РЕШЕНИЕ
гр.София,01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 106521 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 28.07.2020 г. по гр.д. №18142/19 г., СРС, ГО, 88 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата 5607.41 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия, формирана от доставената топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, с аб. № 009130, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
25.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 215.50 лева обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 17.07.2018 г. върху вземането за топлинна енергия, както и сумата 56.12 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 48720/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5607.46 лв., иска за извършена услуга дялово разпределение за м.
05.2015 г., както и иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 772.17 лв., както и за периода 15.09.2016 г. - 14.09.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата размер на 12.05 лв. за периода 15.09.2016 г. до 17.07.2018 г - обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1185.85 лв. - разноски в исковото производство по
съразмерност, както и 163.17 лв. - разноски в
заповедното производство по съразмерност.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата ,с която се твърди,че решението е неправилно, в
нарушение на материалния закон.Жалбоподателят сочи, че е налице липса на
доставена топлинна енергия,точно определена по количество и качество;вписванията
в счетоводните книги на ищеца следва да се преценяват с оглед тяхната редовност
и другите обстоятелства по делото;извлеченията от сметки и фактурите са
документи от частен характер ;неправилно не е отчетено възражение за изтекла
давност като се твърди,че с доказателствените искания за ССЕ е направено искане
да се даде заключение за кои от претендираните суми е изтекла погасителна
давност в срока по чл.131 ГПК.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответницата топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала
енергията, като за процесния период не е
заплатила дължимата цена.
Ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по
реда на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, се
налага извод, че същите правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд.
В тази връзка, експертизите са били допуснати в съответствие с изискванията на
чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните
области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ, съдът приема за
установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището
на ответника е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в
сградата етажна собственост и отчитане обема на ползваната ТЕ на база дялови единици ,поради
неосигурен достъп до уредите, изготвените
изравнителни сметки и цените на ТЕ, действащи през този период.При кредитиране
заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че количеството на
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е изчислено по формула,
съгласно приложението към т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № 16-334/2007г. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице,
специалист в съответната област, същото е мотивирано, като от експерта е даден отговор
на поставените му задачи, предвид което и във връзка с разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът намира, че следва да го кредитира.
На
следващо място, въззивният съд намира, че правно обосновано СРС е кредитирал и
заключението на приетата по делото ССчЕ във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за
доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия. В този смисъл
приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания
при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура,
издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на
контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да
се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата
по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй
като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК).
При работата си вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е направило
документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът
да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се опровергават
и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.
В
контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за исковия период.
Основателно
е възражението на въззивника,че само от фактурите и извлеченията от сметки не може да се направи извод за
доставената и правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват
доказателство за удостоверените в тях обстоятелства ,тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират изгодни за техния издател факти.Те имат само формална
доказателствена сила за обстоятелството,че съдържат удостоверително изявление
направено от субекта ,сочен като техен издател,но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила.Същите се ценят съобразно останалия
доказателствен материал .
Правилно
съдът е приел,че не е налице своевременно направено изрично възражение за
изтекла погасителна давност за част от вземанията.Отправеното доказателственото
искане експертът да определи кои от вземанията са погасени по давност не може
да се приеме за възражение за изтекла давност.
Не се установиха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
На
особения представител на въззивника следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 580 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 28.07.2020 г. по гр.д. №18142/19 г., СРС, ГО, 88 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА„Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на адвокат Г.П.Ч. *** сумата 580
лв.възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.