след това Д. започнал, защото свидетеля Д.
2014 - 2015г. започнал да работи при Д., гледал му животните. Св.И. Д. посочва, че даже
имало един пастир и го бил настанил в тази къща. Свидетелят И. Д. е категоричен: „Аз знам,
че те поддържаха и ползваха къщата – Д.Д. и баща му, а дали има други наследници или
собственици не знам. Не знам някой да е предявявал претенции за къщата. Знам, че от Г. Ц.
имаха апартамент в С., но го продадоха. Не съм виждал някой от наследниците, от
роднините на Г. Ц. в този имот…. Знам, че баща му ходеше на Д. там постоянно.. Къщата на
К. Д. е отсреща. Нямам визуална представа как изглежда Г.. Баща му на Д. познавам“.
Във въззивното производство не са събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените против първия ответник Д. К. Д. положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и съединен с него несамостоятелен иск с
правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на констативен НА за собственост №2334, т.12,
рег.№12051, н.д.№1424/2019г., и против вторият ответник П. Д. Б. ревандикационен иск по
чл.108 ЗС, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищците от
предявяването им.
Уважаването на предявения против първия ответник Д. К. Д. положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК предполага
установяване от ищците в процеса при условията на пълно и главно доказване, че са
собственици на процесният недвижим имот в с.В., описан в ИМ, на твърдяното придобивно
8
основание – по наследство от Г.Х.Ц.. Наследодателят Г.Х.Ц. починал на 07.08.2003г.,
разведен, не е оставил свои деца, оставил е само сестра си Ц.Х.Д., починала преди него /на
15.01.1998г./, поради което и същата по правилото на чл.10 ал.2 ЗН се замества само от
своите син К. ИВ. К. и внуци ИВ. В. К., ЦВ. В. К. и В. В. ИВ., т.е. от четиримата ищци по
делото, които се явяват законни наследници на Г.Х.Ц.. С приемане на наследството от
Г.Х.Ц. ищците по делото по силата на наследственото правоприемство са придобили
правото на собственост върху процесният недвижим имот.
На основание чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие
или ако собственикът се откаже от него.
Спорният по делото въпрос е придобил ли е първият ответник Д. К. Д. към момента
на снабдяване с констативен НА за собственост върху недвижим имот №2334, том 12, рег.
№12051, дело №1424/2019г. и респ. на сключване на НА за покупко – продажба на НИ
№197, том I, рег.№3528, н.д.№165/2020г., правото на собственост върху процесният
недвижим имот в с.В. на оригинерно основание – придобивна давност по чл.79 ЗС,
присъединявайки към своето владение върху имота по реда на чл.82 ЗС и владението на
праводателя си К.Д. Д. с начало на владението на праводателя – датата на сключване на
Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 23.05.2003г., отговорът
на който въпрос, след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, е положителен, поради което и ищците по делото са изгубили правото си на
собственост върху имота на основание чл.99 пр.1 ЗС, доколкото друг го е придобил –
първият ответник Д. К. Д. го е придобил по давност по чл.79 ал.1 ЗС вр. чл.82 ЗС, след
което се е разпоредил валидно с него чрез договор за покупко – продажба от 16.07.2020г.,
произвел вещно – транслативен ефект в полза на втория ответник в процеса, поради което и
предявеният против първият ответник положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Оспореният от ищците констативен НА за собственост върху недвижим имот №2334,
том 12, рег.№12051, дело №1424/2019г., с който е признат първият ответник в процеса Д. К.
Д. за собственик върху процесния недвижим имот на основание давностно владение и
наследство, досежно признатото с акта право на собственост, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти, като при оспорване, каквото в случая е направено от
ищците, на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. /ТР №11/21.03.2013г.
по тълк. д.№11/2012г., ОСГК на ВКС/.
На основание чл.79 ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Юридическото
основание на придобивната давност включва фактическо упражняване съдържанието на
вещното право, което лице иска да придобие, и изтичането на определен период от време,
9
след които владелецът може да си служи не само с владелчески, но и с петиторни искове за
защита. На основание чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Основните два признака на
владението са: обективен /corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещ лично или
чрез другиго и субективен /animus/ - намерение за своене на вещта. Както в правната теория,
така и в съдебната практика се прима, че владението трябва да е постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително, които признаци се приемат като логическо следствие от
горепосочените основни два признака – упражняване на фактическа власт и намерение за
своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на
фактическа власт върху една вещ, не може да се определи като владение. Владението не е
обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на
вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. На
основание чл.69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
В процесният случай безспорно по делото е установено, че между наследодателят на
ищците Г.Х.Ц. като продавач и праводателят на първия ответник в процеса и негов баща –
К.Д. Д. като купувач е сключен Предварителен договор за покупко – продажба на процесния
недвижим имот от 23.05.2003г. по чл.19 ал.1 ЗЗД, като в същия се съдържа изрична клауза,
че купувача К.Д. К. влиза във владение на имота от датата на сключването му – 23.05.2003г.
С влязлото в сила в частта по чл.194 ал.2 изр.1 ГПК първоинстанционно решение е
признато, че оспорването от ищците на истинността /автентичността/ на Предварителен
договор за покупко – продажба от 23.05.2003г., досежно подписа на продавача Г.Х.Ц. не е
доказано, т.е. същият е истински /автентичен/ и породил правно действие.
Съгласно трайната практика на ВКС, когато е завладян изцяло чужд имот, какъвто е
процесният случай на завладяване на процесния недвижим имот от праводателя на първия
ответник, а след смъртта му и от последния, не се изисква уведомяване на собственика за
намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и да е
спокойно. В този случай според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството владелец. За придобиване на
имота по давност в тази хипотеза не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в
намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тази практика се прилага
и когато владението е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и
няма данни то да е отнето. Такъв е случаят /какъвто е и процесният/, когато владението е
предадено по предварителен договор от обещателя. Неговите наследници /в случая ищци по
делото/ не придобиват като част от наследството фактическа власт върху имота и
владението като фактическо отношение. Владелец е поемателят /“купувача/ по
предварителния договор /или в случая праводателят и баща на първия ответник в процеса -
К.Д. К./, освен ако владението не му е отнето. Той се ползва от презумпцията на чл.69 ЗС и
10
на чл.83 ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. /Така
Решение №60077//14.06.2021г. по гр.д.№3677/2020г. на ВКС, I гр.о./.
В процесният случай е установено владение върху процесния недвижим имот в с.В.
от страна на праводателя на първия ответник в процеса и негов баща – К.Д. Д. чрез
предаване от предишния собственик и наследодател на ищците Г.Х.Ц. от датата на
сключване помежду им на 23.05.2003г. на предварителен договор за покупко – продажба на
имота по чл.19 ал.1 ЗЗД, поради което и последният съставлява начало на давностно
владение по смисъла на чл.79 ал.1 ЗЗД от владелеца К.Д. К., доколкото и по делото няма
данни владението му върху имота до смъртта му, настъпила на 27.03.2015г., да е било
отнето. Съгласно трайната практика на ВКС, придобилият владение върху недвижим имот
въз основа на предварителен договор, в случая праводателят на първия ответник в процеса –
К.Д. Д., не е добросъвестен владелец. Разпоредбата на чл.70 ал.3 ЗС признава на владелеца
на основание предварителен договор правата, които има добросъвестния владелец относно
подобренията и добивите от вещта. Липсва обаче такова приравняване относно давностният
срок по чл.79 ал.2 ЗС, така че за да придобие собствеността върху имота по давност този
владелец е необходимо да упражнява непрекъснато владение в десетгодишен срок – чл.79
ал.1 ЗС. /Решение №101/14.07.2015г. по гр.д.№891/2015г. на ВКС, II гр.о./.
Безспорно от съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и най - вече от свидетелските показания на Д.Р.Ц. и И.М.Д., събрани по почин
на ответниците, които съдът кредитира като обективно дадени, възпроизвеждащи преки
възприятия на свидетелите и взаимно допълващи се, се установи, че праводателят на първия
ответник – К.Д. Д. е упражнявал фактическа власт, господство върху процесният недвижим
имот постоянно, непрекъснато след смъртта на наследодателя на ищците Г.Х.Ц. до
собствената си смърт на 27.03.2015г. – след смъртта на бай Г. единствено К. Д. останал да се
грижи за имота, той и преди това се грижел за имота, никой не се вестявал в този имот, К.
Д. го наблюдавал, поддържал имота, качвал се на покрива да сменя цигли счупени,
керемиди, вратата входната била се счупила и в двора имало селскостопанска сградичка и
там бил в този обсег на действие за поддържане от страна К. Д. /св.Д .Ц./, К. Д. заедно със
свидетеля Д. Ц. са извършвали някакви селскостопански работи в двора и К. Д. продължил
да се грижи за имота, тъй като вече там нямало никой, т.е. след смъртта на наследодателя на
ищците /св.Д. Ц./. Осъществяването на непрекъсната, постоянна фактическа власт,
господство върху процесния недвижим имот от страна на праводателя на първия ответник –
К.Д. Д. се доказва и от свидетелските показания на И. Д., който установява, че след смъртта
на Г. Ц. К. Д. е ходел в къщата до смъртта си през 2015г., той поддържал къщата, а след
това синът му и първи ответник Д. К. Д. започнал, защото свидетелят Д. 2014г. – 2015г.
започнал работа при него, гледал му животните, даже имало един пастир, когото Д.Д. бил
настанил в тази къща. Свидетелят И.Д. е категоричен в показанията си, че К.Д. Д., а след
смъртта му неговият син и първи ответник Д.Д. са поддържали и ползвали къщата, а дали
има други наследници или собственици свидетелят не знае. Налице е субективният признак
на владението върху процесният недвижим имот, осъществявано от праводателя на първия
11
ответник – К.Д. Д. – с намерение за своене на имота, доколкото същият е завладял изцяло
чужд имот и владението върху него му е предадено по предварителен договор от обещателя
и спрямо него е приложима презумпцията по чл.69 ЗС, която не е оборена от ищците в
процеса. Обстоятелството, че К. Д. като купувач по предварителния договор от 23.05.2003г.
не е упражнил приживе потестативното си право по чл.19 ал.3 ЗЗД да го обяви за
окончателен, респ. не се е снабдил с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК преди
смъртта си, към който момент осъществяваното от него владение върху имота е било повече
от 10г. с начало от 23.05.2003г., не изключва наличието на субективния елемент на
владението и намерението за своене на имота, т.к. това са правни възможности, чието
упражняване зависи изцяло от волята на лицето, което може да се ползва от тях, но
неупражняването им не изключва намерението му за своене на имота, при необорена
презумпция по чл.69 ЗС. Наблюдаването, поддържането на процесният недвижим имот,
ремонта на покрива на къщата от страна на К. Д. са все явни действия по стопанисването
му, демонстиращи явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от всеки
заинтересован, вкл. и от собствениците/ владение върху имота от страна на владелеца К. Д.,
което упражнявано от него владение върху имота с начало от датата на сключване на
предварителния договор за покупко – продажба от 23.05.2003г., продължило за период
повече от 10г. към момента на смъртта му, настъпила на 27.03.2015г., е било освен
постоянно, като постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето, непрекъснато – по делото липсват данни
владението от страна на К. Д. да е било изгубено в продължение на повече от 6 месеца по
смисъла на чл.81 ЗС, поради което не се счита прекъсвано, спрямо владелеца К. Д. е
приложима презумпцията по чл.83 ЗС, която не е оборена от ищците в процеса,
осъществяваното от него владение е явно, също и спокойно /не е установено с насилие и не
е поддържано с насилие/. Следователно, праводателят на първият ответник в процеса – К.Д.
К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот в с.В. на основание
чл.79 ал.1 ЗС, доколкото е осъществил непрекъснато владение върху имота в продължение
на повече от 10 години към датата на неговата смърт, настъпила на 27.03.2015г., но не се е
позовал на последиците на придобивната давност преди смъртта си, поради което в
наследството му се включва владението върху имота, както и правото на наследника му и
първи ответник в процеса Д. К. Д. да се позове на изтекла в полза на наследодателя му
придобивна давност щом е продължил владението, като последният факт е доказан в
процеса от показанията на свидетелите И.Д. и К. М.. Тъй като действието на придобивното
основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличието на позоваване от
страна на наследниците, както в случая от първия ответник Д.Д., ще се счита, че
придобивното основание е осъществено от наследодателя. Възможно е да бъде придобито
право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е
позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите
наследници в съдебен процес по спор за собственост. /т.3 от ТР №4/17.12.2012г. по тълк. д.
№4/2012г., ОСГК на ВКС/.
Съдът при формиране на извода за придобито право на собственост върху процесния
12
недвижим имот на основание чл.79 ал.1 от ЗС от праводателя на първия ответник и купувач
по предварителния договор за покупко – продажба от 23.05.2003г. – К.Д. Д., т.е. от лице,
което не се е позовало на последиците на придобивната давност преди смъртта си,
кредитира показанията на водените от ответниците свидетели и най – вече тези на Д.Ц.,
подписал като свидетел предварителния договор за покупко – продажба от 23.05.2003г.,
както и тези на И. Д., тъй като възпроизвеждат свои преки, непосредствени възприятия и
взаимно се допълват, като не кредитира показанията на водените от ищците свидетели, в
частност на К. К. и С. К.а в частта им, че след смъртта на Г.Х.Ц. не са виждали К. Д. в
имота, както и показанията на К.К., че не е виждала Д.Д. в имота, доколкото противоречат
на свидетелските показания на Д.Ц. и И. Д., още повече, че К. К. живее постоянно в гр.В.Т.
и просто минава покрай процесния имот в с.В., когато пребивава там, а св.Ст.К.а е съпруга
на четвъртия ищец и съобразно чл.172 ГПК съдът прецени показанията й, като взема
предвид заинтересоваността на свидетелката. Доколкото не се подкрепят и от други събрани
по делото доказателства, както и тъй като не са възприети непосредствено от самия
свидетел, съдът не кредитира показанията на свидетеля С. К.а в частта им, че лицето Д.С.,
починала преди първо СЗ пред РС, й казала, че К. Д. споделил на Д. „нека къщата във В. да
остане за наследниците“, предвид което и не е опровергана презумпцията по чл.69 ЗС,
досежно осъществяваното владение от К. Д., както и в случая не е налице прекъсване по
смисъла на чл.84 ЗС вр. чл.116 б.“а“ ЗЗД на придобивната давност, изтекла в полза на К. Д.
към момента на смъртта му, тъй като не е безспорно доказано да е налице признаване от
страна на упражняващият фактическата власт върху вещта К. Д., че не е имал намерение за
своене, т.е., че е бил държател, а не владелец на същата. По делото от страна на четиримата
ищци не е доказано същите да са осъществили действия, с които да са отнели владението
върху процесният имот, осъществявано първо от К. Д., а след неговата смърт, продължено
върху целия имот от страна на сина му и първи ответник в процеса Д.Д., така че владението
им върху имота да им е било отнето. Свидетелят Д.Ц. е категоричен, че никога не е виждал
млади момчета /има предвид ищците Ц и И.К.и/ да работят там, да режат дърва, а св.И. Д. не
познава наследниците на Г. Ц. и не е виждал някой да ходи в имота, св.К. М. не знае да има
техника в процесният имот. Действително, събрани са гласни доказателства чрез разпита на
водените от ищците трима свидетели, че синовете на В. И. К. – ищците Ц и И.К.и ползвали
един гараж и държали в процесния имот след смъртта на Г. Ц. тракторче, голяма
електрическа резачка, ремарке на тракторчето и някакъв дребен инвентар, като от 5 или 6
години са в А., но тези действия на двамата ищци, дори и да се квалифицират като
фактически смущения на владението, извършвани от собствениците, осъществявано първо
от К. Д. до смъртта му, а след нея продължило да се осъществява върху целия имот от сина
му Д.Д. /с оглед събраните свидетелски показания на И.Д. и К.М./, липсват доказателства да
са се изразили в отнемане на владението от горепосочените лица - владелци за повече от
шест месеца – чл.81 ЗС, поради което не могат да прекъснат течението на започналата
придобивна давност. От страна на ищците не е доказано да са осъществили такива действия,
които имат за последица отстраняване на владелците първо К. Д., а след смъртта му – Д.Д.,
от процесния имот, поради което и не е налице прекъсване на придобивната давност по
13
смисъла на чл.81 ЗС.
Безспорно от свидетелските показания на И.Д., които съдът кредитира, се установи,
че след смъртта на Г. Ц., К. Д. до смъртта си на 27.03.2015г. е ходел в процесната къща в
с.В. до последно, той я поддържал, а след това синът му Д.Д. започнал да я поддържа, който
факт св.И.Д. е възприел пряко, т.к. през 2014г. – 2015г. започнал да работи при първия
ответник, гледал му животните, даже имало един пастир, който Д.Д. бил настанил в
процесната къща, т.е. Д.Д. е упражнявал след смъртта на баща си фактическа власт,
господство върху процесния имот лично и чрез другиго, като освен наличието на
обективният елемент на владението, субективният му елемент, т.а. анимуса за своене у
първия ответник се предполага на основание чл.69 ЗС, която презумпция не е оборена от
ищците в процеса, следователно е доказано качеството на Д.Д. на владелец на процесния
недвижим имот, продължил след смъртта на баща си К. Д. владението върху имота, като
упражняваното от него владение до снабдяването му с оспорения констативен НА за
собственост №2334, том 12, рег.№12051, дело №1424 от 2019г. е постоянно, непрекъснато,
явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно, поради
което и предвид позоваването от него на чл.82 ЗС са налице предпоставките за
присъединяване към владението му на владението на праводателя му К. Д., предвид което и
с оглед т.3 от ТР №4/17.12.2012г. по тълк. д.№4/2012г., ОСГК на ВКС, придобитото право
на собственост върху процесния недвижим имот на основание чл.79 ал.1 ЗС от
наследодателя му К. Д., който не се е позовал на последиците на придобивна давност преди
смъртта си, следва да се признае на наследника му Д.Д. в настоящия съдебен процес по
повдигнат спор за собственост, като се приеме, че Д. К. Д. е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот на основание давностно владение и
наследство и по силата на чл.82 ЗС, респ. ищците по делото са изгубили правото си на
собственост върху имота по смисъла на чл.99 пр.1 ЗС, доколкото Д. К. Д. го е придобил на
основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗС, предвид което и предявеният от ищците против Д. К. Д.
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обстоятелството, че
липсват показания на други свидетели, освен тези на св.И.Д., че Д. К. Д. е владял процесния
имот чрез другиго – един пастир, когото бил настанил в къщата си, не е основание
показанията на св.И.Д. в тази им част да не бъдат кредитирани, още повече, че не са
опровергани от други събрани по делото доказателства. Свидетелят И. Д. е категоричен: „Аз
знам, че те поддържаха и ползваха къщата – Д.Д. и баща му, а дали има други наследници
или собственици не знам“, което обосновава извод, че продълженото владение върху целия
имот от страна на първия ответник Д.Д. е с постоянен характер, поради което разполага с
упражненото от него право по чл.82 ЗС на присъединяване към своето владение и
владението на праводателя си. Свидетелят К.М. също е виждал Д.Д. да влиза и излиза от
имота, т.е. да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава, като данни за
извършвани от същия явни действия по стопанисването му се съдържат в показанията на
св.И. Д.. Съгласно трайната съдебна практика, постоянното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Както е прието в
14
решение 6/2010г. по гр.д.№2760/2008г. на ВКС, I гр.о., не е необходимо непрекъснато
фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда
и др., и в този смисъл фактът, че дворът не е обработван от първия ответник и от
праводателя му, че променя извода, че Д.Д. е придобил правото на собственост върху
процесния имот по давност по смисъла на чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗС. Съгласно трайната
практика на ВКС, фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не
са прекъсвани от действия на трети лица. Обстоятелството, че владелецът не осъществява
непрекъснато действия в един имот не сочи на изгубване на владението, нито на прекъсване
на установената фактическа власт. Показанията на св.К. М. в частта, че след смъртта на Г. Ц.
за него наследниците са собственици на процесният имот, не са за конкретен осъществил се
в действителността обективен факт, за да имат доказателствена стойност, а съставляват
лична преценка на свидетеля кой е титуляр на правото на собственост върху имота, която е
без правно значение за елементите от ФС по чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗС. Обстоятелството, че
при съставяне на оспорения констативен НА за собственост №2334, том 12, рег.№12051,
дело №1424 от 2019г. не е представен от Д. К. Д. Предварителен договор за покупко –
продажба на имота от 23.05.2003г., не изключва извода за придобиване от Д.Д. на правото
на собственост върху процесния недвижим имот на оригинерно основание при осъществен
фактически състав по чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗС.
С оглед отхвърляне на главният предявен против първия ответник положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК като неоснователен и
недоказан, и извода, че към момента на издаване на оспорения от ищците констативен НА
за собственост №2334, том 12, рег.№12051, дело №1424 от 2019г., Д. К. Д. е придобил
правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла придобивна давност по
чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗС, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и
несамостоятелният иск по чл.537 ал.2 ГПК за неговата отмяна.
По предявеният против втория ответник П. Д. Б. ревандикационен иск по чл.108 ЗС:
Искът по чл.108 ЗС е процесуално допустим, а разгледан по същество, неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да уважи ревандикационен иск
по чл.108 от ЗС, съдът следва да установи правото на собственост на ищците в твърдяният
обем върху процесния недвижим имот и на твърдяното придобивно основание, както и че
вторият ответник го владее или държи без правно основание, при кумулативната наличност
на посочените предпоставки. Тежестта за доказване на релевантните за спорното право
обстоятелства, че ищците са собственици на процесния имот на твърдяното придобивно
основание, както и че същия се владее от втория ответник е върху ищците, респ. в тежест на
втория ответник е да докаже, че владее имота на правно основание.
15
Ищците по делото са изгубили правото си на собственост върху процесният
недвижим имот в с.В. на основание чл.99 пр.1 ЗС, доколкото е придобито от първият
ответник Д. К. Д. по давност по чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗС, поради което и доколкото не са
невладеещи собственици на имота, предявеният от тях против втория ответник П. Д. Б.
ревандикационен иск по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Продавачът Д. К. Д. по договор за покупко – продажба на недвижим имот от
16.07.2020г., обективиран в НА №197, том I, рег.№3528, дело №165 от 2020г., е носител на
правото на собственост върху продаденият процесен недвижим имот към датата на
сключването му на основание изтекла придобивна давност по чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗС, поради
което договорът за покупко – продажба от 16.07.2020г. е произвел вещно – транслативен
ефект и купувачът по него П. Д. Б. е придобил правото на собственост върху имота и го
владее на правно основание, поради което и предявеният против него ревандикационен иск
на ищците по чл.108 ЗС търпи отрицателна санкция на отхвърляне.
Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение в частта на уважените положителен установителен иск за
собственост по чл.124 ал.1 ГПК, предявен против Д. К. Д., съединен с него несамостоятелен
иск по чл.537 ал.2 ГПК, и ревандикационен иск по чл.108 ЗС, предявен против втория
ответник П. Д. Б., следва да бъде отменено, като неправилно, вместо което постановено
друго, с което предявените от ищците искове, предмет на делото, бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
Изходът по делото обуславя преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното производство и отмяна на решението в тази му част за
разноските, с изключение на присъдените в полза на ответниците съдебни разноски,
направени във връзка с откритото производство по чл.193 ал.1 ГПК, в която част решението
е с характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила.
Изходът по спора обуславя неоснователност на претенцията на ищците ЦВ. В. К. и
ИВ. В. К. за присъждане на съдебни разноски както за първоинстанционното, така и за
въззивното производства. Ищците В. В. ИВ. и К. ИВ. К. не са претендирали разноски за
първоинстанционното и за въззивното производства, няма доказателства и да са направили
такива, и съдът не дължи произнасяне.
При този изход по спора, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
направените съдебни разноски за първоинстанционното производство, като в полза на всеки
ответник се присъдят разноски в размер на от по 100лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. По делото до релевантният за това момент на приключване на устните
състезания пред първата инстанция не е представен от ответниците твърдян от тях договор
за правна защита и съдействие №2122/2021г., посочен в списъка по чл.80 ГПК за пред първа
инстанция, и липсват доказателства да са направили в първоинстанционното производство
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в по – голям размер от присъдения им от по
16
100лв. в полза на всеки един от тях, поради което и разноски за адвокатско възнаграждение
на ответниците в по-голям размер от присъдения не им се следват.
С оглед изхода по спора, в полза на въззивниците Д. К. Д. и П. Д. Б. следва да бъдат
присъдени направените от тях съдебни разноски във въззивното производство общо в
доказан размер от 350лв. / от които 50лв. внесена ДТ и 300лв. заплатено в брой адвокатско
възнаграждение/.
С оглед изхода по спора, на въззиваемите страни ЦВ. В. К. и ИВ. В. К. не се следват
съдебни разноски за въззивното производство. Въззиваемите В. В. ИВ. и К. ИВ. К. не са
претендирали разноски за въззивното производство и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 ГПК, Великотърновският окръжен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №406/29.03.2021г., постановено по Гр. д. №1756/2020г. по описа
на РС – Велико Т., в обжалваната част, с която са уважени предявеният от ищците ЦВ. В.
К., ИВ. В. К., В. В. ИВ. и К. ИВ. К. против Д. К. Д. положителен установителен иск за
собственост по чл.124 ал.1 ГПК, съединения с него несамостоятелен иск по чл.537 ал.2 ГПК
за отмяна на Нотариален акт за собственост №2334, т.12, рег.№12051, дело 1424/2019г. на
пом. нотариус по заместване при нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС, и предявеният
против П. Д. Б. ревандикационен иск по чл.108 ЗС, и в частта за разноските, присъдени в
полза на ЦВ. В. К. и ИВ. В. К., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЦВ. В. К. от гр.В.Т., ул.“А.", с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.В.К. – ВТАК, ИВ. В. К. от гр.В.Т., ул.“А.", с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.В.Т. – ВТАК, В. В. ИВ. от гр.В.Т., ул.“Б.Б.", с ЕГН **********, и К. ИВ.
К. от с.Б., общ.В.Т., ***, с ЕГН **********, против Д. К. Д. от с.В., общ.В.Т., №167, с ЕГН
**********, положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1
ГПК за приемане за установено спрямо ответника Д. К. Д., че ищците по делото са
собственици по наследство на следния недвижим имот, находящ се в с.В., общ.В.Т., а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №76 в кв.26 по ПУП на с.В., с площ от 1080 кв.м., при граници:
североизток – ПИ №75 в кв.26; северозапад – улица; югозапад – УПИ IX – 78 в кв.26;
югоизток – улица, който имот е урегулиран като УПИ VIII – 76 в кв.26 по ПУП на селото, с
неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ №75 и неприложена улична
регулация по отношение на улица с ок ок № №62-63, , заедно с построените в поземления
имот ЖИЛИЩНА СГРАДА И САЙВАНТ, заедно с всички подобрения и насаждения в
имота, и съединения с него несамостоятелен иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за
отмяна на констативен НА за собственост върху недвижим имот №2334, том 12, рег.
№12051, дело №1424 от 2019г. на пом. нотариус по заместване при нотариус Т.Б. с район на
действие ВТРС, с който Д. К. Д., с ЕГН **********, е признат за собственик на основание
давностно владение и наследство върху гореописаният процесен недвижим имот, като
17
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЦВ. В. К. от гр.В.Т., ул.“А.", с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.В.К. – ВТАК, ИВ. В. К. от гр.В.Т., ул.“А.", с ЕГН **********, чрез
пълномощник ад.В.Т. – ВТАК, В. В. ИВ. от гр.В.Т., ул.“Б.Б.", с ЕГН **********, и К. ИВ.
К. от с.Б., общ.В.Т., ***, с ЕГН **********, против П. Д. Б. от с.Н.с., общ.В.Т., ул.“П.", с
ЕГН **********, ревандикационен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС за
приемане за установено спрямо ответника П. Д. Б., че ищците по делото са собственици по
наследство на следният недвижим имот, находящ се в с.В., общ.В.Т., а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ №76 в кв.26 по ПУП на с.В., с площ от 1080 кв.м., при граници: североизток – ПИ
№75 в кв.26; северозапад – улица; югозапад – УПИ IX – 78 в кв.26; югоизток – улица, който
имот е урегулиран като УПИ VIII – 76 в кв.26 по ПУП на селото, с неуредени регулационни
отношения по отношение на ПИ №75 и неприложена улична регулация по отношение на
улица с ок ок № №62-63, заедно с построените в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА И
САЙВАНТ, заедно с всички подобрения и насаждения в имота, и за осъждане на П. Д. Б. да
отстъпи собствеността и предаде владението върху имота на ищците ЦВ. В. К., ИВ. В. К., В.
В. ИВ. и К. ИВ. К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЦВ. В. К. от гр.В.Т., ул.“А.", с ЕГН **********, ИВ. В. К. от гр.В.Т.,
ул.“А.", с ЕГН **********, В. В. ИВ. от гр.В.Т., ул.“Б.Б.", с ЕГН **********, и К. ИВ. К. от
с.Б., общ.В.Т., ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. К. Д. от с.В., общ.В.Т., №167,
с ЕГН **********, сума в размер на 100 лв. / сто лева/, представляваща направени съдебни
разноски в първоинстанционното производство /за заплатено адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА ЦВ. В. К. от гр.В.Т., ул.“А.", с ЕГН **********, ИВ. В. К. от гр.В.Т.,
ул.“А.", с ЕГН **********, В. В. ИВ. от гр.В.Т., ул.“Б.Б.", с ЕГН **********, и К. ИВ. К. от
с.Б., общ.В.Т., ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на П. Д. Б. от с.Н.с., общ.В.Т.,
ул.“П.", с ЕГН **********, сума в размер на 100 лв. / сто лева/, представляваща направени
съдебни разноски в първоинстанционното производство /за заплатено адвокатско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА ЦВ. В. К. от гр.В.Т., ул.“А.", с ЕГН **********, ИВ. В. К. от гр.В.Т.,
ул.“А.", с ЕГН **********, В. В. ИВ. от гр.В.Т., ул.“Б.Б.", с ЕГН **********, и К. ИВ. К. от
с.Б., общ.В.Т., ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. К. Д. от с.В., общ.В.Т., №167,
с ЕГН **********, и П. Д. Б. от с.Н.с., общ.В.Т., ул.“П.", с ЕГН **********, сума в размер
на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски във
въззивното производство /за заплатени ДТ и адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19