Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 241/30.04.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор К***
Ц*** при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия
Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 169 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №70 от 07.03.2018 г. по АНД № 110 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 1330/03.01.2018год.
на Директора на РДГ - Берковица, с което на И.Р.М. *** са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200.00лв., на основание чл.84,
ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и лишаване от право на
ловуване за срок от три години, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД.
Касационният жалбоподател Директора на РДГ –
Берковица, редовно
призован, представлява се от процесуалния си представител старши юрисконсулт Й*** , който поддържа жалбата, навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради
допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила, като моли за отмяна решението на въззивния съд и потвърждаване
на издаденото НП.
Ответника по касационната жалба И.Р.М. не се явява, от
процесуалния му представител адвокат Г*** Г*** от МАК е постъпило писмено
становище в което, оспорва жалбата, счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, отрича наличието на касационните основания за неговата отмяна,
като излага конкретни съображения в тази насока.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
издаденото наказателно постановление, въззивния състав на Районен съд – Монтана
е приел от фактическа страна, че на 10.12.2017г. И.Р.М. с още седем човека снабдени
с разрешително за групов лов серия Г №0155464 издадено от Директора на ТП ДГС
за ловуване на 10.12.2017год. за ловно стопански район село Дълги дел, ловище „Я***
” с разрешение да се отстреля дивя свиня, било отстреляно на разрешеното за
ловуване място диво прасе. Същото обаче било подгонено от кучетата и продължило
да бяга, като навлязло в съседна местност „Д*** дол”, част от ловище „Ч*** река”.
Ловците, сред които и административно наказаният М. тръгнали по кървавата диря
и след около 300 метра намерили прасето мъртво, което издърпали на пътя за
извозване. По време на търсенето на отстреляното животно, оръжието на административно
наказаният било извадено от калъфа и сглобено, но не било заредено, като в този
момент се появили служители на РДГ – гр.Берковица - М*** Г*** и В*** А*** ,
които отишли при дружинката и констатирали, че убитото прасе се намира в район,
за който няма разрешително за лов.
При така установената фактическа обстановка
била реализирана и административно наказателната отговорност по отношение на И.Р.М.,
за извършено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, а именно ловувал с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие – ИЖ-27, 12кал., №8842333 без разрешително за
лов, като нарушението и извършено и открито на 10.12.2017год. в землището на
с.Дълги дел, ловище „Ч*** река”.
Съставът на нарушението по чл.84, ал.1 от ЗЛОД
включва като елемент да е осъществено „Който ловува, без да притежава редовно
заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов,
или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил
дивеч, се наказва с глоба...”.
В случая, както правилно е приложил
материалния закон въззивния съд е стигнал да правилен извод, че в случая не е
описан действителния състав на нарушението, тъй като не се касае до липсата на
издадено разрешително за лов, поради факта, че нарушителят е бил включен в
разрешително за групов лов серия Г №0155464 издадено от Директора на ТП ДГС за
ловуване на 10.12.2017год. за ловно стопански район село Дълги дел, ловище „Я***
” с разрешение да се отстреля дивя свиня, а се касае до „ловуване извън
определените в разрешителното места”, поради което, неправилно е определена
нарушената правна норма.
От друга страна нормата на чл.84, ал.1 от НК,
която се явява материално правна и санкционна, се прилага само в случай, че
няма убит или уловен дивеч, какъвто не е настоящият случай, тъй като от
събраните гласни доказателства от всички страни в процеса е установено, че
лицата имащи разрешение за групов лов са простреляли диво прасе, което са
догонили в съседната местност. От изложеното вменената административно
наказателна отговорност на нарушителят е по отношение на несъставомерно деяние
от обективна и субективна страна, което води до неговата незаконосъобразност,
поради което не е необходимо да се изследва приложението на чл.28 от ЗАНН в
каквато насока са изложени мотиви.
Изводите на въззивния съд по отношение на
несъставомерността на извършеното административно нарушение изцяло се споделят
от настоящия състав.
Следва да се отбележи, че Районен съд гр. Монтана е
изследвал всички релеванти за спора обстоятелства, изпълнявай задълженията си
визирани в чл.13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на своята компетентност
е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната
истина.
Доказателствата, събрани в хода на проведеното
административно-наказателно производство, са обсъдени поотделно и в съвкупност.
Съдът не констатира допуснати нарушения, както на
материалния, така и на процесуалния закон при постановяване на обжалвания
съдебен акт. Поради това се налага да се приеме, че обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №70
от 07.03.2018 г. по АНД № 110 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е отменено
наказателно постановление № 1330/03.01.2018год. на Директора на РДГ - Берковица, като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: