Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
при участието на секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Тараланска, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 2379 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 15.02.2018г. по НOХД № 14206/2017г. Софийски районен съд –НО, 2 състав е осъдил подс. А.К.Р. да заплати на гражданския ищец Я.П.Т. сумата от 4000 лева, представляваща неимуществени вреди причинени от престъплението по чл.198,ал.1 от НК, в едно със законната лихва от 10.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до 5 000лева.
Със същата присъда, СРС е отхвърлил предявения от гражданския ищец Я.П.Т. срещу подс. А.К.Р. граждански иск за сумата от 544 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление по чл.198,ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от подс. А.К.Р., чрез защитникът му -адв.П.. В жалбата се излагат твърдения, че се обжалва присъдата само в частта й, с която е уважен гражданския иск, като се сочи, че размерът на уважения иск е прекомерен и не отговарял на действително претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди. С жалбата се моли въззивния съд да намали размера на уважения граждански иск.
Депозирано е и писмено допълнение към въззивната жалба, в което се релевират доводи, че не били събрани по делото доказателства, установяващи както по основание, така и по размер уважения граждански иск. Отново се моли уважения граждански иск да бъде отхвърлен от въззивния съд като неоснователен.
В разпоредително заседание на 18.06.2018г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд представителят на СГП оспорва въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди като правилна и законосъобразна първоинстанционната присъда. Излага съображения, че определеното от първостепенния съд обезщетение е изцяло съобразено с претърпяното от пострадалата посттравматично стресово разстройство.
Повереникът на гражданския ищец Я.П.Т. -адв. Д. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Адв.А.И. –служебен защитник на подсъдимия, моли депозираната от нея жалба да бъде изцяло уважена. Излага съображения, че не било доказано по категоричен начин, че Я.П.Т. е получила психоза, следствие на инкриминираното деяние извършено от подс. А.К.Р.. Счита, че уваженият размер на гражданския иск е прекомерно завишен.
Подс. А.К.Р. не се явява. Спрямо последния въззивното производство е протекло в негово отсъствие на осн. чл.317 вр. с чл.269,ал.3,т.1 и т.2 от НПК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение, по следните съображения:
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните пред първата инстанция морални вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят и вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящият случай, в наказателноправната част делото е решено със споразумение, с което подс. А.К.Р. се е признал за виновен в това, че на 10.04.2017г., около 23:00 ч., в гр. София, на спирка на МГТ „Пл. Лъвов Мост" е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „IPhone 5S" от владението на Я.П.Т., на стойност 544.00 лева, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - издърпал телефона от ръката на пострадалото лице-престъпление по чл.198,ал.1 от НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че одобреното от съда споразумение, с оглед разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който решава въпроса за гражданскоправните последици от деликта, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /по арг. на чл.300 от ГПК/.
Следователно в настоящата казуистика, както правилно е посочил първостепенният съд, противоправността на деянието-отнемането на мобилен телефон марка „IPhone 5S" от владението на Я.П.Т., с намерение противозаконно да я присвои, използвайки за това принуда под формата на сила, както и вината на подс. А.К.Р. в извършването му, са безспорно установени.
Спорните въпроси са за неимуществените вреди – настъпили ли са и в какъв обем и има ли причинна връзка.
Първостепенният съд обосновано е приел, че от деянието за пострадалата са настъпили неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.
Пред първата инстанция са събирани доказателства за претърпените от пострадалата неимуществени вреди, изразяващи се в преживяното от Я.П.Т. в резултат на противоправното посегателство стресово разстройство, което е продължило месеци след инцидента.
До този извод въззивният съд достигна, позовавайки се на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие съдебнопсихиатрична експертиза. Вещите лица изготвили експертизата са дали заключение, че Я.П.Т. преди инкриминираното деяние е била диагностицирана със заболяване –Генерализирана тревожност. Паническо разстройство. В резултат на извършеното от посдъдимият противоправно посегателство, вещите лица са констатирали, че заболяването на Т., което до този момент било в ремисия, следствие на инцидента се обострило.
Източник на доказателствени факти установяващи обстоятелството, че след противоправното деяние Т. е преживяла стресово разстройство, са показанията и на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Е.М.И..
Безспорно от събраната доказателствена съвкупност се установява и причинно-следствена връзка между осъщественото от подсъдимия противоправно деяние и преживяното от пострадалата стресово разстройство.
Независимо от това, настоящият въззивен състав намира, че присъденото на гражданският ищец обезщетението, в размер на 4 000 лв., е завишено и несъответстващо на действително претърпените от ищцата Я.П.Т. неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид не само интензивността на изживения стрес и уплаха от пострадалата Т., но така и продължителността на страданията й.
В тази връзка необходимо е въззивният съд да посочи, че упражнената от подсъдимия сила е била насочена единствено към инкриминираната вещ, като я издърпал от ръцете на пострадалата Т., без пряко физически да въздейства върху последната /като например блъскане или нанасяне на побой/.
На следващо място, видно от заключението на съдебнопсихиатрична експертиза, паническото разстройство при Т. е било диагностицирано няколко месеца преди инцидента, т.е. възникването на това заболяване не е провокирано от поведението на подсъдимия. Не на последно място, от заключението съдебнопсихиатрична експертиза се установява също, че към момента на прегледа на освидетелстваната, симптоматиката на заболяването й била значително редуцирана.
При отчитане на всички тези обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и принципа за справедливост, въззивната инстанция счита, че сумата от 2500 лева е напълно достатъчна за тяхното репариране.
Що се отнася до предявеният от гражданския ищец Я.П.Т. срещу подс. А.К.Р. граждански иск, за сумата от 544 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление по чл.198,ал.1 от НК, въззивната инстанция изцяло се съгласява с доводите на първата инстанция да откаже да уважи процесната гражданскоправна претенция, като намира за безпредметно да ги преповтаря.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.1 от НПК, Софийски градски съд, І-ви въззивен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 15.02.2018г., постановена по НOХД № 14206/2017г. Софийски районен съд –НО, 2 състав, като намалява размера на уважената част на гражданския иск от 4000 лева на 2500 лева (две хиляди и петстотин лева).
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.