№ 11810
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110145278 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът
като потребител на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. ...., ... е
обвързан от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „фирма” ЕАД на
потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от
11.5.2019 г. до 30.04.2021 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е заплатил
сумата в размер 436.21 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата
77.69 лв. лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 30.05.2022 г., сумата за дялово
разпределение от 18.42 лв. за периода май 2019 г. до октомври 2020 г., както и 4.06 лв. лихва
за периода 01.07.2019 до 30.05.2022 г. Топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна
собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна енергия е
извършвано от „фирма” ООД съобразно сключения между него и сградата в етажна
собственост договор. Правния интерес от предявения иск ищецът обосновава с подадено от
ответника възражение по чл.415 ГПК срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№30563/2022 г. на СРС, 169 състав. Претендира
законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на
разноски.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани.
По делото е конституиранo „фирма” ООД като третo лице помагач на ищеца.
1
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период, с посочени
дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата
молба.
Представен по делото е договор между СЕС и фирма за дялово разпределение ведно с
протокол за Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за
дялово разпределение.
Представен е договор между ищеца и фирма за дялово разпределение.
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Представени от третото лице помагач са: индивидуални справки за използвана топлинна
енергия, формуляри за отчет, констативен протокол за извършен отчет,.
Представен е договор за продажба на недвижим имот от 17.12.1993 г.
Представено е удостоверение за актуално състояние на ищеца и третото лице помагач.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за
процесния период възлизат на 426.66 лв., след взимане предвид на изравнителните сметки.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че
не са погасени дължимите суми за процесния абонатен номер.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. С оглед становището на ответника в
тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество и на посочената стойност, с която ответникът се е
обогатил, тъй като се явява потребител на топлоенергия в процесния имот и за процесния
период.
Установява се от представените по делото договор за продажба на недвижим имот от
2
17.12.1993 г., че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, общ.
„Люлин”, ж.к. ...., .... Този извод се подкрепя и от представения списък на собствениците /л.
28 по делото/, в който подпис за „собственик на ...“ е положило лице И. Ц. Д., поради което
представлява признание на неизгодно за издателя си обстоятелство, обвързвайки съда с
материална доказателствена сила. Подписът не е оспорен.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че процесният имот е
топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена
към топлопреносната мрежа.
Безспорно е по делото, че между страните не е сключен договор по смисъла на за
продажбата на топлинна енергия за процесния имот.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице възникнало облигационно
правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия. Отношенията между
доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са регламентирани в ЗЕ. По силата
същия " потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Подобно е и разрешението на чл. §33а ( в ред. в сила от 17.07.2012 г.), съобразно която
разпоредба " небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди“. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди.
По делото не се оспорва обстоятелството, че процесният топлоснабден имот
представлява стопански обект, както и обстоятелството, че за същия е ползвана топлинна
енергия за небитови нужди по смисъла на горецитираните разпоредби.
По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния период, като, от
друга страна, се установява, че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна
енергия в същия през процесния период, което наред с неплащането на нейната стойност би
обусловило извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга, респ.
наличието на основанието на за ангажиране отговорността на ответника. От приетата по
делото експертиза е видно, че за процесния имот през процесния период е потребена
топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 426.66 лв.
след взимане предвид на изравнителните сметки, която обаче не е била заплатена от
ответната страна- това обстоятелство не се оспорва. До този размер исковата претенция е
следва да се уважи.
3
По делото не се оспорва размера на дължимата сума за цена за услуга дялово
разпределение за процесния период възлиза на 18.42 лв.
Иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден срок,
поради което длъжникът изпада в забава след покана. В случая по делото не са ангажирани
доказателства, установяващи при дължимото от ищеца главно и пълно доказване надлежно
получаване на покана от страна на ответника за заплащане на сумите за потребена
топлинна енергия и дялово разпределение през процесния период,
Следователно, исковете за установяване съществуване на вземания за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия. и за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят общо 726.06 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че И. Ц. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. Люлин, ж.к. адрес, ..., дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК
****, гр. София, адрес, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 426.66 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за имот магазинно помещение №4, находящо се в гр. София,
общ. Люлин, ж.к. адрес, за периода 31.12.2019 г. до 30.05.2022 г., както и 18.42 лв. сума за
дялово разпределение за май 2019 г. до октомври 2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 08.06.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
сумата от 426.66 лв. до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК иск на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр.
София, адрес срещу И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Люлин, ж.к. адрес,
4
... с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 77.69 лв. лихва за
забава за периода от 31.12.2019 г. до 30.05.2022 г., както и 4.06 лв. лихва за периода
01.07.2019 до 30.05.2022 г.
ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Люлин, ж.к. адрес, ... да
заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, адрес на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 726.06 лв.- разноски за исковото производство и 62.23 лв. разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете..
Решението е постановено при участие на „фирма” ООД като трето лице помагач на
ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5