РЕШЕНИЕ

№

 гр.Левски,05.01. 2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Левски,  І граждански състав в публичното заседание на    четвърти декември през две хиляди и  осма  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	Н.П.

при секретаря   И.П. като разгледа докладваното от съдията  Н.П. брачно гражданско дело № 20084410100299  по описа за 2008 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

БРАЧЕН ИСК ЗА РАЗВОД на осн.чл.99, ал.1 от СК по реда на чл. 318 и сл. от ГПК .

           Пред съда е представена  искова молба  от И.Л.  Г. *** с ЕГН- ********** против  Д.М.Г. *** , понастоящем живуща *** сем. Денчеви , в която твърди,   че постепенно отношенията им охладнели  и   от 2 години  г. ответницата е напуснала семейството и е заживяла в гр. София. Твърди , че от 2006 г. са във фактическа раздяла и че и двамата  имат  свой собствен живот  и че са се отчуждили един от друг. Намира , че  бракът е непоправимо разстроен.Моли съда на това основание да прекрати брака с развод по чл.99, ал.1 от СК  по вина на двамата.

          Ищецът  се явява лично в съдебно заседание  и с адвокат   Св. Христова от ПЛ АК . Поддържа предявения иск.

         Ответницата    редовно призована  не  се явява в съдебно заседание ,  не се представлява , не  е подала писмен отговор .  

         Съдът, след като  прецени  събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на страните по реда на чл. 235 ГПК приема за установено следното от фактическа   и правна страна :

          Предявения с исковата молба на ищеца иск ,  е брачен иск за развод , с който ищеца упражнява потестативното /преобразуващо/си право на развод с ответницата , като е посочил  като факти , които обосновават  дълбокото и непоправимо разстройство в брака  ,  твърдейки в исковото си молба , че постепенно отношенията им охладнели  и   от 2 години  г. ответницата е напуснала семейството и е заживяла в гр. София. Твърди , че от 2006 г. са във фактическа раздяла и че и двамата  имат  свой собствен живот  и че са се дезинтересирали един от друг и охладнели напълно.  Така посочените  факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дават основание на съда да приеме , че този брачен иск  намира  правното си  основание в чл. чл.99, ал. 1 от СК   от СК.

                   От приложеното към исковата молба удостоверение № 29788/23.11.2003г.  Община гр.  Белене  е видно , че  на 23.11. 2003 г.  страните са сключили граждански брак с акт за граждански брак № 38 от същата дата , което легитимира страните в процеса като ищец и ответник по делото.  Страните са процесуално дееспособни, не са налице  визираните  от закона в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки , искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Левски , подведомствен  е на Районен съд гр. Левски,  съгласно изискванията на чл.14  от ГПК, като  искът  е  родово  подсъден на Районния съд , а е Районният съд е местно подсъден , тъй като ,тъй като в неговия район е  постоянният адрес на ответницата съгласно правилата на чл.105  от ГПК. Изпълнено е и законовото изискване за  обективно съединяване на  исковете за  ползването на семейното жилище  издръжката между съпрузите и фамилното име  , с което са изпълнени  законовите изисквания и тези дадени в ППВС 1/57 г ; ППВС №5/31.11. 1981 г; ТР№11/3.03. 1969 г. на ОСГК на ВС;

, поради което съдът приема , че предявеният иск е допустим.

                 Съдът намира , че е сезиран по реда на  ГПК,  Част трета , глава двадесет и шеста  в рамките на  особено  исково производство с  брачен иск за развод , с който ищеца упражнява потестативното/преобразуващото / си право на развод с ответницата,  като е посочил  като обстоятелства  и факти , които обосновават  дълбокото и непоправимо разстройство в брака  твърдейки в исковото си молба , че постепенно отношенията им охладнели  и   от 2 години  г. ответницата е напуснала семейството и е заживяла в гр. София. Твърди , че от 2006 г. са във фактическа раздяла и че и двамата  имат  свой собствен живот  и че са се дезинтересирали един от друг и охладнели напълно.  Така посочените  факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дават основание на съда да приеме , че този брачен иск  намира  правното си  основание в чл. чл.99, ал. 1 от СК   от СК.

            Ответницата по делото не е подала писмен отговор в дадения й от съда едномесечен срок, не е постъпило възражение  не е упражнила правата си по чл.211,ал1,чл212 и 219 от ГПК и губи възможността си да направи това по- късно, освен ако пропускът й се дължи на  особени непредвидени обстоятелства.

           От претендираното право на ищеца ,  произтича  , че с  напускането на семейното жилище  и заживяването  в гр. София   е настъпила фактическата раздяла между страните през 2006 г. От претендираното от ищеца право произтича  още и  обстоятелството , че  ищеца и   ответницата не са полагали  и  достатъчно грижи   за семейството , което е довело до охлаждане на отношенията между тях  ,  както  и че  в резултат на всички обстоятелства се  стигнало до неуважение между тях като съпрузи  и изпразване на брака от съдържанието , което законът -брачната институция влагат  и моралът в него . Така посочените  факти от живота на съпрузите обосновават  както дълбокото  , така и непоправимо разстройство на брака.

           Не  е  постъпил е писмен отговор от ответницата.  В законния срок ответницата не е подала писмен отговор  и не   са постъпили насрещни  права и възражения  като права и  се преклудират като преклузията  е поетапна. Преклудирали са се правата й по чл.211 ал 1 , чл. 21 и чл. 219 от ГПК , както и правото и да оспори представените с исковата молба писмени доказателства  с изтичането на срока й за отговор , а това е 10.11. 2008 г. В съдебно заседание тя не сочи доказателства   .Съдът  с Определение № 726 / 14. 11. 2008 г.   е приел , че не се нуждаят  от доказване обстоятелствата :

-          че на 23.11. 2003г.в гр. Белене ,  община  гр. Белене, с акт № 38  от същата дата  ,страните са  сключили  граждански брак ;

-         че така сключеният на23.11.2003г. граждански брак  е първи по ред и за двамата ;

-         че от този брак съпрузите нямат   родени малолетни и непълнолетни деца;

-         че към датата на подаване на исковата молба за развод , съпругата не е бременна .

-         че съпрузите са във фактическа раздяла от 2006 г.

-         че  ответницата е напуснала семейството и семейното жилище в гр. Белене и се е установила в гр. София;

-          между съпрузите  е настъпило охлаждане на чувствата довело до пълно отчуждение и дезинтересираност;

-         Че вина за това разстройство в брачните отношения имат и двамата съпрузи.

                По делото е изслушан св.   Михаил Вричев ,  който депозира показания , че от  3  и повече години страните се разделили , тъй като нещата между съпрузите не потръгнали от самото начало.  Страните имали различни виждания за брака и за  живота  си, поради което и се разделели през 2006 година , като тя отишла в София и от тогава не поддържали никакви контакти , като ответницата според свидетеля демонстрирала нежеланието си да живее с ищеца .   Съдът кредитира същите изцяло, тъй като те се явяват обективни у логични и не противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал.

             Предявеният иск е основателен  и доказан по правното си основание.

            Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака , намиращо израз  във  фактическата раздяла на страните и липсата на емоционална и физическа близост между съпрузите . Съдът  намира , че фактическата раздяла , която е продължила около 3 години  се е отразила зле на брачната им връзка , довела е до напълно охладняване на съпрузите един към друг и до пълното им отчуждаване, поради което я намира за дълга .  Дългата фактическа раздяла  е фактор който също  води до дълбоко разстройство в брака / ПП1-57 т7,8,9  и10 /. В този си вид брака не е в интерес на страните  поради което съдът счита , че същия следва да се прекрати на основание чл. 99  ал. 1 от СК.

            След цялостен и задълбочен анализ  на събраните по делото доказателства , съдът счита , че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат   и двамата съпрузи  .  Вината им се изразява в това , че същите  не могли да намерят  точния подход   един към    друг   , чрез който да преодолеят  различията си и да общуват пълноценно помежду си като личности и  съпрузи ,а допуснали създалите се различия да  се  задълбочат  , като постепенно се отчуждили един  от    друг и всеки   и  заживял свой собствен живот , в който нямало място за   другия.  По този начин в следствие поведението на съпрузите , обичта и уважението между тях  се заменили с отчуждение и дезинтересираност, които на свой ред довели до възникването на дълбокото и непоправимо разстройство  на брака.  Ето защо съдът намери , че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат     двамата съпрузи .

  Ищецът  е направил искане  за предоставяне за ползване на  семейното жилище на  него , тъй като  след фактическата раздяла , той останал да живее в него.   Съдът намира искането за основателно и като такова следва същото да бъде уважено.

Ищецът   твърди , че  ответницата   е променила фамилното си име при сключването на гражданския брак ,  и  той не   желае тя да запази това фамилно име , а желае да възстанови предбрачното си име- П.   и същото следва да бъде уважено като основателно на основание чл. 326 от ГПК  , а и ответницата  в предоставеният й  законен срок не е направила искания и правата   и  са се преклудирали  . Страните нямат родени от брака деца и не се третират въпросите свързани с упражняването на родителските права и издръжката по отношение на деца.  Не се третира и въпроса за издръжка между съпрузите  , като ответникът  не е предявил насрещен иск и това му право се е преклудирало.

  При този изход на делото  на основание чл.  329 ал. 1 от ГПК  следва на  страните  да не  се присъждат  направените разноски   при този извод за брачната вина , но  следва да бъде осъден ответника  да заплати окончателна д.т,  в размер на 25 лева , а ищецът е внесъл 25 лева със завеждането на искът.

         Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

               ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.99, ал.1 от СК гражданския брак, сключен на  23.11. 2003 г. в гр. Белене , с акт за сключен граждански брак № 38 / 23.11. 2003 г. между И.Л.  Г. *** с ЕГН- ********** и   Д.М.Г. *** , понастоящем живуща *** сем. Денчеви поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.

            ПОСТАНОВЯВА  на основание  чл. 99 , ал 2 от СК  ,че ВИНА  за разстройството на брака    имат и  двамата съпрузи.      

            ПОСТАНОВЯВА  на основание чл. 326 от ГПК след развода  съпругата да носи брачното си  фамилно име   П. .

          ПОСТАНОВЯВА  И.Л.  Г.  след развода да ползва семейното жилище находящо се в гр. Белене , ул. Цанко Церковски № 16 собственост на неговите родители .

            ОСЪЖДА И.Л.  Г. *** с ЕГН- ********** да заплати ОКОНЧАТЕЛНА  Д.Т по предявеният иск за развод  в размер на  20 лева по сметка на ВСС - Районен съд гр. Левски .

           ОСЪЖДА Д.М.Г. *** , понастоящем живуща *** сем. Денчеви да заплати ОКОНЧАТЕЛНА  Д.Т по предявеният иск за развод  в размер на  30  лева по сметка на ВСС - Районен съд гр. Левски .

            Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ПлОС в дву - седмичен  дневен срок от   05. 01. 2009 г., като влиза в сила  дори и да е обжалвано само в частта относно вината   . 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: