№ 10430
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110169711 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 77 ГПК.
Молителите адв. П. С. М. и адв. М. Ц. З., в чиято полза по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
с решение № .... от 17.04.2024 г. по делото е присъдено възнаграждение за безплатното
представителство на ищците молят съда да измени постановеното решение. Считат, че
присъденото възнаграждение от съда е незаконосъобразно определено, като по-малко от
минимума по Наредба № 1/2004 г., и като несъобразено с действително извършените по
делото и по подготовка на делото действия от адвокатите пълномощници на ищците.
Ответникът по молбата, ответник по делото, „Е.М.“ ЕООД оспорва молбата. Сочи,
че правилно съдът е съобразил решение на СЕС, 2 състав, от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. и извършените по делото процесуални действия.
С молба от 02.05.2024 г. ответникът моли за допълване на решението, като в него се
посочи банкова сметка, по която ответникът да плати на молителките.
Молителките не изразяват становище по молбата с правно основание чл. 250 ГПК.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
По молбата с правно основание чл. 248 ГПК
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските. Същото се отнася и до произнасянето по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представени са списъци
на разноски по чл. 80 ГПК от двете молителки, поради което молбите на молителките са
1
допустими.
Разгледана по същество, те са неоснователна.
С решението съдът се е произнесъл в полза на ищците, като на пълномощниците,
представлявали ги безплатно, е присъдил разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В Наредба № 1/2004 г. са установени минимални размери на адвокатското
възнаграждение с норма, издадена от ВАдвС по законова делегация на национална
вътрешна норма. Съдът има задължение да прилага правото на Европейския съюз, което е с
примат над националното. При това да го прилага дори служебно, а не по възражение,
каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
2
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 5000 лв. Това
възнаграждение е приблизително колкото чистият месечен доход на съдия с малък стаж в
СРС, където е разгледан спорът (ако трудът на адвоката се оценява значително над
съдийския, има опасност съдиите да напускат работа, за да станат адвокати; ако трудът на
адвоката се оценява доста под съдийския, има опасност редица способни адвокати да
напускат адвокатурата, за да стават съдии – и в двата случая интересите на правосъдието ще
страдат).
При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30
дни на година за почивка за адвоката), това прави около 69,44 лв./час. Адвокат, който работи
повече, би заслужавал и по-високо възнаграждение, но липсата на работа не следва да е в
тежест на клиента, респ. насрещната страна, като адвокатът би могъл през това време да
извършва и друга платена и незабранена за него дейност. Така брутната ставка, до която
възнаграждението при безплатното представителство не е прекомерно, възлиза на 69,44
лв./час. По-голямо възнаграждение би създало предпоставки за ограничаване възможността
за навлизане в адвокатската професия на млади и неопитни, но образовани и мотивирани
адвокати, а също така би довело до дъмпинг на адвокатски услуги спрямо адвокати, които
припечелват от търсене на клиенти, които заплащат реално хонорар – все нежелани
резултати от правото на ЕС по защита на конкуренцията и вътрешния пазар на услуги.
Съдът е посочил, че оценява работата на адв. М. на 4 часа, а на адв. З. на 3,5, като
доказателства, допустими по ГПК за друг размер на труда, не са представени.
В този смисъл молбата по чл. 248 ГПК и на двете следва да се отхвърли.
По молбата с правно основание чл. 250 ГПК на ответника
Молбата по чл. 250 ГПК е допустима, но неоснователна.
Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК с решението съдът посочва банковата сметка, по
която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане. Тези
данни, които са реквизит на диспозитива на решението, обаче съдът посочва само ако
ищецът е посочил изрично начин на плащане, различен от банкова сметка, или банкова
сметка. По делото молителките адв. М. и адв. З. не са сочили подобно нещо. Ето защо и
молбата за допълване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По държавната такса
С разпореждане от 11.01.2024 г. съдът е освободил ищците от държавна такса от
585,13 лв. С решението исковете им са уважени изцяло. На осн. чл. 77 ГПК вр. чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати таксата на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите с правно основание чл. 248 ГПК на адв. П. С.
3
М. от 25.04.2024 г. и адв. М. Ц. З. от 07.05.2024 г., в чиято полза по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. с решение № .... от 17.04.2024 г. по делото е присъдено възнаграждение за
безплатното представителство на ищците, за изменение на решение № .... от 17.04.2024 г.
по делото, в частта на разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 250 ГПК на „Е.М.“
ЕООД от 02.05.2024 г. за допълване на решение № .... от 17.04.2024 г. по делото.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК131001375 **********, да заплати на основание чл.
77 ГПК вр. чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийския районен съд сумата от 585,13 лева,
невнесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4