Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27.02.2018г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, трети граждански състав на единадесети януари две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Стела Караманова
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ
КАРАДЖОВА гражданско дело № 2116 по описа за 2017г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът твърди, че е придобила по
наследство от родителите си ½ идеална част от правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ УПИ ХV-504, кв. 45 по плана на с. П., община
С., с площ от 740 кв.м., при граници: УПИ І-505, УПИ ІІ-500, УПИ ХІV-504 и
улица, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 53 кв.м. и масивна стопанска постройка с площ от 60 кв.м. Другата
½ идеална част е преминала към ответника А.А., неин брат. Последният,
както и другите двама ответници, които са негова съпруга и син, живеят в този
имот още преди смъртта на наследодателите и продължават да живеят в него към
настоящия момент, но с нейно знание и с ясното съзнание, че тя притежава
половината от него. Ищцата живее постоянно в гр. София, но ежегодно посещавала
имота и голяма част от покъщнината е нейна собственост. Въпреки това брат й бил
признат за собственик на цялото право на собственост на основание давностно владение,
за което е съставен нотариален акт №97, том VІІІ, дело 1425/2016г. по описа на
нотариус Светлана Кожухарова. След това той и съпругата му продали същото на П.А.П..
С тези си действия ответниците оспорват правата й, поради което моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на тях,
че Й.Б. е собственик на ½ идеална
част от описания недвижим имот. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците оспорват изцяло предявения
иск. Твърдят, че между ищцата и А.А. е съществувала уговорка, че спорният имот
ще остане за ответника, който живеел в него заедно със семейството си. Тази
уговорка била известна и на родителите на двамата, както и на всички съседи и
близки. Ищцата напуснала същия през 1974г., след което нямала свободен достъп,
няма нейни вещи в него, не е оставала да пренощува в него. Самата тя показвала
на всички, че не е собственик на същия. Именно това е причината всички разноски
за поддръжката и ремонт на този имот да са поемани само и единствено от
ответниците. Те са правили това със съзнанието, че имотът е техен, като са
демонстрирали това свое отношение явно и открито. Ето защо А.А. и Д.А. са
придобили правото на собственост върху него по давностно владение. Молят
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че правото на собственост върху спорния недвижим имот е придобито от П.А.П.
и В.И.П., както и че по сега действащия регулационен план на гр. С. същият
представлява поземлен имот
504, за който е отреден УПИ ХV-504, кв. 45 по плана на с. П., община С., с площ
от 740 кв.м., при граници: УПИ І-505, УПИ ІІ-500, УПИ ХІV-504 и улица, като в
него се намира двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 53 кв.м. и масивна
сграда с площ от 60 кв.м. Безспорно е също така, че А.А. и Й.Б. са техни деца и
наследници по закон. Горните обстоятелства се установяват и от приетите писмени
доказателства – нотариален акт №12/1974г. и удостоверение за наследници.
Не е спорно също така, а видно и от нотариален
акт №97, том VІІІ, дело №1425/2016г. А.А. е признат за собственик на спорния
имот на основание владение, а впоследствие той и съпругата му са продали
правото на собственост на П.А.П. с нотариален акт №98, том VІІІ, дело
№1426/2016г.
Съставеният констативен нотариален акт
не се ползва с материална доказателствена сила относно удостовереното в него
право на собственост.
Предвид
извършеното оспорване в тежест на ищцата би било да установи, че не се е
осъществило посоченото в него основание за придобиване на ½ идеална част
от правото на собственост. Съгласно тълкувателно решение № 1
от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, обаче, при спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да
се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Или тежестта да
докаже осъществяването на горните факти в случая е на ответниците.
Не е спорно между
страните, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели С., Б., Х., Д.
и Д., се установява, че откакто се е омъжила ищцата не живее в спорния имот,
както и че оттогава ответниците са живели в него първоначално с П.А. и В. А., а
впоследствие – само те са упражнявали фактическата власт върху вещта.
Епизодичните посещения на ищцата не могат да се тълкуват като отнемане или
прекъсване на същата. Поради това показанията за установяване на същите не
следва да се обсъждат. Следва да се има предвид също така, че за да се придобие
правото на собственост върху тях от А.А., е необходимо да се докаже, че той е
променил намерението си и е своил имота. В тази връзка е без значение
обстоятелството дали ищцата се е считала за собственик, тъй като за да тече
придобивна давност е от значение намерението на лицето, което упражнява
фактическата власт. Заплащането на данъци за имота не доказват това намерение,
поради което изложените в тази връзка доводи и събраните за установяването им
доказателства не следва да се обсъждат. Съдържащите се изявления в сключения
договор за доброволна делба на земеделски земи, също не може да се разглежда
като индиция за намерението на ответника, нито пък като признание, което
прекъсва давността, тъй като същото следва да бъде изрично. В случая не става
ясно дори за кои недвижими имоти се отнася. Отделно от горното този договор е
от 2013г., тоест до 2016г. не е изтекъл период от 10г. Действително от
показанията на свидетелите Х., Д. и Д. се установява, че именно А.А. и Д.А. са
извършили всички необходими разноски за запазването на вещта, като освен това са
правили и полезни такива. А. споделял със свидетелите, че са се разбрали със
сестра си къщата да остане на него, а за нея – земеделски земи и по този начин
са поделили оставеното им наследство. По този начин той е обективирал намерение
за своене, тъй като е престанал да държи ½ идеална част за Й.Б.. Не са
събрани никакви доказателства обаче, че тези му действия са доведени
до нейното
знание и то 10 години преди
предявяване на иска. От показанията на свидетеля Б. се установява, че една-две години след
смъртта на В. А. през 2005г. между А.А. и Й.Б. са водени разговори относно това
как да разделят процесния имот. Установи се също така, че А. е казал на
Й., че няма да й даде пари за урявняване на дела й, защото и къщата и двора са
негови, или той е противопоставил намерението си да бъде собственик на нейните
идеални част, но свидетелят не е посочил кога точно е станало това.
При това положение
ответниците не са доказали чрез пълно и пряко доказване, че са владяли ½
идеална част от спорния имот за период от 10 години. Ето защо те следва да понесат и неблагоприятните последици от
неизпълнението на това задължение, като следва да се приеме, че ищцата притежава ½
идеална част от правото на собственост върху спорния имот по наследство от родителите
си.
По изложените съображения А.А. и Д. Атнасова не
се притежавали ½ идеална част от същия към момента на сключване на договора
за покупко-продажба с П.П., поради което сделката не е породила вещно-правен
ефект за нея. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да се признае за
установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху
спорния имот. На основание чл. 537, ал.2 от ГПК следва да се отмени нотариален акт №97, том VІІІ, дело №1425/2016г. по описа на нотариус
Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в
регистъра на Нотариалната камара с рег. №234, до размер на ½ идеална
част.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените по делото разноски в размер на 50
лева, внесена държавна такса. Поради
липса на доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, съдът не
присъжда такова.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.А.,
ЕГН **********, Д.С.А., ЕГН ********** и П.А.П., ЕГН ********** ***, че Й.П.Б.,
ЕГН ********** ***, е собственик на ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ УПИ ХV-504, кв. 45
по плана на с. П., община С., с площ от 740 кв.м., при граници: УПИ І-505, УПИ
ІІ-500, УПИ ХІV-504 и улица, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и масивна стопанска постройка с площ
от 60 кв.м.
ОТМЕНЯ нотариален акт №97, том VІІІ, дело №1425/2016г. по описа на
нотариус Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград,
вписана в регистъра на Нотариалната камара с рег. №234, с който А.П.А., ЕГН **********
*** е признат за собственик на основание давностно владение на УПИ ХV-504, кв. 45 по плана на с. П.,
община С., с площ от 740 кв.м., при граници: УПИ І-505, УПИ ІІ-500, УПИ ХІV-504
и улица, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 53 кв.м. и масивна стопанска постройка с площ от 60 кв.м. до размер на ½ идеална част.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН **********,
Д.С.А., ЕГН ********** и П.А.П., ЕГН ********** ***, да заплатят на Й.П.Б., ЕГН
********** ***, сумата от 50 лева (петдесет лева), направени по производството
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: