Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
04.02.2021г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
19.01. 2021
на Година
Миглена
Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1586 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Въгледобив Бобов дол” ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов
дол, ул. „Георги Димитров”, представлявано от синдика Борис Л. Борисов, с която
искова молба е предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 3, от КТ.
Ищецът твърди, че с Разпореждане № **********
*** от 09.10.2019 година му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст,
поради което трудовият му договор с
ответното дружество бил прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Твърди, че в периода от 28.10.2009 г. до 01.11.2019г. е бил в трудовото
правоотношение с „ Въгледобив Бобов дол” ЕООД
– в несъстоятелност, ЕИК *********, поради което следвало
да му се изплати обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, което обезщетение до
момента на депозиране на исковата молба не било изплатено. Предвид горното моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 4 349, 12 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е
депозиран такъв от ответника.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и
твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от
събраните в производството писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при „ Въгледобив
Бобов дол” ЕООД – в несъстоятелност. Съгласно представеното Разпореждане № ********** *** на Б.М.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от
09.10.2019 г. От приетото по делото като писмено доказателство копие на
трудова книжка на ищеца е видно, че той е бил в непрекъснато трудово
правоотношение с ответното дружество за периода от 28.10.2009 г.
до 01.11.2019г., като трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 325,
ал.1, т.1 от КТ. От приетото по делото копие на ведомост за заплата за месец
юни 2020 година е видно, че на Б.М.М. му е начислена сумата от 4 349, 12 лева
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи :
Предявен е иск с правно основание по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Съдът в доклада си по делото по реда на чл. 146 ГПК е указал на страните, че съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът в настоящото производство трябва да докаже, че за процесния период е съществувало трудово правоотношение между него и ответника, по което е престирал своята работна сила, че е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, като следва да докаже и останалите предпоставки за дължимост на обезщетенията и техния размер.
Ответникът следва да докаже
възраженията си - правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи,
правопогасяващи, правоунищожаващи.
Ответникът не е оспорил претенцията на ищеца, а тя безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства - страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В процесния случай ищецът има право на 6 брутни работни заплати съгласно посочената разпоредба - при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (каквато в настоящия случай е придобита от ищеца в настоящото производство след прекратяване на ТПО с ответника, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ обезщетенията от КТ се изчисляват на база брутно трудово възнаграждение за месеца предхождаш месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено от работника или служителят месечно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено – в случая даже обезщетението е начислено в размер на 4 349, 12 лева от ответника в приетото като писмено доказателство копие на ведомост за заплати за м. юни 2020г. Ответникът не установява плащане на дължимото на основание чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение на ищеца, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за водене на делото, поради което и с оглед изхода на спора, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати в полза на държавния бюджет по сметката на РС - Дупница държавна такса за разглеждане на предявения иск в размер на 173, 96 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ Въгледобив Бобов дол” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги
Димитров”, да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата в размер на 4 349,
12 лева, представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ Въгледобив Бобов дол” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги
Димитров” да внесе по сметка на
РС-Дупница държавна такса за разглеждане на иска в
размер на 173, 96 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на препис от него от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: