РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр.
Пловдив, 14.02.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря
ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Златанова административно дело
№ 22 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 от АПК във
връзка с чл.21ж от Закона за чужденците в Република България.
Жалбоподателят А.С.М.А., с дата на
раждане *** г. без гражданство, ЕГН **********, чрез адв. В.И.,***, офис 9,
оспорва отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията
на Република България с рег. № 5364р-24767/08.12.2021 г., постановен от
директор на дирекция "Миграция" – МВР. Моли да се отмени отказа като
незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и да се върне
преписката на *** със задължителни указания относно правилното тълкуване и
прилагане на материалния закон. Прави възражения, че неправилно е приложен
текста на разпоредбата на чл.21д т.5 от ЗЧРБ. Твърди, че съгласно чл.3 ал.1 от
Закона за българските лични документи, документите за самоличност удостоверяват
самоличността, а при необходимост – и гражданството, чрез съдържащите се в тях
данни, но това не може да е основание за изключване на лицето от признаването
му като лице без гражданство. Позовава
се на разпоредбата на чл.1 § 2 б. i) от Конвенцията за статута на лицата без
гражданство, както и разпоредбите на § 78 – 80 от Наръчника на ВКБООН за
закрила на лицата без гражданство. Твърди, че попада в обхвата на хипотезата на
чл.1 §2 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство. Претендира
разноски.
Ответникът – директор на дирекция
„Миграция“ на МВР, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Жалбата е подадена на
29.12.2021г.,а отказът е връчен на 16.12.2021г. Следователно е подадена в
преклузивния срок и срещу годен за обжалване административен акт от адресат на
акта, поради което е и процесуално допустима.
Производството е започнало по заявление
рег. № 15/27.09.2018 г. (л.62) до директора на дирекция "Миграция",
подадено от А.С.М.А., с което е направено искане за предоставяне на статут на
лице без гражданство.
Към удостоверението са били
представени преведено и нотариално заверено удостоверение за раждане, издадено
от Централен регистър към Министерство на здравеопазването на държавата ***;
преведено и нотариално заверено
удостоверение за раждане на М.А. Х.Ф.(баща на лицето), издадено от
Централен регистър на отдел раждания и смърт към Министерство на
здравеопазването на държавата ***; паспорт № ***, издаден на ***; разрешение за
продължително пребиваване ***на А.С.М.А., роден на *** г. ***г.; преведена
статия в рубриката „Новини от ***“ /сигурност и правосъдие „На пазара на
чуждестранните паспорти преобладават работещите в него ….измамници“ ; диплома ***за
висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ на д-р С.М.А.А.,
издадена от медицинския факултет на МУ – София на ***; уведомително писмо за
провеждане на интервю на ***. и протокол за запознаване на лицето с неговите
процесуални права и задължения във връзка с производството за предоставяне на
статут на лице без гражданство с ***Представената по делото административна
преписка е непълна, но между страните не се формира спор относно така
представените със заявлението доказателства, доколкото същите са описани и
възприети от административния орган в самия оспорван акт. Всъщност, спор по
фактите няма, а се формира такъв относно приложението на материалния закон.
В заявлението си А. е посочил, че е
бил гражданин на ***, роден в ***. Влязъл е в Република България с национален ***
паспорт и разрешено право на продължително пребиваване до ***Посочил е, че
майка му е *** гражданин, а баща му е без гражданство. От приложените 3 бр.
удостоверения за раждане, издадени от Министерство на здравеопазването ***, се
установява, че дядото, бащата и самия жалбоподател не са с *** националност.
Родителите на бащата по данни от Централния регистър на удостоверенията за
раждане са без гражданство.
С лицето е проведено интервю
съгласно чл.63б от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в РБ на 28.09.2018
г., протоколът от което, е наличен по преписката. По време на интервюто А. е
потвърдил, че е лице без гражданство,посочил е че е живял в *** и в Република България.
В хода на административното
производство във връзка с необходимостта от допълнителна информация, касаеща
гражданския статут на лицето, дирекция „Миграция“ е изпратила до дирекция
„Консулски отношение“ – МВнР копие на преписката за предоставяне на статут на
лице без гражданство с писмо рег. № 536400-16158/11.09.2020 г. с молба за
съдействие относно получаване на документ от посолството на ***, удостоверяващ
или не *** гражданство на лицето. Отговор
не е получен до постановяване на отказа.
Дирекция „Миграция“ е изпратила
писмо рег. № 536400-256/07.01.2021 г. (л.58) до г-н А.С.М.А. за предоставяне на
документи, от които да е видно, че не се явява гражданин на държавата ***.
Впоследствие е получена молба от А.
(л.48), чрез адвокат М.М., с приложен заверен препис от превод на арабски език
на част от Кралски декрет $№ 15/1959 г. относно закона за *** гражданство
(л.50) и заверен препис на влязло в сила Решение № 2432/07.05.2020 г. по адм.
д. № 8923/2019 г. по описа на АССГ (л.52), с което е отменено Решение №
4107/08.07.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, с
което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на А.С.М.А., и
административната преписка е върната за ново произнасяне.
С Решение № 878/24.03.2021 г. на
заместник председателя на ДАБ пир МС (л.33) на лицето А.С.М.А. отново е отказан
статут на бежанец и е предоставен хуманитарен статут. Решението е влязло в
законна сила на 09.04.2021 г.
От страна на дирекция „миграция“ е
извършена и справка в автоматизираните информационни системи /АИС/ на МВР, в
резултат на което е установено, че въз основа на получения хуманитарен статут ,
на лицето са издадени следните документи: - карта на чужденец с хуманитарен
статут *** и удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен
статут ***, които представляват валидни
български документи за самоличност.
Във връзка с горното и на основание
чл.21д т.5 от ЗЧРБ е издаден оспореният в настоящото производство отказ за
предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Р България по
заявление № 15/27.09.2018 г на А.С.М.А., роден на *** в ***.
Оспорваният административен акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му при спазване изискванията
на материалния и процесуалния закон и целта на закона.
Отказът е издаден в писмена форма с
всички необходими реквизити по чл. 59 от АПК. Спазена е изцяло и процедурата,
разписана в Закона за чужденците в Република България и на правилника за неговото
прилагане /ЗЧРБ и ППЗЧРБ/ относно предоставяне на статут на лице без
гражданство, както и процедурните правила съгласно АПК, поради което не са
налице процесуални нарушения при издаването на оспорения акт.
С обжалвания административен акт на
А.-А.С.М.А., роден на *** г. в ***, произход от майка А.Ю.М.А.– ***, произход от баща М.А. Х.Ф.– без
гражданство е отказано предоставяне на
статут на лице без гражданство на територията на Република България, рег. №
5364р-24767 от 08.12.2021 г., издаден от директора на дирекция
"Миграция".
Мотивите са, че лицето притежава
валидни документи за самоличност – карта на чужденец № *** и удостоверение за
пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут № ***, които
представляват български документи за самоличност и, които са валидни. Като
правно основание на отказа е посочена разпоредбата на чл.21д т.5 от ЗЧРБ.
Съгласно цитираната законова
разпоредба директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него
длъжностно лице издава решение за отказ за предоставяне на статут на лице без
гражданство, когато се установи, че кандидатът притежава валиден документ за
самоличност или е притежавал документ за самоличност, който могъл да бъде подновен, но не е подновяван.
В настоящия казус не се формира
спор, че на А.С.М.А., във връзка с негова молба за предоставяне на международна
закрила вх. № РД 09-73/14.01.2019 г. на Регистрационно-приемателен център –
София до директора на ДАБ при МС, е образувано производство, завършило с
Решение № 878/24.03.2021 г., с което на А.С.М.А. е отказано предоставяне статут
на бежанец и му е предоставен хуманитарен статут.
Съгласно чл.1а. ал.1 и ал.2 от
Закона за убежището и бежанците, Република България предоставя по реда на този
закон международна закрила и временна закрила, като международна закрила се
предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева
на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани
със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от
1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и
включва статут на бежанец и хуманитарен статут.
Подавайки молба за международна
защита А.С.М.А. е потърсил алтернативно един от двата статута – този на бежанец
или на чужденец с хуманитарен статут, като на него му е предоставен именно –
чужденец с хуманитарен статут. С въпросното решение, влязло в сила на
09.04.2021 г., на А.С.М.А., е предоставен статут, при който има право на работа
без специално разрешение; на образование в държавните училища и университети; на
събиране със семейството си на територията на България; на българско
гражданство 5 години след получаване на статута; на пътуване в чужбина по реда
и условията за чужденците с разрешено постоянно пребиваване в България.
Във връзка с това и на основание чл.14
ал.1 т.3 и т.7 от ЗБЛД на А. са издадени
надлежно, валидни български документи за самоличност – карта на чужденец с
хуманитарен статут и удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с
хуманитарен статут.
Законът за българските лични документи
урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските
лични документи. В чл.13 от раздел II - Видове български лични документи, са
посочени видовете български документи за
самоличност на български граждани, а в чл.14 се посочват документите за
самоличност, които се издават на пребиваващите в Р България чужденци. Така в
ал.1 на сочения текст, в няколко точки са изброени видовете документи, като в
т.3 фигурира карта на чужденец с хуманитарен статут, а в т.7 - удостоверение за
пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут.
Съгласно чл.21б ал.1 от ЗЧРБ статут
на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се
разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното
законодателство, а съгласно ал.2, редът за предоставяне на статут на лице без
гражданство се определят с този закон и правилника за прилагането му.
От своя страна, чл.21д от ЗЧРБ
указва, че директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него
длъжностно лице издава решение за отказ за предоставяне на статут на лице без
гражданство, когато се установи, че кандидатът: 1. попада в обхвата на чл. 1,
т. 2 на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на
28 септември 1954 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 11 от 2012 г.) (ДВ, бр.
60 от 2012 г.); 2. не е декларирал гражданството си с цел получаване статут на
лице без гражданство; 3. е влязъл в страната или е направил опит да премине
през нея не през установените за това места или чрез използване на неистински или
преправени документи и не отговаря на изискванията на този закон и на
правилника за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без
гражданство; 4. пребивава незаконно на територията на Република България към
датата на подаване на заявлението и не отговаря на изискванията на този закон и
на правилника за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице
без гражданство; 5. (нова – ДВ, бр.21 от 2021 г. Сравнение с предишната
редакция) притежава валиден документ за самоличност или е притежавал документ
за самоличност, който е могъл да бъде подновен, но не е подновяван; 6.
(нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г. Сравнение с предишната редакция) има наложени
принудителни административни мерки по чл. 41, т. 2, 3 и 5, чл. 42 или чл. 42з;
7. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г. Сравнение с предишната редакция) когато е
налице едно от основанията по чл.10.
В случая безспорно се установи, че
е налице хипотезата на т.5 от приложимата разпоредба.
Действително, съгласно чл.15 от
Всеобщата декларация за правата на човека всеки човек има право на гражданство.
Съгласно чл.5 от Международната конвенция за премахване на всички форми на
расова дискриминация, в съответствие с основните задължения, посочени в чл.2 на
тази конвенция, държавите – страни по конвенцията се задължават да забранят и
премахнат расовата дискриминация във всичките й форми и да гарантират правото
на всеки на равенство пред закона, особено при ползването на следните права –
правото по б. d, iii, е правото на гражданство. Съгласно чл.24 ал.3 от Международния
пакт за граждански и политически права всяко лице има право да придобие
гражданство. Съгласно чл.9 от Конвенцията за намаляване на случаите на лица без
гражданство договарящите се държави не могат да лишават лице или група от лица
от тяхното гражданство на расови, етнически, религиозни или политически
основания. Следва да се съобрази и обстоятелството, че предметният обхват на
този правен спор е определен, като същият не се отнася до предоставянето на
международна закрила. Притежаването на гражданство или националност на
съответната държава се приема от международното публично право като
обстоятелство, което има значителен ефект за всяко едно лице. То е свързано и с
възможността на лицето да пребивава и да се завърне в страната си. Това обстоятелство
е признато още от ранния етап на развитието на международното право и е ясно
изразено в чл.13 ал.2 от Всеобщата декларация за правата на човека, съгласно
който, всеки човек има право да напусне всяка страна, включително своята, и да
се връща в страната си, както и в чл.12 ал.4 от Международния пакт за
граждански и политически права, съгласно който, никой не може да бъде
произволно лишен от правото да влезе в собствената си страна, което
представлява специалната връзка, която съществува между този човек и тази
страна, като това право има различни аспекти. То включва и правото на човека да
остане в собствената му страна, то включва не само правото на човека да се
завърне в страната си, след като я е напуснал, но то дава също така, правото да
се завърне в страната си за първи път, ако е бил роден извън тази страна.
Приема се, че въпросите на гражданството са част от вътрешната компетентност на
съответната държава. Приложимостта на вътрешното право, обаче може да е
ограничена от редица решения на други държави или от международното право.
Постоянната палата за международно правосъдие приема, че въпросът дали дадена
материя е предмет единствено на вътрешната компетентност на държавата по
същество е относителен въпрос, тъй като зависи от развитието на международните
отношения. Този подход е възприет и в Хагската конвенция от 1930 г. по
определени въпроси, отнасящи до колизии между законодателствата за
гражданството, приета под егидата на Асамблеята на Лигата на нациите, като
съобразно чл.1 от конвенцията всяка държава е компетентна да определя в своето
законодателство кои лица са нейни граждани, като това законодателство се
признава от другите държави доколкото съответства на международните конвенции,
международните обичаи и общоприетите принципи на правото, отнасящи се до
гражданството. Този подход е възприет и в Европейската Конвенция за
гражданството, ратифицирана от Република България през 2005 г., като съгласно
чл.3, всяка държава определя сама в своето законодателство кои са нейните
граждани, като това законодателство трябва да бъде прието от другите държави
дотолкова, доколкото е в съответствие с приложимите международни конвенции, с
обичайното международно право и с общоприетите правни принципи по въпросите на
гражданството. Съгласно чл.15 от Всеобщата декларация за правата на човека от
1948 г. никой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да
му бъде отказано правото да смени гражданството си. Както и приема правната
теория в основата на това право е съществуването на релевантна връзка между
лицето и държавата.
Съгласно чл.1 параграф 1 от
Конвенцията за статута на лицата без гражданство, лице без гражданство означава
лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие
с нейното законодателство. Несъмнено е, че посочената дефиниция има много широк
обхват. През 1949 г., преди приемането на конвенцията за бежанците, в доклада,
подготвен от Икономическия и социален съвет на ОН, в част ІІІ посочва, че са
налице две категории лица без гражданство – лица без гражданство de jure и лица
без гражданство de facto. Лицата без гражданство de jure са тези, които не са
граждани на никоя държава, защото, или поради рождение или пък впоследствие, те
не са получили гражданство или, защото по време на живота си те са загубили
своето гражданство и не са придобили ново гражданство. Лицата без гражданство
de facto са тези, които напускайки страната, на която са граждани, повече не се
ползват от защитата и подкрепата на националните власти или поради причината,
че тези власти отказват да им дадат тази защита и подкрепа, или пък, защото те
самите са отхвърлили защитата и подкрепата на държавата, на която са граждани.
Анализът на посочената дефиниция предполага извода, че тя не препраща към
правата, с които разполагат лицата с гражданство, нито към реда за предоставяне
на гражданство или пък за достъпа до гражданство. Поради тази причина
определянето дали едно лице се разглежда като гражданин в съответствие със
законодателството на дадена държава предполага анализ на начина, по който тази
държава на практика е прилагала своите закони за гражданството, поради което в
процесния случай това несъмнено означава да се направи преглед на съответните
закони на държавата, с която лицето има привързаност, в процесния случай
държавата ***. Следва да се съобрази, както историческото развитие на ***, така
и обстоятелството, че не е достатъчно само доказването на факта, че в страната
си на произход А. е лице без гражданство – бидун, но и индивидуален
административен акт, касаещ личното положение на лицето, а не общ такъв -
какъвто е кралският декрет № 15/1959 относно *** гражданство, както и
обстоятелствата, че лицето има акт за раждане, издаден от Министерство на
здравеопазването на ***, получило е средното си образование в тази страна и не
е преследван от официалните власти.
Предвид изложеното, съдът намира,
че така постановеният отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство
рег. № 5364р- 24767/08.12.201 г. изцяло отговаря на условията, залегнали в
националното законодателство, поради което жалбата е неоснователна.
При този изход на спора на
ответната страна следва да се присъди яюрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на А.С.М.А., с дата на раждане *** г. без гражданство, ЕГН **********,
срещу отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на
Република България с рег. № 5364р-24767/08.12.2021 г., постановен от директор
на дирекция "Миграция" – МВР.
ОСЪЖДА
А.С.М.А., с дата на раждане *** г. без гражданство, ЕГН **********, да заплати
на Дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи – София сумата от
100.00 (сто) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: